Определение по дело №490/2011 на Районен съд - Пловдив

 

 

№ 1284

 

24.04.2015 г.                                                                       гр. ПЛОВДИВ

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                      VІІ наказателен състав

На двадесет и четвърти април   две хиляди и петнадесета година

В  публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ЕЛИСАВЕТА ТОДОРОВА

                                                                     2. ЕЛЕНА ЗГУРОВА                                                                     

Секретар ЙОРДАНКА ТУДЖАРОВА

Прокурор СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА

Сложи за разглеждане докладвано от съдията НОХД № 490 по описа за 2011г.

 

На именното повикване в 14.10 часа се явиха:

 

         ПОДСЪДИМИЯТ П.Д. се явява лично, уведомен от предходното съдебно заседание и с адв. Д., с пълномощно от по-рано.

         ПОДСЪДИМИЯТ Г.Н. уведомен от предходното СЗ, се явява лично и с адв. К., с пълномощно от по-рано.

         Съдът след съвещание и като се запозна с така събраната доказателствена съвкупност счете, че не са налице основанията  за даване ход на съдебните прения, а  съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП-Пловдив на основание чл.288, т.1 от НПК, тъй като съдът констатира допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Н. и в частност – нарушило правото му на защита.

         В така изготвения обвинителен акт, послужил за основание образуване на настоящото съдебно производство е посочено, че на 03.04.2009г. в гр. Пловдив,  чрез използване на документ с невярно съдържание – споразумение от 12.03.2009г., сключено в гр. София между „Симона партнерс” ООД и „Балдинг кар” ООД с. Сторево, обл. Пловдив, е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество…” Очевидно от текста на самото обвинение, както и при съпоставяне с повдигнатото на подсъдимия Д. такова е, че Н. е обвинен за това, че чрез използване на документ с невярно съдържание е направил опит в лично качество да получи без правно основание чуждо движимо имущество – престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.18 , за разлика от подсъдимия Д., който е привлечен към наказателна отговорност за това, че чрез използване на документ с невярно съдържание – споразумение от 12.03.2009г., сключено в гр. София между „Симона партнерс” ООД и „Балдинг кар” ООД с. Сторево съзнателно е дал възможност на друго юридическо лице - „Симона партнерс” ООД да получи без правно основание чуждо движимо имущество.

         С оглед на горното се констатира несъответствие, изразяващо се в това, че чрез използването на инкриминирания документ с невярно съдържание – споразумение от 12.03.2009г., от една страна подсъдимият Д. съзнателно дал възможност на юридическо лице - „Симона партнерс” ООД да получи без правно основание чуждо движимо имущество, а от друга страна подсъдимият Н. направил опит в лично качество да получи без правно основание чуждо движимо имущество.

         Следва да се има предвид, че от обективна и субективна страна е възможно и вероятно подобно съчетаване на деяние по чл.212, ал.1 от НК и по чл.212, ал.2 от НК, при второто от които неправомерно облагодетелствано е юридическо лице.

         Въпреки горното, прокурорът при изготвяне на обвинителния акт е следвало да посочи по какъв начин подсъдимият Н. е целял чрез инкриминирания документ, в лично качество, да получи без правно основание определено имущество, след като същевременно в обвинителния акт се твърди, че последният документ дава възможност не на Н., а на юридическото лице – „Симона партнерс” ООД да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Би могло да бъде посочено, че същото неправомерно получаване на чуждо имущество от подсъдимият Н. е следвало да бъде осъществено чрез дружество, в което същият има участие, чрез разпределение печалби от дейността на дружеството и т.н.. Вместо това, престъпната деятелност на подсъдимия Н. е описана по начин, сякаш последният и „Симона партнерс” ООД са един и същ правен субект, с общ патримонимум, като полученото от дружеството е винаги получено пряко от Н.. Ако обаче последното е счетено от наблюдаващия прокурор по някакъв начин за самоочевидно, то от друга страна остава неясно защо на подсъдимия Д. е повдигнато обвинение за това, че чрез инкриминирания документ дал възможност на „Симона партнерс” ООД, а не на подсъдимия Н. да получи без правно основание чуждо движимо имущество.

         Липсата на мотиви в последната насока създава неяснота относно това как по същество подсъдимият Н. е направил опит да  получи в лично качество, без правно основание, чуждо движимо имущество чрез инкриминирания документ, поради което е налице нарушение правото на защита на подсъдимия, с оглед възможността му да разбере за какво деяние е привлечен към наказателна отговорност. Последното обуславя заключение за съществено нарушение на процесуалните правила. Същевременно, така описаното нарушение е отстранимо, чрез изготвяне на обвинителен акт по реда на чл.246 от НПК, в който законосъобразно да е отразена обективната и субективната страна на деянието, съобразно горното.

Ето защо, съдът след съвещание

         ОПРЕДЕЛИ:

         ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 490/11г. по описа на ПРС – VІІ н.с.

         ВРЪЩА НОХД № 490/11г. по описа на ПРС – VІІ н.с. в Районна прокуратура Пловдив за отстраняване на посочените в мотивната част нередовности.

Определението на съда за прекратяване и връщане на делото в РП-Пловдив не подлежи да протест и обжалване.

Протоколът се изготви в СЗ.

Заседанието се закри в 15,12 часа.

 

                   

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

                                                                                              2.

 

                                                                           СЕКРЕТАР:

Вярно с оригинала!

ЙТ