Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7755 по
описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове
от В.Ц.А. - В.срещу „2.М.“ ЕООД, както следва:
- иск по чл. чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за осъждането на ответника да опразни и предаде на ищеца държането на отдадения
под наем недвижим имот, представляващ Фризьорски салон с идентификатор №
68134.102.151.1.1, с площ от 40 кв.м., находящ се в гр. София, СО, р-н Средец,
ул. „**********
- иск по чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4620 евро с ДДС,
представляваща неплатени наемни вноски по Договор за наем на недвижим имот от 12.11.2018
г., дължими за м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г. и м. 03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на искова
молба - 05.04.2019 г.
- иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 262,18 евро с ДДС (съгласно
уточнителна молба от 04.11.2019 г.), представляваща неустойка по чл. 4, ал. 2
от Договор за наем на недвижим имот от 12.11.2018 г., дължима за периода
11.12.2018 г. - 24.03.2019 г., начислена върху незаплатените наемни вноски за
м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г. и м. 03.2019 г.
- иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 3960 евро с ДДС, представляваща
неустойка по чл. 18, ал. 1, т. 3 от Договор за наем на недвижим имот от 12.11.2018
г. за прекратяване на договора, поради виновното му неизпълнение от страна на
ответника.
В исковата молба и уточнителни молби от
02.05.2019 г. и от 04.11.2019 г. се поддържа, че по силата на договор за наем
на недвижим имот от 12.11.2018 г. В.Ц.А. - В.е отдала под наем на „2.М.“ ЕООД
горепосочения фризьорски салон, при месечна наемна цена от 1100 евро без ДДС,
платима на десето число на текущия месец и по посочена в чл. 3 от договора
банкова сметка. ***, че в изпълнение на подписания договор ищцата е
предоставила на ответника наетия недвижим имот, за което е издаден
приемо-предавателен протокол от 15.11.2018 г. Твърди се, че ответникът не е
заплатил целия дължим наем от 1100 евро без ДДС за м. декември 2018 г., за м.
февруари 2019 г. и за м. март 2019 г., а за м. януари 2019 г. е платена само
половината от наема (550 евро без ДДС) или общо дължимият наем се равнява на
4620 евро с ДДС. Предвид неизпълнението, въз основа на чл. 18, ал. 1, т. 3 от
договора е изпратено предизвестие за прекратяване на договора за наем от
25.03.2019 г., получено от ответника на 26.03.2019 г., с което наемателят е
уведомен, че поради забава на наемните вноски на основание чл. 18, ал. 1, т. 3,
договорът е прекратен едностранно, считано от 01.04.2019 г., като до същата
дата ответното дружество следвало да освободи наетия обект, като предаде
ключовете. Въпреки отправеното уведомление, ответникът е продължил да използва
наетия недвижим имот, отказвайки доброволно да го освободи и да го предаде.
Ищцата сочи, че по силата на чл. 4, ал. 2
от договора, в случай на забава в заплащането на наемната цена, наемателят
дължи на наемодателя неустойка от 0,1% дневно върху дължимата се сума, но не
повече от 20 % от нея, поради което претендира мораторна неустойка в размер на
общо 262,18 евро с ДДС, считано от падежа на съответното задължение за
месечната наемна цена, до датата на предизвестието, обхващаща периода
11.12.2018 г. - 24.03.2019 г., и подробно индивидуализирана по месеци в
уточнителна молба от 04.11.2019 г. Претендира се и неустойка за прекратяването
на договора, уговорената в чл. 18, ал. 1, т. 3 от договора, в размер на три
месечни наема или общо 3960 евро с ДДС.
Ответникът „2.М.“ ЕООД не е изразил
становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид
направеното от ищеца искане в съдебно заседание за постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на разноски, намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато: 1/. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; 2/. искът вероятно е основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Настоящият състав намира, че втората от визираните
две предпоставки (вероятна основателност на иска) не е налице за част от
предявените искове, поради следното:
Съгласно представения по делото договор за
наем на недвижим имот от 12.11.2018 г., подписан между В.Ц.А. - В.и „2.М.“
ЕООД, ищцата е предоставила под наем на дружеството недвижим имот,
представляващ фризьорски салон с идентификатор № 68134.102.151.1.1, с площ от
40 кв.м., находящ се в гр. София, СО, р-н Средец, ул. „***********, за срок от
пет години, считано от 15.11.2018 г. Дължимата месечна наемна цена е в размер
на 1100 евро без ДДС, платима до десето число на текущия месец, като при забава
се дължи неустойка от 0,1 % дневно върху дължимата сума, но не повече от 20 %
от нея (чл. 4, ал. 2 от договора). В чл. 18, ал. 1, т. 3 от договора е
уговорена и неустойка, в размер на три месечни наема, дължима при прекратяване
на договора от страна на наемодателя с писмено уведомление, без допълнителен
срок за изпълнение, поради допусната от наемателя забава в плащането на
месечната вноска с повече от 30 дни.
В последното по делото съдебно заседание
ищцата е представила протокол 29.11.2019 г., подписан между нея и ответника, в
който страните установяват, че процесният договор за наем е прекратен с писмено
предизвестие, както и че с подписването на протокола наемателят предава
държането на наетия недвижим имот. За прекратяването на наемния договор, поради
неизпълнение свидетелства и приложеното към исковата молба предизвестие, връчено
на 26.03.2019 г., на посоченото в Търговския регистър седалище и адрес на
управление ***, р-н „Витоша“, бул. „***, офис 1.15. Според съдържанието на
предизвестието договорът за наем се прекратява от наемодателя поради неплащането
на месечните наемни вноски от по 1100 евро без ДДС, дължими за м. декември 2018
г., за м. февруари и м. март 2019 г., както и неиздължена част от 550 евро без ДДС – дължим наем за
м. декември 2018 г.
Предвид горните обстоятелства съдът
намира, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за наем, по силата на което ищцата е предоставила на ответното
дружество ползването на процесния фризьорски салон.
Искът по чл. чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за осъждането на ответника да опразни и предаде държането на ищеца на отдадения
под наем недвижим имот се явява неоснователен, тъй като безспорно е, че в хода
на делото държането на имота е било доброволно предадено от наемателя на
наемодателя.
Изцяло основателен е искът по чл. 232, ал.
2, вр. чл. 228 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
4620 евро с ДДС, представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем на
недвижим имот от 12.11.2018 г., дължими за м. 12.2018 г. (1320 евро с ДДС), м.
01.2019 г.(660 евро с ДДС), м. 02.2019 г. (1320 евро с ДДС) и м. 03.2019 г.
(1320 евро с ДДС), доколкото тези суми са станали изискуеми, но не са
ангажирани от ответника доказателства да са погасени, въпреки че е ползвал
наетото помещение. При това положение основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху неплатената наемна цена,
считано от датата на подаване на искова молба - 05.04.2019 г.
Предвид установената забава с повече от 30
дни в издължаване на месечните вноски, следва да се приеме, че са били налице и
предпоставките за едностранно прекратяване на договора за наем от наемодателя,
за което на наемателя е връчено нарочно уведомление на 26.03.2019 г. Ето защо
за ищцата се поражда правото да претендира уговорената неустойка в чл. 18, ал.
1, т. 3 от договора, в размер на три месечни наема, всеки в размер от по 1100
евро или общо 3300 евро. Над този размер, до претендираните общо 3960 евро,
включващи и ДДС, претенцията е неоснователна, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗДДС не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на
неустойки и лихви с обезщетителен характер и същите са необлагаеми. Тъй като
клаузата на чл. чл. 18, ал. 1, т. 3 от договора не определя неустойката в
абсолютен размер, а препраща към размера на месечния наем, посочен в чл. 3 от
1100 евро без ДДС, съдът приема, че неустойката следва да се определи в този
размер, без да се начислява ДДС.
По отношение на претендираната неустойка
по чл. 4.2 от договора, дължима за забава в плащането на месечния наем, в
размер на 0,1 % за всеки ден просрочие, но не повече от 20 %, съдът, съдът
съобрази, че същата е заявена, както следва: за периода 11.12.2018 г. -
24.03.2019 г. (общо 104 дни забава), начислена върху неплатената наемна цена за
м. 12.2018 г., в размер на 1100 евро без ДДС; за периода 11.01.2019 г. -
24.03.2019 г. (общо 73 дни), начислена върху частично неплатена наемна цена от 550 евро без ДДС;
за периода 11.02.2019 г. до 24.03.2019 г. (общо 42 дни), начислена върху неплатената наемна
цена за м. 02.2019 г., в размер на 1100 евро без ДДС; и за периода 11.03.2019
г. до 24.03.2019 г., начислена върху неплатената наемна цена за м. 03.2019 г.,
в размер на 1100 евро без ДДС (общо 14 дни).
Размерът на неустойката върху така заявените
периоди се равнява на произведението от броя дни забава, умножено по неплатената
наемна цена, умножено по размера на неустойката за един ден забава - 0,1%, т.е.
дължимата неустойка е както следва: за неизплатения наем за м. 12.2018 г. е в
размер на 114,40 евро (114*1100*0,1%); за м. 01.2019 г. - 40,15 евро (73*550*0,1%);
за м. 02.2019 г. - 46,20 евро (42*1100*0,1%); и за м. 03.2019 г. – 15,40 евро
(14*1100*0,1%). По вече изложените съображения върху всяка от неустойките не
следва да се начислява ДДС, въпреки че такова е заявено в уточнителната молба
от 04.11.2019 г. Или сборът на дължимата неустойка за периода 11.12.2018 г. –
24.03.2019 г. е в размер на 216,15 евро, като за горницата до претендираните
262,18 евро, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи сторените от ищцата разноски за настоящото
производство в общ размер на 2691,15 лв., от които 1104,18 лв. адвокатско
възнаграждение и 1586,97 лв. държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата В.Ц.А. - В.за постановяване на неприсъствено решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ц.А. - В.с ЕГН **********,***.
*****, офис №2, партер, чрез адв. Н.К., срещу „2.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „*****, офис 1.15, иск
по чл. чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника да опразни и
предаде на ищцата държането на отдадения под наем по силата на договор за наем
на недвижим имот от 12.11.2018 г. недвижим имот, представляващ фризьорски салон
с идентификатор № 68134.102.151.1.1, с площ от 40 кв.м., находящ се в гр.
София, СО, р-н Средец, ул. „***********.
ОСЪЖДА „2.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Витоша“, бул. „*****, офис 1.15, да заплати на В.Ц.А. - В.с
ЕГН **********,***. *****, офис №2, партер, чрез адв. Н.К., суми, както следва:
-
на основание чл.
232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД за сумата от 4620 евро с ДДС, представляваща
неплатени наемни вноски по договор за наем на недвижим имот от 12.11.2018 г.,
сключен между страните по делото, дължими за м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., м.
02.2019 г. и м. 03.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на искова молба - 05.04.2019 г.
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 216,15 евро,
представляваща неустойка по чл. 4, ал. 2 от договор за наем на недвижим имот от
12.11.2018 г., дължима за периода 11.12.2018 г. - 24.03.2019 г., начислена
върху незаплатените наемни вноски за м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019
г. и м. 03.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 216,15 евро до
претендираните 262,18 евро с ДДС като неоснователен.
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 3300 евро представляваща
неустойка по чл. 18, ал. 1, т. 3 от договор за наем на недвижим имот от 12.11.2018
г., дължима за прекратяване на договора, поради виновното му неизпълнение от
страна на ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3300 евро до
претендираните 3960 евро с ДДС като неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от общо 2691,15 лв.,
представляваща сторените от ищцата съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: