Решение по дело №169/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20227220700169
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 169

 

гр. Сливен, 18.07.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на  тринадесети юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 СТЕЛА ДИНЧЕВА

             

при секретаря             Галя Георгиева                                             и с участието на прокурора       Красимир Маринов                                                   като разгледа докладваното от              председателя                                   КАНД № 169   по описа

за 2022 година за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 207/11.05.2022 г., постановено по АНД № 205/2022 г. по описа на СлРС е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-002982 от 27.05.2021 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, с което на „КНАУФ МАСТЪРС“ ЕООД гр. Стара Загора, представлявано от у.С.Д.Н., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.

Горното решение е обжалвано в законният срок от „КНАУФ МАСТЪРС“ ЕООД гр. Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че е необоснован изводът на съда за извършеното административно нарушение. Твърди, че отношенията с посоченото лице не произтичат от трудови такива, а се касае за граждански договор. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя „КНАУФ МАСТЪРС“ ЕООД гр. Стара Загора се представлява от у.С.Н. и пълномощника му адв. С.А. АК – С. З.. Заявява, че поддържа подадената касационна жалба. Твърди, че съдът не е съобразил основния принцип в административнонаказателния процес, че тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, а по делото категорично било установено, че се касае за граждански правоотношения между жалбоподателя и лицето, във връзка с което е наложена санкцията. В случая,  гражданскоправните отношения били оформени в писмен вид, като не било от съществено значение, дали се има предвид договор за поръчка, съответно договорът за изработка, тъй като това били неформални договори. Посочения от съда трудов договор бил сключен въпреки това, че не съответства предметът на правоотношението на това, което са дали като указание служителите на наказващия орган. Това в случая сочило на едно некоректно отношение от страна на наказващия орган, защото при една проверка трябвало да установят какво е действителното положение, а не да указват как да се уредят едни или други правоотношения. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постановите такова по същество.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, чрез пълномощника си ст. юриск. А. Г. счита подадената касационна жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съда следва да потвърди решението на СлРС, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.05.2021 год. в 10,00 часа служителите на Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен - актосъставителя С.и свидетел Д., извършили проверка за спазване изискванията на трудовото законодателство от „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД - гр. Стара Загора, с обект на контрол - СМР - жилищна сграда гр. Сливен, ****. При проверката на място служителите на Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен установили, че на втория етаж се извършват с.ни дейности от двама работници, единият от които бил Д. Д.. Същите били попитани към коя фирма работят, но те отговорили, че апартаментът е техен и не са работници. Поради това на тези лица не били дадени декларации по КТ за попълване, а след това те си били тръгнали. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен се свързали с техническия ръководител обекта от фирма „Б." и било установено, че тези лица били вписани в книгата за начален инструктаж като работници на „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен се свързали с у.на „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД - гр. Стара Загора и той потвърдил, че са негови работници и в последствие представил в Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен граждански договори.

Констатираните при проверката нарушения били описани в Протокол за извършена проверка № ПР2116029/18.05.2021 год. в три точки, като в т. 2 било отразено, че Д. И. Д.предоставя работна сила като с. р., като полага г. на втори етаж във вътрешно помещение. В протокола било отразено, че на 14.05.2021 год. в Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен е представена книга за начален инструктаж, в която срещу подпис бил документиран инструктажа по безопасност и здраве на Д.Д.на обекта. В протокола било посочено, че на 18.05.2021 год. в Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен е предоставен граждански договор № 1/10.05.2021 год., сключен между „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД и Д. И. Д., както и че нямало сключен трудов договор в писмена форма между „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД и Д. Д.. В протокола било отразено още, че дружеството, в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал до работа Д.Д.без сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, както и че нарушението било извършено на 12.05.2021 год. на обекта, а констатирано на 18.05.2021 год. в Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен. Протоколът бил връчен на у.Н., който записал, че „Констатациите са неверни. Налице са трудови отношения. Ще дам допълнителни обяснения." (л. 10 от делото на РС Сливен).

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 20-002982/18.05.2021 год. на работодателя „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД - гр. Стара Загора, представлявано от у.С.Д.Н., в който било отразено, че при извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на 12.05.2021 год. в 10,00 часа на дружеството с обект на контрол СМР жилищна сграда гр.С.**** било констатирано, че Д. И. Д.предоставя работна сила, работи като с. р., полага гипсокартон на втори етаж във вътрешно помещение. В акта било отразено, че на 14.05.2021 год. в Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен е представена книга за начален инструктаж, в която срещу подпис бил документиран инструктажа по безопасност и здраве на Д.Д.на обекта (проведен от технически ръководител на обекта). В акта било посочено, че на 18.05.2021 год. в Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен е предоставен граждански договор № 1/10.05.2021 год., сключен между „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД и Д. И. Д., както и че няма сключен трудов договор в писмена форма между „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД и Д. Д.. В акта било отразено, че дружеството, в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал до работа Д.Д.без сключен трудов договор в писмена форма, както и че нарушението е извършено на 12.05.2021 год. на обекта, а е констатирано на 18.05.2021 год. в Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. В графата за обяснения или възражения на нарушителя било записано „Констатациите са неверни. Налице са трудови отношения. Ще дам допълнителни обяснения.". Актът бил връчен на у.на 18.05.2021 год. (л. 5 - 7 от делото на РС Сливен).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-002982 от 27.05.2021 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Сливен, с което за описаното в акта нарушение на дружеството било наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1500,00 лева на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 65, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. НП било връчено на у.на 28.05.2021 год. (л. 4 от делото на РС Сливен).

От приложеното по административнонаказателната преписка копие от Граждански договор № 1/10.05.2021 год. се установява, че „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД - гр. Стара Загора като възложител е възложил на Д.Д.като изпълнител да извърши монтаж на гипсокартон около 40 кв.м. на обект жилищна сграда в гр. Сливен; както и че възложителят се задължил в 10 дни след приемане на извършената работа да изплати на изпълнителя 320,00 лева в брой. В договора е посочено, че неразделна част от него са следващите констативен протокол и разписка, които не са попълнени.

От приложеното по делото заверено копие от Трудов договор № 012/19.05.2021 год. се установява, че работодателят „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД - гр. Стара Загора е назначил р.Д.Д.на длъжност р.с.с месторабота - обектите на фирма „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД при * часа работно време на ден и с основно месечно възнаграждение в размер на **** лева (л. 19 - 20 от делото на РС Сливен).

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че съставът на административното нарушение по чл.414 ал.3 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ е осъществен от касатора, тъй като е установено, че Д. И. Д.работи по трудово правоотношение, поради което потвърдил НП.

При тази фактическа обстановка административния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че лицето Д. И. Д.от 11.05.2021 г. работи в предприятието на касатора, като с.. След извършване на проверката е представен граждански договор № 1 от 10.05.2021 г.

По делото не е спорно, че в деня на проверката лицето Д. И. Д.е работило в предприятието на ответника по касацията. Основният спор по делото е дали упражняването на този труд е по трудовото правоотношение или по друго гражданско правоотношение. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила - чл. 124 КТ. Съгласно цитирания текст, при трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на р.или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

По делото е установено, че при извършената на 12.05.2021 г. проверка в предприятието на касатора, около 10 ч., е бил заварен на работното място Д. И. Д., чиито трудови функции са били свързани с поставянето на гипсокартон. Цитираната дейност има еднообразен и постоянен характер. С нея не се престира краен продукт, който следва да бъде приет от възложителя и след това - заплатен от него. Лицето работи в обект на дружеството, при която дейност трябва да спазва наложената трудова дисциплина. Д. И. Д.е открит на цитираното място в установеното работно време, опитал се е да прикрие извършваната от него дейност и действителните отношения с предприятието на касатора. Тези отношения обаче са документирани с книга за начален инструктаж, в която срещу подпис отразен инструктажа по безопасност и здраве на Д. Д., като работник на  „КНАУФ МАСТЪРС" ЕООД.  В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че възникналото правоотношение по своята правна природа не е облигационно по договор за изработка, а е трудово.

Съгласно чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо (завършен продукт), съгласно поръчката на другата страна (поръчващия), а последната - да заплати възнаграждение. В случая не са налице така посочените елементи на договора за изработка. Представеният по делото граждански договор е след проверката и явно е съставен във връзка с нея. Установената по делото дейност по поставяне на гипсокартон, означава единствено престиране на работна сила по осъществяването на тази трудова дейност. Краен (завършен) трудов резултат нито е формулиран, нито е уговорен. Поради това следва да се приеме, че посоченият по-горе граждански договор е симулативен и е създаден за да прикрие трудово правоотношение.

Административното наказание е наложено за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. Съгласно този текст от закона трудовият договор се сключва в писмена форма. Следователно тази правна норма установява по императивен начин формата, в която следва да се сключи трудовия договор. В разпоредбата на чл.66 ал.1 от КТ е посочено какво трябва да съдържа и определя трудовия договор. По време на проверката не е представен трудов договор сключен в писмена форма, а представения граждански договор от 10.05.2021 г. не отговаря на всички изисквания посочени в чл.66 ал.1 от КТ, поради което не може да се приеме, че същият замества трудовия договор по смисъла на чл.62 ал.1 от КТ.

Следва да се посочи, че съгласно чл.416 ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл в тежест на касатора е да опровергае констатациите в Протокол за извършена проверка № ПР2116029/18.05.2021 год. и АУАН № 20-002982/18.05.2021 год. Това не е сторено по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че извършеното нарушение е установено.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при установяването нарушението и налагането на адм. наказание. Както в АУАН така и в НП е посочена датата на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е достатъчно за да възприеме наказаното лице, за какво нарушение е ангажирана отговорността му.

По изложените съображения, касационният съд направи извода, че административно наказващия орган правилно е приел, че е извършено административно нарушение. Като е потвърдил НП РС Сливен е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Искания за присъждане на разноски не са правени, поради което съдът не следва да се произнася по тях. 

Ето защо и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207/11.05.2022 г., постановено по АНД № 205/2022  год. на Сливенски Районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                      2.