№ 13329
гр. *****, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110141338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Х. И. срещу Р. Е. Б., с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че по подаден от ответника на 10.04.2020 г. сигнал
срещу ищеца била образувана проверка в 03 РУ – СДВР № УРИ 227000-
3151/10.04.2020 г., както и пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на Софийска районна
прокуратура /СРП/. В заявителските материали Р. Б. изложила неверни обстоятелства,
като заявила, че на 08.04.2020 г., около 23.30 ч., в семейното жилище на страните,
намиращи се към посочената дата в граждански брак, и след употреба на алкохол Г. И.
предизвикал скандал и нанесъл удар с юмрук в лицето, отправяйки заплахи срещу
живота и здравето , а на следващия ден я изгонил от дома им. Ищецът сочи, че
описаното не отговаряло на действително случилото се, но на 09.04.2020 г. и на
23.04.2020 г. му били съставени предупредителни протоколи да се въздържа от
саморазправа спрямо съпругата си. В хода на образуваната преписка спрямо Г. И. била
извършена проверка дали притежавал огнестрелно оръжие, както и дали страдал от
психично заболяване. Полицейските служители установили, че не ищецът, а Р. Б. била
употребила алкохол, както и че не бил извършен акт на домашно насилие срещу нея. С
постановление от 15.05.2020 г. по пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на СРП било
1
отказано образуваното на досъдебно производство срещу Г. И. поради липса на данни
за осъществен акт на домашно насилие. В исковата молба се твърди, че чрез
изложените пред полицейските органи неверни данни ответникът Б. причинила на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания и притеснения,
уронено самочувствие, унижено лично достойнство, срам и неудобство пред близки,
колеги и приятели. Въз основа на изложено се претендира осъждането на ответната
страна да заплати обезщетение за така причините вреди в размер на 5000,00 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на твърдения деликт до
окончателното изплащане, както и сторените разноски по делото.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. Е. Б. за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова
претенция е оспорена в цялост и е отправена молба за отхвърлянето като
неоснователна. Отправено е и искане за прекратяване на производството поради
наличието на друго дело между страните с идентичен предмет или – в условията на
евентуалност – за съединяване на така образуваните две съдебни производства. По
същество се сочи, че ответникът Б. не била отправяла неверни твърдения относно
случилото се между страните на 08.04.2020 г. Излагат се твърдения за влошени
отношения между страните още от сватбата им през 2018 г. Ответникът заявява, че
ищецът не бил претърпял описаните в исковата молба неимуществени реди, а в
условията на евентуалност – че претендираното обезщетение било в изключително
завишен размер.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника Р. Е. Б. да заплати на ищеца Г. Х. И. сумата от 5000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания и
притеснения, уронено самочувствие, унижено лично достойнство, срам и неудобство
пред близки, колеги и приятели, причинени от отправени от ответника в сигнал от
10.04.2020 г. клеветнически твърдения срещу ищеца за побой и заплахи срещу живота
и здравето.
Относно твърденията за наличието на друго образувано между страните дело с
идентичен предмет по делото служебно е изискана справка за предмет, страни и етап,
на който се намира производството по гр. д. № 41339/2021 г. по описа на СРС, 88-ми
състав. От постъпилата справка се установява, че в действителност страните по
цитираното дело са същите като тези в настоящото производство. Предметът на
другото дело обаче е различен – претърпени от Г. Х. И. неимуществени вреди за
2
изнесени неверни обстоятелства от Р. Е. Б. в искова молба до СРС и декларация по
чл**** ал. 3 ЗЗДН, въз основа на които е образувано гр. д. № 14802/2020 г. на 92-ри
състав на СРС и е издадена заповед за незабавна защита от 29.04.2020 г. По изложените
мотиви възраженията на ответника за недопустимост на исковата претенция са
неоснователни.
С доклада по делото, предвид признанието на ответника в този смисъл, е
отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 10.04.2020 г. Р. Е. Б.
е подала сигнал срещу ищеца, въз основа на който е била образувана проверка в 03 РУ
– СДВР № УРИ 227000-3151/10.04.2020 г., както и пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на
Софийска районна прокуратура.
Спорен по делото се явява въпросът дали с описаните изказвания ответникът е
реализирал фактическия състав на деликтно поведение, съответно – дали ищецът е
претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с тях.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
осъществяването на процесното противоправно деяние; причиняването на твърдените
неимуществени вреди; причинно-следствената връзка между противоправните деяния,
извършени от ответника, и претърпените от ищеца вреди. От друга страна, ответникът
следва да установи верността на заявените в процесния сигнал твърдения. На
основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения.
В случая твърдението на ищеца е, че изнесените факти в заявлението,
послужило като основание за образуване на пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, са неверни, тоест клеветнически. Съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК, съдържаща легална дефиниция на понятието,
клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или
приписването на неизвършено престъпление. В този смисъл изпълнителното деяние
може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.
Трайно установено в практиката е разбирането, че „разгласяването“
представлява довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо
позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея
факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице (в случая – авторът на подадения сигнал
за извършен акт на домашно насилие) да съобщи свои твърдения, такива, които
изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
3
тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психическа дейност.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
релевираното в исковата молба деяние, извършено от страна на ответника. Видно от
приложеното заявление от 10.04.2020 г., Р. Е. И.а е поискала да бъде оказано
съдействие за това, че на 08.04.2020 г., около 23:30 ч., след поредния възникнал
скандал със съпруга Г. Х. Г.ев и употреба на алкохол от негова страна, същият е
нанесъл побой. В депозираното пред Районна прокуратура обяснение по същество за
случая пострадалата уточнява, че скандалът е прераснал в побой, при който е била
ударена с юмрук в лявата страна на лицето. Първо, посочва, че между страните е имало
и други разправии, но не се е стигало до физическа саморазправа до 08.04.2020 г., след
което твърди, че се е случвало и друг път да е удряна – последно през м. декември 2019
г. Отразено е още, че има отправени заплахи относно нейния живот и здраве.
В хода на извършената проверка не са установени и доказани наведените
твърдения за извършен акт на домашно насилие, поради което с Постановление от
15.05.2020 г. по пр. пр. № 18687/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство по материалите,
съдържащи се в преписка с рег. № 227000-3151/2020 г. по описа на 03 РУ-СДВР. В
мотивите на прокурорския акт са отразени констатираните съществени противоречия в
изложената от Р. И.а информация, както и липсата на данни съпругът да е действал
под въздействието на алкохол. Същевременно, установена е употребата на алкохол от
страна на ответницата, която, съгласно подробна докладна записка от полицаите,
посетили два пъти местопроизшествието по сигнал, е била във видимо нетрезво
състояние – самата тя е споделила пред служителите, че е употребила над половин
литър ракия.
Изложеното не се опровергава и от показанията на свидетеля ******** – брат на
ответницата. Разпитът на лицето е допуснат с оглед установяване верността на
заявените в процесния сигнал твърдения. По същество обаче свидетелят не отразява
факти и обстоятелства, които лично е възприел, а пресъздава представената му от Р. Б.
информация – например „разбрах от нея, че я е заплашвал и е казвал, че нещо много
лошо ще се случи на мен, на майка ни и на баща ми, ако тя не преустанови всякакъв
контакт с нас“, „каза ми, че съпругът Г. И. я е пребил и я е изгонил от семейното
жилище“, както и „когато дойде на 09.04.2020 г. у дома, ми каза, че синините са от
нанесен от Г. побой“. В този смисъл братът не е бил пряк свидетел нито на отправени
словесни заплахи по адрес на ответницата, нито на конкретен акт на физическо
насилие или саморазправа между страните (твърденията за нанесен побой на
17.05.2018 г. са неотносими към предмета на спора).
4
От друга страна, изложените данни, че свидетелят е звъннал на телефон 112
някъде между 22:00 ч. и 23:00 ч. на 09.04.2020 г., за да подаде сигнал за домашно
насилие, предвид нежеланието на сестра му да предприеме действия в тази насока
заради уплахата и стреса, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно
от представеното по делото съобщение от Районен център 112 – гр. ***** от
27.10.2022 г. (л. 70), както и от приобщеното аналогично съобщение, депозирано по гр.
д. № 14802/2020 г. от дата 14.10.2020 г. (л. 120), на 08.04.2020 г. и на 09.04.2020 г. са
постъпили телефонни обаждания за процесния адрес единствено от лица, представили
се като Г. Х. И. и Р. И.а, т. е. от страните по делото.
В останалата част показанията на свидетеля, предвид липсата на конкретика и
обоснованост, са неотносими към настоящия спор (относно сведенията, че се е
преместил да живее в гр. Русе поради дистанционната си работа и от съображения за
сигурност с оглед твърдени отправени заплахи от Г. Г.ев по негов адрес).
При преценка на показанията на свидетеля съдът и вероятната му
заинтересованост в качеството му на брат на ответницата. Съобразявайки разпоредбата
на чл. 172 ГПК, съдът намира, че същите не се подкрепят от останалите доказателства
по делото и по същество не допринасят за изясняване на обстоятелства от предмета на
спора, поради което и не се кредитират от настоящия състав.
От приложеното по делото Писмо с изх. № И-784/21.04.2020 г. (л. 90) от Център
за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ се установява, че за лицето Г. Х. И. няма
регистрирани посещения при амбулаторен психиатър и не е хоспитализиран в
отделенията на ЦПЗ, считано от 01.01.2011 г. до 15.04.2020 г. Същият не е преглеждан
и в спешен кабинет на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, считано от 01.01.2005 г. до
14.04.2020 г. и не е настаняван на лечение в отделенията на ЦПЗ.
Предвид изложеното, съдът счита, че е налице излагане на невярна информация
пред служителите на реда с посоченото съдържание, което представлява
противоправно деяние. По делото не се установява верността на процесните твърдения,
поради което съдът приема, че същите са неверни. Използваните в изявленията на
ответницата думи и изрази изнасят конкретни факти, като информацията се представя
като сигурен, несъмнен факт, като на ищеца се приписват позорящи от гледна точка на
обществения морал обстоятелства – за нанасяне на физически побой върху жена
вследствие употребата на алкохол.
На следващо място, по делото безспорно се доказват настъпили вреди от
неимуществен характер в патримониума на ищеца в резултат на изложените
несъществуващи позорни обстоятелства, изразяващи се в емоционални страдания и
притеснения, уронено самочувствие, унижено лично достойнство, срам и неудобство
пред близки, колеги и приятели, в това число и във връзка с извършени проверки за
притежание на оръжие и за наличие на психично отклонение.
5
От показанията на свидетеля ****** – дългогодишен познат на Г. И. от
предишната му работа, се установява, че ответницата е подавала жалби срещу ищеца
за незаконно оръжие и за домашно насилие, като изнасяла твърдения, че същият е луд
и страда от психично отклонение. Свидетелят посочва, че по времето на събитията
ищецът е работел в СОТ, откъдето е бил помолен учтиво да напусне работата си. Сочи,
че ищецът дълго време си търсел работа, тъй като навсякъде го връщали заради
подадените жалби. През този период ищецът се е издържал трудно, като е ходел при
свидетеля в заложна къща, където е оставял някакви неща. Свидетелят посочва, че
нещата, които излага като информация в хода на разпита, ги знае от Г..
Независимо от обстоятелството, че част от изложената информация е придобита
по данни на ищеца, съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, отразяваща
посещенията на Г. И. в заложна къща и констатациите относно външното му състояние
– „беше смачкан“.
С оглед установяване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, предявеният иск се явява доказан по основание, като следва
да бъде определен размерът на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат
възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена
облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Предвид изложеното, съдът съобразява характера и вида на изнесените
клеветнически и позорящи обстоятелства, начина, по който са се отразили върху
ищеца, като са оказали негативно влияние върху неговото психическо здраве, личните
и обществени контакти, както и качеството на лицата, които са възприели изнесените
клеветнически твърдения – органите на реда. В конкретния случай по делото се
установи отражението на подадения сигнал върху психическото и физическото здраве
на ищеца, както и промененото в негативен план отношение към него от страна на
настоящи и бъдещи работодатели.
Очевидно е, че изнасянето на клеветнически и позорящи твърдения за един мъж
в смисъл, че същият е насилник над жени или потенциална заплаха за живота и
здравето на други човешки същества, се отразява на общественото положение на
лицето – както с оглед мнението на хората за неговата личност, така и от
професионална гледна точка.
Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за подадения сигнал от
6
10.04.2020 г. е в размер на 1000,00 лв. До размера на посочената сума искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от
5000,00 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана, като дължи изпълнение от момента на настъпване на
увреждането. Следователно, лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на
влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т. е. от момента
на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. На основание чл.
84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответникът, дължащ обезщетение по чл. 45 ЗЗД, изпада в
забава от настъпване на увреждането, в случая – отправените от негова страна по адрес
на ищеца клеветнически твърдения в сигнал от 10.04.2020 г. Поради това законна
лихва следва да се присъди от датата на настъпване на непозволеното увреждане –
10.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 160,00 лева за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Последното е действително заплатено на адв. Р. Н., видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.07.2021 г.,
представляващ разписка за получената сума (л. 26-гръб).
В полза на ответницата Р. Е. Б. следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 15.12.2021 г. (л. 33-гръб от делото) в размер на 480,00 лева, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Е. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „****“ № ***
вх**** ет*** ап*** да заплати на Г. Х. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ж. к.
„****“, бл. *** вх**** ет*** ап*** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1000,00 лева
(хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални страдания и притеснения, уронено самочувствие, унижено лично
достойнство, срам и неудобство пред близки, колеги и приятели, причинени от
отправени от ответника в сигнал от 10.04.2020 г. клеветнически твърдения срещу
ищеца за побой и заплахи срещу живота и здравето , въз основа на които е била
образувана проверка в 03 РУ – СДВР № УРИ 227000-3151/10.04.2020 г., както и пр. пр.
7
№ 18687/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, ведно със законната
лихва за периода от 10.04.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над присъдената сума от 1000,00 лева до пълния
предявен размер от 5000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Е. Б. , ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. *****, ул. „****“ № *** вх**** ет*** **, да заплати на Г. Х. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****, ж. к. „****“, бл. *** вх**** ****, сумата от 160 лева (сто и
шестдесет лева), представляваща сторени от ищеца разноски в хода на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. Х. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****, ж. к. „****“, бл. *** вх**** ****, да заплати на Р. Е. Б. , ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. *****, ул. „****“ № *** вх**** ет*** **, сумата от 480 лева
(четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторени от ответника разноски в
хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8