№ 1212
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100500872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
С решение № 20215218 от 24.11.2021 г. по гр.д. № 900/2019 г. на Софийски
районен съд, 57 състав, е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че М. АНТ. Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД плащането на вземанията по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
01.11.2017г. по ч. гр.д. № 75358/2017г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57 състав,
както следва:
на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 3393,00 лв. /три хиляди триста
деветдесет и три лева/, представляващи 1/2 от стойността на незаплатена
доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект –
апартамент № 7, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. *******
абонатен номер ******* за периода 24.10.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 3393,00 лв., считано от
24.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за
разликата над 3393,00 лв. до 3568,21 лв., като неоснователен, както и за
периода 01.05.2014 г. – 24.10.2014 г.;
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 286,52 лв. /двеста осемдесет и
шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва на главницата от
1
3393,00 лв. за периода 01.07.2016г. – 18.10.2017г., като е отхвърлен
искът за разликата над 286,52 лв. до пълния предявен размер от 446,41
лв. и за периода 16.09.2015г. – 01.07.2016г.;
на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 13,34 лв. /три хиляди триста
деветдесет и три лева/, представляващи 1/2 от стойността на дължимо
възнаграждение за извършвана услуга дялово разпределение в етажна
собственост, където се намира топлоснабден обект – апартамент № 7, с
адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. ******* абонатен номер
*******, за периода 24.10.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3393,00 лв., считано от 24.10.2017г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над
13,24 лв. до 46,35 лв., като неоснователен, както и за периода 01.05.2014
г. – 24.10.2014 г.;
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1,12 лв. /един лева и
дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва на главницата от 13,34 лв. за
периода 01.07.2016г. – 18.10.2017г., като е отхвърлен искът за разликата
над 1,12 лв. до пълния предявен размер от 6,45 лв. и за периода
16.09.2015 г. – 01.07.2016 г.;
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на
925,68 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/.
Със същото решение е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че
В. П. Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД плащането на вземанията по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.11.2017г. по ч.
гр.д. № 75358/2017г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57 състав, както следва:
на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1696,50 лв. /хиляда шестстотин
деветдесети шест лева и петдесет стотинки/, представляващи 1/4 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект – апартамент № 7, находящ се гр. София, общ.
Красно село, ул. ******* абонатен номер *******, за периода 24.10.2014
г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1696,50
лв., считано от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен искът за разликата над 1696,50 лв. до 3568,21 лв., като
2
неоснователен, както и за периода 01.05.2014 г. – 24.10.2014 г.;
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 143,26 лв. /сто четиридесет и
три лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва на главницата от
1696,50 лв. за периода 01.07.2016 г. – 18.10.2017 г., като е отхвърлен
искът за разликата над 143,26 лв. до пълния предявен размер от 446,41
лв. и за периода 16.09.2015 г. – 01.07.2016 г.;
на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 6,67 лв. /шест лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляващи 1/4 от стойността на дължимо
възнаграждение за извършвана услуга дялово разпределение в етажна
собственост, където се намира за топлоснабден обект – апартамент № 7 с
адрес: гр. София, общ. Красно село, ул. ******* абонатен номер
*******, за периода 24.10.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 6,67 лв., считано от 24.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над
6,67 лв. до 46,35 лв., като неоснователен, както и за периода 01.05.2014
г. – 24.10.2014 г.;
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 0,56 лв. /петдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва на главницата от 6,67 лв. за периода 01.07.2016 г. –
18.10.2017 г., като е отхвърлен искът за разликата над 0,56 лв. до пълния
предявен размер от 6,45 лв. и за периода 16.09.2015 г. – 01.07.2016 г.;
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на
308,56 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/.
Срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, са
подадени въззивни жалби от името на ответниците М. АНТ. Б. и В. П. Б., чрез
особения им представител адв. С.С., в които са изложени съображения за
неговата неправилност. Твърди се, че не се установявало ответниците да имат
качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот и период.
Вземанията на ищеца били изцяло погасени по давност. От счетоводните
документи и приетите по делото експертизи не били доказания вземанията по
основание и размер.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н.“ ЕООД на
3
страната на ищеца.
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирано лице – особен
представител на ответниците, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260,
ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261 ГПК. Особеният представител на
жалбоподателите не дължи държавна такса на основание приетото в т.7 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В срока за отговор такъв не е подаден от ищеца „Т.С.“ ЕАД, нито от третото
лице подпомагаща страна.
Въззивният съд при служебна проверка относно наличието на предпоставките
за насрочване на делото в открито съдебно заседание констатира, че е налице
съмнение относно допуснати очевидни фактически грешки в заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 75358/2017 г., както и в
обжалваното съдебно решение по гр.д.№ 900/2019 г., както следва:
в заповедта за изпълнение на парично задължение не е посочено какво
представлява задължението в размер от 79,80 лв. – главница. От
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е видно, че заявителят
е отбелязал същото като дължима сума – главница за услугата дялово
разпределение; по отношение на това задължение в заповедта не е
отбелязан и периодът, за който се претендира и който съгласно
заявлението съвпада с периода, за който се претендира главницата за
вземането за топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. При
разпределянето на сумите, дължими от двамата длъжници, също не е
отбелязано какво представлява задължението в размер от 39,90 лв. –
главница, дължимо от всеки от длъжниците, като в тази връзка важи
изложеното по-горе относно посочването на вида на задължението и
периодът, за който се претендира.
в обжалваното съдебно решение е прието, че на ищеца се дължат
направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете,
като с осъдителен диспозитив са присъдени разноските за заповедното
производство, дължими от всеки един от ответниците, но с
установителен – разноските за исковото производство, като в тази връзка
следва да се извърши преценка дали е допусната очевидна фактическа
грешка по отношение на диспозитивите на съдебния акт в частта относно
4
произнасянето по разноските за исковото производство.
в обжалваното съдебно решение по отношение на ответника В.Б. е
признато за установено, че дължи на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноските по делото в размер на 308,56 лв., а с думи е изписано
„/деветстотин двадесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/“, като
изписаната с числа сума не съответства на изписаната с думи.
С оглед гореизложените констатации, налице е основание настоящето
производство да бъде прекратено като преждевременно образувано, а делото
да бъде върнато на Софийски районен съд за извършване на преценка относно
необходимостта от провеждане на процедура по чл. 247 ГПК, съобразно
изложените по-горе мотиви, поради което Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 872 по описа за 2022 г. на
Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав.
ВРЪЩА гр. д. № 900 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 57
състав, както и ч.гр.д.№ 75358/2017 г. на Софийски районен съд, 57 състав, за
извършване на преценка относно необходимостта от допускане на поправка
на очевидни фактически грешки в заповед за изпълнение на парично
задължение от 1.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 75358/2017 г. и в решение № 20215218
от 24.11.2021 г. по гр.д. № 900/2019 г. на Софийски районен съд, 57 състав,
съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.
СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕЦЕНКА , респ. ПОСТАНОВЯВАНЕ на
влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ
на СГС за произнасяне по депозираните въззивни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5