№ 389
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20215300900862 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ.
Ищецът „Велиагро Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. „Бачо Киро“ № 5, представлявано от
управителя Я. Р., е предявил обективно съединени искове против „Девекс
Брейн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Труд,
обл. Пловдив, ул. „Карловско шосе“ № 41, представлявано от управителя П.
Е., за заплащане на сумата от 68 665,54 с ДДС, представляваща неизплатено
договорно възнаграждение за извършена работа по сключен между страните
Договор за консултантски услуги от 10.10.2016 г., сумата 4 911, 06 лв.,
представляваща неустойка, дължима на основание чл.9 от Договора, за забава
на изпълнението за заплащане на възнаграждението, както и сумата от
3115,38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху дължимото неизплатено възнаграждение за периода
от 19.04.2021 година до датата на подаване на исковата молба.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
На 10.10.2016 г., между страните бил сключен договор за предоставяне
на консултантска услуга, по който ищецът поел задълженията да предостави
на ответника – възложител, изразяваща се в подготовка, написване и
представяне /подаване/ на проект по Оперативна програма „Програма за
развитие на селските райони“ 2014-2020 г., Марка 4 „Инвестиции в
материални активи“, Подмярка 4.2 „Инвестиции в материални актими“ ,
както и консултиране по време на изпълнение на проекта. Ищецът твърди, че
изпълнил точно възложеното му работа, представляваща цялостно изготвена
1
проектна документация за проект с наименование „Създаване на 119,4 дка
насаждение от сини сливи и изграждане на селскостопанска сграда за
съхранение на собствена продукция“, която била приета без възражения от
възложителя. Проектът бил одобрен за финансиране, като възложителят
сключил Договор от 30.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ с Държавен фонд „Земеделие“. Дължимото възнаграждение било
уговорено в чл.2 от договора в размер на 5% от сумата на инвестицията,
заложена в проекта за кандидатстване за подпомагане, която, според договора
с РА, възлизала на стойност 1 964 425,69 лв. Съответно, възнаграждението
възлизало в размер на 97 790 лв. без ДДС или 117 348 лв. с ДДС. Ответникът
само частично изпълнил задължението си да заплати договореното за
изпълнената работа възнаграждение, като в периода от сключването на
договора и по време на неговото изпълнение от ответника била изплатена
сума в размер 41 000 лева без ДДС. Така останал дължим, но неплатен
остатък от възнаграждението, в размер на сумата от 57 221, 28 лв. без
включен ДДС, чийто падеж е бил уговорен 10 работни дни преди подаване на
заявка за окончателно плащане от възложителя към разплащателната агенция,
каквато заявка възложителят подал на 15.04.2021 година.С оглед на това и
остатъкът от договореното възнаграждение следвало да бъда изплатен на
01.04.2022 година. Тъй като ответникът не изпълнил в срок задължението си,
ищецът твърди, че за него е възникнало и вземане за неустойка, уговорена в
чл.9 от сключения между страните договор, в размер на 0,5 % от стойността
на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от
общото възнаграждение. Тъй като, изчислена съобразно дните на забава,
неустойката възлизала в по-голям размер, ищецът претендира сумата от
4911,06 лв., равняващи се на 5 % от общото възнаграждение по договора.
Понеже за останалите дни от забавата ищецът счита, че също следва да бъде
обезщетен, то за този срок претендира обезщетение в размер на законната
лихва върху дължимата сума, а именно сумата от 3115,38 лева за 197 дни на
забава за периода от 15.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че между
страните е бил сключен описаният в исковата молба договор с посочените в
него права и задължения на страните. Не оспорва също, че ищецът, в
качеството си на изпълнител, е изпълнил част от възложената работа, като
възразява , че е налице неизпълнение по отношение на крайния етап от
работата, а именно от изготвянето на заявката за окончателно получаване на
безвъзмездната финансова помощ до получаване на плащането от РА. В тази
връзка излага фактически твърдения за некачествено изпълнение на тази
работа от ищеца, изразяваща се в неправилна и непълна информация в
попълнената заявка, които недостатъци не били отстранени от ищеца,
въпреки че последният бил уведомен за тях. Поради това твърди, че е
упражнил правото си на намаляване на договорното възнаграждение, в
резултат на което упражнено право счита, че не дължи заплащане на
останалата част от възнаграждението. Наред с това оспорва начина, по който
ищецът в исковата молба е изчислил цялото дължимо по договора
2
възнаграждение. Поддържа, че според клаузата на чл.2 от договора
възнаграждението е уговорено да е в размер на 5% от сумата, заявена за
подпомагане, която се равнява на одобрената финансова помощ или субсидия
от РА, възлизаща на 977 900 лв. според Приложение № 1 от Договора,
сключен с ДФЗ. В крайна сметка становището на ответника е, че дължимото
по договора възнаграждение възлиза на сумата от 48 895 лева без ДДС, и с
оглед наведените по-горе възражения за намаляване на възнаграждението
поради неотстранените недостатъци, счита, че изцяло е изплатил
възнаграждението.
Ищецът в допълнителната искова молба поддържа предявените искове
и наведените в молбата твърдения, като във връзка с възражението на
ответника за некачествено изпълнение на последния етап от договора твърди,
че именно възложителят не му е оказал необходимото съдействие за
изготвяне на пълно и точно заявление за окончателно плащане, доколкото
именно той е следвало да представи необходимите документи със съответната
информация. Оспорва също и съображенията относно начина на изчисляване
на цялостното възнаграждение по договора, като поддържа тези, които е
изложил в първоначалната искова молба.
В допълнителния отговор ответникът не отстъпва от своите
възражения и продължава да ги поддържа, като допълва съображенията си по
същество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Не се спори по делото, а и е документално установено, че между
страните е сключен Договор за консултантски услуги на 10.10.2016 г., с който
ответникът е възложил, а ищецът е приел за извърши срещу заплащане
следната работа: да консултира възложителя при подготовка на проекта му за
финансиране по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020,
Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4
„Инвестиции в материални активи“, като предостави в полза на възложителя
следните услуги: консултиране преди подаване на заявление за подпомагане,
включващо и подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес
план, анализ за икономическа устойчивост на проекта и консултиране по
време на изпълнение на проекта от датата на сключване на договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до изплащане на помощта,
включващо отчитане и управление на проекта / чл.1 от договора/.
Не се формира спор и относно факта, че ищецът, в качеството на
изпълнител, е извършил услугите по консултиране, подготовка на
заявлението за подпомагане и е изработил бизнес план, в резултат на което
ответникът-възложител е сключил представения Договор №
06/04/0/02672/30.11.2017 г. с Държавен фонд „Земеделие“ за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, както и че е консултирал възложителя и след
сключването на договора с ДФЗ, изготвил е и заявлението за окончателно
плащане на финансовата помощ. Безспорно е също така, че в хода на
3
изпълнение на договора възложителят е заплатил на ищеца сума в общ размер
от 41 000 лв. без ДДС от възнаграждението.
Спорът по делото се концентрира относно начина, по който следва да се
определи размера на възнаграждението по сключения договор, както и
относно наличието на недостатъци при изработване на заявлението до ДФЗ за
окончателно плащане на финансовата помощ и предоставяне на услугите по
консултиране до момента на получаване на плащането от възложителя.
По въпроса относно размера на договореното възнаграждение, съдът
приема следното:
Според клаузата на чл.2 от сключения между страните договор общата
цена, която възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за услугите
по чл.1 / цитирани по-горе/ е в размер на 5% от сумата на инвестицията,
заложена в проекта за кандидатстване за подпомагане. Според Приложение
№ 1 към Договора с ДФЗ / л.18 от делото/, който документ се явява
единственият източник на информация относно стойностите на проекта,
размерът на разходите, за които е кандидатствал ответникът, е от 1 964 425,69
лв., която сума се съизмерява със стойността на предвидените инвестиции за
технологично оборудване, изграждане на хладилна инсталация, създаване на
119,39 дка насаждения от сини сливи, изграждане на поливна капкова
система, стопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция,
инсталация за пожарна безопасност и бизнес план. От тях одобрени за
финансиране са разходи на стойност 1 955 800 лв., а одобрената субсидия- в
размер на 977 900 лв. Клаузата на чл. 2 не поставя размера на
консултантското възнаграждение в зависимост от стойността на одобрените
за финансово подпомагане разходи и/или от стойността на реално
предоставената финансова помощ, а фиксира като база за изчисляване на
възнаграждението сумата на инвестицията, заложена в проекта, която е в
размер на 1 964 425,69 лв. Волята на страните е ясна и недвусмислена и не се
налага да бъде подлагана на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД, в т.ч. и на
граматическо такова. Дори ответникът - възложител да е имал воля да заплати
възнаграждение в процент, изчислен върху стойността на евентуално
одобрените разходи или на предоставената финансова помощ, в каквато
насока е защитната му позиция в процеса, след като не е изявена при
сключване на договора и не е намерила отражение в съдържанието му, тази
воля не може да се извежда по тълкувателен път с цел подмяна на ясно и
недвусмислено изразеното в клаузата на чл. 2 съгласие за плащане на
възнаграждение в размер, изчислен като процент върху стойността на
инвестицията, заложена в проекта. Следователно, възнаграждението,
уговорено в чл.2 от договора, възлиза на 5% от 1 964 425,69 лв. или в размер
от 98221,28 лв. без ДДС.
Не е спорно, че ищецът е изготвил, а ответникът е подал на 15.04.2021 г.
пред ДФЗ заявка за окончателно плащане на финансовата помощ, във връзка с
която РА е изискала отстраняване на нередовности с писмо изх.№ 01-
2600/3499/22.06.2021 г. Видно от съдържанието на писмото, се касае за
следното- „не са заявени всички доставчици, не са заявени всички активи или
е заявена различна от одобрената стойност, представени са фактури на
4
различна от заявената стойност, без представено обяснение, за част от
фактурите липсват платежни документи“. Ответникът поддържа, че тази част
работата не е изпълнена точно от ищеца, поради което той като възложител, е
упражнил правото си по чл.265, ал.1, т.3 ЗЗД на съответно намаление на
възнаграждението. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно изричната
клауза на чл.8, б.“б“ от договора възложителят се е задължил да представя на
изпълнителя цялата необходима документация и информация, необходима за
реализацията на договора. Няма съмнение, че всички данни и документи,
необходими за подаването на заявката за окончателно плащане до ДФЗ, е
следвало да бъдат предоставени на ищеца от ответника , което се явява
условие, необходимо за пълното и коректно съставяне на същата. По делото
не се твърди, а и не се установява, ищецът да е въвел в заявката данни , които
са различни от предоставените му от ответника, или да не е приложил
документи, в т.ч. фактури и платежни документи, въпреки че същите са му
били осигурени от възложителя. Т.е., не би могъл да се обоснове извод, че
неточностите и непълнотите при изготвяне на заявката се дължат на
некачествено изпълнение на работата , за което изпълнителят отговаря.
Поради това и не се установяват предпоставките за упражняване на правото
на възложителя за поиска съответно намаляване на възнаграждението поради
недостатъци в изработеното съгласно чл.265, ал.1, т.3 ЗЗД.
В обобщение на изложеното се налага извод, че ответникът дължи
заплащане на цялото договорено възнаграждение и искът по чл.266, ал.1 ЗЗД
за сумата от 68 665,54 лв. с вкл.ДДС, представляваща неплатения остатък от
цялото възнаграждение на стойност 98221,28 лв. без ДДС или 117 855,54 лв. с
ДДС, се явява основателен и следва да се уважи.
По иска с правна квалификация чл.92 ЗЗД.
В чл.9 от договора страните са уговорили неустойка в случай на забава
при изплащане на възнаграждението на изпълнителя в размер от 0.5% на ден,
но не повече от 5% от стойността на общото възнаграждение. В чл.3, б.Г от
договора страните са определили възнаграждението , намалено с
извършените преди това плащания, да се се плати 10 работни дни преди
подаване на заявка за окончателното плащане до ДФЗ. Установено е и не се
спори,че заявката е подадена на 15.04.2021 г., поради което и с оглед
уговорения срок за плащане, възнаграждението е следвало да бъде изцяло
платено на ищеца 10 работни дни по-рано или на 01.04.2021 г. От деня,
следващ посочената дата, длъжникът е изпаднал в забава на осн.чл.84, ал.1
ЗЗД и дължи уговореното отнапред обезщетение / неустойка/. Изчислена до
датата на подаване на исковата молба- 01.12.2021 г., неустойката надхвърля
максималния размер от 5% от възнаграждението- 4911,06 лв. и поради това се
дължи в последно посочения размер. Искът е основателен и ще се уважи.
Претенцията за заплащане на лихва за забава по чл.309а от ТЗ за
периода 19.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба е
неоснователна. Страните са уговорили неустойка за обезщетяване на вредите
от забавата независимо от нейната продължителност, като са определили и
максимален размер на дължимото обезщетение. Ищецът не твърди ,че е
претърпял вреди в по-голям размер от отнапред определената неустойка, в
5
който случай би имал право на по-голямо обезщетение / чл.92, ал.1, изр.второ
ЗЗД./ . В този смисъл са неоснователни доводите му, че неустойката
обезщетява само част от периода на забавата, като за останалите дни се явява
необезщетен. Затова претенцията за присъждане на законната лихва за забава
за посочения период ще се отхвърли.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се
присъдят разноски съразмерно с уважената част от исковете, които се
констатираха в размер от 5917,13лв. от общо направени в исковото
производство разноски на стойност 6167,68 лв. за ДТ и адвокатско
възнаграждение. Претендират се разноски и за производството по
обезпечение на бъдещ иск в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение и
държавни такси от 130 лв. Приложените документи- платежно нареждане за
внесена ДТ от 40 лв. / л.37/и договор за правна защита- л.38 удостоверяват
сторени разноски в производство по чл.390 ГПК. В останалата част- за ДТ от
90 лв., искането не е доказано, тъй като представеният документ за превод на
тази сума по изп.дело № 753/2021 г. по описа на ЧСИ Петя Николова не може
да се свърже с производството по допускане на обезпечение, тъй като липсват
доказателства за предмета на посоченото изпълнително дело. Поради това и
съобразно уважената част от исковете, от направените разноски от 1040 лв. на
ищеца се присъжда сума в размер от 998,40 лв.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Такива се констатираха в размер на 4000 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, от които се присъжда сумата от 162,50 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Девекс Брейн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Труд, обл. Пловдив, ул. „Карловско шосе“ № 41,
представлявано от управителя П. Е. да заплати на „Велиагро Консулт“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул.
„Бачо Киро“ № 5, представлявано от управителя Я. Р., сумата от 68 665,54 с
ДДС, представляваща неизплатената част от възнаграждението по Договор за
консултантски услуги от 10.10.2016 г., сумата 4 911, 06 лв., представляваща
неустойка, дължима на основание чл.9 от Договора, за забава на
изпълнението за заплащане на възнаграждението, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 01.12.2021 г. до окончателното им изплащане, както
и сумата от 6915,53 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на сумата от 3115,38 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислена върху дължимото неизплатено
възнаграждение за периода от 19.04.2021 година до датата на подаване на
исковата молба.
ОСЪЖДА „Велиагро Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. „Бачо Киро“ № 5, представлявано от
управителя Я. Р. да заплати на „Девекс Брейн“ ЕООД, ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление с. Труд, обл. Пловдив, ул. „Карловско шосе“
№ 41, представлявано от управителя П. Е. сумата от 162,50 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7