Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 15.01.2018г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На пети декември 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: А.Т.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1276 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора твърди в исковата си
молба, че е кредитор на първата ответница, като това му качество произтича от
следното: ищцовото дружество заявява, че се занимава с извършване на
транспортна дейност; през 2011г. осъществило транспортна услуга на първата
ответница в качеството й на ЕТ „Р.-Р.Ж.”, със седалище и адрес на управление:
с.Х., ул.Тракия №31, общ.Стара Загора, ЕИК ********* - извършило превоз на
фракция по опис и товарителница, за което била издадена фактура
№33/01.03.2011г. на обща стойност 10 994,17лв. с ДДС, като фактурата била
подписана от прокуриста на ЕТ „Р.-Р.Ж.", В.Ж. (втория ответник); след
извършено частично плащане по фактурата останала дължима сума, която ищецът
заявил за плащане по заповедно производство - ч.гр.дело №25/2014г. на РС Стара
Загора; ответницата подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, но
същевременно поискала среща с ищеца с предложение за постигане на извънсъдебно
споразумение; след осъществена среща страните постигнали извънсъдебно
споразумение, подписано на 25.02.2014г., с което длъжникът (първата ответница в
качеството й на ЕТ) потвърдил задължението си към ищцовото дружество и помолил
за разсрочване на сумата; ищецът се съгласил и не предявил иск за установяване
на вземането си в едномесечния срок след подаденото възражение от длъжника по
ч.гр.дело №25/2014г. по описа на РС Стара Загора, като считал, че
споразумението ще бъде доброволно изпълнение, а и след консултация с юристи
същите го уверили, че това споразумение съдържа волеизявление на длъжника,
което представлява признание на дълга и че прекъсва давността, съгласно чл.116
б."а" от ЗЗД. Ищецът заявява, че към настоящия момент въпреки
настъпилите отдавна падежи на всички вноски от споразумението, първият ответник
не е изпълнил задължението си по споразумението.
Ищецът сочи, че съгласно чл.4 от споразумението от 25.02.2014г. „В случай на неизпълнение на всяко задължение, описано в
споразумението от страна на ЕТ ,,Р.-Р.Ж.”, ЕИК *********, „Т.-АВ.” ООД ЕИК
*********, си запазва правото, да търси по съдебен ред целия размер на
установеното си вземане в размер на 6 992,56 лв., ведно със законната лихва
върху същата сума". На това основание и вследствие липсата
на изпълнение на споразумението, ищецът счита, че за него е налице правен
интерес от събиране на цялото неплатено задължение в размер на 6 992,56 лв.,
включително мораторна лихва за последните три години в размер на 2 135,05лв.
Ищецът твърди още, че не само не е получил
плащане по споразумението, но и установил, че първата ответница и съпругът й
(втория ответник) са извършили класически действия по намаляване на
имуществената си сфера: отчуждили са стойностен недвижим имот в полза на дъщеря
си - третата ответница, а именно:
560/1410 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО съставляващо имот № 329 от
кадастрален район 501 с площ на имота 1401 кв.м. в това число 7
кв.м. отчуждаеми за улица с неприложена улична регулация, з който имот е
образуван У ПИ - парцел V1-329 в кв.6 по плана на регулация на с.Х., ЕКАТТЕ
77476, община Стара Загора, одобрен с решение № 128 от 03.06.2004г. на Общински
съвет гр. Стара Загора, с площ на УПИ 1410 кв.м. в това число 16 кв.м.
придаваеми от улица с неприложена улична регулация, който УПИ е отреден за
жилищно застрояване при граници на същия: от североизток-кад.№501,9532-улица на
Община Стара Загора, от югоизток и изток-имот № 501,330-парцел УП-330-поз.имот
на н-ци на Пеньо Колев Стоянов и др., от юг-кад.№501,9532-улица на Община Стара
Загора и от запад-имот № 501.328-парцел У-328-поз.имот на Иордан Запрянов
Стойнов, ЗАЕДНО с построените в дворното място МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и
ЛЯТНА КУХНЯ, като У ПИ V1-329 в кв.6 по новия регулационен план на селото е
идентичен с УПИ VII1-260 и УПИ Х-260 в кв.6 по стар план. Отчуждаването било извършено с нотариален акт №7, том III, рег.№ 4106,
дело № 277 от 01.06.2016г. на нотариус рег.№ 394 на НК с реквизити на Служба по
вписванията, входящ рег.№ 6031 от 01.06.2016г. акт № 194, том № XV, дело № 322
от 01.06.2016г.
Ищецът счита, че са налице и останалите
елементи от фактическия състав на Павловия иск: както у длъжника, така и у
приобретателя е налице съзнание за увреждане интересите на кредитора, при това
не само на ищеца, но и на другите кредитори, каквито установил, че има. Косвено
доказателство за намерението за увреждане бил и факта, че съгласно извадките от
имотния регистър (на името на първата ответница), тя е отчуждила всички
притежавани от тях недвижими имоти: на 20.02.2013г. първата
ответница продала своята 1/2 ид.ч. от недвижим имот в гр. Стара Загора -
апартамент на адрес ул.Цар Симеон Велики №200, ет.1, ап.1; на
23.07.2014г. първата ответница продала своята 1/2 ид.ч. от три недвижими
поземлени имота, находящи се в землището на с.Х., общ.Стара Загора с площи
съответно 2.268 дка, 4.310 дка и 1.747 дка; на същата дата 23.07.2014г. първата
ответница продала и други три свои лични недвижими поземлени имота, находящи се
в землището на с.Х., общ. Стара Загора с площи съответно 1,925 дка, 4,168 дка и
2,500 дка; на 20.11.2014г. първата
ответница продала свой поземлен имот в землището на с.Х., общ.Стара Загора, с
площ от 11,545 дка; на 01.06.2016г. първата ответница извършила процесната
увреждаща сделка на описания по-горе недвижим имот. С оглед на изложеното
счита, че
първата ответница се е лишила от всичкото недвижимо имущество, с което е
разполагала и практически няма имущество, от което нейните кредитори да се
удовлетворят. С това обосновава и правния си интерес като кредитор да иска
отмяна на процесната сделка, целяща връщане в патримониума на длъжника на
процесния имот, за да послужи той за удовлетворяване на ищеца и другите кредитори.
Ищецът сочи, че разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД
създава предположението, че приобретателят знае за увреждането щом той е
низходящ на длъжника, каквато е третата ответница - дъщеря на първите двама.
Счита също, че без значение е обстоятелството, че дъщерята на първите ответници
е придобила имота частично с кредит от Банка „Сосиете Женерал Експресбанк"
АД, като сочи, че всъщност с тази сделка е постигната двуяка цел: от една
страна имота е напуснал имуществената сфера на прекия длъжник, а от друга страна
са били усвоени едни средства от Банка „Сосиете Женерал Експресбанк" АД,
от които навярно ответниците са имали нужда. Получаването на реални средства по
сделката обаче не е стимулирало по никакъв начин първата ответница да изплати
дълга си към ищеца, макар и със закъснение. Фактът, че у нея е налице намерение
да се освободи от притежаваните от нея недвижими имоти, както и фактът, че е
получила парична престация при отчуждителната сделка, съчетан с факта на
продължаващото неизпълнение към кредитора, демонстрира по категоричен начин
съществуващото у длъжника намерение за увреждане интересите на кредитора. В
хода на проучването ищецът установил, че и други кредитори (също транспортни
фирми) имали да получават средства от първата ответница и са останали неудовлетворени,
което затвърдило впечатлението, че ответниците нямат никакво намерение да
погасят задълженията си.
Освен това ищецът сочи, че първата ответница и вторият
ответник продължават да живеят в имота като собственици, каквито от година вече
не са, а дори нямат запазено право на ползване. А третата ответница
бездействала и по никакъв начин не защитавала собствеността си.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителна на основание чл.135 ал.1 вр. с ал.2 ЗЗД спрямо него, извършената възмездна сделка по
покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективирана в Нотариален акт №7,
том III, рег.№
4106, дело № 277 от 01.06.2016г. на нотариус рег.№ 394 на НК, с реквизити на
Служба по вписванията, входящ рег.№ 6031 от 01.06.2016г. акт № 194, том № XV,
дело № 322 от 01.06.2016г., по силата на която съпрузите – ответници Р.Ц.Ж. и В.Г.Ж.
са отчуждили чрез покупко-продажба в полза на дъщеря си Р.В.Ж. -третата ответница, следния недвижим имот: 560/1410 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО
съставляващо имот № 329 от кадастрален район 501 с площ на имота 1401 кв.м. в
това число 7 кв.м. отчуждаеми за улица с неприложена улична регулация, з който
имот е образуван УПИ - парцел У1-329 в кв.6 по плана на регулация на с.Х.,
ЕКАТТЕ 77476, община Стара Загора, одобрен с решение № 128 от 03.06.2004г. на
Общински съвет гр.Стара Загора, с площ на УПИ 1410 кв.м. в това число 16 кв.м.
придаваеми от улица с неприложена улична регулация, който УПИ е отреден за
жилищно застрояване при граници на същия: от североизток-кад.№501,9532-улица на
Община Стара Загора, от югоизток и изток-имот № 501.330-парцел УП-330-поз.имот
на н-ци на Пеньо Колев Стоянов и др., от юг-кад.№501.9532-улица на Община Стара
Загора и от запад-имот N9 501.328-парцел У-328-поз.имот на Йордан Запрянов
Стойнов, ЗАЕДНО с построените в дворното място МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и
ЛЯТНА КУХНЯ, като УПИ V1-329 в кв.6 по новия регулационен план на селото е
идентичен с УПИ VI11-260 и УПИХ-260 в кв.6 по стар план. Претендира
направените по делото разноски.
Ответниците Р.Ц.Ж.,
В.Г.Ж. и Р.В.Ж. представят писмени отговори в срока по чл.131 ГПК, в които вземат становище, че
оспорват изцяло така предявения иск.
Ответницата
Р.Ц.Ж. взема становище, че не са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Счита, че не е налице вземане
в полза на ищеца, като се позовава на решение №639 от 6.10.2010г. на ВКС по гр.
дело № 754/2009 г., IV г.о., с което е дадено задължително тълкуване на
понятието „кредитор" по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща
кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото
действие е съзнавано от длъжника и от третото лице.
Заявява,
че е съпруга на втория ответник В.Г.Ж., като двамата са продавачи в СИО и
двамата са възходящи първа степен/съответно майка и баща/ на третия ответник –
купувача. С оглед на това е налице законова презумпция за знаене за увреждането
по смисъла на чл.135 ал.2 пр.1 и 2 във вр. с ал.1 изр.2 от ЗЗД, която оспорва.
Счита,
че съда по Павлов иск не може да проверява, съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в
сила решение, както е в настоящия случай – по ч.гр.дело №25/2014г., по което
Районен съд Стара Загора е обезсилил издадената преди това в полза на ищеца
Заповед № 15/06.01.2014 г. по чл.410 ГПК за изпълнение за същото вземане, тъй
като същия след възражение на длъжника не е предявил в указания срок иск за
установяване съществуването на вземането му. Счита също, че от момента на
обезсилване на заповедта вече няма качеството на длъжник спрямо ищеца. Заявява,
че с получаване на съобщението за заведения срещу нея иск по
чл.135 ЗЗД за първи път узнала, че въпреки гореизброените обстоятелства, ищецът
продължавал да има претенции спрямо нея. Това съобщение й било връчено на
18.04.2017г., а прехвърлянето на процесния имот било извършено на 01.06.2016
г., т.е. същият бил придобит от третия ответник по делото преди вписване на
исковата молба. С оглед на това към датата на процесната покупко-продажба
/01.06.2016г./, ищцата няма как да е знаела, че ищецът продължава да има
финансови претенции спрямо нея, за да е налице хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
била сигурна, че всичко е приключило, с оглед на това, че след обезсилването на
издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 25/2014г. по
описа на РС Стара Загора, последвало пасивно поведение от негова страна до
момента, в който й бил връчен препис от исковата молба - 18.04.2017 г., а
длъжник може да знае за увреждането, единствено когато знае, че има задължение
към кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.
Категорично
заявява, че по никакъв повод и на никакво основание не дължи процесната сума на
ищеца и същият не може да бъде легитимиран като неин кредитор, тъй като между
нея и ищецът, не са възниквали правоотношения с твърдяното в исковата молба
съдържание. Сочи, че ищецът мотивира искането си с издадена фактура № 33 от
01.03.2011 г., в която в графата „вид на извършена услуга", е посочено:
„Извършен превоз
на фракция по опис и товарителници", а като дата на
данъчното събитие е посочено 01.03.2011г., но това не отговаря на обективната
истина, тъй като юридическото лице „Т.-Ав." ООД Ст.Загора към 01.03.2011г. не е притежавало изискуемия по
закон лиценз за извършване на транспортна дейност и превоз на товари, а съгласно
Закона за автомобилните превози (ЗАвП), Наредба № 33 от
Оспорва представеното от ищеца „Извънсъдебно
споразумение" от 25.02.2014г., като заявява, че за
пръв път видяла този документ при получаването на исковата молба с приложените
към нея документи, никога и по никакъв повод не е искала и не е осъществявала среща/и
с ищеца, с цел постигане на извън съдебно споразумение, не е подписвала този
документ.
Оспорва
твърдението, че е знаела за увреждането, като заявява, че няма как към датата
на сделката 01.06.2016 г. да знае, че ищецът през м.март на следващата 2017г.,
ще подаде иск срещу нея по чл.135 ЗЗД, като счита, че възможността на ищеца да
завежда иск за това вземане се е преклудирала с неподаване на иск за
установяване на вземането след обезсилване на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. №25/2014г.
Възразява,
че претедираното вземане е погасено по давност. Сочи, че съгласно чл.110 от ЗЗД, давностният срок за тези вземания е петгодишен; в случая вземането за
възнаграждение става изискуемо с приемане на работата от възложителя - чл.266,
ал.1 от ЗЗД; в исковата молба се твърди, че процесната фактура №33/01.03.2011г.
на обща стойност 10 994,17 лв. с ДДС, е била подписана от прокуриста на ЕТ
"Р.- Р.Ж.", В.Ж., на дата 01.03.2011 г., изискуемостта е настъпила на
тази дата, като считано от този момент започва да тече погасителната давност
съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД; ищецът е подал молба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, както и
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание на
което е било образувано ч.гр.д. № 25/2014 г.,
но
това негово действие не е прекъснало давността; позовава се на ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и т.14, в което е прието, че
подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание, както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, не прекъсват давността; в последната хипотеза
давността може да бъде прекъсната, само ако е предявен установителен иск за
вземанията, но в настоящия случай такъв
липсва. С
оглед изложеното счита, че падежът за плащане стойността на процесната фактура
е настъпил на 01.03.2011г., от който момента е започнала да тече
погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД и е изтекла на 01.03.2016г., като
в този период от време действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл.116, б."в" ЗЗД, прекъсващи давността, не са били извършвани.
Моли
съда да отхвърли иска.
Ответникът
В. Генчев Ж. моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Заявява,
че със съпругата му винаги са се стремяли да
държат детето им Р.В.Ж. /трети ответник по делото/ настрана от проблемите
свързани с работата или от личните им проблеми, като целта им е била по никакъв
начин да не я натоварват и обременяват; след навършване на пълнолетие дъщеря им
започнала свой самостоятелен живот, изпълнен с немалко лични проблеми, за да я
натоварват допълнително и с техните. Заявява още, че никога и по никакъв повод
не са споделяли пред нея, за финансовия спор с ищеца в настоящото производство,
произтичащ от претендирано от него плащане по фактура № 33/2011 г. По негова
инициатива било образувано ч.гр.д. №25/2014 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, приключило с обезсилването на издадената заповед за изпълнение за
същото вземане. Въпреки предоставената му по закон възможност, в рамките на
месец да заведе иск за установяване на вземането си, ищецът не се възползвал от
това свое право, като за него и съпругата му нещата приключили в този момент,
тъй като неподавайки иск, с който да докаже вземането си, на практика ищецът
изоставил и се отказал от претенцията си спрямо тях. В този смисъл, нямало как
да са знаели, че с прехвърлянето собствеността на процесния имот го увреждат и
то в качеството му на кредитор. Оспорва качеството му на кредитор. Искът по
чл.135 от ЗЗД бил заведен близо година след прехвърлителната сделка и именно
бездействието и пасивността на ищеца до този момент обуславяли липсата на
знание от тяхна страна.
Ответницата
Р.В.Ж. също моли съда да отхвърли иска. Заявява, че не оспорва, че е низходяща
/дъщеря/ на сочените в исковата молба като длъжници първи ответник - Р.Ц.Ж. и
втори ответник - В.Г.Ж. и участник в процесната сделка за покупко-продажба на
недвижим имот - Нотариален акт №7, том III, рег.№4106, дело №277 от 2016г. на
Нотариус рег.№394 по регистъра на НК.
Оспорва
твърденията в исковата молба, че е знаела за дълг на майка й и баща й към ищеца
и че извършената сделка е сключена с цел увреждането на кредитора. Категорично
заявява, че никога и по никакъв повод до знанието й не е достигала информация
за задължения на родителите й към когото и да е, било то в лично качество или
задължения на майка й в качеството и на ЕТ, като за първи път узнала, че някой
има финансови претенции към родителите й от връченото й на 18.04.2017г. копие
от исковата молба по чл.135 от ЗЗД. В последствие, в разговор с родителите й
успяла да узнае, че те са не по-малко изненадани от нея, тъй като по техните
думи, през 2011г. е имало спор с ищеца, касаещ процесното вземане, но този спор
е приключил още през 2014г. с обезсилването по съдебен път на издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Заявява,
че процесната сделка не е симулативна, а реална и възмездна; за тази сделка е
теглила кредит „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, който ще изплаща докато е
жива. Сочи, че ако с родителите й са действали с цел да увредят кредитора, щели
да прехвърлят имота по данъчна оценка - 5442,70 лв., а не по реално договорената
сума в размер на 90 000 лв. и нямало да минава през невероятно трудната
процедура по получаване на банков кредит.
Ответницата
сочи, че е пълнолетна, самостоятелна, работи, издържа се изцяло сама, има свой
собствен живот и факта, че прехвърлителите са й родители не обуславя задължение
да знае всички техни проблеми, съответно те нейните. До момента на получаване
на копие от исковата молба по чл.135 ЗЗД, не е знаела за предшестващия
настоящия процес, финансов спор между родителите й и ищеца, както не е знаела и
за воденото от него ч.гр.дело, завършило с обезсилване на издадена заповед за
изпълнение. Оспорва качеството на ищеца на кредитор и счита, че правото му да
завежда какъвто и да е иск за това вземане е преклудирано. Изразява възмущение
относно изложеното в исковата молба, че родителите й продължават да живеят в
отчуждения имот, а дъщеря им бездейства и не защитава собствеността си.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От представената по делото фактура №33/01.03.2011г., е
видно, че същата е издадена от ищеца „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора за извършена
транспортна услуга - превоз на фракция по опис и товарителница, в полза на ЕТ „Р.-Р.Ж.”***,
на обща стойност 10 994,17лв. с ДДС и като получател във фактурата е посочено
лицето В.Ж., прокурист на ЕТ „Р.-Р.Ж.".
Представени са и други писмени доказателства – фактура
10160/28.02.2011г., протокол за прихващане 30.12.2010г. и протокол за
прихващане от 31.01.2011г., които не са оспорени и установяват наличието на
търговски взаимоотношения между „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора и ЕТ „Р.-Р.Ж.”***.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №25/2014г.
по описа на СтРС се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение №15/06.01.2014г., съгласно която е разпоредил длъжникът
ЕТ „Р.-Р.Ж.”*** да заплати на кредитора „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора сумата от 5309,91лв., представляваща неизплатена част от задължение по фактура
№33/01.03.2011г. на стойност 10 944,17лв., ведно със законната лихва
от 30.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането, 1545,54лв. мораторна лихва за периода
01.03.2011г. до 29.12.2013г. и разноски 137,11лв. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е възразил, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си, за което е образувано гр.дело №872/2014г. по описа на РС
Ст.Загора, но производството по същото е прекратено с влязло в сила определение
от 24.03.2014г., поради неотстраняване в срок на констатираните нередовност. С
влязло в сила определение от 10.04.2014г., постановено по ч.гр.дело № 25/2014г.,
съдът е обезсилил издадената по делото заповед
№15/06.01.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По делото е представено и извънсъдебно споразумение от
25.02.2014г., сключено между „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора и ЕТ „Р.-Р.Ж.”***,
съгласно което страните по същото да договорили, че задължението на ЕТ „Р.-Р.Ж.”***/01.03.2011г.,
за което е образувано ч.гр.дело №25/2014г. на РС Ст.Загора, ведно с разноските
възлиза на 6992,56лв.; ищецът „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора е приел, че с
изплащането на сумата от 3300лв. в договорените в споразумението срокове на три
равни вноски, се погасяват всички негови вземания от ЕТ „Р.-Р.Ж.”***,
възникнали въз основа на фактура №33/01.03.2011г., за които е образувано
ч.гр.дело №25/2014г. В същото споразумение страните да договорили, че при неизпълнение на задълженията по
споразумението от страна на ЕТ „Р.-Р.Ж.”***, ищецът може да претендира цялото
установено вземане в размер на 6992,56лв.
Ответницата Р.Ж. оспорва представеното споразумение с
твърдението, че не е подписано от ЕТ „Р.-Р.Ж.”*** и в частност от прокуриста В.Ж..
На основание чл.193 ГПК е открито производство по оспорване на
споразумението. Във връзка с оспорването е назначена и изслушана
съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение,
възприето от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че ръкописния
подпис обект на изследването, положен от името на Р.Ж. е изпълнен от В.Г.Ж..
Предвид изложеното съдът намира, че оспорването не е доказано.
От представения по делото нот.акт №7, нот.дело №277/2016г.
на нотариус Б.г.е видно, че на 01.06.2016г., Р.Ц.Ж. и В.Г.Ж. продават на Р.В.Ж.,
следния свой недвижим имот: 560/1410 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО
съставляващо имот № 329 от кадастрален район 501 с площ на имота 1401 кв.м. в
това число 7 кв.м. отчуждаеми за улица с неприложена улична регулация, за който
имот е образуван УПИ - парцел У1-329 в кв.6 по плана на регулация на с.Х.,
ЕКАТТЕ 77476, община Стара Загора, одобрен с решение № 128 от 03.06.2004г. на
Общински съвет гр.Стара Загора, с площ на УПИ 1410 кв.м. в това число 16 кв.м.
придаваеми от улица с неприложена улична регулация, който УПИ е отреден за
жилищно застрояване при граници на същия: от североизток-кад.№501,9532-улица на
Община Стара Загора, от югоизток и изток-имот № 501.330-парцел УП-330-поз.имот
на н-ци на Пеньо Колев Стоянов и др., от юг-кад.№501.9532-улица на Община Стара
Загора и от запад-имот N9 501.328-парцел У-328-поз.имот на Йордан Запрянов
Стойнов, ЗАЕДНО с построените в дворното място МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и
ЛЯТНА КУХНЯ, като УПИ VІ-329 в кв.6 по новия регулационен план на селото е
идентичен с УПИ VІІІ-260 и УПИ Х-260 в
кв.6 по стар план, за сумата от 90 000лв., от които 22000лв. получени от
продавачите по банков път към датата на сделката /за което е представено
преводно нареждане от 20.05.2016г./, а останалите 68 000лв. продавачите са
се съгласили да им бъдат изплатени от купувача с отпуснатия на купувача банков
кредит за закупуване на недвижим имот след представяне на вписания нотариален
акт и законна ипотека в полза на банката. По делото липсват доказателства
/договор за кредит, ипотека, преводно нареждане/ за заплащането на остатъка от
покупко-продажната цена в размер на 68 000лв. В тази връзка е представен
единствено проект на договор за кредит, в който е посочено, че е предоставен на
кредитоискателя на 19.05.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял трябва
също да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД представлява предоставено от
закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда.
Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на
фактическия състав, визирани в чл.135 ал.1 ЗЗД: ищецът да е кредитор на
длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора;
да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание
на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора,
когато действието е възмездно, като знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е конститутивен и при уважаването му
атакуваното действие се обявява за недействително, но тази недействителност е
относителна - тя ползва само кредитора, упражнил правото по чл.135 ал.1 ЗЗД,
като недействителността има обратно действие - от момента на извършване на
действието, а не от момента на влизане на решението в сила.
Ответниците оспорват наличието на елементите от
фактическия състав на чл.135 ЗЗД с твърдението, че ищецът няма качеството на
кредитор, тъй като не е налице вземане в негова полза, поради липсата на
търговски взаимоотношения между „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора и ЕТ „Р.-Р.Ж.”***,
погасяване на вземането по давност и оспорването на предоставеното по делото
извънсъдебно споразумение.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко
лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително
вземане - вземане, което не е погасено по давност и не е прекратено, без да
съществува необходимост да е ликвидно и изискуемо. Възникването на това право
не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение.
В настоящия случай съдът намира, че от събраните по
делото писмени доказателства безспорно
се установи, че е налице вземане на „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора от ЕТ „Р.-Р.Ж.”***,
представляващо неизплатена част от възнаграждение за извършен превоз, което
вземане е възникнало на 01.03.2011г. Налице е признание на това вземане от ЕТ „Р.-Р.Ж.”***,
материализирано в извънсъдебно споразумение
от 25.02.2014г., с което признание е прекъсната давността по смисъла на
чл.116 б.”а” ЗЗД и същата към настоящия момент не е изтекла. Предвид това
намира, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, а
именно ищецът да е кредитор на длъжника.
Другият елемент от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД
е длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора.
Съдът намира, че е налице и втория елемент от фактическия
състав на чл.135 ал.1 ЗЗД, по следните съображения: Състоянието на длъжниковото
имущество, с оглед преценка за наличието на увреждане, следва да се преценява
към момента, в който кредиторът е придобил вземането си, тъй като кредиторът
разчита на общото обезпечение, което имуществото на длъжника представлява при
възникване на неговото право. В случая от доказателствата по делото се
установява, че както към момента, в който е възникнало вземането на
кредитора-ищец - 01.03.2011г., така и към момента на признаване на същото от
страна на длъжника в представеното извънсъдебно споразумение от 25.02.2014г.,
процесния недвижим имот, предмет на атакуваната сделка е бил в патримониума на
ответниците Р. и В. Желеви. С извършеното от първите двама ответниците
разпореждане с недвижимия имот, материализирано в нот.акт № 7/01.06.2016г. дело
№277/2016г. несъмнено същите са намалили своето имущество.
Относно субективното условие – знание за увреждане, съдът
приема следното: Разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД, въвежда изискването,
когато атакуваното действие на длъжника е възмездно, освен длъжника, лицето, с
което той е договарял също да е знаело за увреждането, като фактите относно
субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял, трябва да
се докажат от кредитора. Тъй като в настоящия
случай твърдяното от ищеца увреждащо правно действие е възмездно и третото лице
по смисъла на чл.135 ЗЗД, участник в сделката с длъжника е негов низходящ
/дъщеря на длъжника/ е приложима
презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД, която следва да бъде оборена от
ответниците. По делото не е спорно, че третото лице - приобретател Р.Ж. е дъщеря на
ответниците Р. и В. Желеви. За оборване на презумпцията ответниците ангажираха
писмени доказателства – епикриза на Р.Ж. от м.04.2017г. за здравословното й
състояние и гласни доказателства. В показанията си разпитаните свидетели Ж.Ж. и
Б.Н. сочат, че ответниците Р. и В. Желеви не информирали дъщеря си за работата
и финансовото състояние на ЕТ „Р.-Р.Ж.”***, поради здравословните й проблеми.
Заявяват също, че Р. била много изненадана и ядосана, когато през м.04.2017г.
получила документи, касаещи задължения на фирмата, но и двамата свидетели
сочат, че Р.Ж. е погасила банков заем на ЕТ „Р.-Р.Ж.”***. В подкрепа на горното
по делото са представени и писмени доказателства – преводно нареждане от
15.06.2016г. Предвид обстоятелството, че свидетелските показания са
неубедителни, противоречиви и не кореспондират с посочените по-горе писмени
доказателства, съдът не възприема същите, а представената епикриза свидетелства
за здравословното състояние на ответницата Р.Ж. към 2017г., като липсват данни
за същото преди това. Така тезата на ответниците, че ответницата Р.Ж. не е била
информирана за дейността, респ. задълженията на ЕТ остана недоказана. С оглед
на това приема за необорена презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира, че са налице всички елементи от фактически
състав на чл.135 ЗЗД. Ищецът е кредитор на ЕТ „Р.-Р.Ж.”***
за парично вземане, възникнало преди извършване на атакуваната
разпоредителна сделка. С извършеното отчуждаване на имота от патримониума на
първите двама ответници, имуществото служещо за обезпечение на кредитора е
намалено, поради което разпоредителното действие е увреждащо кредитора. Ответниците
са знаели за увреждането - знаели са, че ищецът е техен кредитор и че
действието им уврежда правата му. Предвид възмездният характер на сделката и
обстоятелството, че третото лице приобретател е дъщеря на прехвърлителите
знанието на третото лице приобретател на имота се презумира. Презумпцията по
чл.135 ал.2 ЗЗД не е оборена от ответниците.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че така предявения
иск за обявяване за недействителен „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора, договорът за покупко-продажба
между Р.Ж., В.Ж. и Р.Ж., материализиран в нотариален акт №78 дело №277/2016г.,
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, но до размер на 1/2 от
прехвърления имот - частта от съпружеската имуществена общност на съпругата-търговец.
Съгласно т.1 от ТР №5 от 29.12.2014г. по тълк.дело №5/2013г. ОСГТК ВКС, за
личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим
на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по
реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота, а освен това съпругът
нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които едноличния търговец е
поел във връзка с търговската си дейност /ТР №2/27.12.2001г по тълк.дело
№2/2001г. ОСГК/. Искът за прогласяване на недействителност на договор за
покупко-продажба за останалата 1/2 ид. част от имота - частта на съпруга
недлъжник В.Ж. следва да бъде отхвърлен.
Ищецът
е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за които
представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищеца се установява, че същия е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. /отразено
като платено в брой в договора за правна защита и съдействие /.
Съдът
намира, че искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца, е основателно по следните съображения: Размерът на
адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при
условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане
на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до
минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2
предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не
би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В
настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено
съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. при цена на иска 5442,70лв.
възлиза на 602,13 лв. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер
на 1272 лв. Предвид обстоятелството, че делото не се отличава с по-голяма
фактическа и правна сложност от други дела със същия предмет съдът намира, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде намалено до минималния по Наредбата размер 602,13лв.
Предвид
горното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски /за адвокатско възнаграждение -
602,13лв., държавна такса – 54,43, съдебни удостоверения – 15,00лв. и
възнаграждение за вещо лице – 253,57лв./ съразмерно с уважената част от иска,
или за ½ в размер на 462,56лв.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Р.Ж.
направените по делото разноски /за адвокатско възнаграждение 605лв. и
възнаграждение за вещо лице 200лв./ съразмерно с отхвърлената част от иска, или
за ½ в размер на 402,50лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на
„Т. – АВ.” ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, ул.Свещеник Георги Клисаров бл.5 ет.2 ап.2, представлявано от
Тончо Дончев Донев, договор за покупко-продажба на недвижим имот от
01.06.2016г., материализиран в нотариален акт №7 дело №277/2016г. на нотариус
Бойко Георгиев, с който Р.Ц.Ж., ЕГН **********,*** и В.Г.Ж., ЕГН **********,***
продават на Р.В.Ж., ЕГН **********,***, недвижим имот: 560/1410 кв.м. идеални
части от ДВОРНО МЯСТО съставляващо имот № 329 от кадастрален район 501 с площ
на имота 1401 кв.м. в това число 7 кв.м. отчуждаеми за улица с неприложена
улична регулация, за който имот е образуван УПИ - парцел У1-329 в кв.6 по плана
на регулация на с.Х., ЕКАТТЕ 77476, община Стара Загора, одобрен с решение №
128 от 03.06.2004г. на Общински съвет гр.Стара Загора, с площ на УПИ 1410 кв.м.
в това число 16 кв.м. придаваеми от улица с неприложена улична регулация, който
УПИ е отреден за жилищно застрояване при граници на същия: от североизток-кад.№501,9532-улица
на Община Стара Загора, от югоизток и изток-имот № 501.330-парцел
УП-330-поз.имот на н-ци на Пеньо Колев Стоянов и др., от юг-кад.№501.9532-улица
на Община Стара Загора и от запад-имот N9 501.328-парцел У-328-поз.имот на
Йордан Запрянов Стойнов, ЗАЕДНО с построените в дворното място МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, ГАРАЖ и ЛЯТНА КУХНЯ, като УПИ VІ-329 в кв.6 по новия
регулационен план на селото е идентичен с УПИ VІІІ-260 и УПИ Х-260 в кв.6 по стар план,
до размера на 1/ 2 ид.част от прехвърления имот, собственост на Р.Ц.Ж..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Свещеник Георги Клисаров
бл.5 ет.2 ап.2, представлявано от Тончо Дончев Донев, против Р.Ц.Ж., ЕГН **********,***
и В.Г.Ж., ЕГН **********,*** продават на Р.В.Ж., ЕГН **********,***, иск за
обявяване на недействителен спрямо „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2016г., материализиран в нотариален
акт №7 дело №277/2016г. на нотариус Бойко Георгиев, за останалата 1/ 2 ид.част
от прехвърления имот, собственост на В. Генчев Ж..
ОСЪЖДА Р.Ц.Ж., ЕГН **********,***, В.Г.Ж., ЕГН **********,*** и
Р.В.Ж., ЕГН **********,***, да заплатят на „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Свещеник Георги
Клисаров бл.5 ет.2 ап.2, представлявано от Тончо Дончев Донев, направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 462,56лв.
ОСЪЖДА „Т. – АВ.” ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Свещеник Георги Клисаров бл.5 ет.2 ап.2,
представлявано от Тончо Дончев Донев, да заплати на Р.Ц.Ж., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 402,50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :