Решение по дело №2734/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. Н. Р., против Заповед № 3859/31.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ към Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, вр. чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ е наредено дружеството-жалбоподател да демонтира собствения си павилион № 39, разположен в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 38 и павилион № 40, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005 година.

С жалбата се претендира нищожност на обжалваната заповед поради издаването й от некомпетентен орган. Твърди се, че разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ изрично указва компетентността на органите, оправомощени да постановяват актове за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, като това са кметът на общината и началникът на ДНСК, или упълномощено от него лице. Според жалбоподателя цитираната разпоредба не позволява делегиране на правомощия от страна на кмета на общината. Твърди се още, че обжалваната заповед е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Наведени са доводи, че служителите, съставили Констативен акт № 115/25.10.2024 г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед, не са такива по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Претендира, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма, тъй като обективно не съществува посоченият в нея ПИ с [идентификатор], а павилион № 39 не е ситуиран върху тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“, поради което последният не следва да е засегнат от цитираното в обжалваната заповед инвестиционното намерение. Като нарушение на законовите изисквания за форма на административния акт е наведен и аргумент, че в кореспонденция с цитираната като едно от правните основания за издаване на заповедта разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ липсва изложение на относимото фактическо основание, а именно не е посочено кои точно правила и нормативи за устройство на територията не са спазени. По отношение на материалния закон е посочено, че разполагането на преместваемия обект е в резултат на издаденото от кмета на Район „Одесос“ Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 година. Твърди се, че същото е действащо към момента на издаване на обжалваната заповед, тъй като процесният павилион № 39 попада в терен, определен за пазарна площадка с издадената от Кмета на Община Варна Заповед № 0456/12.03.2003 г., по отношение на който е приложима Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а не Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. С тези аргументи се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. С. жалбата се поддържа. По същество на спора е посочено, че от представените писмени доказателства се установява, че новият тротоар пред процесния павилион е бил напълно завършен на 27.11.2024 година, а демонтажът на павилиона е бил възложен след тази дата. С оглед на изложеното твърди, че павилионът не е препятствал реализацията на инвестиционното намерение на общината. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди сторените разноски съобразно представен списък.

Ответникът – Директорът на дирекция УСКОР към Община Варна, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и с представените от юрисконсулт А. Р. писмени бележки /л. 153-159 от делото/ и писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно развити съображения. Моли съда да вземе предвид СТЕ в частта относно регулационното отреждане. С депозираните писмени бележки претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със сключено Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. /л. 187-188 от делото/ е дадено от Община Варна съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, ъгъла с [улица], представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа, със срок до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ. Със сключено Споразумение № 02-9200/824/16.12.2002 г. /л. 222-223 от делото/ е дадено от Община Варна съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в [населено място], ул. „.Ангел Кънчев“, ъгъла с [улица]и по протежението на улицата до ул. „Д-р Пискюлиев“, представляващ незастроен терен, върху който да бъдат разположение временни преместваеми съоръжения за търговия (съгласно приложена схема за разполагане), със срок до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна.

С Решение по т. 10 от Протокол № 30/11.10.2002 г. /л. 16 – 18 от делото/ на РЕСУТ, съгласно Заповед № 1405/23.09.1991 г. /л. 142-143 от делото/ на председателя на Временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет Варна, предоставяща терена около района на паркинга, находящ се на ул. „Д-р Пискюлиев“ в отсечката между [улица]и [улица], на оперативно управление на „Пазари“ ЕООД, е приета схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони с размери 2,00/2,00м за търговия и други обслужващи дейности. Така приетата от РЕСУТ схема е одобрена от главния архитект на Община Варна на 15.10.2002 година. В тази връзка кметът на Район „Одесос“ е издал Разрешение № О-6/17.10.2002 г. за поставяне на временни преместваеми съоръжения /л. 14 от делото/, с което се разрешава на „Пазари“ ЕООД поставянето на 108 бр. преместваеми обекти /павилиони/.

Със Заповед № 0401/27.02.2003 г. на Кмета на Община Варна /л. 191 от делото/ е прекратено действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. и Споразумение № Д-02-9200/824/16.12.2002 г., като е наредено терените, предмет на споразуменията, да бъдат освободени в 7-дневен срок от получаване на заповедта.

С Решение № 2454-4 по протокол № 44/5,6.03.2003 г. /л. 118-136 от делото/, Общински съвет - Варна изменя приетата с Решение № 2231-10(40)/6.11.2002 г. Наредба за разполагане на временни преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ, като приема нов раздел ІІІ в глава І с наименование „Пазарни площадки“.

От Заповед № 0456/12.03.2003 г. /л. 22 от делото/ на Кмета на Община Варна се установява, че действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. и Споразумение № Д-02-9200/824/16.12.2002 г. се счита прекратено от 27.02.2003 г., а действието на Споразумение № СС-3-9200/2/14.01.2003 г. се прекратява с издаването на настоящата заповед. Със заповедта е отменена Заповед № 0401/27.02.2003 г. в частта, с която е разпоредено терените, обхванати от посочените споразумения, да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок.

С Решение № 1839/1840/26.02.2007 г. на Окръжен съд – Варна по ф.д. № 319/2007 г. /л. 26 от делото/, на основание чл. 490, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 264 и сл. от ТЗ, по фирмено дело № 2111/96 г. е вписано прекратяването на „Пазари“ ЕООД без ликвидация, поради преобразуването му чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно дружество с наименование „Пазари“ ЕАД. Посочено е, че целият капитал на дружеството е собственост на Община Варна, съответно че новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се дружество „Пазари“ ЕООД на основание преобразуване чрез промяна на правната форма.

От представените справки от кадастралната карта се установява, че [ПИ] е с площ 1353 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана /л. 28 от делото/, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; [ПИ] е с площ 9562 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица /л. 30/; [ПИ] е с площ 8888 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за първостепенна улица /л. 32/.

По делото е представен препис-извлечение от инвентарна книга на „Пазари“ ЕАД, ценоразпис /л. 36-41 от делото/.

По делото е представен АОС № 3263/17.11.2004 г. /л.184-185 от делото/, от който се установява, че имотът попада в [населено място], район 9, кв. 333, представлява УПИ I – Пазар с площ 10720 кв.м.

От представения Акт за частна общинска собственост № 7546/22.10.2013 г. /л. 76 от делото/ се установява, че [ПИ] с площ 1353 [жк], а съгласно скица № 8913/29.03.2013 г. е с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс.

От Разрешение за строеж № 252/ТИ/14.11.2022 г. /л. 300 от делото/ се установява, че е издадено от главния архитект на Община Варна за обект: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10-ти м.р., [населено място]“ с възложител – Община Варна, ведно със Заповед № 7/Г./30.04.2025 г. към разрешителното /л. 301 от делото/.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН/22.01.2024 г. /л.183 от делото/ директорът на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ уведомил директорите на Дирекция УСКОР, ОП „Общински паркинги и синя зона“, „Пазари“ ЕАД и Дирекция ОСИСД, че от Министерство на финансите са отпуснати средства за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., р-н Одесос“. В тази връзка е изготвен доклад от началника на отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ /л. 12 от преписката/ до директора на Дирекция УСКОР, съгласно който в [ПИ] са разположени над 100 бр. павилиони и платен паркинг.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_002ВН/15.02.2024 г. /л. 15 от преписката/ директорът на Дирекция УСКОР е уведомил директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ Варна относно писмо рег.№ ИИБ24000232ВН/22.01.2024 г., че е стартирана процедура по премахване на преместваеми обекти във връзка с проект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., Район „Одесос“, [населено място]. С писма рег. № ИИБ24000232ВН_003ВН/07.03.2024 г. /л. 16 от преписката/ и № ИИБ24000232ВН_004ВН/15.03.2024 г. /л. 182 от делото/ директорът на Дирекция ИИБ уведомил директора на Дирекция УСКОР и директора на „Пазари“ ЕАД, във връзка с постъпили писма от 25.01.2024 г. и 15.02.2024 г., че Община Варна има инвестиционни намерения да изгради тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти и е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване им.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_005ВН/24.04.2024 г. /л. 17 от преписката/ директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна е уведомил и.д. кмет на Район „Одесос“ за стартирането на процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваемите обекти.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_005ВН_002ОД/30.04.2024 г. /л. 18 от преписката/ до директор Дирекция УСКОР при Община Варна от район „Одесос“ е изискано разрешение за строеж и проектна документация относно изграждането на тротоарна настилка в [ПИ] и [ПИ] във връзка със стартиране на процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваеми обекти.

На 20.08.2024 г. с писмо № ИИБ24000232ВН_009/20.08.2024 г. /л. 20 от адм. преписка/ директорът на Дирекция ИИБ уведомил „Пазари“ ЕАД за възникналата инвестиционна инициатива и издаденото Разрешение за строеж № 252/Г./14.11.2022 г. за „Основен ремонт на [улица] Пискюлиев от ул. А. К. до [улица]ти м.р., [населено място]“, по проект за основен ремонт/реконструкция на уличната мрежа на територията на Община Варна, както и изграждане на тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти разположени в [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Видно от известие за доставяне, писмото е получено на 22.08.2024 година.

С писмо изх. № 577/27.08.2024 г. /л. 30 от преписката/ „Пазари“ ЕАД уведомило Община Варна, че ПИ с [идентификатор] не съществува, като е посочено, че площите са им предоставени за ползване като пазарни площадки.

С писмо рег.№ ИИБ240002324ВН_011ВН/10.10.2024 г. /л. 21 от преписката/ Зам.-кметът на Община Варна уведомил изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД относно предприемане на действия по чл. 57а от ЗУТ във връзка с възникнала инвестиционна инициатива, както и изграждане на тротоарна настилка, на мястото на преместваемите обекти от № 1 до № 53, разположени в [ПИ], като в срок от 3 дни следва да се даде информация относно готовност за предприемане на действия на доброволен демонтаж на посочените обекти.

С писмо рег. № ИИБ240002324ВН_012ВН/25.10.2024 г. /л. 23 от преписката/ Зам.-кметът на Община Варна уведомил изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД, че в 7-днвен срок следва да бъдат предприети действия за доброволен демонтаж за преместваемите обекти.

С писмо вх. № ДР234/31.10.2024 г. /л. 24 от преписката/ от директора на Дирекция УСКОР е уведомено „Пазари“ ЕАД за стартираната процедура по чл. 57а от ЗУТ и е изискана информация и документи, относно основанието за поставяне на обектите.

С уведомително писмо рег. № Д24001717ВН_003ВН/05.11.2024 г. /л. 33 от преписката/ директор на Дирекция УСКОР при Община Варна уведомил управителя на „П. йорд“ ЕООД относно извършване на предварителен оглед и изготвяне на КСС, във връзка с издадени заповеди от № 3841 до № 3883 на Кмета на Община Варна, въз основа на възникнало инвестиционно намерение за демонтаж на 43 бр. преместваеми обекта – павилиони, разположени в имот общинска собственост с кадастрален [идентификатор], находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, като следва да се извърши оглед и изготви предварителна качествено-стойностна сметка.

С писмо № УСКОР 24002324ВН_001ВН/01.11.2024 г. /л. 141 от делото/ до изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД са изпратени 43 бр. заповеди от № 1 до № 43, които да послужат като уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК и основание за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ във връзка със стартирала процедура за демонтаж и премахване на павилионите.

Представено е задание за проектиране-промяна по чл. 154 от ЗУТ /л. 151-152/ за обект-основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., район „Одесос“ Варна, като за обекта има издадено разрешение за строеж № 252/Г./14.11.2022 г. от главен архитект на Община Варна, влязло в сила на 01.12.2022 година. От писмо рег. № Д24001733ВН_002ВН/30.10.2024 г. /л. 180 от делото/ на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ се установява, че относно договор за проектиране рег. № Д 24001733ВН/10.10.2024 г. е взето решение да бъдат премахнати първи ред от преместваеми обекти, намиращи се на кръстовището на ул. „Д-р Пискюлиев“ и [улица]и на тяхно място да бъде проектирана велоалея.

От писмо рег. № ПНО 25000037ВН_004ОД/28.01.2024 г. /л. 179 от делото/ на Район „Одесос“ се установява, че съгласно одобрена схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на територията на Район „Одесос“ за периода 2022-2028 г. на територията на ПИ с [идентификатор] няма нанесени позиции за преместваеми обекти.

С писмо рег. № ПНО25000071ВН_001ВН/06.02.2025 г. /л. 186 от делото/ директор на Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при Община Варна е уведомил директора на Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ при Община Варна, че в архива не е установено да е предадено споразумение № СС-3-9200/2/14.01.2003 година.

По делото е представен трудов договор № 00008/24.01.2018 г. /л. 87/ на Н. А. К. е назначена на длъжност - Главен инспектор „Строителен контрол“, в Дирекция УСКОР, Отдел „Строителен контрол“, както и длъжностната характеристика за тази длъжност основната цел на същата е да извършва проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна /л. 85-86 от делото/.

Със Заповед № 0694/11.03.2022 г. /л. 82-84 от делото/ на Кмета на Община Варна, издадена от заместник-кмета Х. И. в хипотезата на заместване, съгласно Заповед № К-019/10.03.2022 г. /л. 81 от делото/, на основание чл. 223, ал. 2, вр. чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и чл. 70, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, т. II, за Община Варна са оправомощени длъжностните лица от Дирекция УСКОР да съставят констативни актове в предвидените в чл. 57а от ЗУТ случаи, сред които по т. 3 – инж. Н. А. К. – главен инспектор „Строителен контрол“.

От Констативен акт № 115/2024 г. /л. 8-гръб – л. 9 от делото/ се установява, че на 25.10.2024 г. инж. Н. К. – главен инспектор „СК“ в Дирекция УСКОР, с участието на Б. Н. – главен инспектор в Дирекция УСКОР и Г. К. – старши инспектор в дирекция УСКОР, извършили проверка на преместваем обект за търговия – павилион № 39, собственост на „Пазари“ ЕАД, разположен на терен – общинска собственост – „Пазарна площадка - „Платен паркинг и павилиони с размери 2.00м х 2,30м на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно схема № 1553/06.10.2005 г. /л. 34 от делото и л. 10 от преписката/, утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД, при която било установено, че теренът е общинска собственост и че павилионът е разположен върху него без разрешение за поставяне за 2024 г.; с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно; граничи с павилион № 38 и № 40; обектът е от метална конструкция, остъклен с алуминиева дограма, електрозахранен, не е водоснабден. Установени са следните нарушения: „Обектът няма издадено Разрешение за поставяне, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и основание чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти, съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ“. Съгласно КА, предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, същият е основание за издаване на заповед за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, както и че КА служи за уведомление по чл. 26 от АПК, и е даден срок за възражения.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_013ВН/25.10.2024 г. /л. 173 от делото/ от Зам.-кмета на Община Варна на изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД във връзка със стартиране на процедурата за демонтаж и премахване на 53 бр. преместваеми обекти, разположени в [ПИ] на ул. „Д-р Пискюлиев“, са изпратени 53 бр. констативни актове от № 78 до № 130, които да послужат като уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК и като основание за издаване на заповеди за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.

С КП 611/31.10.2024 г. /л. 14 от преписката/ е удостоверено залепяне на съобщение за издаден КА № 115/31.10.2024 г. по реда на чл.57а от ЗУТ - на преместваемите обекти, а също и на информационното табло на Община Варна.

От Заповед № 3859/31.10.2024 г. /л.7-8 от делото/ се установява, че във връзка с възникнало инвестиционно намерение на основание РС № 252/Г./14.11.2022 г. за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]и писма от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ с рег. № ИИБ24000232ВН_004ВН/15.03.2024 г. /л.182 от делото/ и рег. № ИИБ № 24001339ВН/29.04.2024 г. /л. 181 от делото/ относно премахване на преместваеми обекти, които се намират върху тротоарната настилка в [ПИ], и въз основа на констатациите в КА № 115/25.10.2024 г., срещу който в 3-дневния срок не са постъпили възражения, на основание чл. 57а, ал. 3, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна разпоредил на „Пазари“ ЕАД да демонтира собствения си павилион № 39, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилиони № 38 и № 40, съгласно Утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005 г., предоставена на Дирекция УСКОР в отговор на писмо рег. № ИИБ 24000232ВН_009ВН/20.08.2024 година. Заповедта е издадена от директора на Дирекция УСКОР в изпълнение на правомощията, предоставени му със Заповед № 4153/28.11.2023 г. на Кмета на Община Варна /л. 4-5 от преписката/.

С КП № 597/04.11.2024 г. /л. 13 от преписката/ е удостоверено залепяне на съобщения за издадени заповеди от № 3841/31.10.2024 г. до № 3883/31.10.2024 г. по реда на чл. 57а от ЗУТ - на входните врати на преместваемите обекти, а също и на информационното табло на Община Варна. Съобщението за павилион № 39 е залепено на обекта на 04.11.2024 година /л. 9 от преписката/.

По делото е представен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от 15.10.2024 година /л. 166-172 от делото/.

От жалбоподателя е представено писмо от „Хидрострой“ АД, в качеството му на изпълнител по договор с предмет „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица], по плана на 10 м.р.“, с което е представило Протокол обр. 19 за установяване на изпълнение на завършени СМР и Протокол обр. 12 по адм. дело № 2663/2024 г. на Административен съд - Варна /л. 276-282 от делото/.

Представено е възлагателно писмо рег. № Д24001717ВН_007ВН/28.11.2024 г. /л. 297 от делото/ на директора на Дирекция УСКОР при Община Варна относно принудително изпълнение на влезли в сила заповеди от № 3841/31.10.2024 г. до № 3883/31.10.2024 г. на Кмета на Община Варна, въз основа на възникнало инвестиционно намерение за демонтаж на 43 броя преместваеми обекти – павилиони, разположени в имот общинска собственост с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица]и ул. „Д-р Пискюлиев“.

Видно от отговор на Кмета на Район „Одесос“ до директора на Дирекция ПНО рег. № ПНО25000037ВН_005ВН/29.01.2025г. /л. 179 от делото/, в одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на територията на Район „Одесос“ за периода 2022-2028 г., на територията на [ПИ] няма нанесени позиции за преместваеми обекти.

От ответника е представена част Пътна от Инвестиционен проект за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10-ти м.р. район „Одесос“, [населено място] /л. 229-246 от делото/.

По делото е приета съдебно–техническа експертиза, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е срещу индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, предвид това, че жалбоподателят е адресат на акта. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 01.11.2024 г., жалбата е депозирана на 12.11.2024 г. в законоустановения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е подадена от страна с правен интерес, пред надлежния съд и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед № 4153/28.11.2023 г. /л. 4 от преписката/ Кметът на Община Варна е предоставил своите функции и правомощия на директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, а именно да издава мотивирани заповеди по чл. 57а, ал. 3 за обекти по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ, при констатирани нарушения по чл. 57а, ал.1, т.1-7 от ЗУТ /т. 1 от заповедта/. С оглед делегираните правомощия оспорената заповед е издадена от компетентен орган и всички възражения в тази връзка съдът приема за неоснователни.

В оспорената заповед са посочени три отделни основания за премахване на процесния павилион № 39, а именно: обектът е разположен без разрешение за поставяне съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ; подлежи на премахване въз основа на възникнало инвестиционно намерение /установено е, че е относно Разрешение за строеж № 252/Г./14.11.2022 г./, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ; обектът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на жалбоподателя за неспазена форма на административния акт е основателно само по отношение на основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, защото в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК, в оспорената заповед единствено е цитирано това правно основание, но липсва изложение относно фактическото такова, т.е. не е посочено в какво се състои несъответствието на процесния преместваем обект с правилата и нормативите за устройство на територията. По отношение на останалите две основания за премахване на павилион № 39, формата на административния акт е спазена – при наличието на съответствие между тях, посочени са фактическото и правното основание, като повдигнатите от жалбоподателя възражения относно точното местоположение на процесния павилион № 39 и правилното посочване на идентификатора на поземления имот, в който той е разположен, нямат отношение към формата на административния акт, а касаят правилното приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, констативния акт се съставя от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, а това са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). От анализа на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ следва, че служителите трябва да имат вменено задължение да извършват контрол по строителството съобразно длъжностната им характеристика. Констативен акт № 115/25.10.2024 г. е издаден от Н. К. – главен експерт „Строителен контрол“ в дирекция УСКОР при Община Варна с участието на Б. Н. на длъжност главен инспектор в дирекция УСКОР, отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и Г. К. на длъжност старши инспектор в дирекция УСКОР, отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“. Заеманата от актосъставителя К. длъжност е категорично установена от събраните като писмени доказателства трудов договор № 00008/24.01.2018 г. /л. 87/ и длъжностната характеристика /л. 85-86/, от които се установява, че същата е служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, в преките задължения на който е възложено да извършва проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна и да установява незаконни строежи, строежи с нарушения, както и установяването на други нарушения по ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства инж. К. да е имала правомощията да установява нарушения на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. От приложената по делото Заповед № 0694/11.03.2022 г. на Зам.-кмета на Община Варна /л. 82/, т. 3 от раздел ІІ, е видно, че К. е оправомощена да съставя констативни актове в предвидените в чл. 57а от ЗУТ случаи. Компетентни да съставят констативни актове по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, съгласно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са само служителите за контрол по строителството в администрацията на съответната община, а в случая КА е съставен именно от такъв служител. Длъжностните лица, присъствали на проверката, не са такива по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, но подписването на КА от тях не е в нарушение на процедурата по съставянето му. Установеното води до извод, че КА № 115/25.10.2024 г. е издаден от служители за контрол по строителството, в кръга на предоставената им компетентност.

Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство са неоснователни. Връчването на констативният акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ се установява категорично от поставения от дружеството входящ номер на придружителното писмо – л. 173 от делото. Не се констатира нарушение на правото на защита на адресата, който е бил надлежно уведомен за започналото административно производство. Обжалваната заповед е издадена след изтичане на срока за възражения по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и в срока по чл. 57а, ал. 3, изр. първо от ЗУТ, което се установява от доказателствата във връзка с връчването на констативния акт.

Поради неспазената форма на оспорената заповед в частта й касаеща основанието по цитираната в нея разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, предмет на съдебен контрол за материална законосъобразност и за съответствие на административния акт с целта на закона са единствено останалите две основания за премахване, а именно чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства и по-конкретно от съдебно-техническата експертиза, се установява, че подлежащият на демонтаж павилион № 39 е разположен частично в [ПИ] /отговорът на въпрос № 3/. Вещото лице е дало заключение, че павилионът е разположен на 3.00 м от западната бордюрна линия на ул. „Д-р Пискюлиев“, следователно е бил позициониран с 1.00 м от дълбочината си върху западния тротоар на ул. „Д-р Пискюлиев“, а с останалата си дълбочина от 1.30 м е бил разположен в [ПИ]. Точното местонахождение на павилиона е отразено от вещото лице в Приложение № 1 към СТЕ. Този извод се подкрепя и от обясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, където сочи, че павилионът се е намирал на 3 м от пътното платно. Няма данни и доказателства, от които да се установява различно от посоченото местоположение на обекта за демонтаж.

Съдът не кредитира заключението по приетата СТЕ, в част V Заключение, където вещото лице посочва, че не става въпрос за отделни павилиони, а за обща метална конструкция, поради което павилионът не може да се отдели от земната повърхност в непроменен вид и следователно няма характеристиките на преместваем обект. Това твърдение е в противоречие, както с изходящи от жалбоподателя доказателства, а именно: инвентарна книга от 01.09.2003 г., така и с такива, представени от ответника, а именно: Схема № 1553/06.10.2005 година и Разрешително за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 година. С оглед на изложеното съдът приема, че заключението в тази част не е подкрепено от събраните по делото доказателства, поради което е и необосновано. Ето защо съдът счита за категорично установено както местонахождението, така и естеството на обекта, чието демонтиране е разпоредено с обжалваната заповед. Обектът е поставен въз основа на Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 г. издадено от кмет на район „Одесос“, Община Варна, според което на основание чл.56, ал.1 от ЗУТ е разрешено на „Пазари“ ЕООД поставянето на 108 преместваеми обекти /павилиони/, от което следва, че процесния павилион е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.

В обжалваната заповед са изложени две правни основания за премахването: чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, вр. чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Първото фактическо основание, изложено в заповедта е за липса на действащо разрешение за поставяне. По отношение на това основание съдът установява, че първоначално павилионът – обект на обжалваната заповед, е поставен въз основа на Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна и в съответствие с одобрена от главния архитект схема. Това разрешение обаче не е без срок, както твърди жалбоподателят.

Разрешението е издадено при действието на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 ЗУТ, в първоначалната й редакция, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002 г. на Общински съвет – Варна. Съгласно чл.6, ал.5, т.2 от Наредбата, срока на ползване не може да бъде по-дълъг от 3 /три/ години. Т. Н. е приложима за конкретния павилион, тъй като той не попада в изключенията по чл. 1, ал. 5, т. 5.1, а именно, да е разположен в терен, регулационно определен за пазари и базари, доколкото от заключението на СТЕ се установява, че имотът, в който преобладаващо е разположен павилионът, попада изцяло в кв. 363 и е отреден за жилищен комплекс /отговорът на въпрос № 1 от СТЕ/. Тоест процесният имот никога не е бил регулационно отреждан за пазар. Това се установява и от Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, в което изрично е посочено, че имотът представлява паркинг. Към момента на отреждането на имота за пазарна площадка със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на кмета на Община Варна е действала Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно чл.56 от ЗУТ изменена съгласно Решение № 2454-4 от протокол № 44/05,06.03.2003 г. на Общ. съвет – Варна /л. 135-136 от делото/ и на основание чл. 2в от Наредбата е следвало разрешението за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки да се издаде от управителя на общинска фирма „Пазари“ ЕООД.

От представените по делото доказателства с категоричност се установява, че единственото издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти, един от които е и павилион № 39, е това, което е издадено от Кмета на Район „Одесос“ с № О-6/17.10.2002 година. Съдът не споделя становището на жалбоподателя за това, че разрешението е действащо и не е отменено. Доколкото в Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г. не е посочен срок, основателно ответната страна твърди, че приложим е разрешеният срок по Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 ЗУТ, в първоначалната й редакция, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002 г., действала към датата на издаването му, т.е. не по-дълъг от 3 /три/ години и този срок безспорно е изтекъл към датата на издаване на процесната заповед. Липсват доказателства след изтичане на този срок за процесния павилион № 39, кметът на Район „Одесос“ да е издавал друго разрешение за поставяне, респективно за този обект да е одобрявана друга схема, по реда на Наредбата – извън тази, одобрена от управителя на „Пазари“ ЕООД през 2005 година.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е обвързано със срок, тъй като съгласно Заповед № 1405/29.09.1991 г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОБНС – Варна, Заповед № 0456/12.03.2003 г. и Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. теренът бил предоставен на „Пазари“ ЕООД безвъзмездно и безсрочно, поради което следва разрешението за поставяне да не е обвързано със срок. Както вече бе посочено, в самото разрешение за поставяне изрично е указано, че обектите имат временен характер. Освен това, видно от § 5 от ПЗР на действащата към момента Наредба на ОбС Варна, приета с Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013 г., в сила от деня, следващ датата на приемането й – 15.12.2013 г., същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012 г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията.

Така установеното обуславя извод за липса на разрешение за поставяне, валидно към датата на издаване на оспорената заповед. Налице е основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, според която разпоредба обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Това е достатъчно, за да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата.

Второто основание за издаване на обжалваната заповед е свързано с възникнало инвестиционно намерение за терена, на който е разположен павилионът. Правното основание, посочено в заповедта, е чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (действащата към датата на обжалваната заповед, приета с решение № 1270-10(26)/13, 14.12.2013 г. на ОбС – Варна, с последващите изменения). Съгласно този текст преместваемите обекти се премахват по заповед на Кмета на Община Варна в случай на „реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда“. Както се установява в случая, по силата на Разрешение за строеж № 252/Г./14.11.2022 г. Община Варна извършва основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица], в обхвата на който е поставен павилионът. Според заключението на вещото лице местоположението на павилиона се засяга от реализирането на инвестиционните проекти, които са одобрени и съществували към датата на издаване на обжалваната заповед, доколкото 1м от павилиона е разположен в уличната регулация (тротоар) на ул. „Д-р Пискюлиев“ /отговорът на въпрос № 5/. С оглед изложеното одобрените инвестиционни проекти (за основен ремонт на улицата и прилежащия й тротоар), обхващащи част от терена под павилиона, отговарят на критерия по чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че дейностите по изграждане на тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ са завършени на 27.11.2024 година. Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, са определени в Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В същата са посочени изрично образците на всеки документ, с който се удостоверява завършване на строежи, на отделни етапи или части от тях. Видно от Приложение № 12 към чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., акт Образец 12 установява всички видове СМР, подлежащи на закриване или това е т.нар. акт за скрити работи. Видно от Приложение № 1 – акт Образец 19 за установяване изпълнение на завършени и подлежащи на заплащане натурални видове СМР, не всички възложени дейности по договор са изпълнени в цялост, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че дейностите по изграждане на тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ са завършени на 27.11.2024 година. Отделно от изложеното, от приетите актовете по време на строителството не може да се установи за коя част или етап от изпълнението се отнасят.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде отхвърлена.

По аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Ответникът с писмени бележки /л.153-159/ е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на съдебното производство не е отправено искане за присъждане на сторени разноски въпреки, че ответникът е заплатил 400 лева за съдебно – техническа експертиза, поради което не следва да му се присъжда сумата от 400 лева. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. §1, т.6 ДР АПК, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.

На основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ, решението по настоящият спор е окончателно.

Водим от горното и на основание чл. 172 , ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пазари“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Заповед № 3859/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция УСКОР към Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № 39, разположен в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“.

ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. Н. Р., да заплати на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.