РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. П., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100765 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на
кантората и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на
пълномощник на П. А. А., ЕГН: ********** от с. Б., общ.П., ул.М. № 11 и съдебен
адресат гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41,
вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Лилия Иванова Богоева.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е страна по Договор за кредит №
*********, сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, по силата на който е получил сума
в размер на 1000 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 1018 лева,
при срок на кредита от 1 месец. Във връзка с цитирания договор и с цел
обезпечаването му, ищецът сключил Договор за възлагане на поръчителство с
предполагаема дата от 30.08.2021 г. с ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД,
съгласно който ищецът следвало да заплати на дружеството допълнително
възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство в размер на 155 лева,
разсрочено на една месечна вноска. Твърди, че по процесния договор за възлагане на
поръчителство ищецът е заплатил възнаграждение за поръчителство в размер на 155
лева.
Ищецът твърди, че Договор за възлагане на поръчителство, спрямо който следва
да бъде върната сумата в размер на 155 лева, е нищожен поради накърняването на
1
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава
принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и
принципа за справедливост и съразмерност, както и необлагодетелстване на едната
страна за сметка на другата, води до значителна нееквивалентност на насрещните
престации. Сочи, че процесният договор е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
същият предвижда заплащането на възнаграждение, което е в необосновано голям
размер, и което е допълнително възнаграждение на кредитодателя, като по този начин
се заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че
заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с
договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и се заплаща от
потребителя.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Кредит
Гаранция“ ЕООД да заплати на П. А. А. сумата в размер на 155 лева, недължимо
платена по недействителен Договор за възлагане на поръчителство, сключен с цел да
обезпечи Договор за кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор
съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е
депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовата страна не
се представлява, но преди съдебното заседание е депозирана молба от процесуалния
представител на ищеца, в която се прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
За ответното дружество „Кредит Гаранция“ЕООД, редовно призовано, не се
явява законен или процесуален представител, не ангажират становище по предявения
иск, не ангажират доказателства, не правят доказателствени искания или такова за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238,
ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на
ответника.
2
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за посочената
по-горе сума, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239, ал.2 от ГПК без да
се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовата страна и претендираните от същата разноски в размер на 50 (петдесет)
лева, представляваща заплатена ДТ за образуване на делото.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, на когото
не е заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По
делото в представения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2023 г. е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. Д. М. от АК - П., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. На
основание чл.38, ал.2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на пълномощника на
ищцовата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер
с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание §2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен ДДС, тъй като адв. Д. М.
от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а
именно: удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение
в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, с включено ДДС, във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя Лилия Иванова Богоева, да заплати на П. А. А., ЕГН:
********** от с. Б., общ.П., ул.М. № 11, сумата в размер на 155 (сто петдесет и пет)
лева, недължимо платена по недействителен Договор за възлагане на поръчителство,
сключен с цел да обезпечи Договор за кредит № *********, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
3
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя Лилия Иванова Богоева, да заплати на П. А. А., ЕГН:
********** от с. Б., общ.П., ул.М. № 11, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща
заплатена ДТ за образуване на делото.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Лилия Иванова
Богоева, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК-П., пълномощник на ищеца П. А. А.,
сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от
ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им
срещу неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4