Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр.
Русе , 30 юни 2021 г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД РУСЕ четвърти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на секретаря Мария
Станчева, като разгледа адм.дело № 316
по описа за 2021г. докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 26, ал.
4 ЗГВРСНР, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Производство
е образувано по жалба на Н.К. М. – И. от
гр.София срещу Разпореждане № 4506-40-83 от 21.04.2021г. на Директор на Фонд
Гарантиране вземания на работници и служители при НОИ, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на гарантирано вземане
поради подаване на заявление за отпускането му след изтичане на срока по чл. 25 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Посочва, че работодателят не е информирал жалбоподателя, че има право да получи
гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР и за датата на вписване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Поради тези обстоятелства М. – И.
е била в невъзможност да спази посочения в закона срок. Моли за отмяна на
атакувания акт.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Фонд "ГВРС" чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Фонд "ГВРС".
Съдът,
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна със приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
Със
заявление - декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502 - 21 - 151
от 22.02.2021 г. по описа на ТП на НОИ - София, жалбоподателката е поискала да й
бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР. В заявлението е посочено, че е
работила в „ МИС“ООД-Русе в периода от 24.04.2007 г. до 29.06.2009г., като е
заемала длъжността "Инспектор качество, ръководител отдел". Към
заявлението са представени и следните писмени документи: справка за
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ,
експертно решение на ТЕЛК София №3770 от 23.11.2018г. за призната намалена работоспособност.
По делото не е спорно, че жалбоподателката е
работила на длъжността „Инспектор качество, ръководител отдел" при
работодателя „МиС“ ООД гр.Русе, клон София в периода от 24.04.2007 г. до 29.06.2009г.
В полза на оспорващата по реда на чл.410 и сл. ГПК е издаден изп.лист от 05.01.2010г. по гр.д. 37097/ 2009г. на СРС за сумата от 4403,54 лв обезщетение за неизплатено трудово
възнаграждение/ л.8/, който тя получила, но не е предприела действия по
принудително изпълнение по реда на ГПК.
Не
е спорно с оглед изявлението на процесуалния представител на ответната страна,
че не е налице изплащане по реда на Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/ на никой от работниците. Не е
спорно и обстоятелството, че жалбоподателката не е била уведомена от
работодателя по реда на чл.
3
и чл.
4,
ал.
2 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя / НРНИРСОИГВНР/ .
При
проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че с Решение №140 от 05.07.2010г. по т.д.н.№87 по описа за 2010г. на Окръжен съд
Русе е обявена неплатежоспособността на
длъжника „МиС“ ООД гр.Русе с начална дата 31.12.2006г. и е открито производство
по несъстоятелност, като решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 19.07.2010г.
На
базата на събраните писмени документи в хода на административното производство
директорът на фонд "ГВРС" е издал разпореждане № 4506-40-83 от
21.04.2021г., с което е отказал изплащането на гарантирано вземане, тъй като е
установено, че „ МиС-ООД е в открито производство по несъстоятелност, вписано в
Търговския регистър на 19.07.2010 г., а депозираното искане на оспорващата е подадено на 22.02.2021 г., и същото е
подадено извън определения преклузивен 30 дневен срок по чл. 25 от ЗГВРСНР /посочена
е некоректно редакцията на ДВ бр.12 от 13.02.2009г./ Разпореждането е връчено
на жалбоподателката лично на 28.04.2021г. по пощата с обратна разписка, видно
от известие за доставяне/л.3 пр./ В срока по чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР, вр. чл.149,
ал.1 от АПК жалбоподателката е подала в
НОИ жалба с вх.№ 4504-40-188 от 07.05.2021г., адресирана до Административен съд
Русе, с която оспорва разпореждането, като излага довод за това, че не е била
официално уведомена, че дружеството –работодател е в несъстоятелност.
Административен
съд Русе, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, приема от
правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена в срока по чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР, вр. чл.149 от АПК, от
адресата на оспорения изричен отказ. В жалбата е посочено точното означение на
обжалвания административен акт, но няма направено изрично искане до съда за
неговата отмяна. Въпреки тази нередовност съдът намира, че жалбата подлежи на
разглеждане. В жалбата е посочено, че се обжалва разпореждане за отказ за
изплащане на гарантирано вземане. Установено е от преписката, че такова
разпореждане е издадено по искане на жалбоподателката и с него изрично е отказано
да се уважи искането за отпускане на гарантирано вземане, поради което съдът
приема, че това е разпореждането, което се оспорва по съдебен ред.
С оглед на задължителната служебна проверка на
всички отменителни основания по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че оспореният
акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при
спазване на процесуалните и материално-правни разпоредби и целта на закона.
Съдът намира, че обжалваното разпореждане е
валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и, ал. 3 от ЗГВРСНР, гарантираното вземане се изплаща на
правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от
директора на фонда, а когато не са налице условията по този закон, директорът
на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане. Във
втората хипотеза разпореждането се изпраща в тридневен срок на работника или
служителя. В настоящия случай, оспореното разпореждане е издадено от директора
на Фонд "Гарантиране вземанията на работниците и служителите" към
Националния осигурителен институт – София , т. е. от компетентен орган, в кръга
на вменените му правомощия.
По
отношение на формата, съдът намира, че Разпореждането е издадено в изискуемата
писмена форма и съдържа посочване на фактическите и правни основания за
постановения отказ. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното разпореждане.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби, съдът намира, че постановеният, на основание чл.
26, ал. 3 във вр. с чл. 25 от ЗГВРСНР отказ на административния орган да
изплати гарантирано вземане, е в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.25 от ЗГВРСНР в редакцията на, действаща до измененията в ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 1.10.2013 г. , гарантираните вземания се отпускат въз основа на молба-декларация по
образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава. С оглед на измененията на посочената норма срокът за подаване на
молбата е изменен съответно на двумесечен /ДВ, бр. 84 от 2013
г., в сила от 1.10.2013 г./ и на тримесечен срок/ ДВ бр.
102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017г./, считано от датата на
вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Т.е.
началният момент, от който гарантираното вземане възниква и става изискуемо, е
посочен в чл. 6 от ЗГВРСНР - това е датата на вписване в търговския регистър на
съдебното решение за: откриване на производство по несъстоятелност; откриване
на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на
дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството.
В
случая не е спорно, че жалбоподателката в периода от 24.04.2007г. до 29.06.2009г.
е била в трудово правоотношение с работодателя
„МиС“ ООД, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност
и вписано в Търговския регистър решение на РОС на 19.07.2010г. Не се спори, че жалбоподателят е имал
начислени, но неполучени суми за работни
заплати по разплащателни ведомости, за
което е издаден и изпълнителен лист по реда на чл.410 и сл. ГПК по гр.д.
37097/2009г на СРС от 05.01.2010г.
До
22.12.2017 г. действа редакция на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, според която право
на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са
или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от
срока му и от продължителността на работното време, и на които
правоотношението: не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър
на решението по чл. 6; е прекратено през последните три месеца преди датата на
вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Със § 7 на Закона за
изменение и допълнение на кодекса на труда (в сила от 22.12.2017 г., Обн. ДВ.
бр. 102 от 22 Декември 2017 г.) в Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя чл. 4, ал. 1 се
изменя така: "Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците
и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по
чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. "
В
новоприетия Закон за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/ (в сила от
16.02.2018 г., Обн. ДВ. бр. 15 от 16 Февруари 2018 г.) § 41, ал. 1 от ПЗР
въвежда правилото, че на работници и служители, които са били в трудово
правоотношение с работодател по чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и
правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди
датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон,
се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само
вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015
г. Член 22 се изменя така: "Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на
работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6
начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения
през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6. Член 23 се отменя, а в чл. 25 думата "двумесечен"
се заменя с "тримесечен".Според ал. 2 Гарантираните вземания се
отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника
или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този
закон. Съгласно ал. 3 на § 41 Гарантирани вземания по ал. 1, (т. е. при
действие на ограничението на ал. 1) се отпускат и ако заявлението-декларация е
подадено в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон-
16.02.2018 г. В настоящия случай заявлението е подадено на 22.02.2021г. и не
попада в обхвата на § 41.
В жалбата не се оспорва факта, че заявление-декларацията е подадена след
изтичане на преклузивния 30 дневен срок
с оглед редакцията на закона към 2010г. и тримесечен срок по чл. 25, ал. 1 от
ЗГВРСНР, към датата на издаване на оспореното разпореждане, считан от датата на
вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност /
19.07.2010г./ или от датата на информиране на работниците и служителите от
българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава /последната хипотеза не е приложима/, но се твърди че поради неизпълнение на задълженията /по чл.
3
и чл.
4,
ал.
2 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя/ не е налице пропускане
на срок. Т.е. жалбоподателката твърди, че поради неизпълнение на задълженията
от страна на работодателя да я уведоми с писмо с обратна разписка, при
положение, че е била вече с прекратени правоотношения, за откритото производство
по несъстоятелност, и при неизготвянето и неизпращането на справка-образец по
Приложение 1 от наредбата , тя е била в обективна невъзможност да предяви
правата си пред Фонда, а и от друга страна контролната функция на НОИ не е
осъществена.
С
оглед на доводите на страните настоящият казус следва да се съобрази с Решение от 25 юли 2018 година по дело С-338/17 на Съда на Европейския съюз, тъй като то има значение за правилното
тълкуване и прилагане на чл. 25 от ЗГВРСНР, която разпоредба е послужила като
правно основание за издаване на разпореждането – предмет на настоящото дело.
СЕС е приел, че Директива
2008/94/ЕО относно закрилата на работниците и служителите в
случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба като чл. 4, ал. 1
от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя, който не гарантира
вземания от трудови правоотношения на работници и служители, чиито трудови
правоотношения са прекратени повече от три месеца преди вписването в търговския
регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
работодателя им. В т.35 от цитираното решение СЕС посочва, че
е
съвместимо с член
3, втора алинея от Директива 2008/94 „Вземанията, които се
погасяват от гарантиращия орган, представляват плащания по дължими вземания,
отнасящи се към период преди и/или когато е приложимо, след определена от
държавите-членки дата“ , а това е посочената в чл.6 от ЗГВРСНР като референтна
дата -тази, на която решението за откриване на производство по несъстоятелност
е вписано в търговския регистър.
Константна е съдебната практика на ВАС, че срокът по чл. 25 от
ЗГВРСНР е преклузивен, т. е. с изтичането му се погасява
материалното субективно право да се получи гарантирано вземане от фонд ГВРС. Както
бе вече посочено в случая дори най-благоприятния
за жалбоподателката срок съгласно § 41, ал. 1 от ПЗР от Закон
за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/е неприложим- трудовото правоотношение е прекратено считано
на 29.06.2009г., решението за откритото производство по несъстоятелност е
вписано на 19.07.2010г., а заявлението е подадено на 22.02.2021г., т.е. след
изтичане на всички предвидени срокове.
Пропускането на преклузивния срок за
упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до
погасяването му. В настоящия случай оспорващата е пропуснала с повече от 10 години
срока за подаване на заявлението.
Спорен по делото се явява въпросът от кога
започва да тече посочения срок, като в тази насока жалбоподателката излага
съображения, че след като работодателят не е изпълнил задължението си за
уведомяване по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, не е налице
пропускане на преклузивния срок, който не е и почнал да тече.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката,
че не е била уведомена за това, че работодателят е обявен в несъстоятелност.
Хипотезата в закона за изискуемото информиране на работниците от българския работодател е само в случаите, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава, докато
настоящият не е такъв.
С факта на вписване на съдебното решение в
Търговския регистър се презюмира неговата общоизвестност и оповестяване спрямо
трети лица. В това се изразява и действието на вписването, предвид разпоредбата
на чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ: Вписаното обстоятелство се смята, че е станало
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
Действително
съгласно Наредбата за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /Приета с ПМС № 362 от 29.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2005 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 20 от 7.03.2014 г., изм., бр. 29 от 7.04.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., изм. и доп., бр. 36 от 27.04.2018
г., в сила от 22.12.2017 г./ в редакцията към постановяване на решение № 140 от
05.07.2010г. ,вписано в ТРРЮЛНЦ на 19.07.2010г. за откриване производството по
несъстоятелност на „ МиС-ООД“ ООД, чл.3 в редакцията до изменението в ДВ, бр. 20 от 2014 г., предвижда задължение
на работодателя да уведоми работниците , на които трудовото правоотношение е
прекратено три месеца преди
обнародването в ДВ/ вписване в
търговския регистър на решението по чл.
6 от закона чрез изпращане на съобщение с обратна разписка
на всеки работник и служител. И сега действащата редакция на чл.3 от наредбата
изисква такова информиране в 14 дневен срок от вписване на решението по чл.6 от
ЗГВРСНР, което не е спорно , че не е извършено.
С
приемането на Закона за Търговския Регистър и
влизането му в сила от 1.01.2008 г. е отменена разпоредбата на чл.
6 от ТЗ и
регламентираното с нея обнародване в "Държавен вестник" на решенията
за откриване на производство по несъстоятелност. След тази дата публичността на
предвидените в закона обстоятелства, свързани с правосубектността и дейността
на търговците се регламентира чрез вписването им в търговския регистър. В тази
връзка е изменена и разпоредбата на чл. 622 от ТЗ, предвиждаща обнародване на
решенията по чл. 630
и чл.
632 от ТЗ, т. е.
решенията по чл. 6 от ЗГВРСНР като същите, считано от 1.01.2008 г. се вписват в
търговския регистър.
Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от Закона за търговския регистър /относима към случая/,
вписаното обстоятелство за откриване на производството по несъстоятелност се
смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването, поради което ирелевантно се явява обстоятелството дали
работодателят е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, тъй като
законодателят не е предвидил при неизпълнение на това задължение възможност за
удължаване на срока по чл. 25 от
ЗГВРСНР, респ. възстановяването му. Нещо повече, жалбоподателката
не сочи обективни причини за пропускането на срока-особено непредвидими
обстоятелства или акт на администрацията. За последното следва де се подчертае,
че НОИ или ответникът нямат задължения да я информират за откритото
производство по несъстоятелност. Пропускането на срока се дължи на субективни
причини, а не поради практическа невъзможност или прекомерно затруднение за
упражняване на правото в срок и нямат връзка със заболяването на
жалбоподателката, което е документирано доста време след изтичане на давностния
срок.
Неизпълнението на задължението за
информиране от страна на работодателя е основание да му се потърси
административнонаказателна отговорност (глава пета
по ЗГВРСНР), каквато е константната практика на ВАС, но не
изключва прилагането на срока за заявяване на вземането по чл. 25 от закона.
Спазена
е целта на закона - възможността за гарантиране на вземанията на работниците да
се упражни в кратък срок, за да им бъде осигурен доход, въпреки изпадането на
работодателя в несъстоятелност, а фондът да упражни правото си на регресен иск
срещу работодателя и да се удовлетвори от масата на несъстоятелността до
приключване на производството. Ето защо предвидените в специалния закон срокове
са сравнително кратки, а при отказ за изплащане на гарантирано вземане от фонда
за работника/служителя остава възможността да предяви иск за изплащане на
дължимите трудови възнаграждения и в производството по несъстоятелност, което в
случая не е и сторено.
Исканията, подадени след изтичане на
установените от закона преклузивни срокове, са недопустими и не подлежат на
разглеждане .
Ето защо, обжалваният административен акт е
постановен при спазване на материалния закон. По така изложените съображения
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, ответникът по жалбата, съгласно изрично направеното искане,
има право на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния
размер от 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза
на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НОИ, който институт
разполага със собствена правосубектност като юридическо лице – чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ и с оглед
разпоредбата на чл. 13 ЗГВРСНР -
Административното, техническото, счетоводното, правното и информационното
обслужване на фонда се извършва от Националния осигурителен институт.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.К. М. – И. от гр.София
срещу Разпореждане № 4506-40-83 от 21.04.2021г. на Директор на Фонд Гарантиране
вземания на работници и служители при НОИ.
ОСЪЖДА Н.К.
М. – И. с ЕГН ********** *** да заплати
на Националния осигурителен институт, със седалище в гр.София, бул.
"Александър Стамболийски" № 62-64, сумата от 100/сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщението и изпращането на страните на препис
от решението, че е изготвено.
СЪДИЯ: