Решение по дело №121/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1090
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20227050700121
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  ............ /……….................. г., гр. Варна

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Кремена Данаилова  

       Членове: 1. М.Иванова-Даскалова

       2.Станислава Стоева

при секретаря Галина Георгиева и с участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия М. Иванова - Даскалова КНАД №121 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид:

           Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.63в, ал.1 от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на Община Варна против Решение №1063/10.12.2021г. по НАХД №4135/2021г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 335/29.07.2021г. на Зам.-кмета на Община Варна, с което на Г.П. *** на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50лв. и Община Варна е осъдена да му заплати сумата от 300лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

          В жалбата се излагат съображения за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изводите в съдебния акт, с които е мотивирана отмяна на НП. Налагането на административно наказание на П. било справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца и на целите на превенцията в чл.12 от ЗАНН. Цитира се постановено от РС-Варна съдебно решение по идентичен казус, с което НП било потвърдено. Счита, че с отмяната на  НП № 335/29.07.2021г. с решението на ВРС се създавала противоречива съдебна практика. Претендира се отмяна на Решението на ВРС с което е отменено НП и Община Варна са осъдени да заплатят разноски и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане  юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Г.П.П. чрез упълномощен процесуален представител депозира писмен отговор, в който оспорва касационната жалба. Излага доводи, поради които счита решението на РС за правилно и законосъобразно, постановено при правилни изводи за наличие на основания за отмяна на НП. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила и претендира присъждане разноски. Прилага списък на разноските с договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането им. Преди съдебното заседание процесуалният представител депозира писмени бележки, в които излага доводите в отговора с искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на направените радноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие на основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ВРС е постановил валидно и допустимо решение. При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страните са призовани за откритото съдебно заседание с възможност за становище по доказателствата и формулиране на доказателствени искания. Съдът е докладвал депозираното писмено становище от юрисконсулта на въззиваемата страна. В съдебно заседание са разпитани като свидетеля-актосъставителя и издателя на фиша. В съответствие с процесуалните правила РС приел представените от страните доказателства и на основание чл.283 от НПК приобщил материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка. Правилно РС дал ход на съдебните прения, след като счел делото за изяснено от фактическа страна и като отчел, че страните нямат други доказателствени искания. В Решението е направена преценка на доказателствата, изложено е установеното от тях и са формирани мотиви за отмяна на НП като незаконосъобразно. С оглед изложеното не се установи да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от предходната инстанция, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на Община Варна, нито е налице липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито е постановено от незаконен състав, поради което не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за неговата отмяна.

Във връзка с оплакването за наличие на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна настоящият състав взе предвид забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което проверката на прииложението на материалния закон се извърши въз основа на установеното от предходната инстанция. При правилна преценка на доказателствата и съобразно разпределението на доказателствената тежест РС е направил фактическите си установявания в решението. Той установил, че Г.П. е собственик на л.а.“БМВ” с ДК№ СВ****ММ, който на 25.06.2021г. паркирал до сграда №** на ул.“Драгоман“ в гр.Варна. Около 11:00часа това било констатирано от служителя К. в група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, който преценил, че МПС създава пречка за преминаване на пешеходците, заради което същия ден издал фиш за налагане на глоба. Г.П. подал възражение срещу фиша и той бил анулиран и на 12.07.2021г. свид. Г. Д. Г.-ст. полицай при група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна съставила срещу П. АУАН за това, че на 25.06.2021г. около 11:00часа като водач на МПС паркирал до сграда №** на ул.“Драгоман“ в гр.Варна върху тротоар, с което създал пречки за преминаването на пешеходците. АУАН бил връчен на П., който го подписал с отразяването, че ще депозира възражения в писмен вид. РС установил, че са постъпили писмени възражения от П. в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били отхвърлени като неоснователни от наказващия орган, който въз основа на АУАН от 12.07.2021г. издал НП № 335/29.07.2021г., с което на основание чл.178е от ЗДвП на П. наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50лв.

РС отхвърлил като неоснователни възраженията на наказания, че не той е управлявал автомобила и го паркирал на съответното място, а друго лице, като отчел, че такива възражения П. не е правил в производството по издаване на НП и не е твърдял и не е декларирал писмено друг да е управлявал процессното МПС.

РС формулирал извода, че Нп е незаконосъобразно издадено за нарушение, извършването на което не е доказано да е извършено от субективна страна, основавайки се изцяло на показанията на свид.К. - очевидец на нарушението, че на посочената улица от лявата страна тротоарът не бил добре очертан и обозначен; че мястото било гладко, без бордюр, поради което и друг път имало объркване от страна на водачите. РС отчел заявеното от свид. К., че не може да определи в конкретния случай от коя страна е бил паркиран автомобила на П.. Всичко това обосновало крайния извод на РС-Варна, че по конкретното дело не е доказано по категоричен и безсъмнен начин наличието у П. при паркиране на конкретното МПС на субективна страна за извършване на нарушението по чл.178е от ЗДвП, за което му с НП му е наложено наказанието.

Този извод на РС е правилен и законосъобразен. Постановен е при правилна преценка на събраните по конкретното дело писмени и гласни доказателства. НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание за конкретно административно нарушение, поради което както и присъдата не може да почива на предположения. За да е законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на П. с НП № 335/29.07.2021г. за описаното в него нарушение, за което в чл.178е от ЗДвП е предвидено налагане на глоба, трябва от доказателствата по делото да се установява категорично и безсъмнено къде точно е било паркирано МПС по посоченото в обвинението време, както и че е видно, че място на което е било паркирано МПС представлява тротоар. След като при разпита на свидетеля, който установил нарушението и издал фиша за него, въз основа на който след анулирането му е издаден АУАН, заявил, че не може да посочи точно къде е било паркиран на конкретната дата МПС от П. и потвърдил, че от лявата страна на пътното платно няма бордюр и тротоара не е добре означен и очертан като такъв, правилно РС уважил жалбата срещу конкретното НП. Това представлява съобразяване от страна на РС-Варна на решаващите изводи с установените по конкретното дело факти и обстоятелства, въз основа на доказателствата приети и събрани в хода на съдебното следствие по конкретното въззивно производство.

В другото цитирано в касационната жалба производство по идентичен случай описаното в НП деяние е било доказано от обективна и субективна страна, поради което то е било потвърдено от ВРС, а жалбата е била отхвърлена. Различният резултат при оспорването на НП се дължи на разлика в установеното от доказателствата за обективната и субективна страна на деянието, а не на различно прилагане на законовите разпоредби. С оглед на това неоснователни са оплакванията в касационната жалба за формиране с атакуваното решение на ВРС на противоречива практика по идентични случаи.

По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Правилно ВРС приложил ЗАНН и ЗДвП като уважил въззивната жалба и отменил НП и присъдил на П. сумата от 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на Решение №1063/10.12.2021г. по НАХД №4135/2021г. по описа на Районен съд-Варна и то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от представителя на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.3 от АПК Община Варна следва да заплати на Г.П.П. сумата от 300лв., заплатена за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1063/10.12.2021г. по НАХД №4135/2021г. на Районен съд-Варна.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г.П. *** с ЕГН ********** сумата от 300лв. (триста лева), за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.