Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………03.07.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………седми
юни…………..……..………………….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Евдокия Досева………………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 560…по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата твърди, че има открита банкова
сметка *** ***, към която имала издадена кредитна карта с номер
42208211110239634 при ответника. На дата 29.05.2018 г. направила резервация за
почивка в чужбина, която на следващия ден й била отказана, тъй като в картата
нямало достатъчно наличност. След извършена от нея проверка през онлайн
банкиране открила, че кредитната й карта с цялата наличност в нея е била
неправомерно изразходвана. Извършени били три транзакции, както следва: 1/ на
20.05.2018 05:14:13 /Покупка 500.00 EUR /Limassol Account deposit АС:774887 Т:
/Курс: 0.51073/979.00лв., осчетоводена на 22.05.2018г., 2/ на 22.05.2018
05:38:18/Покупка 100.00 EUR /Limassol Account deposit АС:784301 Т: /Курс:
0.51073/195.80лв., осчетоводе на 24.05.20t 8г., 3/ на 22.05.2018 05:44:34
/Покупка 160.00 EUR /ACCOUNTCHARGE DTA АС:784493 Т: /Курс: 0.51073/313,28лв.,
осчетоводена на 24.05.2018г.
Веднага съобщила на обслужващата банка и кредитната
карта била деактивирана. Още същия ден ищцата отишла в офис на ответника и
подала възражение за оспорване на трите извършени транзакции. Въпреки
направеното възражение ищцата следвало да погаси сумата и тя започнала да
заплаща минимални вноски всеки месец в размер на 50,00 лв.
На 21.06.2018 г. била възстановена на ищцата сумата в
размер на 959,42 лв. - първата транзакция, а в края на месец август 2018 г.
сума в размер на 191,88 лв. – втората транзакция.
През месец октомври 2018 г. ищцата получила писмо от
банката, че няма да й бъде възстановена сумата по последната/трета транзакция,
тъй като търговецът, към който е направено плащането е предоставил данни за
номера на картата на ищцата и данните от нея. В приложението представено от
ответника името й било като D.G., а на картата името ми е D.К.. Ищцата
изяснява, че в началото на 2018 г. направила посещение в клона на банката,
находящ се на ул. „Генерал Гурко“ № 58, гр. Стара Загора и попълнила формуляр,
свързан със защитата на транзакциите и посочила телефонния си номер, на който
всеки път идвал код, който следва да се попълни при извършване на каквато и да
е транзакция. На датите, на които били извършени транзакциите, както и месец
преди това не е получавала никакъв код за потвърждаване на транзакция и не е
използвала кредитната си карта. Сочи, че никога не е предоставяла данните си на
когото и да било и винаги е съхранявала надлежно кредитната си карта.
Към настоящия момент ищцата погасила всичките
задължения по кредитната карта, като сумата възлизала общо на 400,10лв.,
включваща сумата изразходвана по третата транзакция, такси и лихви начислени от
банката, както следва: 313,28 лв. размер на транзакция, 29,90 лв.
превалутирания, 56,92 лв. такси и лихви – от които 17,24 лв. такси и 39,68 лв.
лихви.
След направените в проведеното на 03.05.2019 г.
открито съдебно заседание отказ от иска за сумата от 17,24 лв. - такси и
оттегляне на иска за сумата от 29,90 лв. – превалутирания за извършени
транзакции /в тази част производството по делото е прекратено/, моли съда да
осъди ответника да й заплати сумата от 313,28 лв. – стойност на извършената на
22.05.2018 г. транзакция, както и лихви в размер на 39,68 лв. върху сумите по
трите транзакции, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който е заета позиция за неоснователност
на иска. Ответникът признава, че между него и ищцата е налице договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта №
8100-5ККК-АА-00021 на 28.09.2010 г. На 28.09.2017 г. ищцата подписала Анекс към
договора, приела е действащите Общи условия на ЦКБ към рамков договор за
откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции.
При подписването на анекса ищцата е получила подновената кредитна карта VISA
Classic с посочения номер и ПИН код, за което е подписала изрична декларация.
Признава още, че на 31.05.2018 г. в ЦКБ ДЦ Клон Стара Загора е постъпило искане
от ищцата за оспорване на три транзакции, извършени към интернет търговци в
периода 20-22.05.2018 г., с нейна кредитна карта VISA Classic, като две от
транзакциите към тьрговеца Limassol Account deposit са възстановени от него
чрез операция тип refund по картовата сметка на клиентката - съответно на
21.06.2018 г. и на 30.08.2018 г.
По отношение на третата транзакция твърди, че
платежната операция е наредена от ищцата и оттам предявеният иск е
неоснователен.
Изяснява, че от системата на „БОРИКА“ АД за сигурни
плащания през интернет с карти VISA Classic карта № 42208211110239634 на ищцата
е била регистрирана за услугата E-Secure на 04.04.2018 г. при плащане към
търговец WWW.EVN.BG. след въвеждане на отговор на таен въпрос, който следва да
бъде известен само на картодържателя. Паролата не била известна на служителите
на ответника и на картовия оператор „БОРИКА“ АД и не достига до търговеца, към
когото се осъществява плащането под никаква форма. Към датата на извършване на
процесната транзакция, при плащане в интернет при 3D Secure търговци, като
конкректния търговец DTA, след въвеждане на данните от картата, а именно: номер
на карта, срок на валидност, CVC2/CW2, всеки картодържател въвеждал и
допълнителна парола. Веднъж избрана от картодържателя, тази парола се използвала
при всяко плащане по интернет при 3D Secure търговец. Най-важното при този
начин на потвърждаване на операцията било, че информацията за допълнителния код
се обменя само между картодържателя и сървъра на „БОРИКА“ АД. Кодът бил
криптиран и не бил известен на служители на ответника, както и не достигал до
търговеца за разлика от останалите данни, въвеждани при транзакцията, като
номер на карта, срок на валидност, имена на картодържателя и CVV/CVC код.
В тази връзка изрично оспорва твърдението на ищцата,
че в началото на 2018 г. е попълнила формуляр, свързан със защитата на
транзакциите, посочила телефонния си номер, на който всеки път идвал различен
код, който код следвало да се попълвал при извършване на каквато и да е
транзакция. Затова твърди, че към датата на извършване на процесната
транзакция, персоналната секретна парола е генерирана еднократно, както е
посочено в предходния абзац, при плащане на 04.04.2018г. към търговец
WWW.EVN.BG
Ответникът сочи, че няма основание за
рекламация на транзакцията пред Международната картова организация VISA, тъй
като тя е протекла именно чрез схемата за автентикация „3D Secure“, т.е. с
въвеждане на персоналната секретна парола, известна само на картодържателя.
Съгласно чл. 140 от Общите условия на „Централна кооперативна банка“ АД към
рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и
извършване на платежни операции (Общите условия), действащи към момента на
извършване на оспорените от госпожа К. транзакции, „при транзакции, извършвани
през Интернет, въвеждането на верни секретна парола и/или отговор на подсещащ
въпрос има правната сила на въведен ПИН код“. Документът получен при изпратено
запитване на ответника - отговор „Response by PAYVISION“, който бил от
системата на Visa, представлявал отговор от отсрещната банка /PAYVISION B.V./,
обслужваща търговец DTA. Данните били: име на картодържател; № на карта, Дата
на транзакция, Сума и валута на транзакцията, Авторизационен код, ECI /Индикатор
за Електронна Търговия/, т.е посочения по - горе показател „5“- а именно
въвеждане на 3D паролата за сигурни плащания в Интернет.
От направеното от банката извлечение,
също от системата на международната картова организация VISA /Visa Resolve
Online/ в превод на български, се установявали пълни данни за конкретната
транзакция, в т.ч. име и тип на търговец, сума и валута на транзакцията, по
какъв начин са прочетени данните от картата и др., които по безспорен начин
доказвали автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и
осчетоводяване.
Затова счита, че автентичността на
платежната операция е налице и ответникът не носи отговорност за възстановяване
на претендираната сума. При условията на евентуалност твърди, че е налице
неизпълнение на задълженията на картодържателя: да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност,
включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за
сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно
с платежния инструмент.
Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗПУПС /отм./, а
и според сега действащата разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато
е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което
тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Това
означава, че няма промяна в нормативната уредба относима към процесния правен
спор.
За основателността на иска в тежест на ищцата бе да
докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за
кредитна карта, че в срока на действие на договора е извършена платежна
операция, която не е била заявена от платеца, както и нейната стойност.
В тежест на ответника бе да установи, че е възстановил
стойността на неразрешената платежна операция или че платежната операция е
извършена чрез използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен
инструмент, когато платецът поради небрежност не е успял да запази
персонализираните защитни характеристики на инструмента. Този извод следва и от
разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗПУПС, който изрично възлага в тежест на
доставчика да установи автентичност на платежната операция.
С доклада по делото
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните по делото правнорелевантните
обстоятелства, че между тях е налице сключен
договор за кредитна карта, извършване в
срока на
22.05.2018 г. /в срока на договора/ на платежна
операция, вследствие на което от банковата сметка
на ищцата при ответника е бил извършен превод на обща стойност от 313,28 лв., в
полза на трето лице в Кипър.
От представено по делото искане за оспорване на транзакции с банкова карта от 31.05.2018 г. /л. 7-8 от
делото/ се установява, че ищцата е поискала възстановяване на
три суми в размер на 500 евро, 100 евро и 160 евро, излагайки твърдения, че посочените три транзакции не били генерирани и извършени по нейно нареждане.
Не е спорно между страните, че на на 21.06.2018 г.
била възстановена на ищцата сумата в размер на 959,42 лв. - първата транзакция,
а в края на месец август 2018 г. сума в размер на 191,88 лв. – втората
транзакция. На 06. 10.2018 г. ответната
банка изпраща до ищцата писмо /л. 11-12 от делото/, с което отказва да й
възстанови стойността на третата /процесна/ транзакция.
Спорен между страните
е въпросът, дължи ли ответникът възстановяване на стойността на неразрешената трета транзакция с оглед
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. При анализа
на разпоредбите на ЗПУПС и на Общи условия на „Централна кооперативна банка“ АД към рамков договор за откриване и
обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции, се налага
изводът, че по правило банката-издател отговаря пред платеца в размер на
стойността на неразрешената банкова операция /чл. 79, ал. 1 ЗПУПС/. Законът е уредил намаляване или изключване
отговорността на банката само в случаите, в които картодържателят е допуснал
небрежност при използване на платежния документ, като при допусната лека
небрежност отговорността е намалена - чл. 80, ал. 1 ЗПУПС и
изцяло изключена при условията на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС - при допусната груба небрежност или умисъл. Освен това доколкото ЗПУПС регламентира задължението на
ответника като доставчик на платежната услуга да извършва единствено разрешени
операции /ако операцията е неразрешена
се дължи възстановяване на стойността на платежната операция/, то неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба основани на
представения договор за издаване на кредитна карта и общите условия. Отговорността на ответника
възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея
предпоставки.
В ЗПУПС са
предвидени задължения на ползвателя на платежни услуги да използва платежния
инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване. От
събраните по делото доказателства не се установява извършването на процесната
транзакция при измама извършена от ищцата /не е налице влязла в сила присъда за това, както и предпоставки за произнасяне на съда по реда на
чл. 124, ал.5 ГПК/. По аргумент от
чл. 78, ал. 1 ЗПУПС и с оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответника е да установи, че ищцата е проявила умисъл или груба
небрежност при неизпълнение на задълженията си по договора, както и, че е
налице причинна връзка между претърпените загуби и поведението на ищцата, изразило се в неизпълнение поради умисъл или груба
небрежност на задълженията й да съхрани
персонализираните защитни характеристики. Изискването за причинна връзка се извежда
от разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. За умисъл в конкретния случай, не са събрани
доказателства. Съдът следва да отговори на въпроса дали ищцата е действала при условията на
груба небрежност. За груба небрежност
се изисква да не са положени и най-малките усилия, и най-малката грижа за
съхраняване на Ю-код устройството, както и за използването му така, че да бъдат
опазени персонализираните защитни характеристики на инструмента и те да не
станат достояние на трети лица.
От заключението на
изслушаната и приета по делото съдебнотехническа
експертиза, което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно
дадено, както и разясненията на вещото лице дадени в о.с.з.,
се установява, че трите транзакции са
били осъществени към един и същи търговец, като първите две са без код, а
процесната трета транзакция е направена с код, който вещото лице категорично
твърди, че не е въведен от ищцата по делото, а от трето лице след като е узнат
от него, като вероятно кодът е придобит неправомерно от третото лице при
извършване на предходните две транзакции. В тази връзка вещото лице сочи, че
ищцата не е осъществила лично третата /процесна/ транзакция. Взети са били кодовете
на картата, като освен това разликата между втората и третата /процесната/
транзакция е само шест минути. Не са били установени сведения за IP адресите от които е осъществен достъп до профила на
ищцата и извършена процесната транзакция, нито устройствата използвани обичайно
от ищцата за осъществяване на интернет банкиране. Вещото лице изяснява, че достигането до информацията, необходима за
извършването на процесните транзакции чрез неразрешено проникване в
компютърната система на ищцата е възможно.
При тези факти и при невъзможност вещото лице да извърши пълна техническа проверка относно начина, който се е идентифицирал наредителя, по който е изготвено и потвърдено всяко платежно нареждане, както и относно изправността на системата, към момента на извършване на платежните операции и като съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС, съгласно която регистрирането от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75, съдът приема, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на фактите относно автентичността на операциите и изправността на системата, чрез които са извършени, за които факти носи тежестта, поради което и извършената 22.05.2019 г. процесна платежна операция от името на ищцата е извършена без нейно съгласие, поради което е неразрешена. Задължение на банката е да осигури платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни операции. В тази смисъл наличието на авторизационни съобщения за извършени платежни операции не е достатъчно, за да се приеме, че именно ищцата е техен автор /така и решение № 1642/18.07.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д.№ 4254/2012 г./. Поради това съдът приема, че в настоящото производство презумпцията не беше оборена. Ответната банка единствено излага твърдения, че ищцата е разрешила платежните операции, че процесният платежен инструмент е бил изгубен, откраднат или незаконно присвоен, тъй като ищцата не е успяла да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента, или че загубата, свързана с неразрешени платежни операции, е причинена от ищцата с неизпълнението на едно или повече от задълженията по чл. 75 от Закона за платежните услуги и платежните системи умишлено или поради груба небрежност. Доказването на посочените обстоятелства е в тежест на ответника и по силата на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Доказателства не са представени. Ответникът дори не конкретизира твърденията си, а само приема, че ищцата е разрешила платежните операции, след като те са извършени. Нещо повече, от заключението на вещото лице не само се установи, че извършването на транзакциите без разрешението на ищцата е напълно възможно, но и вещото лице беше категорично, че не ищцата е извършила трите оспорени транзакции /вкл. и процесната трета транзакция/. В хода на производството не се установиха факти, които да освобождават ответника от отговорност, а именно за неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на ищцата на задълженията й да предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет банкиране. Сам ответникът нито сочи такива факти в отговора на исковата молба, макар и да се позовава на това основание за изключване на отговорността му, като самото регистриране на операциите от неговата платежна система не презюмира нито автентичност на операцията, нито неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните услуги в хипотезата на умисъл или груба небрежност. Задължение на банката е било да осигури платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни операции. Не води до извод за неизпълнение на задължението на картодържателя по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и обстоятелството, че при третата транзакция е бил въведен секретен код. В този смисъл следва да се съобрази становището на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, че в случая кодът е бил узнат от трето лице в предходен момент вследствие на извършените две транзакции към същия търговец. Това обстоятелство не може да обоснове твърдението на ответника, че ищцата е проявила небрежност при защита на данните на картата.
В случая ответникът не е доказал както операциите да
са наредени от ищцата, така и последната да е допуснала груба небрежност, която
да освобождава банката от отговорност съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. Обстоятелството,
че извършилото операциите лице е разполагало предварително с необходимите за
успешното извършване на транзакции в интернет данни не води по несъмнен начин до
извод за неизпълнение от картодържателя на задължението му по чл. 75, т. 3
ЗПУПС. И при полагане на дължимата грижа от картодържателя, информация за
тези данни може да е придобита по друг начин, вкл. чрез престъпление. При това
положение, относно отговорността на доставчика за неразрешените платежни
операции следва да намери приложение общото правило на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС -
сумите по тях следва да се възстановят изцяло от банката по сметките на
ищеца-платец /така и решение № 2411/18.04.2018 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 9718/2017 г.
Отделно от това съдът взе предвид обстоятелството, че
ответникът е възстановил доброволно на ищцата сумите по първите две неразрешени
транзакции и поради това настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е
признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква
претендираното главно притезателно право. При мотивиране на този извод съдът отчете, че
и трите транзакции за извършени към един и същ търговец, времевата разлика
между втората и третата /процесната/ транзакция е само шест минути.
Действително разликата при осъществяване на втората и третата транзакция е
наличието на въведен персонален секретен код /което вероятно е мотивирало
ответника да откаже възстановяването на третата транзакция/, но в о.с.з. вещото
лице изясни, че системата на търговеца /неговия сертификат за сигурност/
позволява извършаване на платежни операции с или без въвеждането на секретен
код, т.е. това обстоятелство не е от значение.
По така изложените
съображения съдът приема, че процесните транзакции не са разрешени от ищцата и доколкото не се установиха предпоставките за
ограничаване отговорността на банката, предвидени в чл. 80, ал.1 и 3 ЗПУПС, то изцяло
приложима е разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗПУПС.
При това положение,
относно отговорността на доставчика за неразрешената платежна операция следва да намери приложение общото правило на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС - сумата по нея следва да се възстанови изцяло от банката по сметката на платеца – 313,28 лв., вкл. и сумите за лихви в размер на 39,68
лв. /ответникът призна дължимостта на сумата за лихви от 32,64 лв. – по възстановените
от него две неразрешени транзакции/. Действително ответникът твърдеше в хода на
делото, че признатата сума за лихви е била възстановена на ищцата, но той не
установи това свое твърдение съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, при
положение, че ищцата изрично оспори това обстоятелство.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 308,76 лв. съобразно уважената част от иска, а ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 54,20 лв. съобразно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК – по отношение на частта от иска, от която ответникът извърши оттегляне и отказ от иска. С отбелязването в договора /за ищеца плащането е в брой/ и платежното нареждане /за ответника е по банков път/ е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК. При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид и факта, че държавната такса е внесена от ищцата, а възнаграждението на вещото лице от ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС „Централна кооперативна банка“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“,
бул. „Цариградско шосе“ № 87 да заплати
на Д.Г.К., ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 313,28 лв. /триста и тринадесет лева и двадесет и осем стотинки/, и
сумата от 39,68 лв. /тридесет и
девет лева и шестдесет и осем стотинки/ представляващи стойност на неразрешена
платежна операция /първата сума/ и начислени договорни лихви /втората сума/ за
извършена в 05,44 часа на 22.05.2018 г. транзакция от открита при ответника
кредитна карта на ищцата към търговец в Република Кипър, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Централна
кооперативна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Възраждане“, бул. „Цариградско шосе“ № 87 да заплати на Д.Г.К., ЕГН: **********
и адрес: ***, сума от общо 308,76 лв.
/триста и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Д.Г.К., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати
на„Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Цариградско шосе“ № 87, сума
от 54,20 лв. /петдесет и четири лева
и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: