Присъда по дело №241/2015 на Окръжен съд - Стара Загора

П Р И С Ъ Д А

 

№ 48                                           09.11.2016 г.                  град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                           

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на     девети ноември                                                                          година 2016

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Д.

                                                                                Р.Л.

 

Секретар К.Ц.

Прокурор ХРИСТО МИШОВ

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

НОХД № 241 по описа за 2015 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.П.С., роден на *** г., българин, български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, средно образование, разведен, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода  18.01.2002 г. – 14.02.2003 г. в гр. Стара Загора, като едноличен собственик на капитала и представител на ”***” ЕООД – Стара Загора, с данъчен № ***, в условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Т.Т.Т. - пълномощник на същото дружество, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 274 639.91 лв. (двеста седемдесет и четири хиляди шестотин тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), като с тази цел водил счетоводна отчетност – дневници за покупки и справки-декларации по ЗДДС и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки/услуги и е платен начисления от доставчика ДДС, както следва по:

1. фактури, с доставчик ЕТ “***” с данъчен № ***, с номера:

29/18.01.2002 г., с данъчна основа  237 250 лв. и ДДС за 47 450 лв.

33/24.01.2002 г., с данъчна основа 245 000 лв. и  ДДС за 49 000 лв., отразени в дневника за покупките за данъчен период м. януари 2002 г. и в подадената в ТДД – Стара Загора Справка декларация вх. № 3335/13.02.2002 г., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер 96 450 лв.

2. фактура, с доставчик “***” ЕООД с данъчен № ***, с номер:

918/04.02.2002 г. с данъчна основа 800 000 лв. и ДДС 160 000 лв.,

отразена в дневника за покупките за данъчен период м. февруари 2002 г., и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация с вх. № 5404/14.03.2002 г., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителна сделка в размер на 160 000,00 лв. 

3. фактури, с доставчик “***” ЕООД с данъчен № ***,  с номера:

346/30.09.2002 г. с данъчна основа 30 040 лв. и ДДС  6 080,03 лв.

341/30.09.2002 г. с данъчна основа 3726,39 лв. и ДДС 745,28 лв.,

отразени в дневника за покупките за данъчен период м. септември  2002 г. и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация вх. № 21348/14.10.2002 г., в резултат на което е приспаднат данъчен кредит от недействителни сделки в  размер 6 825,31 лв.

4. фактури, с доставчик ЕТ “***”  с данъчен № ***,  с номера:

67/03.01.2003 г. с данъчна основа 3529 лв. и ДДС 705,80 лв.;

69/06.01.2003 г. с данъчна основа 4740 лв. и ДДС 948 лв.;

70/08.01.2003 г. с данъчна основа 4144 лв. и ДДС 828,80 лв.;

71/09.01.2003 г. с данъчна основа 3800 лв. и ДДС 760 лв.;

72/10.01.2003 г. с данъчна основа 4800 лв. и ДДС 960 лв.;

73/13.01.2003 г. с данъчна основа 4000 лв. и ДДС 800,80 лв.;               

74/14.01.2003 г. с данъчна основа 2300 лв. и ДДС 460 лв.;              

75/15.01.2003 г. с данъчна основа 4200 лв. и ДДС 840 лв.;    

76/16.01.2003 г. с данъчна основа 4800 лв. и ДДС 960 лв.;    

77/17.01.2003 г. с данъчна основа 4600 лв. и ДДС 920 лв.;   

78/18.01.2003 г. с данъчна основа 4700 лв. и ДДС 940 лв.;  

79/20.01.2003 г. с данъчна основа 4100 лв. и ДДС 820 лв.; 

80/21.01.2003 г. с данъчна основа 4150 лв. и ДДС 830 лв.;  

81/22.01.2003 г. с данъчна основа 2960 лв. и ДДС  592 лв.,

отразени в дневника за покупките за данъчен период м. януари 2003 г. и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация вх. № 4518/14.02.2003 г., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер 11 364.60 лв., поради което и на основание чл.257, ал.1, предл.І /отм./, във вр. с чл.256  /изм.; в ред. му, ДВ бр.62/1997 г./, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА, като го признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.6, предл.2 и т.7 /в ред. ДВ бр. 75/2006 г./,  вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и в това описаното престъпление да е извършено през периода 07.12.2001 г. – 17.01.2002 г. вкл, както и че е извършено в съучастие, като съизвършител с подсъдимия М.В.У..

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Х.П.С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Т.Т., роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, средно образование, неженен, работи в хотелски комплекс „***” - София като готвач, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода 18.01.2002 г. – 14.05.2002 г. в гр. Стара Загора, като представител по пълномощие на ”***” ЕООД – Стара Загора с данъчен № ***, упълномощен от едноличния собственик на капитала, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Х.П.С. - едноличен собственик на капитала и представител на същото дружество, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 256 450 лв. (двеста петдесет и шест хиляди четиристотин и петдесет лева), като с тази цел водил счетоводна отчетност – дневници за покупки и справки-декларации и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки/услуги и е платен начисления от доставчика ДДС, както следва по:

1. фактури, с доставчик ЕТ “***” с данъчен № ***, с номера:

29/18.01.2002 г., с данъчна основа  237 250 лв. и ДДС за 47 450 лв.

33/24.01.2002 г., с данъчна основа 245 000 лв. и  ДДС за 49 000 лв., отразени в дневника за покупките за данъчен период м. януари 2002 г. и в подадената в ТДД – Стара Загора Справка декларация вх. № 3335/13.02.2002 г., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер 96 450 лв.

2. фактура, с доставчик “***” ЕООД с данъчен № ***, с номер:

918/04.02.2002 г. с данъчна основа 800 000 лв. и ДДС 160 000 лв.,

отразена в дневника за покупките за данъчен период м. февруари 2002 г., и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация с вх. № 5404/14.03.2002 г., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер на 160 000,00 лв. , поради което и на основание чл.257, ал.1, предл.І /отм./, във вр. с чл.256  /изм.; в ред. му, ДВ бр.62/1997 г./, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като го признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по  обвинението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.6, предл.2 и т.7 /в ред. ДВ бр. 75/2006 г./,  вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и в това описаното престъпление да е извършено през периода 07.12.2001 г. – 17.01.2002 г. вкл, както и че е извършено в съучастие, като съизвършител с подсъдимия М.В.У..

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Т.Т.Т. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.У., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, средно образование, неженен, работи в “***” ЕООД – Стара Загора,  осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че в периода 07.12.2001г. – 14.11.2002 г. в гр. Стара Загора, като представител по пълномощие на ”***” ЕООД – Стара Загора с данъчен № ***, упълномощен от едноличния собственик на капитала, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Т.Т.Т. - пълномощник на същото дружество и с подсъдимия  Х.П.С. - едноличен собственик на капитала и представител на ”***” ЕООД - Ст.Загора, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 263 275,31 лв. (двеста шестдесет и три хиляди двеста седемдесет и пет лева, тридесет и една стотинки), като приспадал неследващ се данъчен кредит и като при водене счетоводството на дружеството е използвал документи с невярно съдържание - данъчни фактури, извлечения от регистрите за покупки, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки/услуги и е платен начисления от доставчика  ДДС, както следва по:

1. фактури, с доставчик ЕТ “***” с данъчен № ***, с номера:

29/18.01.2002 г., с данъчна основа  237 250 лв. и ДДС за 47 450 лв.

33/24.01.2002 г., с данъчна основа 245 000 лв. и  ДДС за 49 000 лв., отразени в дневника за покупките за данъчен период м. януари 2002 г. и в подадената в ТДД – Стара Загора Справка декларация вх. № 3335/13.02.2002 г., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер 96 450 лв.

2. фактура, с доставчик “***” ЕООД с данъчен № ***, с номер:

918/04.02.2002 г. с данъчна основа 800 000 лв. и ДДС 160 000 лв.,

отразена в дневника за покупките за данъчен период м. февруари 2002 г., и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация с вх. № 5404/14.03.2002 г., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер на 160 000,00 лв. 

3. фактури, с доставчик “***” ЕООД с данъчен № ***,  с номера:

346/30.09.2002 г. с данъчна основа 30 040 лв. и ДДС  6 080,03 лв.

341/30.09.2002 г. с данъчна основа 3726,39 лв. и ДДС 745,28 лв.,

отразени в дневника за покупките за данъчен период м. септември  2002 г. и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация вх. № 21348/14.10.2002 г., в резултат на което е приспаднат данъчен кредит от недействителни сделки в  размер 6 825,31 лв., поради което ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 255, ал.3, вр ал.1, т.6, предл.2, т.7 /в ред. ДВ, бр.75/2006 г.).,  вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК

 

ОСЪЖДА подсъдимия Х.П.С., с п. с., ДА ЗАПЛАТИ сумата от 1472,90 лева /хиляда четиристотин седемдесет и два лева и 90 стотинки/ за разноски по делото, направени в хода на съдебното производство, в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, както и сумата от 106,67 лева /сто и шест лева и 67 ст./, направени разноски в хода на досъдебното производство в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжна прокуратура – Стара Загора. 

 

ОСЪЖДА подсъдимия Т.Т.Т., с п. с., ДА ЗАПЛАТИ сумата от 1472,90 лева /хиляда четиристотин седемдесет и два лева и 90 стотинки/ за разноски по делото, направени в хода на съдебното производство, в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, както и сумата от 106,67 лева /сто и шест лева и 67 ст./, направени разноски в хода на досъдебното производство в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжна прокуратура – Стара Загора. 

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                               

                                                                                2.

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 48/09.11.2016 г.

по НОХД № 241 по описа за 2015 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

Подсъдимите Т.Т.Т., М.В.У. и Х.П.С. са предадени на съд с обвинителен акт от 25.02.2010 г. (приложен по НОХД № 186/2011 г. по описа на ОС - Стара Загора) с обвинения в извършване на престъпления по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1,  т.6, предл. 2, т.7,  във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2, във вр. с ал.1 от НК (в редакция с измененията ДВ бр.75/2006 г.), както следва:

- подсъдимият Х.П.С. е обвинен в тава, че през периода  07.12.2001 г. – 14.02.2003 г. в град Стара Загора, като  едноличен собственик на капитала и представител на ”***” ЕООД - Стара Загора с дан.н.*** в условията на продължавано престъпление, сам и като съизвършител в съучастие  с  подсъдимия М.В.У. и с  подсъдимия Т.Т.Т. - пълномощници на ”Инко” ЕООД  -Стара Загора с дан.н.**********,  избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 274 639.91 лв.  (двеста седемдесет и четири хиляди шестотин тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), като приспадал неследващ се данъчен кредит   и като при водене счетоводството на ”***”  ЕООД използвал документи с невярно съдържание - данъчни фактури, извлечения от регистрите за покупки, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки/услуги и е платен начисления от доставчика  ДДС по описаните в акта 19 броя фактури, издадени от четири доставчика - ЕТ “***”, “***” ЕООД, «***» ЕООД и ЕТ «***», които са отразени в дневниците за покупки за съответния данъчен период и в съответната Справка – декларация, подадена в ТДД - Стара Загора;

- подсъдимият Т.Т.Т. е обвинен в тава, че през  периода  07.12.2001 г. – 14.05.2002 г. в гр. Стара Загора, като  представител по пълномощие на ”***” ЕООД - Стара Загора с дан.н.***, упълномощен от едноличния собственик на капитала в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с  подсъдимия М.В.У. и с подсъдимия Х.П.С. - едноличен собственик на капитала и представител  на същото дружество, избегнал установяването и плащането  на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 256  450 лв. (двеста петдесет и шест хиляди четиристотин и петдесет лева), като приспадал неследващ се данъчен кредит и като при водене счетоводството на ”***”  ЕООД използвал документи с невярно съдържание - данъчни фактури, извлечения от регистрите за покупки, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки  и е платен начисления от доставчика  ДДС по описаните в акта 3 броя фактури, издадени от двама доставчици - ЕТ “***” и “*** ” ЕООД, които са отразени в дневниците за покупки за съответния данъчен период и в съответната Справка – декларация, подадена в ТДД - Стара Загора;

- подсъдимият М.В.У. е обвинен в тава, че през  периода 07.12.2001 г. – 14.11.2002 г.   в гр. Стара Загора, като представител по пълномощие на ”***” ЕООД - Стара Загора с дан.н.***, упълномощен от едноличния собственик на капитала, в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с  подсъдимия Т.Т.Т. - пълномощник на „***” ЕООД Стара Загора и с подсъдимия Х.П.С. - едноличен собственик на капитала и представител същото дружество избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 263 275, 31 лв. (двеста шейсет и три хиляди двеста седемдесет и пет лева, тридесет и една стотинки), като приспадал неследващ се данъчен кредит   и като при водене счетоводството на ”***”  ЕООД използвал документи с невярно съдържание - данъчни фактури, извлечения от регистрите за покупки, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки/услуги и е платен начисления от доставчика  ДДС по описаните в акта 5 броя фактури, издадени от три доставчика - ЕТ “***”, “*** ” ЕООД и «***» ЕООД, които са отразени в дневниците за покупки за съответния данъчен период и в Справката – декларация, подадена в ТДД - Стара Загора.

В пледоарията си представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда като приложи по-благоприятния закон, да наложи на всеки от подсъдимите С., Т. и У. наказание “лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което да отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Пледира кумулативно предвиденото наказание “Конфискация”, да не се налагане на подсъдимите поради липсата на доказателства за притежавано от тях имущество.

Защитника на подсъдимия Х.С. – адв. М. ***, в хода на съдебните прения излага подробно защитната си теза, като развиват пространни доводи за съществуващи пороци в обстоятелствената част на обвинителния акт и за недоказаност на обвинението срещу подзащитния й. Пледира подсъдимият С. да бъде признат за невинен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и да бъде оправдан по това обвинение. Алтернативно моли съда в случай, че го признае за виновен по обвинението да приложи по-благоприятния за дееца закон – старата ред. на чл.257 вр. с чл.256 от НК и  при определяне на наказанието да отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и да му наложи наказание лишаване от свобода, прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК под минимума от 2 години предвиден в закона, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание да бъде отложено.

Подсъдимият Х.С. поддържа пледоарията на защитника си и моли за оправдателна присъда.

Защитника на подсъдимия Т.Т. – адв. И. ***, в хода на съдебните прения развива пространни доводи за нередовност на обвинителния акт и за недоказаност на обвинението срещу подзащитния му. Пледира подсъдимият Т. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Алтернативно в случай на осъдителна присъда, моли съда при определяне на наказанието да отчете, че срока на разглеждане на делото надхвърля всякакви критерии за разумен срок.

Подсъдимият Т. поддържа пледоарията на защитника си. Заявява, че е невинен и моли за оправдателна присъда.  

Защитника на подсъдимия М.У. – адв. Н.Д. ***, в хода на съдебните прения развива пространни съображения за несъставомерност на деянията, извършени от подзащитния й през периода м.май-м.септември 2002г. и за недоказаност на обвинението срещу него. Пледира подсъдимият У. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.

Подсъдимият У. поддържа пледоарията на защитника си. Заявява, че е невинен и моли за оправдателна присъда.

 

Касае за четвърто по ред разглеждане на делото от Окръжен съд – Стара Загора като първа инстанция.

Първоначално по внесен от ОП – Стара Загора обвинителен акт е било образувано НОХД № 833/2006 г. по описа на ОС – Стара Загора, което е образувано на 12.07.2006 г. и е разглеждано до 26.02.2009 г.. С първия обвинителен акт прокурорът е предал на съд тримата подсъдими с обвинения за «данъчна измама» по стария закон – по чл.257, ал.1 /отм./, във вр. с чл.256  /изм.; в ред. му, ДВ бр.62/1997 г./ от НК, вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 вр. с чл.26, ал.1 от НК , който е бил в сила към момента на извършване на престъплението. Делото е приключило с Присъда № 26/26.02.2009 г., която е отменена с Решение № 176 от 28.10.2009 г., постановено по ВНОХД № 239/2009 г. по описа на ПАС поради липса на мотиви към присъдата.

След връщане на делото от ПАС, прокурорът е изготвил нов обвинителен акт, като е преквалифицирал деянията на подсъдимите по новата редакцикция – по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.6, предложение второ, т.7 (обн. ДВ бр.75/2006г.), във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.2, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като е приел, че това е по-благоприятния за дейците закон. Било е образувано НОХД № 85/2010 г. по описа на ОС – Стара Загора, което след като е разглеждано от друг състав на съда от м. юни 2010 г. до м. януари 2011 г. и в хода на съдебното следствие са събирани доказателства, с определение от 20.01.2011 г. съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на прокурора за отстраняване на констатирани нередовности по обвинителния акт.

По нововнесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 186/2011 г., образувано на 25.02.2011 г., производството по което с разпореждане от  22.06.2011 г. отново е било прекратено и е разпоредено връщането на делото на прокурора за отстраняване на констатирани нередовности на обвинителния акт. Срещу това разпореждане е бил подаден протест от ОП-Стара Загора и по образуваното ЧНД № 575/2011 г. на Апелативен съд – Пловдив с Определение от 16.11.2011 г. този акт на съдията-докладчик е бил отменен като въззивната инстанция е приела, че внесения за разглеждане обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК за съдържание и не ограничава процесуалните права на подсъдимите, като е дала указания за разглеждане на делото.

Делото е разглеждано от определения състав на ОС - Стара Загора до 26.02.2013 г., когато е приключило с Присъда № 11 от 27.02.2013 г., като след изготвяне на мотивите по делото, същото на 25.03.2015 г. е било изпратено на ПАС за произнасяне по постъпилите протест и жалби. С Решение № 86/02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 109/2015 г. по описа на ПАС и тази присъда е била отменена поради липсата на мотиви и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – Стара Загора.

Настоящия съдебен състав, след като се съобрази с Решение № 86/02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 109/2015 г. по описа на ПАС и с Определение от 16.11.2011г., постановено по ЧНД № 575/2011г. по описа на ПАС (според които внесения за разглеждане обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК за съдържание), както и с Определение №155 от 08.03.2016г., постановено по ВЧНД №66/2016г. по описа на ПАС, с което е отменено протоколно определение № 818, постановено в открито съдебно заседание на 14.12.2016 г. по настоящото дело (с което съдът прекрати съдебното производство и върна делото на прокурора за отстраняване на констатираните противоречия и грешки в обвинителния акт, засягащи правото на защита на подсъдимите) разгледа внесения обвинителен акт по същество.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Х.П.С. е роден на *** ***, с настоящ адрес ***, е със средно образование, разведен, безработен и е неосъждан. Същият считано от 1996 г. бил едноличен собственик и управител на ЕООД „***„ Ст.Загора, вписано в търговския регистър на основание Решение № 3254/09.07.1996 г. на ОС - Стара Загора по ф.д. № 1657/1996 г.

Подсъдимият Т.Т.Т. е роден на *** ***, със средно образование, неженен, работи като готвач. С влязло в законна сила от 03.06.2001 г. решение, постановено по НАХД № 454/2001г. на РС - Стара Загора подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.  С Присъда, влязла в сила на 12.11.2008 г. по НОХД № 11717/2007 г. на Софийски районен съд за престъпление по чл.343б, ал.1 и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание «Глоба». През 1995г подсъдимият регистрирал ЕТ с фирма «*** ***,  вписан в търговския регистър с Решение № 3760/1995 г. на ОС - Стара Загора по ф.д. № 2756/1995 г.. Едновременно с това бил и съдружник във „***” ООД - Стара Загора (вписано в ТР с Решение № 1541/1997 г. по ф.д. № 848/1997 г. на ОС - Стара Загора ).

Подсъдимият М.В.У. е роден на *** ***, с настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, работи, осъждан. С решение по НАХД № 704/2002 г. на РС -Казанлък, влязло в законна сила от 10.01.2003 г. е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.212 от НК по реда на чл.78а от НК. Със споразумение в сила от 02.08.2010 г. по НОХД № 826/2010 г. на РС – Стара Загора е признат за виновен за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК и е осъден на Глоба в размер на 700 лв. С определение, в сила от 01.06.2012 г. по ЧНД № 884/2012 г. на РС – Стара Загора му е определено и наложено едно общо наказание по НОХД № 807/2012 г., № 1000/2011 г. и № 1316/2011 г. и № 1632/2011 г.  - 1 година лишаване от свобода, отложено за срок от 3 години. През 1999 г. подсъдимият се регистрирал като ЕТ с фирма «*** ***, вписан в търговския регистър с  Решение № 2984/1999 г. на ОС - Стара Загора по ф.д. № 1973/1999 г..

 

Подсъдимият Х.С. през м. ноември 2001 г. се завърнал в гр. Стара Загора от пребиваването си в Република Украйна, поради заболяване на бившата си съпруга Д.Я.С.. Тогава подсъдимият С. често посещавал кантората на адв. Р.А. гр. Стара Загора, където се запознал с подсъдимия Т.Т. – също негов клиент. Решили съвместно да се занимават с търговска дейност, като се разбрали да се регистрира търговско дружество – ЕООД, като за собственик на същото да се впише подсъдимият Х.С.. След изготвяне на нужните документи с Решение № 3353/07.12.2001 г.  на ОС - Стара Загора по ф.д. № 1652/2001 г. било вписано ”***” ЕООД  със седалище и адрес на управление Ст.Загора, ***/т.ІІ, л.19 от ДП/.  Подсъдимият Х.П.С. бил вписан като едноличен собственик на капитала от 5000 лв. и като управител и представител на дружеството. Дружеството било регистрирано с разностранен предмет на дейност – търговия с хранителни стоки, земеделска продукция, строително ремонтната дейност и други незабранени от закона дейности.

След съдебната регистрация на «***» ЕООД – Стара Загора, през м. декември 2001 г. подсъдимият С. извършил обща данъчна регистрация и дружеството получило номер по Булстат *** и  данъчен  № ***. На 17.01.2002 г. дружеството било регистрирано и по ЗДДС в ТДД – Стара Загора.  

Тъй като подсъдимият С. поради здравословното съС.ие на съпругата си, страдаща към този момент от психическо заболяване, не можел да се занимава изцяло с търговската дейност на дружеството, изготвил и предоставил на подсъдимия Т.Т.Т. писмено търговско пълномощно по чл.26 от ТЗ (приложено в т.ІІ, л.12 от ДП). Пълномощното, подписано от подсъдимия С. в качеството на управител на «***» ЕООД е с нотариална заверка на подписа от 14.12.2001 г. и делегира на подсъдимият Т. следните права: 1. да извършва всякакви правни действия от негово име и за негова сметка, да го представлява пред всички органи в страна и извън нея, да извършва правни и разпоредителни действия,  да преупълномощава и други лица; 2. да  подписва всякакви документи, с които се упражняват права и поемат задължения; 3. да открива и закрива банкови сметки и да извършва всички действия по тях.

Подсъдимият С., за да не се лиши от възможността да следи и ръководи дейността на дружеството, на което по общо съгласие с подсъдимия Т., той се явява собственик и представител по закон, запазил правото си да подписва документи, касаещи дейността на дружеството и нейното счетоводно отчитане – фактури и справки-декларации.

От своя страна подсъдимият Т. на 14.01.2002 г. пред нотариус преупълномощил свидетелката Н.В.К. с правата по т.1 от пълномощното, издадено в негова полза, както и с правата да представлява дружеството пред всички органи и поделения на данъчната администрация, да получава и подписва актове в тази връзка и да подава всички необходими документи по ЗДДС и ППЗДДС.

През месец май 2002 г. подсъдимия Т. се оттеглил от общата им дейност, тъй като напуснал гр. Стара Загора и се установил да живее и работи в гр. София. Същия месец Т.Т. запознал подсъдимият С. с третия подсъдим – М.В.У., като го убедил той да го замести и да поеме дейността на «***» ЕООД. В тази връзка подсъдимият С. първоначално на 14.05.2002 г. с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа, предоставил на подсъдимия У. ограничени права: да открива и закрива банкови сметки на «***» ЕООД и да подписва документи, касаещи тези правомощия, със срок на действие до 31.12.2002 г. /т.ІІ, л.13 от ДП/. Тъй като това пълномощно не давало възможност на подсъдимия У. да представлява дружеството пред данъчните органи на ТДД – Стара Загора, за да продължи започнатата дейност по водене счетоводната отчетност и ежемесечното деклариране на оборотите по ЗДДС се наложило издаването на второ пълномощно от 28.05.2002 г. /т.І, л.171 от ДП/, с правата по чл.26 от ТЗ, с което подсъдимия С. делегирал на подсъдимия У. същите права да управлява и представлява «***» ЕООД, с които преди това бил упълномощил подсъдимия Т.. Това пълномощно също било със срок до 31.12.2002 г.

 

На данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ «Инко» ЕООД са извършени три данъчни ревизии, касаещи инкриминирания по обвинението период:

Първата данъчна ревизия е обхванала периода 17.01.2002 г. до 30.09.2002 г. и е по ЗДДС, извършена от свидетелката М.Р.П.. Тази ревизия е приключила с Данъчно ревизионен акт № 875/14.12.2002 г. (ДРА и протоколи за насрещни проверки - т.І, л.103-111 от ДП/, съгласно който на ДЗЛ «***» ЕООД не е признат данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от името на доставчиците – ЕТ «***» с НДР ***, “***” ЕООД с НДР *** и ”***” ЕООД с НДР ***, по отношение на първите два търговеца, тъй като при извършените насрещни проверки на декларирания данъчен адрес не е открито ДЗЛ – доставчик или негов представител, а по отношение на доставките от «***» ЕООД не е признато правото на данъчен кредит, тъй като представляващият доставчика в хода на насрещната проверка не е представил доказателства, че данъка е начислен в счетоводството му в предвидените срокове. Общият размер на непризнатия данъчен кредит по този ДРА е в размер на 283 702,31 лв. ДРА № 875/14.12.2002 г. е връчен лично на управителя на «***» ЕООД Х.С., който го е обжалвал в срок пред РДД – Пловдив. С Решение № 115/06.02.2003 г. на Директора на РДД – Пловдив /т.І, л.82-88 от ДП/ е потвърден този ДРА в частта за непризнат данъчен кредит за периода м. септември 2002 г. по двете фактури с доставчик «***» ЕООД, като е отменен акта за периодите  м. януари и февруари 2002 г. и е върнат за извършване на нова данъчна ревизия на «***» ЕООД за тези два периода.

Втората данъчна ревизия, след събирането на допълнителни доказателства, е приключила с ДРА № 499/25.07.2003 г. /т.ІІІ, л.28-32 от ДП/ с констатации, че на ДЗЛ «***» ЕООД отново не се признава право на данъчен кредит за данъчен период м. януари 2002 г. по фактури № 29/18.01.2002 г. и № 33/14.01.2002 г., издадени от ЕТ «***» на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС поради непредставяне от доставчика на доказателства за извършване на доставките;  не се признава право на данъчен кредит за данъчен период м. февруари 2002 г. по фактура № 918/04.02.2002 г., издадена от «***» ЕООД, тъй като при насрещната проверка на «***» ЕООД не е установено такава фактура да е издадена и липсва отразяването й в дневник продажби поради което на основание чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС е отказан данъчен кредит на «***» ЕООД. Този акт също е връчен лично на управителя на «***ко» ЕООД Х.С..

Междувременно на ДЗЛ «***» ЕООД с акт № 229/26.03.2003 г. била възложена нова данъчна ревизия, извършена от свидетелката С.И., на длъжност Гл. данъчен инспектор. Данъчната ревизия била по ЗДДС и обхванала периода  01.10.2002 г. - 31.01.2003 г ., като е приключила с издадения ДРА № 229/30.04.2003г /т.І, л.5-15 от ДП/ с констатирани данъчни задължения за периода в размер на 13 070,68 лв. поради непризнато от данъчните органи право на ползване на данъчен кредит по фактури с доставчици «***» ЕООД и ЕТ «***». Първият доставчик не е включен в обвинението и не подлежи на обсъждане, а за ЕТ «***» по издадени през данъчния период м. януари 2003 г. в полза на «***» ЕООД 14 бр. данъчни фактури не е признато правото на последния да ползва данъчен кредит, тъй като в хода на ревизията е установено, че предходния доставчик на ЕТ «***» е ЕТ «***», за който при извършена насрещна проверка е установено, че фактурите, документиращи доставката към ЕТ «***» не са отразени в дневника за продажби за м. януари 2003 г. и  в подадената СД. Този ДРА е връчен лично на подсъдимия Х.С. на 30.04.2003 г., който го е обжалвал в срок пред РДД – Пловдив. С Решение № 540/26.06.2003 г. на Директора на РДД – Пловдив /т.ІІІ, л.78-79 от ДП/ ДРА е потвърден изцяло.

 

Тъй като с издадените ДРА, били констатираните данъчни задължения в особено големи размери, които подсъдимият С. нямал възможвост да плати, а и преди това заявените от него искания от 29.10.2002г. за прихващане на данъчни задължения с натрупания през д.периоди м.януари и м.февруали 2002г. данъчни кредити /т.І, л.145 и л.149/, не били уважени от данъчните органи, поради което той взел решението да прехвърли ”***” ЕООД – Стара Загора с натрупаните задължения на трето лице. За целта подсъдимият С. склонил лицето М.М.Б. от с. Б., обл. Ш. да му прехвърли дружеството «***» ЕООД, като на 01.10.2003 г. подпиС.договор с нотариална заверка на подписите от същата дата, по силата на който му прехвърлил предприятието за сумата от 500 лв. С Решение № 3429/12.11.2003 г. по фирменото дело на «***» ЕООД били вписани нови обстоятелства – прехвърляне на всички дружествени дялове от Х.С. на свидетеля М.М.Б., който бил вписан за новия едноличен собственик и управител на дружеството с ново седалище и адрес на управление - с. Б., обл. Ш..

Б. е разпитан като свидетел в хода на ДП пред разследващ орган  – Протокол за разпит на свидетел от 18.04.2005 г. /т.V, л.260 от ДП/, като впоследствие на 28.08.2005 г. е починал  /НОХД № 833/2006 г., л.131/. В проведеното на 17.06.2016 г. открито съдебно заседание по настоящото дело тримата защитници и подсъдимите изразиха съгласие за прочитане на показанията от ДП на всички починали свидетели, поради което и на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4, предл.2 от НПК съдът приобщи показанията на свидетеля М. Б., дадени пред разследващия орган чрез прочитането им. От показанията на свидетеля Бекир се установява, че освен «Инко» ЕООД са му били прехвърлени още няколко фирми, като самият той не се е занимавал с търговска дейност, на въпроса на разследващия знае ли какво е ДДС, същият е отговорил: «Това е държавно данъчно стопанство или нещо друго». От характеристичната му справка /т.ІІІ, л.10 от ДП/, изготвена от кмета на с. Б. се установява, че Б. е работил като бръснар в селото, където бил известен със своята наивност и с това, че лесно се подвежда, както и че редовно употребява алкохол. 

 

Подсъдимият Т. през периода, в който като пълномощник е действал от името и за сметка на «***» ЕООД, за техническата дейност по изготвянето на месечните справки декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки и продажби, както и за фактическото подаване на СД в ТДД – Стара Загора, е ползвал услугите на свидетелката Н.В.К. /считано от 14.01.2002 г., датата на упълномощаването/. Свидетелката К. от месец януари 2002 г. до м. май 2002 г. подготвяла месечните СД и извлечения от дневниците за покупки и продажби въз основа на документите, предоставяни й от подсъдимия Т.. Свидетелката К. предоставяла на подсъдимия Т. изготвените и неподписани за съответните данъчни периоди СД, които Т., след подписването им, отново предавал на свидетелката К. ***. Това се установява от показанията на свидетелката Н.К., дадени в хода на ДП пред съдия /т.V, л.90 от ДП/ и тези, дадени в хода на съдебното следствие по НОХД № 833/2006 г. /л.277 от делото/, които съдът прочете на основание чл.281 ал.1, т.2, предл.2 от НПК. Свидетелката К. заяви, че поддържа прочетени показания и е категорична, че е контактувала само с подсъдимия Т.Т., като е осчетоводявала фактурите, които той й е доставял, без да знае кой е подписвал фактурите и справките декларации.

 

За периода от регистрацията на дружеството по ЗДДС - 17.01.2002 г. до края на данъчния период м. януари 2002 г. - 31.01.2002 г. от името на ДЗЛ по ЗДДС „***” ЕООД – Стара Загора свидетелката К. *** /протокол за приемане на магнитен носител т.ІІ, л.137 от ДП/ СД по ЗДДС с вх. № 3335/13.02.2002 г /т.ІІ, л.133 от ДП/, която изготвила въз основа на предоставените й от подсъдимия Т. първични счетоводни документи – данъчни фактури. Тази СД е подписана от подсъдимия Х.С.. Със справката декларация било декларирано, че «***» ЕООД - Стара Загора е извършило за м. януари 2002 г. облагаеми доставки с обща данъчна основа в размер на 435 124,00 лева, по които бил начислен и получен ДДС в общ размер на 97 025,00 лева. Декларирано било, че общия размер на данъчната основа на получените доставки е 493 957,11лв., по които бил начислен и заплатен от «***» ЕООД - Стара Загора ДДС в общ размер от 98 791,42 лева. Резултата за данъчния период на м. януари 2002 г.  бил  определен  като ДДС за възстановяване в размер на 1766,42 лв..

През този данъчен период по описания начин в дневника за покупките на «***» ЕООД - Стара Загора /т.ІІ, л.135 от ДП/ са включени инкриминираните данъчни фактури № 29/18.01.2002 г. с предмет на доставката – 365 т захар, с данъчна основа 237 250,00 лв. и ДДС за 47 450 лв. и  № 33/24.01.2002 г. с предмет на доставката 700 т бяло брашно на стойност 245 000,00 лв. с ДДС за 49 000,00 лв., с доставчик ЕТ «***», по които данъчните органи при първата и втората ревизии не са признали правото на ползване на данъчен кредит от «***» ЕООД.

Собственик на ЕТ «***» е свидетеля П.С.Д., който не е открит от данъчните органи за извършване на насрещни проверки, а и от последните два състава, разглеждали делото. С оглед на това, в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК настоящият състав приобщи чрез прочитането им показанията на свидетеля Д., дадени в хода на ДП пред съдия /Протокол от 07.04.2006 г. по ЧНД № 401/2006 г. – т.V, л.96-97/ и показанията му, дадени пред друг състав на ОС – Стара Загора, разгледал НОХД № 833/2006 г. /л.710 от делото/. От показанията на свидетелят Д. по ДП се установява, че същия през 2000 г., както и след 2002 г. е пребивавал в местата за лишаване от свобода в страната за изтърпяване на наказания «лишаване от свобода», а досежно образователния му ценз – същият е с основно образование.   Свидетелят Д. е категоричен, че като ЕТ-ц с посоченото наименование не е развивал търговска дейност, а само е издавал фактури. В хода на ДП е заявил, че е издал инкриминираните две фактури по искане на М.У., като пред съда, разгледал НОХД № 833/2006 г., в съдебната зала, в която са присъствали и тримата подсъдими е заявил, че не познава никой от тях и след прочитане на показанията му от ДП е заявил, че това лице, за което е разказал пред разследващия орган, не е подсъдимият М.У.. В съдебното заседание, проведено на 02.02.2009 г. е описал лицето по следния начин: «Беше човек на възраст над 45 години, с брада, със заоблено лице и много здрав /едър/.», което описание не съответства на никой от подсъдимите, в т.ч. и на подсъдимият У.. Останалите си показания относно това, че доставки към «***» ЕООД по предявените му две фактури не е извършил, е потвърдил и пред съда, разгледал НОХД № 833/2006 г..

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля Д., дадени пред друг състав на ОС – Стара Загора, разгледал НОХД № 833/2006 г., в което е заявил, че не познава никой от подсъдимите и че лицето, с което е договарял за «***» ЕООД не е присъстващия в залата подсъдим М.У., тъй като показанията, които е дал в хода на ДП, макар и разпита да е бил проведен пред съдия, при извършването му не са присъствали подсъдимите и свидетелят Д. не е имал възможността да уточни дали лицето, за което говори е някой от подсъдимите, и в частност М.У..

Видно от справката в регистър БУЛСТАТ по партидата на ЕТ «***» /т.VІ, л.134 от ДП/ е, че в периода непосредствено преди инкриминирания данъчен период - м. януари 2002 г., през кратък период от време двукратно е сменено седалището и адреса на управление на ЕТ-ц – в гр. В. и впоследствие в с. С., обл. Р.. Като предмет на дейност на ЕТ-ц е регистриран – търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, който драстично се разменава с предмета на доставките по двете фактури.

     

За данъчния период 01.02.2002 г. - 28.02.2002 г. от името на ”***” ЕООД свидетелката К. ***/14.03.2002 г. /т.ІІ, л.138 от ДП/. И тази СД била технически изготвена от свидетелката К., която вписала предоставените й за деклариране фактури от подсъдимия Т.. След подписването й от подсъдимия С., подсъдимият  Т. предал СД на свидетелката К. ***. Със СД било декларирано, че «***» ЕООД - Стара Загора не е извършило облагаеми доставки. Деклариран бил единствено оборот от получени доставки с данъчна основа - 807 735,00 лв. и общ размер на  ДДС  от 161 547,00  лв.

В приложеното извлечение от дневника за покупките на «***» ЕООД - Стара Загора за данъчен период м. февруари 2002 г. /т.ІІ, л.139 от ДП/, свидетелката К. включила фактурите, предоставени й от подсъдимия Т. за получени от ”***” ЕООД -  Стара Загора 4 броя покупки, измежду които и от доставчика ”***” ЕООД фактура № 918/04.02.2002 г. /т.ІІ, л.46 и л.104 от ДП/ с предмет на доставката 4 000 тона хлебна пшеница на стойност 800 000,00 лв. и ДДС в размер на 160 000 лв. В тази СД, подписана от подсъдимия С., резултата за данъчния период м. февруари 2002 г. бил определен като ДДС за възстановяване в размер на 161 547,00 лв.

Инкриминираната данъчна фактура № 918/04.02.2002 г. за доставка на 4 000 тона хлебна пшеница на стойност 800 000,00 лв. и ДДС в размер на 160 000,00 лв. е издадена от доставчика «***» ЕООД в полза на «***» ЕООД. Едноличен собственик на капитала и представител по закон на «***» ЕООД през периода на издаване на посочената фактура е бил свидетеля Л.В.К.. От показанията му, дадени в хода на ДП пред съдия /Протокол от 07.11.2005 г. по ЧНД № 1050/2005 г. по описа на ОС – Стара Загора - т.V, л.139-140/ и тези, дадени по НОХД № 833/2006 г. /л.269 от делото/ и НОХД № 186/2011 г. /л.321 от делото/, прочетени от съда на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.1 от НПК се установява, че не е чувал за фирма «***» ЕООД – Стара Загора и не е извършвал търговска дейност с нея, както и че не познава никой от подсъдимите. Свидетелства също, че не е упълномощавал друго лице да работи с фирмата му, като при предявяване на фактурата е заявил, че не е издавал такава фактура, нито я е осчетоводявал в дневника за продажба за м. февруари 2002 г.

Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са непротиворечиви и са взаимно допълващи се в различните фази на процеса и пред различните съдебни състави, разгледали делото. Освен това показанията му изцяло кореспондират на констатациите на данъчните органи, изложени в ДРА № 499/25.07.2003 г. /т.ІІІ, л.28-32 от ДП/ за установеното при извършената насрещната проверка на «***» ЕООД, че фактура № 918/04.02.2002 г. не е установено да е издадена от доставчика и липсва отразяването й в дневник продажби, поради което на основание чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС /отм./ на «***» ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 160 000,00 лв. по нея.

 

За следващите два данъчни периода – м. март и м. април 2002 г., по идентичен с описания начин били изготвени и подадени справки –декларации с нулеви стойности на оборотите, поради това, че дружеството не е получавало и не е извършвало облагаеми по ЗДДС доставки, както следва:

- за периода от 01.03.2002 г. до 31.03.2002 г. била подадена СД с вх. № 7544/12.04.2002 г. с нулеви обороти, подписана от подсъдимия Х.С.;

- за периода от 01.04.2002 г. до 30.04.2002 г. била подадена СД с вх. № 9974/14.05.2002 г. с нулеви обороти, подписана от подсъдимия Т.Т..

С подписването на СД с вх. № 9974/14.05.2002 г. от подсъдимия Т. и нейното предаване на свидетелката К. за подаването й в ТД на НАП същият е преустановил  съвместната си дейност с подсъдимия С., в качеството си на пълномощник на «***» ЕООД, поради напускането на гр. Стара Загора и установяването му в гр. София. Доказателство за крайния момент на «дейността» на подсъдимия Т. с «***» ЕООД освен подадената на 14.05.2002 г. СД, носеща неговия подпис, е и първото  пълномощно, издадено от подсъдимият С. на подсъдимият Узунов с дата от 14.05.2002 г.

Подсъдимият У. на практика заменил подсъдимия Т. в осъществяване на търговската и счетоводна дейност на дружеството «***» ЕООД през периода м. май 2002 г. до м. септември 2002 г., като  разликата се установява в това, че изготвените през периода справки декларации, подадени в ТДД – Стара Загора са подписани лично от подсъдимия У. в качеството на пълномощник на ДЗЛ. В хода на разследването по ДП не е установен счетоводителя, на който подсъдимият У. е предоставял фактурите за изготвяне на съответните дневници за покупки и продажби и за изготвяне на СД.

 

За данъчния период 01.05.2002 г. - 31.05.2002 г. била изготвена СД с вх. № 11109/07.06.2002 г. /т.ІІ, л.141 от ДП/, която е подписана лично от  подсъдимия М.У. в качеството на представител на «***» ЕООД, която подсъдимият Х.С. представил /т.ІІ1 л.144 от ДП/ в ТДД - Стара Загора. Със СД било декларирано, че през периода м.май 2002 г. «***» ЕООД - Стара Загора е извършило облагаеми доставки с данъчна основа в размер на 843 380,25 лв., по които бил начислен ДДС в общ размер на 168 676,05 лв..  В СД било посочено, че общия размер на данъчната основа на получените доставки  бил 26 741,57 лв., по които бил начислен ДДС с общ размер от 5348,30 лв. В СД подсъдимият У. определил резултата за данъчния период м.май 2002 г.  на 163 327,75 лв. ДДС за внасяне.

 

За периода  01.06.2002 г. - 30.06.2002 г. подсъдимият У. представил  пред ТДД - Ст.Загора /т.ІІ, л.148 от ДП/  от името на ДЗЛ –«***» ЕООД - Стара Загора СД с вх. № 14871/17.07.2002 г. /т.ІІ, л.145 от ДП/. В СД било декларирано, че през периода  ЕООД «***» Ст.Загора е извършило облагаеми доставки с обща данъчна основа в размер на 113 134,45 лв., по които е бил начислен и получен ДДС в общ размер на 22 626,89 лв. В същата декларация било посочено, че общия размер на данъчната основа на получените доставки е 57 355,41 лв., по които бил  начислен и заплатен от «Инко» ЕООД ДДС с общ размер от 11 471,08 лв. При така декларираните обороти на извършени и получени доставки и след упражняване правото на данъчен кредит,  подсъдимият У. определил резултата за месец юни 2002 г. като ДДС за внасяне в размер на 11 155,81 лв.

Тъй като СД била подадена три дни след изтичане на установения  в закона 14-дневен срок – т.е. до 14.07.2002 г., за допуснатото нарушение бил съставен АУАН № 0411032/17.07.2002 г., по който впоследствие било  издадено наказателно постановление № 0411032/06.08.2002 г. за  налагане  имуществена санкция ДЗЛ «***» ЕООД - Стара Загора в размер на 250 лева за  допуснатото закъснение. По-късно, на 14.08.2002 г. наказателното постановление било връчено  на  подсъдимия С. в качеството му на управител /т.ІІ, л.37 от ДП/.  

За периода 01.07.2002 г. - 31.07.2002 г.  подсъдимият У. като  пълномощник на «***» ЕООД - Стара Загора представил в ТДД - Ст.Загора /т.ІІ, л.152 от ДП/  СД  с вх. № 16947/14.08.2002 г. /т.ІІ, л.149 от ДП/, която била подписана лично от  него.  В СД било декларирано, че през периода «***» ЕООД - Стара Загора е извършило облагаеми доставки с обща данъчна основа в размер на 132 464,76 лв., по които е бил начислен и получен ДДС в общ размер на 26 492,96 лв.  Било декларирано, че общия размер на данъчната основа на получените доставки е 81 349,79 лв., по които бил начислен и заплатен от «***» ЕООД - Стара Загора ДДС с общ размер от 16 269,96 лв. При така посочените обороти на извършени и получени доставки и след упражняване  правото на данъчен кредит, резултата за м.юли 2002г. бил определен от подсъдимия У. като  ДДС за внасяне в размер на 10 223,00 лева.

За периода от 01.08.2002 г. - 31.08.2002 г. подсъдимият У. представил /т.ІІ, л.154 от ДП/ от името на ДЗЛ «***» ЕООД - Стара Загора СД с вх. № 18892/16.09.2002 г. /т.ІІ, л.153 от ДП/, подписана от него. В СД посочил, че дружеството е извършило облагаеми доставки с обща данъчна основа в размер на 131 163,18 лв., по които е бил начислен и получен ДДС в общ размер на 26 232,64 лв., като е  получило доставки  на стойност 55 452,15 лв., по които е бил начислен и заплатен от «***» ЕООД - Стара Загора ДДС с общ размер от 11 090,43 лв. При тези обороти на извършени и получени доставки и след упражняване на правото на данъчен кредит, подсъдимият У. определил резултата за м. август 2002 г. като ДДС за внасяне в размер на 15 142,21 лв.

ТДД – Стара Загора предприела мерки за събиране на констатираните задължения по ДДС за данъчните периоди м.май, м. юни и м. юли 2002г. На 17.09.2002 г.  подсъдимият М.У. получил по реда на чл.145 от ДПК 3 бр. покани за доброволно изпълнение от ТДД - Стара Загора /т.2, л.20-25 от ДП/. С тях ТДД - Стара Загора поканило ДЗЛ «***» ЕООД да внесе задълженията си по ЗДДС, определени със следните месечни справки декларации:

- по СД  № 11109/07.06.2002 г. за периода 01.05.2002 г. - 31.05.2002 г.  задължение  по ЗДДС за внасяне в размер 163 327,75 лв.;

- по СД № 14871/17.07.2002 г. за периода 01.06.2002 г. - 30.06.2002 г. задължение по ЗДДС за внасяне в размер 11 155,81 лв.

- по СД № 16947/14.08.2002 г. за периода 01.07.2002 г. до 31.07.2002 г. задължение по ЗДДС за внасяне в размер 10 223,00 лв.

Тъй като не били предприети действия за погасяване задълженията на «***» ЕООД, били образувани изпълнителни дела в ТДД – Стара Загора №№ 2318, 2319, 2320 от 2002 г. и на 27.09.2002 г. на подсъдимия С. били изпратени съобщения за доброволно изпълнение по тях /т.І, л.26-35 от ДП/.

Подсъдимият С. по съвет получен от свидетеля И.К. – дан. инспектор Служба «Събиране» при ТДД-Ст.Загора направил писмени искания от 29.10.2002г. за прихващане на тези данъчни задължения с натрупания през д.периоди м.януари и м.февруали 2002г. данъчен кредит /т.І, л.145 и л.149/. По този повод била започната първата данъчна ревизия, като с оглед констатираните данъчни задължения, произтичащи от неправомерно приспаднат данъчен кредит, исканията не били уважени от данъчните органи.

Подсъдимият С. на 27.09.2002 г., когато получил съобщенията за образуваните изпълнителни дела срещу «***» ЕООД узнал за натрупаните данъчни задължения в резултат от управлението на  подсъдимия У., и разбрал това, че последния не е предприел действия по реалното им заплащане. Това довело до влошаване на взаимоотношенията между двамата, като в разговор подсъдимият С. уведомил подсъдимия У., че оттегля пълномощията му по представителството на «***» ЕООД. От този момент нататък до края на периода по обвинението – 14.02.2003 г. подсъдимият Х.С. сам е извършвал търговската и счетоводната дейност на «***» ЕООД, като за последната е ползвал услугите на счетоводителката Т.П. - свидетел по делото.

С нотариална покана /т.ІІ, л.17 от ДП/ от 29.10.2002 г., получена на 30.10.2002 г., подсъдимият С. уведомил подсъдимия У., че прекратява предсрочно предоставените му с пълномощното от 28.05.2002 г. правомощия по отношение на «***» ЕООД. Съдът, въпреки наличието на тази покана приема, че подсъдимият У. фактически е преустановил дейността си с «***» ЕООД през м. септември 2002 г., като последното извършено от него действие е подписаната от него СД № 18892/16.09.2002 г. До подадването на тази нотариална покана се е стигнало заради това, че въпреки, че подсъдимият У. се е бил оттеглил от дейността на «***» ЕООД, на адреса на дружеството, представлявано вече от собственика подсъдимият С., са продължавали да постъпват фактури за доставка на горива от «***» ЕООД по договорни отношения, възникнали с подсъдимия У.. Това, че подсъдимият У. фактически е преустановил да упражнява дейностите по предоставеното му по чл.26 от ТЗ пълномощно още през м. септември 2002 г. се подкрепя и от установеното по делото, че съпричастен към следващите две инкриминирани фактури с доставчик «***» ЕООД, и двете с дата 30.09.2002 г., е подсъдимият Х.С..

За данъчния период  01.09.2002 г. - 30.09.2002 г. в ТДД - Стара Загора за ЗДЛ «***» ЕООД била представена СД с вх. № 21348/14.10.2002 г. /т.ІІ1 л.157 от ДП/, която е  подписана и подадена  от подсъдимия С. /т.ІІ, лб.160 от ДП/. В нея било посочено, че за този данъчен период «***» ЕООД - Стара Загора извършило облагаеми доставки с обща данъчна основа в размер на 46 943,18 лв. с начислен ДДС в общ размер на 9 388,64 лв.  В СД подсъдимият С. декларирал, че представляваното от него дружество е получило доставки на обща стойност 127 484,90 лв., по които е начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 25 496,98 лв. При така посочените обороти на извършени и получени доставки и след упражняване  правото на данъчен кредит бил определен резултата за м. септември 2002 г. като ДДС за възстановяване  в размер на 16 108,34 лв.

Видно от дневника за покупките за м. септември 2002 г. на «***» ЕООД - Стара Загора /т.ІІ, л.158 от ДП/ е, че  в него са включени инкриминираните две фактури с доставчик «***» ЕООД:

- данъчна фактура № 346/30.09.2002 г. с предмет на доставката –грозде, с данъчна основа 30 400,15 лв. и ДДС 6080,03 лв.

- данъчна фактура № 341/30.09.2002 г. с предмет на доставката  -дизелово гориво, с данъчна основа 3726,39 лв. и ДДС 745,28 лв., които не са представени в хода на разследването нито от подсъдимия С. като управител на «***» ЕООД, нито от свидетеля Л.Г. като управител на «***» ЕООД.

Първоначално търговското дружество «***» е било регистрирано като дружество с ограничена отговорност с Решение от 29.12.1999 г. по ф.д. № 5439/1999 г. на ОС – Пловдив със съдружници -свидетеля С.М.Ш. и лицата Д.К. и М.Ш.. Впоследствие свидетелят С.Ш. е прехвърлил своите дялове на свидетеля А.И., който по-късно през лятото на 2000 г. заедно с М.Ш. са прехвърлили дружествените си дялове на свидетеля Л.С.Г., като дружеството е пререгистрирано като ЕООД.

От показанията на свидетеля Г., дадени в хода на съдебното следствие се установява, че след като е закупил дружеството «нормална» търговска дейност не е извършена. Свидетелят Г. заявява, че в периода, в който е закупил «***» ЕООД е имал около 20 фирми, регистрирани на негово име, с които не е извършвал търговска дейност, а ги е използвал за издаване на фактури и източване на ДДС, като е осъждан за данъчни измами. Свидетелства, че «***» ЕООД е била една от първите фирми, с които е започнал подобно фактуриране. От прочетените на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК показания на свидетеля Г., дадени в хода на ДП пред съдия /т.V, л.85-86 от ДП/ и тези по НОХД № 833/2006 г. /л.453 от делото/ и НОХД № 85/2010 г. /л.283 от делото/ се установява, че 3-4 месеца след закупуване на фирмата дал на свидетеля М.А. 3-4 кочани с фактури, които А. е попълнил, след което му е предоставял готовите фактури за осчетоводяване. Свидетелят Г. ги давал на счетоводителката си – свидетелката Ч.Г., която въз основа на тях изготвяла дневници за покупки и продажби и СД, които свидетелят Г. подавал в ТДД – Асеновград. Свидетелства, че данъчните органи не са му признали ДДС по така издадените фактури от свидетеля А.. По-късно свидетелят Г. предоставил печата, касовия апарат и кочани с фактури на подсъдимия Х.С., за да съставя фактури, каквито намери за необходимо. Категорично заявява, че не е извършвал никакви сделки с «***» ЕООД, в т.ч. и с «***» ЕООД, както и че не е издавал процесните две фактури и не е извършвал доставките по тях - продажба на грозде и на дизелово гориво.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г. – и непосредствено дадените и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК, тъй като същите са останали непротиворечиви в хода на цялото наказателно производство. От друга страна показанията на този свидетел кореспондират на констатациите на данъчните органи при извършените насрещни проверки на «***» ЕООД, в хода на които е установено, че на адреса по регистрация дружеството и негов представител не могат да бъдат открити, а след като свидетеля Г. е издирен в хода на данъчната ревизия не е могъл да представи никакви документи за дружеството, както и доказателства, че е осчетоводил тези две фактури, за които не е признато право на приспадане на данъчен кредит от «***» ЕООД.

Съдът намира за безспорно установено, че съпричастен към издаването на обсъжданите две фактури с доставчик «***» ЕООД, включването им в дневника за покупки за данъчен период м. септември 2002 г. и в резултата в СД № 21348/14.10.2002 г. е подсъдимият Х.С..

През следващите данъчни периоди – м. октомври 2002 г., м. ноември 2002 г. и м. декември 2002 г. подсъдимият С. *** три справки декларации с номера както следва: вх. № 23589/14.11.2002 г., № 25680/14.12.2002 г. и № 2084/14.01.2003 г., които е подписал лично, ведно с приложените към тях дневници за покупки и дневници за продажби, изготвени от свидетелката Т.П., наета от подсъдимия С. да води счетоводството на «***» ЕООД, както и да подготвя и представя документи пред данъчните органи във връзка със започналите срещу дружеството данъчни ревизии. Тъй като за тези данъчни периоди – м. октомври, ноември и декември 2002 г., прокуратурата не е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С., както и срещу другите двама подсъдими, в това да са използвали фактури с невярно съдържание, в които невярно да са документирани доставки на стоки и услуги, които впоследствие да са отразени в отчетните дневниците и в изготвените месечни СД и въз основа на тях да се е стигнало до укриване на данъчни задължения по ЗДДС, декларираните резултати по тях не следва да бъдат анализирани.

Следващия данъчен период, имащ отношение към обвинението е м. януари 2003 г. За периода от 01.01.2003 г. - 31.01.2003 г. в ТДД - Стара Загора от името на ДЗЛ била подадена СД с вх. № 4518/14.02.2003 г. (т.ІІ, л.170 от ДП), която е подписана от подсъдимия Х.С. *** от свидетелката Т.П. по силата на изрично упълномощаване (т.ІІ, л.175 и 177 от ДП). СД била изготвена от свидетелката П. по фактурите, предоставени й от подсъдимия С.. В СД било посочено, че през този данъчен период  «***» ЕООД - Стара Загора е извършило облагаеми доставки с обща данъчна основа в размер на 62 715,59 лв. с начислен ДДС в общ размер на 12 543,10 лв. и е получило  доставки на обща стойност 56 823,00 лв. с начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в общ размер от 11 364,60 лв.         

Декларираният резултат след упражняване на правото на приспадане на данъчния кредит по получените през периода доставки подсъдимият С. определил като ДДС за внасяне в размер на 1178,50  лв.

От дневника за покупките на «***» ЕООД за м. януари 2003 г. /т.ІІ, л.172-172 от ДП/ се установява, че всички 14 бр. покупки, извършени от ДЗЛ са все от един и същи доставчик – ЕТ «.***. По всичките 14 данъчни фактури с доставчик посочения ЕТ-ц данъчните органи в хода на последната ревизия извършена на «***» ЕООД, приключила с ДРА № 229/30.04.2003г., не са признали правото на ползване на данъчен кредит, тъй като са приели липсата на доставки по тях поради това, че предходния доставчик на ЕТ «***» е ЕТ «***», на който е извършена насрещна проверка, при която е установено, че фактурите, документиращи доставката към ЕТ «***» не са отразени в дневника за продажби за м. януари 2003 г. и  в подадената СД.

ЕТ «***» е регистриран с Решение № 337/06.02.2002 г. по ф.д. № 193/2002 г. на ОС – Стара Загора със собственик и управляващ С.М.С. и с предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини, който драстично се разминава с предмета на доставките по инкриминираните фактури.

Свидетелят С.М.С. е син на свидетелката С.Д.Д., която пък е приятелка на подсъдимия Х.С.. Според показанията на свидетелят С., той не е развивал никаква дейност с ЕТ-ц, като няколко месеца след регистрацията е издал пълномощно на свидетеля М.И. /същият свидетел, чието име вече се спомена във връзка с дейността на «***» ЕООД/, който да се «занимава» с търговеца, като впоследствие му го продал. Свидетелят С. заявява, че освен М.И. не е упълномощавал други лица да извършват дейност от името на ЕТ-ц. При предявяване на договор от 01.10.2002 г. между ЕТ «***» и ЕТ «***», подписан за ЕТ «***» от името на П. Д. свидетеля С. заявява, че нищо не знае за този договор, не е упълномощавал лице с тази фамилия да представлява ЕТ-ц и не познава такова лице.

Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.11.2002 г. и  изготвената към него разписка-декларация, нотариално заверена на същата дата /т.ІІ, л.124-125 от ДП/ е, че свидетелят С.М.С. в качеството му на ЕТ-ц с посоченото име е упълномощил М.А.И. с правата по чл.26 от ТЗ, а той е поел задължения да изпълнява възложените му правомощия, свързани с ЕТ «***». ЕТ-ц е прехвърлен от С. на И. с Решение № 1180 от 26.03.2003 г., вписано по фирменото дело. През процесния данъчен период м.януари 2003г. свидетелят И. е представлявал търговица и е развивал дейност с него.

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят И. заяви, че е издавал фиктивни фактури от името на други фирми и че е «източвал ДДС», за което е лежал в затвора. Тъй като свидетеля каза, че не помни обстоятелствата, касаещи дейността му с ЕТ «***» съдът на основание чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК прочете показанията му, дадени в хода на ДП пред съдия – Протокол от 03.11.2005 г. по ЧНД № 1035/2005 г. по описа на ОС – Стара Загора /т.V, л.75-76 от ДП/, а на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК прочете и показанията на свидетеля И., дадени пред разследващия орган – протокол от 25.10.2004 г. /т.V, л.78 от ДП/. От тези му показания се установява, че във връзка с издаденото му от собственика С.М.С. пълномощно е издал инкриминираните фактури от името на ЕТ-ц в полза на «***» ЕООД, чийто собственик - подсъдимия С., познавал чрез свидетелката С.Д., която е майка на свидетеля С.М., регистрирал ЕТ-ц. В тези си показания свидетелят И. заявява, че той е подписал и подпечатал фактурите, като лично не е извършвал дейностите по фактурите – различни СМР. Заявява, че вероятно тези СМР са извършвани от лице с имена П.Д., за което твърди, че също е било пълномощник на ЕТ «***». По отношение на договор, сключен на 27.10.2002 г. между двата търговеца е заявил, че за ЕТ «***» е подписан лично от него, но, че този договор е формален – по него не са извършвани дейности. От показанията на свидетелят И., дадени пред друг състав на ОС – Стара Загора, разгледал НОХД № 186/2011 г. /протокол от 21.06.2011 г. – л.322 от делото/ се потвърждава, че същият е издавал фиктивни фактури за нереални сделки, за което е получавал процент от ДДС-то. Заявява: «Каквито желаеха клиентите, такива бяха сделките». По отношение на «***» ЕООД установява, че свидетелката С.Д. е отивала при него с чернова и  му е казвала каква фактура трябва да се издаде от името на ЕТ–ц в полза на «***» ЕООД. Заявява също, че двамата – свидетелката Д. и подсъдимият С. са били постоянно заедно, като са се виждали почти всеки ден и са обсъждали издаването на фиктивните фактури. Заявява още, че под бизнес отношения имал предвид далаверите, които правели със С. «Имам предвид, че издавахме фиктивни фактури». Свидетелства, че на ръка е получавал уговорения процент от ДДС от свидетелката Д..

Свидетелят И. потвърди прочетените му показания пред настоящия съдебен състав, като потвърди също, че той е подписвал процесните фактури, но в действителност не е извършвал с подсъдимия Х.С. никакви дейности. На извършеното от съда предявяване на инкриминираните 14 бр. фактури с издател ЕТ «***» и получател «***» ЕООД /приложени в т.І, л.32-39/ свидетелят заяви, че лично не е доставял дървен материал на «***» ЕООД, не е извършвал сеч и извозване на дърва по фактури с номера 67/03.01.2003 г. и № 69/06.012003 г., като такива дейности не е извършвал нито лично, нито чрез работници, тъй като е нямал наети работници към фирмата. Същото заявява и по отношение на фактурите с номера от 71 до 80, издадени през м. януари 2003 г., с предмет извършване на СМР на обект «дига на р. Тунджа» и СМР на обект «брегово укрепване на плаж Бяла чайка», като заяви, че не е извършвал такива ремонтни дейности нито лично, нито чрез други лица и не разбира от СМР. Заявява, че не е извършвал в полза на «***» ЕООД  и услугата «превоз на гориво» по фактура № 70/08.01.2003 г. и № 81/22.01.2003 г.

Съдът кредитира с довереие показанията на свидетеля М.И., както тези дадени пред настоящия състав, така и тези приобщени чрез прочитането им по съответния ред, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Свидетелят И. пред настоящият съдебен състав относно начина на издаване на фактурите даде показания, които съществено се различават от прочетените относно следните обстоятелства : «Този кочан с фактури явно е бил при П. и той ги е попълвал. Фактурите съм ги видял когато ги отчитахме, когато ги декларирахме в данъчното. П. ми връщаше фактурите готови – с попълнено съдържание, аз ги носех на счетоводителката.» Съдът не дава вяра на тези му показания, тъй като същите са в противоречие с всички дадени от него показания преди това -  както в хода на ДП /през 2004 г. и 2005 г. – най-близо до инкриминираното деяние/, така и тези, данени пред друг състав на ОС – Стара Загора /през 2012 г./, в които недвусмислено е обяснил начина на фактуриране, кои са лицата, присъствали на фактурирането и кой е предлагал съдържанието по тях. Освен това след прочитане на предишните му показания, дадени в различните фази на наказателното производство, свидетелят И. категорично заявяваше пред настоящия съд, че поддържа и потвърждава прочетените му показания.

Що се касае до показанията на свидетеля И., в които заявява, че вероятно дейностите по фактурите са извършени от лице с имена П.Д., за който веднъж твърди, че е друг пълномощник на ЕТ «***», а втори път, че е строителен техник, нает от търговеца, съдът също не ги кредитира с доверие, тъй като ги намира за заинтересовани, като дадени в полза на подсъдимия.  Недостоверността на тези показания на И. се установява от показанията на свидетеля С.М.С., собственик на ЕТ-ц който е категоричен, че единственото лице, което е упълномощавал да развива дейност с търговеца, е М.А.И..

По отношение на ЕТ «***»***, която е собственост на свидетеля Р.С. свидетелят И. заявява, че пред данъчните органи в хода на насрещната проверка е заявил, че е предходен доставчик на ЕТ «***», тъй като така е било записано по дневниците му за покупки. Категорично заявява, че Р.С. и ЕТ «***» не са имали отношения с него, както и че реални продажби на стоки и услуги не са извършвани към ЕТ «***».

Показанията на свидетеля И.  относно това, че реални доставки от ЕТ «***» на ЕТ «***» през м. януари 2003 г. не е имало изцяло кореспондират на показанията на свидетеля Р.И.С. – починал, чиито показания, дадени в хода на ДП  пред съдия /протокол от 03.11.2005 г. по ЧНД № 1036/2005 г. – т.V, л.80-82 от ДП/ и тези по НОХД № 833/2006 г. /л.274 от делото/ бяха прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.2 от НПК. В хода на ДП в показанията си, дадени пред съдия, свидетеля Р.С., при предявяване на фактури с доставчик ЕТ «***» и получател ЕТ «***» с №№ 86/14.01.2003 г., 87/21.01.2003 г., 71/25.01.2003 г., трите с предмет на доставките «СМР по договор», 108/06.01.2003 г. с предмет «извършване на услуга – сеч и извоз на дърва» и 110/30.01.2003 г. с предмет «транспорт по договор» е заявил, че ги е издал, но по тях няма извършени дейности и няма реално разплащане, няма сключвани договори, както и че тези фактури не са осчетоводени от него. Това безспорно се установява и от констатациите на данъчните органи по последния ДРА, които в хода на извършената на ЕТ «***» насрещна проверка са констатирали, че тези фактури не са вписани в дневника за продажба на този ЕТ-ц за м. януари 2003 г. и в подадената за този данъчен период СД. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Р.С., тъй като намира същите за незаинтересовани и обективни.

По отношение на договор от 01.10.2002 г. между ЕТ «***», представляван от П. Д. и ЕТ «***», представлявано от Р. С. за съвместна дейност с предмет «Транспортни и строително монтажни работи», поради това, че няма достоверна дата, а и с оглед показанията на свидетеля Р.С., както и твърде общо формулирания предмет следва да се приеме, че не удостоверява действителни договорни отношения, а е съставен за нуждите на извършваните на двата ЕТ-ца насрещни проверки във връзка с дейността на «***» ЕООД.

По отношение на договор от 27.10.2002 г. между «***» ЕООД, представлявано от Х.С. и ЕТ «***», представлявано от собственика С.М.С., с предмет «Строително монтажни работи по фирмени обекти», съдът приема същото – че не удостоверява действителни договорни отношения между тези търговци, тъй като видно от съдържанието на договора, приложен в т. І, л.40 от ДП, за ЕТ «***» е вписано, че е подписан от собственика С.М., а от показанията на свидетеля М.И. се установява, че той е подписал договора, което е станало преди датата на упълномощаването му с пълномощно по чл.26 от ТЗ на 06.11.2002 г., като за причините, които са наложили това, И. не можа да даде никакви пояснения. С оглед изложеното и поради липсата на достоверна дата на договора от 27.10.2002 г., съдът намира, че и той е съставен с оглед необходимостта от представяне на доказателства, удостоверяващи доставките по фактурите с доставчик ЕТ «***» при извършваните данъчни проверки.

Касае се за типичен пример на префактуриране на стоки и услуги без доказан произход от страна на първия доставчик ЕТ «***» и без осчетоводяване на доставките в неговото счетоводство, което е равнозначно на липсата на доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС /отм./.

Подсъдимият Х.С. в качеството си на собственик и управител на «***» ЕООД с пълномощно от 29.10.2002 г. упълномощил свидетелите В.П.И. и Д.К.К. да сключват сделки от името на фирмата, да подписват всякакви документи и да извършват и приемат плащания /т.ІІ, л.16 от ДП/. От показанията на свидетеля В.П.И. по настоящото дело /протокол от 16.06.2016 г. – л.319/ се установява изложеното обстоятелство, както и това, че той не е извършвал никаква дейност с «***» ЕООД. Същото се установява и от показанията на свидетеля Д.К., чиито показания, дадени по НОХД № 833/2006 г. бяха приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.1 от НПК.

С оглед на изложеното безспорно е установено по делото, че през инкриминирания данъчен период м. януари 2003 г. дейността на дружеството «***» ЕООД е извършвана единствено от подсъдимия С., като това е продължило до прехвърлянето му на свидетеля М. Б..

Останалите разпитани по делото свидетели М.А., Н.Д., З.Ж., М.К., М.П., Н. Й. /починал/, М.И., Л.К. и П.Г. са представители на еднолични търговци или търговски дружества, които са извършвали доставки или покупки от «***» ЕООД през 2002 г., като съответните фактури не са включени в предмета на обвинението, но доколкото чрез тях прокурора обосновава наказателната отговорност на подсъдимия М.У. по повдигнатото му обвинение, показанията им следва да бъдат обсъдени. Тъй като в обвинителния акт не се съдържат твърдения относно верността респ. неверността на отразеното по фактурите, чийто анализ предстои (т.е. дали същите са документи с вярно или невярно съдържание) и съдът няма да се занимава с този въпрос.

От показанията на свидетелката М.А., дадени в хода на съдебното следствие /протокол от 16.06.2016 г. – л.320/ се установява, че е имала регистриран ЕТ «***» с регистрация в гр. Стара Загора, съществувал 2001 – 2003 г. с предмет на дейност ремонт на тежка пътностроителна и селскостопанска техника, като търговеца е бил регистриран и по ЗДДС. Свидетелката заявява, че от тримата подсъдими познава единствено М.У. във връзка с дейността на фирмата, който с две фактури й е доставил резервни части. При извършеното от съда предявяване се установи, че става въпрос за доставките по фактури № 45/30.07.2002 г. и № 53/23.08.2002 г. с доставчик «***» ЕООД и получател ЕТ «***» и двете с предмет «доставка на резервни части за колесни трактори по опис». Свидетелкта заяви, че е получила тези доставки.

От показанията на свидетелите Н.Д. и З.Ж., дадени в хода на съдебното следствие /протокол от 16.06.2016 г. – л.322-323/ се установява, че са представители първия на ЕТ «***» като пълномощник, а втория – на ЕТ «***», като собственик, които са извършили доставки на захар в полза на «***» ЕООД, както следва: първия по фактура № 34/28.02.2002 г. /т.VІ, л.39 от ДП/, а втория – по фактура № 6698/29.01.2002 г. /т.VІ, л.41 от ДП/. От показанията на свидетеля Н.Д. е видно, че същият не може да посочи с кой от тримата подсъдими е контактувал, но пък заявява, че доставката по тази сделка се изчерпва само с префактурирането на захарта. От показанията на свидетелката З.Ж. се установява, че фирма «***» ЕООД не я свързва с никой от подсъдимите, които присъстват в съдебната зала. Заяви също, че не помни лицето, с което е договаряна сделката. По искане на прокурора, съдът на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК прочете показанията на свидетелката Ж., дадени в хода на ДП пред следовател /т.V, л.243 от ДП/ в тази им част. От прочетените показания се установява, че е чувала името  М., но реално няма спомен как точно изглежда. След прочитането им в съдебно заседание свидетелката заяви, че потвърждава показанията си, че в момента на подписване на фактурата е чула това име, но подсъдимият М.У., който присъства в съдебната зала, не го е виждала.

Съдът намира, че от показанията на тези двама свидетели следва да се приеме, че не се установява лицето, което е представлявало дружеството, през м. януари и м. февруари 2002 г., когато са издадени коментираните фактури за доставки към «***» ЕООД. Не се установява това да е бил подсъдимият М.У..

От показанията на свидетелите М.К., като собственик на ЕТ «***» - Стара Загора, получател по фактура № **********/30.05.2002 г. и фактура № **********/31.05.2002 г. /т.V, л.42-44 от ДП/ за покупка на пшеница с доставчик «***» ЕООД , М.П. – изпълнителен директор и представител на «***» АД – Стара Загора по фактура № **********/28.08.2002 г. /т.V, л.46 от ДП/ за покупка на пшеница с доставчик «***» ЕООД, М.И. като собственик на ЕТ «***», получател по фактура №  **********/31.05.2002 г. /т.V, л.47 от ДП/ за покупка на пшеница с доставчик «***» ЕООД се установява, че всички те са договаряли с подсъдимия М.У. като представител на «***» ЕООД, като относно реалността на доставките, доколкото коментираните фактури не са измежду инкриминираните от прокуратурата, показанията им не следва да се анализират. Установява се чрез показанията им и приетите като писмени доказателства заверени копия от посочените д. фактури, че през периода м.май и м.август 2002 г.  подсъдимият У. е извършвал доставките от името на «***» ЕООД.

Свидетелите Л.К. и П.Г. са представители на търговци, които са извършвали доставки към «***» ЕООД, като за негов представител са контактували с подсъдимия М.У.. Свидетелят К. не бе открит на известните по делото адреси, за да бъде призован и разпитан непосредствено, поради което и на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.1 от НПК съдът приобщи чрез прочитането им показанията му, дадени пред други съдебни състави по НОХД № 833/2006 г. /л.279 от делото/ и по НОХД № 186/2011 г. /л.321 от делото/, от които се установява, че чрез регистрирания ЕТ «***» е извършил доставка на «***» ЕООД – Стара Загора на дизелово гориво по фактура № 1311/19.07.2002 г. /т.V, л.213 от ДП/, която е договорил с подсъдимия У.. От показанията на свидетеля Г., дадени в хода на съдебното следствие /протокол от 11.078.2016 г. – л.413/ се установява, че със собственото му ЕООД «***» - Бургас е имал търговски взаимоотношения с подсъдимия М.У. като представител на «***» ЕООД във връзка с доставка на горива, като се е касаело за продължителни взаимоотношения, а не за единична сделка. Показанията му се потвърждават от приложените по ДП дневници за покупките на «***» ЕООД за данъчните периоди от м. май 2002 г. до м. декември 2002 г. /приложени в т.ІІ, л.142-167 от ДП/, като през периодите от м. май до септември 2002 г., когато представителството на «***» ЕООД се е осъществявало от подсъдимия У. «***» ЕООД се явява и единствен доставчик. 

От показанията на свидетеля Н. Й. /починал/, дадени в хода на ДП пред разследващ орган, прочетени със съгласието на подсъдимите и защитниците им /т.V, л.179 от ДП/ се установява, че е собственик на ЕТ «Н. *** с предмет на дейност дърводобив, обработка и търговия с дървен материал, като по две фактури № **********/30.05.2002 г. и № **********/28.06.2002 г. «***» ЕООД му е доставил дървен материал, като не сочи представител на доставчика с който да е договарял сделките.

По делото са назначени и изготвени съдебно-счетоводни експертизи, както следва:  в хода на ДП, изготвена от вещото лице Р.Т.В. и приложена в т.V, л.307-322, в хода на съдебното следствие по НОХД № 833/2006 г. по описа на ОС – Стара Загора - Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Т.В. и приложена на л.517-523 от делото и в хода на съдебното следствие по НОХД № 186/2011 г. на ОС – Стара Загора Повторна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.Е.Н. и приложена на л.397-414 от делото.

Настоящият съдебен състав не възприема основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводните експертизи, изготвени от вещото лице Р.В., тъй като в хода на досъдебното производство възложената задача и изготвеното заключение в по-голямата си част не са във връзка с притежаване на специални знания из областта на счетоводството, а касаят обобщаване на данните, съдържащи се в писмените доказателства, събрани в хода на разследването, а в останалата си част съдържа правни изводи относно това кои и какви са документите с невярно съдържание. С поставената от първия съд, разгледал делото, допълнителна задача и изготвеното въз основа на нея заключение са преповторени пороците по основното заключение, като формулираната задача към вещото лице – счетоводител, има изцяло правен характер. С оглед на изложеното, съдът не възприема заключенията, изготвени от вещото лице Р.В..

Съдът възприема като пълно, обосновано и компетентно изготвено заключението на Повторната СсчЕ, изготвено от вещото лице В.Н.. Вещото лице е изготвило възложеното заключение въз основа на материалите, съдържащи се по досъдебното производство и по двете НОХ дела, като за нуждите на експертизата подсъдимите и защитниците им са поканени да представят допълнителни доказателства за всяка от сделките по процесните фактури, като кантарни бележки, пътни листове, актове за приемане на СМР и други, както и доказателства за извършване разплащания между «***» ЕООД и всяка от четирите фирми доставчици по обвинението, за което вещото лице е търсило на адресите по регистрация представители на четирите фирми доставчици. Единствено подсъдимият С. е представил доказателства, като от съпоставката, извършена от вещото лице, се е оказало, че вече са приложени към материалите по досъдебното производство. Видно от изготвеното заключение, освен фактурите по обвинението, не са налице други доказателства, удостоверяващи извършените доставки на фактурираните стоки и услуги. По отношение на плащанията по тях вещото лице е дало заключение, че през периода по обвинението «***» ЕООД е имало три банкови сметки в «***» - Стара Загора, в «Евро Банк» - Стара Загора и «Биохим» - Стара Загора, които до 14.12.2002 г. са били закрити. ДДС сметка № ********** на дружеството е открита едва на 27.01.2003г.  в ОББ, за което е подадена декларация за промяна на данните в данъчната регистрация с вх. № 1289/10.02.2003 г. Вещото лице е дало заключение, че не са установени платежни документи на «***» ЕООД, свързани с разплащанията по сделките по изследваните фактури, като такива не са установени и при четирите фирми доставчици.

За установяване на обстоятелство от съществено значение по делото, а именно - кой от подсъдимите е положил подпис в справките декларации долу в дясно за управител на “***” ЕООД - Стара Загора срещу реквизита “подпис и печат”, които са подавани в ТД на НАП през периода по обвинението от м. февруари 2002 г. до м. февруари 2003 г. включително, в хода на делото са назначавани няколко криминалистически (почеркови) експертизи. В хода на ДП са назначени две такива, изготвени от вещото лице П.Г.П. и обективирани в Протокол № 9/15.03.2005 г. /т.V, л.271-283 от ДП/ и Протокол № 31/29.07.2005 г. /т.V, л.295-303 от ДП/. И двете експертизи имат една и съща задача и съответно повтарящо се заключение, като единствената разлика е, че по втората експертиза в предмета на изследване не е включена СД № 9974/14.05.2002 г. За яснота и нагледност заключенията на всички изготвени по делото съдебно-криминалистически експертизи ще бъдат представени в табличен вид. В хода на съдебното следствие по НОХД № 186/2011 г. на ОС – Стара Загора е била назначена допълнителна криминалистическа експертиза, която да даде заключение дали подписа, положен на оригинална фактура № 29/18.01.2002 г., издадена от ЕТ “***” в полза на “***”ЕООД с получател Х.С., е положен от подсъдимия Х.С. – обективирана в Протокол № 42/29.12.2012 г. /л.388-395 по делото/. По същото дело е назначена и друга съдебно-криминалистическа експертиза, имаща характер на повторна с предмет изследване подписа за получател на посочената фактура, както и подписите, положени за управител в първите две справки декларации с № 3335/13.02.2002 г. и № 5404/14.03.2002 г. – Протокол № 13/ДОК-75, изготвен от ВЛ Ю.М. /л.426-433 от делото/. В хода на съдебното следствие по настоящото дело, с оглед констатирани от съда противоречия в заключенията на експертизите, изготвени от вещите лица П.П. и Ю.М., назначи повторна тройна съдебно-почеркова експертиза с формулирана в протоколно определение от 11.07.2016 г. задача, която възложи за изготвяне от три вещи лица, определени от Началника на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, а именно вещите лица Г.Т., П.Т. и И.И., като съдът разшири сравнителния материал, като изиска и приложи фирмените дела, по които всеки от подсъдимите е регистрирал едноличен търговец или търговско дружество, в т.ч. и фирменото дело на “***” ЕООД, за да се използват положените от тях по документите подписи и ръкописни текстове във време преди съставянето на инкриминираните документи. Тази експертиза е обективирана в Протокол № 518/26.09.2016 г. /л.450–457 от делото/.

 

 

Изследван документ	Съдебно-криминалистическа експертиза - Протокол № 9, в.л. П.Г.П. /т.V, л.271-283 от ДП/	Съдебно-криминалистическа експертиза - Протокол № 31, в.л. П.Г.П. /т.V, л.300 от ДП/	Съдебно-криминалистическа експертиза - Протокол № 42, в.л. П.Г.П. /л.388-395 - НОХД № 186/2011 г./	Повторна съдебно-криминалистическа експертиза - Протокол № 13/ДОК-75, в.л. Ю.С.М. /л.426-433 - НОХД № 186/2011 г./	Тройна съдебно-почеркова експертиза - Протокол     № 518, в.л. Г.М.Т., П.Н.Т., И.С.И. /л.450-457 от делото/
СД № 3335/13.02. 2002 г.	Не е изпълнен от Х. С.	Не е изпълнен от Х. С.		Не е изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.
СД № 5404/14.03. 2002 г.	Не е изпълнен от Х. С.	Не е изпълнен от Х. С.		Не е изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.
СД № 7544/12.04. 2002 г.	Не е изпълнен от Х. С.	Не е изпълнен от Х. С.			Изпълнен от Х. С.
СД № 9974/14.05. 2002 г.	Изпълнен от Т. Т.				Изпълнен от Т. Т.
СД № 11109/07.06.2002 г.	Изпълнен от М. У.	Изпълнен от М. У.			Изпълнен от М. У.
СД № 14871/17.07.2002 г.	Изпълнен от М. У.	Изпълнен от М. У.			Изпълнен от М. У.
СД № 16947/14.08.2002 г.	Изпълнен от М. У.	Изпълнен от М. У.			Изпълнен от М. У.
СД № 18892/16.09.2002 г.	Изпълнен от М. У.	Изпълнен от М. У.			Изпълнен от М. У.
СД № 21348/14.10.2002 г.	Изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.			Изпълнен от Х. С.
СД № 23589/14.11.2002 г.	Изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.			Изпълнен от Х. С.
СД № 25680/14.12.2002 г.	Изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.			Изпълнен от Х. С.
СД № 2084/14.01.2003 г.	Изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.			Изпълнен от Х. С.
СД № 4518/14.02. 2003 г.	Изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.			Изпълнен от Х. С.
Фактура № 29/18.01. 2002 г.			Изпълнен от Х. С.	Не е изпълнен от Х. С.	Изпълнен от Х. С.

 

От съпоставката на заключенията на всички съдебно-криминалистически (почеркови) експертизи, изготвени по делото се установява противоречие относно това кой е автора на подписите за управител от името на Х.С. по първите три справки декларации, както следва: СД № 3335/13.02.2002 г., СД № 5404/14.03.2002 г. и СД № 7544/12.04.2002 г., като единичните криминалистически експертизи са дали заключение, че подписите не са изпълнени от Х.С., а тройната експертиза е обосновала категорично заключение, че подписите са изпълнени от подсъдимия Х.С.. Другото противоречие в заключенията е относно автора на подписа, положен на оригинална фактура № 29/18.01.2002 г., издадена от ЕТ “***” за получател, като вещото лице П. в Протокол № 42 е дало заключение, че подписа е изпълнен от Х.С., а вещото лице Ю.М. е дало заключение, че подписа не е изпълнен от Х.С., а тройната съдебно-почеркова експертиза е дала заключение, че е изпълнен от Х.С.. Съдът приема заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, тъй като вещите лица са обосновали заключението си, разширявайки обема на ползвания сравнителен материал спрямо предходните експертизи, като от особено съществено значение е, че за сравнителен материал са ползвани подписи и ръкописен текст положени от подсъдимите не в хода на провежданото срещу им наказателно производство, а полаган от всеки от тях във време преди съставяне на инкриминираните документи, и положени при една спокойна обстановка, т.нар. “свободен образец” – даден преди инкриминирания момент. Останалите експертизи за сравнителен материал са използвали подписите, положени от подсъдимите в хода на ДП след привличането им като обвиняеми лица, поради което нямат характер на “свободен образец” и нужната обективност. С оглед на това съдът намира, че по-обосновано и по-пълно и задълбочено е изследването и заключението на тройната почеркова експертиза, поради което и с оглед компетентността на ВЛ го възприема изцяло. По отношение на останалите документи, обект на изследване, всички експертизи се преповтарят и е налице категоричност на заключенията, а именно, че: СД № 9974/14.05.2002 г. е изпълнена от подсъдимия Т.Т., СД с № 11109/07.06.2002 г., № 14871/17.07.2002 г., № 16947/14.08.2002 г. и № 18892/16.09.2002 г. са изпълнени от подсъдимия М.У., и СД с № 21348/14.10.2002 г., № 23589/14.11.2002 г., № 25680/14.12.2002 г., № 2084/14.01.2003 г. и № 4518/14.02.2003 г. са изпълнени от подсъдимия Х.С..

В хода на съдебното следствие подсъдимият Х.С. даде обяснения по обвинението, в които направи частични признания по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият С. разказа обстоятелствата, при които заедно с подсъдимия Т.Т. са взели решение да регистрират търговско дружество, на което той да се води собственик, а подсъдимият Т. чрез търговското пълномощно, което му е издал “да направи някакви сделки, да се изкарват някакви пари… С каквото намери за добре да търгува с фирмата ми.” Подсъдимият признава, че след учредяването на “***” ЕООД  не е давал финансови средства на подсъдимия Т.Т. за да развива търговска дейност с нея. От обясненията на С., които се потвърждават от обясненията и на другите двама подсъдими и от пълномощните, издадени в полза на подсъдимия М.У. на 14.05.2002 г. и на 28.05.2002 г. се установява, че през този месец Т. е преустановил дейността си с “***” ЕООД, с която се е заел подсъдимият У.. Подсъдимият С. признава, че през м. септември 2002 г. той е започнал да упражнява търговската дейност на ДЗЛ и той е съпричастен към съставянето и осчетоводяването през данъчния период м. септември 2002 г. на инкриминираните две фактури с доставчик “***” ЕООД, както и на 14 броя данъчни фактури, издадени от доставчика ЕТ “***” и включването им в счетоводната документация за м. януари 2003 г. Що се касае до това има ли реално извършени сделки по тези фактури подсъдимият С. даде уклончиви и противоречиви обяснения. Първоначално обясняваше, че има извършени доставки по фактурите, но при извършените от съда предявявания на всяка от фактурите и на съответните дневници за покупки и продажби на “***” ЕООД, и на поставените от съда въпроси по тях - как са извършени доставките на конкретните стоки или услуги, С. за по-голямата част от фактурите заяви, че няма сделки по тях, както и че при него е постъпвала изготвена фактура и той само я подписва и дава за осчетоводяване. Така например, по отношение на двете фактури с доставчик “***” ЕООД  за фактура № 341/30.09.2002 г. за доставка на 4747 л. дизелово гориво подсъдимият С. заяви, че има реална сделка, като горивото, което е получил веднага е продал на Н. Й. с ЕТ “***”. За да провери достоверността на така дадените от подсъдимия С. обяснения съдът му предяви дневниците за продажби на “***” ЕООД за данъчния период, за който твърди, че е извършил продажбата - м. септември 2002 г., както и за следващия месец – октомври 2002 г. На извършеното предявяване подсъдимият заяви “Учудвам се, че няма такава продажба в дневника за продажбите за м. септември и м. октомври 2002 г.” При предявяване на следващата фактура с доставчик “***” ЕООД № 346/30.09.2002 г. за продажба на 53 290 кг грозде подсъдимият С. заяви, че е водел преговори за такава сделка, не такава се е реализирала, но въпреки това фактурата е издадена, подписана от него и той я е предал за осчетоводяването й. Заявява: “По тази фактура сделка няма.” По отношение на фактурите с доставчик ЕТ “***” подсъдимият заявява следното: За данъчна фактура № 67/03.01.2003 г. за доставка в полза на “***” ЕООД на дървен материал, признава, че само е префактурирал тази сделка, като не е виждал дървен материал и такъв не му е доставян от ЕТ-ц; За фактура № 69/06.01.2003 г. с предмет на услугата “сеч и извозване на дърва” също признава, че сеч не е извършвана, като няма никъде на територията на Р България гора. По отношение на останалите фактури с предмет “извършване на различни СМР дигата на р. Тунджа” и “брегово укрепване на плаж Бяла чайка”, макар подсъдимият да се опита да разясни, че “***” ЕООД като изпълнител е възложил на ЕТ “***” като подизпълнител тези дейности и същите са извършвани, при отговора на поставените му въпроси не можа да обясни нито с каква техника, нито с какви работници и от кого наети са извършвани, като категорично заяви, че не е ходил по обекти да види какво е извършвано от ЕТ “***” и въпреки това е подписвал представените му фактури. Заявява: “При мен идва изготвена фактура и аз я подписвам.” При предявяване на фактура № 81/22.01.2003 г. за доставка на услуга “превоз на гориво” подсъдимият разясни, че не е необходимо ЕТ-ц – доставчик, да разполага с цистерни, а е достатъчно да може да му гарантира, че може да извърши тази услуга.

Подсъдимият С. отрича през данъчните периоди месец януари и февруари 2002 г., когато са издадени инкриминираните две фактури с доставчик ЕТ “***” и тази с доставчик “***” ЕООД да се е занимавал с дейността на “***” ЕООД и в тази връзка в хода на извършените от съда предявявания на справките декларации за данъчните периоди януари, февруари и март 2002 г., както и на фактура № 29 от 18.01.2002 г. с доставчик ЕТ “***” заяви, че подписа не е негов. Тези му обяснения категорично се опровергават от заключението на приетата тройна почеркова експертиза, установяващо, че подписите на СД № 3335/13.02.2002 г., СД № 5404/14.03.2002 г. и СД № 7544/12.04.2002 г. на “***” ЕООД за управител са положени от подсъдимия Х.С., както и че подписа за получател по фактура № 29.18.01.2002 г. е също негов. Поради това съдът не дава вяра на тези показания на подсъдимия С., като ги намира за израз на неговата защитна позиция.

Подсъдимият Т.Т. даде оскъдни обяснения по обвинението, в които призна, че по решение, взето съвместно с подсъдимия С., през м. декември 2001 г. е регистрирано «***» ЕООД, както и това, че е действал по пълномощно, но категорично се разграничи от дейностите, свързани с издаването на инкриминираните фактури, издадени и включени в счетоводството на дружеството през м. януари и февруари 2002 г.. Не оспори, че е правил сделки от името на «***» ЕООД, но заяви, че това се е случвало до регистрацията на дружеството по ЗДДС /а това е на 17.01.2002 г./. Не оспори, че свидетелката Н.К. е водила счетоводството на «***» ЕООД  по негово време, но заяви, че тя е била лицето, ангажирано с издаване на самите фактури и включването им в дневниците за покупки и продажби и в справките декларации.

Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Т. в частта им, че е сключвал сделки от името на «***» ЕООД само до регистрацията на дружеството по ЗДДС, както и че автор на инкриминираните фактури е свидетелката К., тъй като тези му обяснения са в пълно противоречие с обясненията на К., които съдът възприе като обективно дадени по изложените вече съображения. Тези му обяснения съдът възприе за израз на неговата защитна позиция по делото. Те се опровергават и от обясненията на подсъдимия С., и от писменото доказателство - пълномощното от 14.12.2001 г., считано от която дата подсъдимият С. му е делегирал правомощието да сключва сделки от името и за сметка на «***» ЕООД, което пък е вършел до м. май 2002 г. /установено от обясненията на другите двама подсъдими/ и установения факт, че именно подсъдимият Т. през м. май 2002 г. е предал на подсъдимия У. цялата документация на «***» ЕООД. Това, че обясненията на подсъдимия Т. са недостоверни се вижда от установяния по несъмнен начин факт / чрез заключенията на съдебно-криминалистическите експертизи/ - че лично той е подписал подадената в ТДД – Стара Загора СД с вх. № 9974/14.05.2002 г.., която е за последния данъчен период м.април 2002г., през който Т. се е занимавал с дейността на «***» ЕООД

Подсъдимият М.У. отказа да даде обяснения по обвинението, поради което и на основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК съдът прочете обясненията му, дадени пред друг състав на ОС – Стара Загора, разгледал НОХД № 833/2006 г. /л.272 и л.489 от делото/. Приобщените чрез прочитането им обяснения на подсъдимия У. също са изключително оскъдни, като той не оспорва по издадените му пълномощни да е работил с «***» ЕООД, като заявява, че основно е извършвал покупки на горива от «***» ЕООД – Бургас от свидетеля П.Г.. Заявил е, че не помни кой е бил счетоводителя на фирмата, като след прочитане на показанията му пред настоящия състав заяви, че това е била свидетелката К.. След повторното прочитане на показанията поради констатираното противоречие относно това обстоятелство, подсъдимият У. каза, че е ползвал счетоводните услуги на колежка на свидетелката К.. С оглед на това, че не може да бъде преодоляно противоречието в обясненията на подсъдимия У. относно счетоводителя, обслужвал «***» ЕООД през периода м. май – м. септември 2002 г., съдът намира за недоказано това обстоятелство.

 

Гореизложените обстоятелства, а именно, че:

- и четирите фирмите-доставчици са т.нар. ”фирми фантоми” вписани в търговския регистър и с регистрации по ЗДДС не за да извършват търговска дейност, а да бъдат използвани във верига от фирми за неправомерно начисляване на ДДС и за “източване” на данъчен кредит;

- всички фирми – доставчици са с вписвани промени в търговския регистър по отношение на собствеността, управлението и представителството им, с цел осуетяване извършването на данъчни ревизии и насрещни проверки /на което сочи и неоткриването на техните представители от органите по приходите на декларираните данъчни адреси, както и неоткриването им в хода на делото/;

- собственици и представители на фирмите-доставчици се оказват лица с нисък социален статус и интелектуален капацитет, не разполагащи със знания и способности да развиват търговска дейност, а самите търговци не са разполагали с материалната и кадрова обезпеченост, която да им позволява да осъществяват доставките на стоките и да извърши услугите, осчетоводени с процесните фактури;

- оказва се, че едни и същи лица са се “занимавали” с дейността на различни търговци, явяващи се доставчици на “***” ЕООД /свидетеля М.И., без да е бил пълномощник е издавал фактури от името на “***” ЕООД, а по пълномощно от името на ЕТ “С.М. – 2002”/, което води до извода за наличието на верига от фирми, създадена с горната цел,

- от събраните по делото доказателства не се установи между лицата, представляващи “***” ЕООД Стара Загора от една страна и всяка от четирите фирми - доставчици от друга страна да са договаряни и да са осъществени сделките по инкриминираните 19 броя фактури, вписани в дневниците за покупки за съответните четири данъчни периода по обвинението - м. януари, м. февруари, м. септември 2002 г. и м. януари 2003 г. и отразени като резултати в справките декларации по ЗДДС на “***” ЕООД за тези данъчните периоди,

- не се установи и “***”ЕООД да е разполагало с имущество или със средства, с които още през първия данъчен период за започне с разплащания на стойности с големи размери /според двете фактури от м.І.2002г. са платени на ЕТ”***” близо 600 000 лева/,  

като всички тези обстоятелства обсъдени наред с констатациите в ДРА и заключението на ССчЕ налагат извода, че инкриминираните данъчни фактури са с невярно съдържание, тъй като реално не са извършени доставките на стоки и услуги, за които са съставени.

 

Съдът намери гореизложените фактически обстоятелства за установени по несъмнен и категоричен начин въз основа на доказателствата, посочени и анализирани при фактологичното им  изложение. 

 

Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

Подсъдимите Т.Т.Т., М.В.У. и Х.П.С. са предадени на съд с обвинителния акт от 25.02.2010 г. (приложен по НОХД № 186/2011 г. по описа на ОС - Стара Загора) с обвинения в извършване на престъпления по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1,  т.6, предл. 2, т.7,  във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2, във вр. с ал.1 от НК - в редакцията с измененията на ДВ бр.75/2006 г..

Обект на посегателство при данъчните престъпления е данъчната система – т.е. данъчните обществени отношения във вид на финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо положение, тъй като чрез данъчни нормативни актове – законови и подзаконови –  регламентира възникването, вида и размера на данъчни задължения.  Данъчното задължение представлява задължение за плащане на установено по вид и  размер  данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или акт на данъчен орган, като под “укрити данъци” по смисъла на НК се разбират само данъците – данък върху добавената стойност, данък върху дохода, данък върху печалбата, акцизът като вид косвен данък, местните данъци. 

Субект на данъчните престъпления е лицето, което управлява или представлява търговския субект, като собственик или по пълномощие.

Основният състав на чл.255, ал.1 от НК,  в редакцията с измененията на ДВ бр.75/2006 г., предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т.1 – т.7 на нормата. Предходните редакции на чл.255 и чл.256 от НК /ДВ, бр.62/1997 г./  съдържат форми на изпълнителното деяние, възпроизведени дословно в т.1 и т.2 или словесно в т.6 в настоящата редакция на чл.255, ал.1 от НК. С новата уредба в чл.255, ал.1, т.7 от НК законодателят е отделил специално внимание, като е включил като отделно изпълнително деяние приспадането на неследващ се данъчен кредит.  В старата редакция на чл.256 от НК формите на изпълнителното деяние са две – водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание – осъществявани с преследването на специфична за това престъпление съставомерна цел – осуетяване установяването на данъчни задължения в големи размери, като тук приспадането на неследващ се данъчен кредит се явява механизъм за осъществяване на целта /а не отделна форма на изпълнителното деяние/. Когато преследването на съставомерната за това престъпление цел – осуетяване установяването на данъчни задължения в големи размери, е довело до укриване на данъчни задължения в особено големи размери, е  налице утежнена наказателна отговорност по чл.257, ал.1  във връзка с чл.256 от НК / в ред. ДВ, бр.62/1997 г /.

Съдът намери за недоказано по делото обвинението срещу подсъдимият М.В.У., за това през периода 07.12.2001 г. – 14.11.2002 г.  в гр. Стара Загора, като представител по пълномощие на ”***” ЕООД - Стара Загора с данъчен № ***, упълномощен от едноличния собственик на капитала, в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с подсъдимия Т.Т.Т. - пълномощник на „***” ЕООД Стара Загора и с подсъдимия Х.П.С. - едноличен собственик на капитала и представител същото дружество да е избегнал установяването и плащането  на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 263 275, 31 лв., поради следното:

На първо място - недоказано остана твърдението на прокурора през периода от 07.12.2001 г. до 14.05.2002 г. подсъдимият У. да е имал качеството на представител на ДЗЛ «***» ЕООД и да е извършвал търговски сделки от името и за сметка на дружеството, както и да е бил ангажиран със счетоводната отчетност на същото.

Не се доказа по несъмнен начин подсъдимият У., въпреки липсата на представителна власт, по друг начин да е съпричастен към издаването на инкриминираните две фактури с невярно съдържание с доставчик ЕТ «***», включени в дневника за покупки за м. януари 2002 г. и включени като рузелтат в СД № 3335/13.02.2002 г., както и към издаването на фактура № 918/04.02.2002 г. с доставчик «***» ЕООД, също с невярно съдържание и с осчетоводяването й в дневник покупки за данъчен период м. февруари 2002 г. и включването й като резултат в СД № 5404/14.03.2002 г.

От друга страна по несъмнен начин се установи по делото, че подсъдимият М.У. през целия период, в който е упражнявал правомощията по предоставеното му представителство на «***» ЕООД м. май – м.септември 2002 г. е извършвал преимуществено доставки от името на ДЗЛ към други дружества и в резултат за всеки от данъчните периоди м. май, м. юни, м. юли, м. август 2002 г. по справките декларации, които лично е подписвал и подавал с вх. № 11109/07.06.2002 г., № 14871/17.07.2002 г., № 16947/14.08.2002 г. и № 18892/16.09.2002 г. /последната която подсъдимият У. е подал/ е декларирал пред ТДД – Стара Загора данъчни задължения по ДДС за внасяне в републиканския бюджет в големи размери, поради което въобще не може да става въпрос за това да е избегнал установяването на данъчни задължения по ЗДДС, както твърди обвинението. Нещо повече, през този период не е използвана нито една от вменяваните му пет данъчни фактури с невярно съдържание от  доставчиците по обвинението - ЕТ “***”, “*** ” ЕООД и «***» ЕООД в счетоводството на «***» ЕООД за приспадане на неследващ се данъчен кредит чийто общ размер е 263 275, 31 лв. (която сума се явява сбора на начисленото ДДС по петте ф-ри с невярно съдържание).

Недоказано остана подсъдимият У. сам или в съучастие с подсъдимия С., като съизвършител, да е съпричастен и към издаването на инкриминираните две фактури с невярно съдържание с доставчик «***» ЕООД  с № 341/03.09.2002 г. и № 346/03.09.2002 г., с оглед на установеното, че същите са плод на дейността на подсъдимия С.. Установи се, че подсъдимият У. не е съпричастен и с включването на тези две фактури в дневника за покупки за м. септември 2002 г. и в СД № 21348/14.10.2002 г., за която се доказа, че е  подписана и подадена в ТДД – Стара Загора от подсъдимия С..

С оглед приетото от съда за установено по-горе в мотивите, че подсъдимият У. до м. септември 2002 г. е упражнявал от името и за сметка на «***» ЕООД дейностите, предоставени му по пълномощното от 28.05.2002 г., недоказано остана обвинението срещу него и за периода от края на м. септември до 14.11.2002 г..

По изложените съображения и на основание чл.304 от НПК съдът призна за невинен подсъдимия М.У. за това, през периода 07.12.2001 г. – 14.11.2002 г. в гр. Стара Загора, като представител по пълномощие на ”***” ЕООД - Стара Загора с дан.н.**********, упълномощен от едноличния собственик на капитала, в условията на продължавано престъпление, като съизвършител в съучастие с  подсъдимия Т.Т.Т. - пълномощник на „***” ЕООД Стара Загора и с подсъдимия Х.П.С. - едноличен собственик на капитала и представител същото дружество да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 263 275, 31 лв. (явяваща се сбор на ДДС по петте ф-ри с невярно съдържание), като приспадал неследващ се данъчен кредит и като при водене счетоводството на ”***” ЕООД използвал документи с невярно съдържание - данъчни фактури № 29/18.01.2002 г. и № 33/24.01.2002 г. двете с доставчик - ЕТ “***”,  д. фактура № 918/04.02.2002 г. с доставчик “*** ” ЕООД и фактури № 346/30.09.2002 г. и № 341/30.09.2002 г, двете с доставчик “***” ЕООД,  които са отразени в дневниците за покупки за данъчните периоди м.м. януари, февруари и септември 2002г. и в съответните им Справки – декларации, подадени в ТДД - Стара Загора, поради което го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.6, предл.2 и т.7 /в редакцията ДВ, бр.75/2006 г./ вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

Прокурорът, в обстоятелствената част на обвинителния акт е приел, че новия закон е по-благоприятен за дейците, тъй като поради липсата на доказателства за притежавано от подсъдимите имущество, кумулативно предвиденото наказание “конфискация” не може да бъде наложено спрямо тях.

Съдът не възприема тази позиция на прокурора, тъй като преценката за по-благоприятния закон за дееца по смисъла на чл.2, ал.2 от НК се извършва чрез съпоставка на наказанията, предвидени в нормите на отменения и действащия закон. Съдът намери, че в случая по-благоприятен закон се явява действащият по време на извършване на деянието, а именно разпоредбата на чл.257, ал.1 от НК /отм./, която предвижда по-нисък минимум и по-висок максимум на наказанието лишаване от свобода, в сравнение със сега действащата разпоредба на чл.255, ал.3 от НК, но последната предвижда друго кумулативно наказание  - конфискация на част или цялото имущество, което е по-тежко от предвиденото кумулативно наказание в разпоредбата на отменения чл.257, ал.1 от НК – глоба.  По тези съображения и отчитайки съдебната практика на ВКС, че “съотношението в тежестта на два наказателни закона се определя не въобще, а конкретно за определения случай и за определения подсъдим, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, всички елементи на състава и предвидените санкции, взети в тяхната съвкупност и единство”, и  като взе предвид наличието на изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите С. и Т. обстоятелство /чието обосноваване предстои/, което налага определянето на наказанието лишаване от свобода под законовия минимум, който в разпоредбата на чл.257, ал.1 от НК /отм./ е по-нисък спрямо новата редакция на чл.255, ал.3 от НК /две години лишаване от свобода, при три години в действащата норма /, приложи като по-благоприятен закона, в сила към време на извършване на деянието, поради което не възприе дадената на същото квалификация в обвинителния акт – по чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.6, предл.2 и т.7 от НК /в редакция до изм. с  ДВ, бр.75 от 2006 г./ и оправда всеки от подсъдимите С. и Т. по тази правна квалификация. Следва само да се допълни, че старата редакция е по-благоприятна за дейците и поради това, че както вече се посочи в новия текст на чл.255, ал.1 от НК в т.7 законодателят е включил като отделно изпълнително деяние приспадането на неследващ се данъчен кредит, което не е съществувало като отделно изпълнително деяние в старата редакция на чл.256 от НК. Прокурорът е включил т.7 на чл.255, ал.1 от НК в обвинението срещу подсъдимите и с това е утежнил положението им. 

Другото изпълнително деяние описано от прокурора в диспозитива на обвинителния акт препокрива двете форми на изпълнително деяние на престъплението по чл.256 от НК / в ред. ДВ, бр.62/1997 г /, а именно: водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание.

Понятието “невярно съдържание” е изведено по тълкувателен път от Постановление на ВС № 3 от 1982 г., според което “невярно съдържание има, когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на обективната истина”.

Понятието счетоводен документ е дефинирано в чл.6 и 7 от Закона за счетоводство и съгласно него фактурата е първичен счетоводен документ и елемент от счетоводството. Дневниците за покупки и тези за продажби като съдържание представляват хронологичен опис на извършените покупки, респ. продажби на стоки и услуги през даден месечен /данъчен/ период.  Този  счетоводен документ – наречен отчетен регистър в  чл.104 от ЗДДС  /отм./ - възпроизвежда  съдържанието  на първичните счетоводни документи – фактурите, описани в него. Поради това, че първичните счетоводни документи са документи, установяващи истински факти и събития, ако същите са с невярно съдържание, независимо, че при осчетоводяването им  ще бъдат спазени правилата и изискванията на Националните счетоводни стандарти за съставянето  на вторичните счетоводни документи  /счетоводни регистри/ и обобщаващите счетоводни документи /синтетични регистри/ всички съставени счетоводни  документи в резултат на осчетоводяването на неверни първични документи  ще бъдат с невярно съдържание, макар и привидно да създават впечатление за редовно водено счетоводство от гледна точка  на изискванията на ЗС.

Отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС /отм./  – дневници  за покупки и продажби – са неразделна част от справката – декларация по чл.100 от ЗДДС /отм./ - по своята същност, видно от горе изложеното, също вторичен счетоводен документ - изискуема  за всеки данъчен период от регистрираното по ЗДДС лице до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По единия раздел на справката – декларация задълженото лице декларира данъчно задължение, т.е. размера на ДДС, който то следва да внесе по сделките, по които е доставчик, а в другия раздел декларира данъчния кредит, който има право да получи по фактурираните сделки, по които е получател. На внасяне в Републиканския бюджет подлежи само разликата и то в случай, че начисленият данък надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към задълженото лице. Единият от механизмите – който е и приложен  в случая  – подчинен на целта за укриване на данъчно задължение  по ЗДДС, е, чрез  описване на фактури за доставки на стоки или услуги, каквито реално не са били получени,  да  бъде  завишена  в  справката–декларация  общата сума на данъчния кредит, в резултат на което да бъде намалено данъчното задължение по ЗДДС, следващо от декларираната от него данъчна основа на извършените продажби.

Що касае понятието счетоводна отчетност, то  не е определено в НК, нито пък е изяснено изрично в Закона за счетоводство, който съгласно чл.1 урежда “изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията”. Изхождайки от поставения в тази законова разпоредба  знак на равенство между понятията счетоводна система и счетоводство, следва да се приеме, че понятието счетоводна отчетност означава система на счетоводно отчитане на резултатите от икономическата дейност, осъществявана от данъчно задълженото лице. Несъмнено част от тази счетоводна отчетност представляват справките–декларации по чл.100 ЗДДС /отм./, отчетните регистри по чл.104, ал.1 от ЗДДС /отм./ и първичните счетоводни документи  -  фактурите, които се описват в последните. Както вече се посочи по-горе, невярното съдържание на фактурите като първичен счетоводен документ определя като такова и съдържанието на останалите счетоводни документи, които пък взети в цялост обуславят като недостоверно счетоводното отчитане на резултатите  от икономическата дейност на данъчно задължения субект  за съответния данъчен период, т. е. обуславят  невярното съдържание на водената счетоводна отчетност.

 

От всичко гореизложено, отнесено към установените по-горе фактически обстоятелства, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Х.П.С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.257, ал.1, предл.І /отм./, във вр. с чл.256  /изм.; в ред. му, ДВ бр.62/1997 г./, във вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК като, през периода 18.01.2002 г. – 14.02.2003 г. в гр. Стара Загора, като едноличен собственик на капитала и представител на ДЗЛ ”***” ЕООД – Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Т.Т.Т. - пълномощник на същото дружество, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 274 639.91 лв. (двеста седемдесет и четири хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 91 стотинки), като с тази цел водил счетоводна отчетност – дневници за покупки и справки-декларации по ЗДДС и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки/услуги и е платен начисления от доставчика ДДС, както следва :    

- в съучастие, като съизвършител с пълномощника подсъдимия Т.Т.Т. за фактури, с доставчик ЕТ “***” с данъчен № ***, с № 29/18.01.2002 г., с данъчна основа  237 250 лв. и ДДС за 47 450 лв. и с № 33/24.01.2002 г., с данъчна основа 245 000 лв. и  ДДС за 49 000 лв., отразени в дневника за покупките за данъчен период м. януари 2002 г. и в подадената в ТДД – Стара Загора Справка декларация вх. № 3335/13.02.2002 г., подписана от подсъдимия С., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки за м.януари 2002 г. в общ размер на 96 450 лв.

и по фактура, с доставчик “***” ЕООД с данъчен № ***, с № 918/04.02.2002 г. с данъчна основа 800 000 лв. и ДДС 160 000 лв., отразена в дневника за покупките за данъчен период м. февруари 2002 г. и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация с вх. № 5404/14.03.2002 г., подписана от подсъдимия С., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителна сделка в размер на 160 000 лв. 

- и сам, като едноличен собственик на капитала и представител на ДЗЛ ”***” ЕООД по фактури, с доставчик “***” ЕООД с данъчен № ***,  с № 346/30.09.2002 г. с данъчна основа 30 040 лв. и ДДС  6 080,03 лв. и № 341/30.09.2002 г. с данъчна основа 3726,39 лв. и ДДС 745,28 лв, отразени в дневника за покупките за данъчен период м. септември  2002 г. и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация вх. № 21348/14.10.2002 г., подписана от подсъдимия С., в резултат на което е приспаднат данъчен кредит от недействителни сделки в общ размер на 6 825,31 лв.

и по фактури, с доставчик ЕТ “***”  с данъчен № ***,  с номера:

67/03.01.2003 г. с данъчна основа 3529 лв. и ДДС 705,80 лв.;

69/06.01.2003 г. с данъчна основа 4740 лв. и ДДС 948 лв.;

70/08.01.2003 г. с данъчна основа 4144 лв. и ДДС 828,80 лв.;

71/09.01.2003 г. с данъчна основа 3800 лв. и ДДС 760 лв.;

72/10.01.2003 г. с данъчна основа 4800 лв. и ДДС 960 лв.;

73/13.01.2003 г. с данъчна основа 4000 лв. и ДДС 800,80 лв.;               

74/14.01.2003 г. с данъчна основа 2300 лв. и ДДС 460 лв.;              

75/15.01.2003 г. с данъчна основа 4200 лв. и ДДС 840 лв.;    

76/16.01.2003 г. с данъчна основа 4800 лв. и ДДС 960 лв.;    

77/17.01.2003 г. с данъчна основа 4600 лв. и ДДС 920 лв.;   

78/18.01.2003 г. с данъчна основа 4700 лв. и ДДС 940 лв.;  

79/20.01.2003 г. с данъчна основа 4100 лв. и ДДС 820 лв.; 

80/21.01.2003 г. с данъчна основа 4150 лв. и ДДС 830 лв.;  

81/22.01.2003 г. с данъчна основа 2960 лв. и ДДС  592 лв.,

отразени в дневника за покупките за данъчен период м. януари 2003 г. и в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация вх. № 4518/14.02.2003 г., подписана от подсъдимия С., в резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер 11 364.60 лв.

 

Съдът на основание чл.304 от НПК призна подсъдимият Х.С. за невинен и го оправда в това описаното престъпление да е извършено и през периода 07.12.2001 г. – 17.01.2002 г. вкл., както и че е извършено в съучастие, като съизвършител с подсъдимия М.В.У., по отношение на съизвършителството с подсъдимия У., поради това, че го призна за невинен по обвинението /по изложените вече мотиви/, а по отношение на периода заради това, че първият документ с невярно съдържание ползван в счетоводството на “***” ЕООД е д.фактура № 29/18.01.2002г., поради което прие, че това е началната дата на първото деяние осъществяващо състава на престъплението по чл.256 от НК. Недоказано остана обвинението подсъдимият С. сам или с подсъдимият Т. по-рано от тази дата, считано от 07.12.2001 г според обвинението да е/са ползвал счетоводни документи и да е/са водил/ли счетоводна отчетност с невярно съдържание. Недоказано остана твърдението на прокурора, общият умисъл на подсъдимите С. и Т. да вършат данъчни престъпления да е възникнал още с регистрирането на ДЗЛ “***” на 07.12.2001 г. За такъв не свидетелства и факта на упълномощаването на подсъдимия Т. от подсъдимия С. на 14.12.2001г.

Първите действия свидетелстващи за общност в действията на двамата подсъдими, като съизвършители са следните:  набавянето на д.фактура № 29/18.01.2002г. и на д.фактура с № 33/24.01.2002г., двете с доставчик “***”, които са с невярно съдържание, защото не удостоверяват реални сделки; подписването на д.фактура № 29/18.01.2002г. от подсъдимия С. за получателя “***”ЕООД; предаването на фактурите от подсъдимия У. за осчетоводяването им  в счетоводството на дружеството, чрез преупълномощената от него счетоводителка - свидетелката К.; включването пак чрез свидетелката Колестник  на неверните данни по двете фактури /без знание за това/ в дневника за покупки  на ДЗЛ за м. януари 2002г и в изготвената СД №3335/13.02.2002г. със сформиран въз основа на тях на неверен резултат за месеца чрез приспадането на неследващия се данъчен кредит в общ размер на  96 450 лв.; предадената за подпис по обратния ред СД №3335/13.02.2002г. от свидетелката К. на подсъдимия Т., а той от своя страна на подсъдимия С., който е подписал тази СД, подадена в ТДД-Стара Загора. По същия начин са действали двамата подсъдими и през следващия данъчен период – м.февруари 2002г. през който са ползвали документ с невярно съдържание – д.фактура № 918/04.02.2002 г. за неосъществена доставка на 4 000т. хлебна пшеница с вписана данъчна основа 800 000 лв. и неправомерно начислен ДДС в размер на 160 000 лв., с доставчик “***” ЕООД, която като е отразена в дневника за покупките за данъчен период м. февруари 2002 г. му е предала невярно съдържание и невярност на резултата в подадена в ТДД - Стара Загора Справка декларация с вх. № 5404/14.03.2002 г., подписана от подсъдимия С., като в резултат на задружната извършителска дейност на двамата подсъдими е приспаднат неследващ се данъчен кредит от недействителна сделка в размер на 160 000 лв. Обстоятелството, че подсъдимият С. обективно е бил длъжен да  организира воденето на счетоводната отчетност на дружеството в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство и през тези два данъчни периода, произтича от функцията му на представител на ДЗЛ по закон, от упражняването на която не се е отказал и по време на представителството на дружеството от подсъдимия Т., свидетелство за което е подписването лично от подсъдимия С. на всяка от справките – декларации.

Укритите данъчни задължения по ЗДДС на “***” ЕООД в резултат на съизвършителската дейност на подсъдимите С. и Т., изразяваща се в ползване на счетоводни документи и водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание са в общ размер на 256 450 лв. и се касае за укрити данъчни задължения в особено големи размери по см. на чл.93, т.14 от НК. Тези, укрити в резултат от самостоятелната дейност на подсъдимия С. с дружеството като негов собственик и представител по фактури с невярно съдържание с доставчици “***” ЕООД и ЕТ “***”, използвани и осчетоводени през данъчните периоди м. септември 2002 г. и м. януари 2003 г. са в общ размер на  18 189,91 лв..

Подсъдимият С. през периода 18.01.2002 г. – 14.02.2003 г. в гр. Стара Загора е укрил данъчни задължения в общ размер на 274 639,91 лв. които се явяват в особено големи размери, тъй като надхвърлят дванадесет хиляди лева, съгласно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК, с оглед на което съдът го призна за виновен и го осъди по квалификацията по по-тежко наказуемия състав на чл.257, ал.1 от НК /в ред. ДВ, бр.62/1997 г./.

Подсъдимият С. е действал с пряк умисъл и специална цел. Съзнавал е, че “***” е получател по инкриминираните фактури, по които няма реални доставки, съзнавал е, че тези неверните вписвания по фактурите намират отражение в дневниците за покупки за м.януари, февруари, и м. септември 2002г и за м.януари 2003 г., както и че тяхното счетоводно отразяване ще доведе до неистински резултат в справките – декларации за тези данъчни периоди, и не само че се е съгласявал с това при управлението на Т., а после и при своето такова, а е искал настъпването на тези обществено опасни последици преследвайки специалната цел по чл.256  от НК – подсъдимият е искал да осуети установяването на действителните данъчни задължения на собственото му дружество “***”ЕООД, която с оглед на реализирания резултат по чл.257, ал.1 от НК е за укриване на данъчни задължения по ДДС в особено големи размери.

Извършените от подсъдимия деяния – през 4 данъчни периода, в рамките на периода 18.01.2002 г. – 14.02.2003 г. са осъществени през непродължителен период от време, осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление - по чл.256 от НК /в редакцията им към извършване на деянието/, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, произтичащ от целта за осуетяване на данъчни задължения в особено големи размери, упоритото преследване на която е довело до общия престъпен резултат – укриване на данъчни задължения в посочените особено големи размери, поради което съдът прие че се касае за продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 от НК.

 

По отношение на подсъдимият Т.Т. с оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прие за установено по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.257, ал.1, предл.1 /отм./, вр. чл.256 /изм.; в ред.ДВ, бр. 62/1997 г./ вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2, ал.2 от НК, като през периода 18.01.2002 г. – 14.05.2002 г. в гр. Стара Загора, като представител по пълномощие на ”***” ЕООД – Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Х.П.С. - едноличен собственик на капитала и представител на същото дружество, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери  – 256 450 лв. по смисъла на чл.93, т.14 от НК, като с тази цел опосредено чрез свидетелката К. водил счетоводна отчетност – дневници за покупки и справки-декларации и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури – обсъдените две фактури с доставчик ЕТ “***” и една фактура с доставчик “***” ЕООД, в които невярно е документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки или услуги и е платен начисления от доставчика ДДС.

Подсъдимият Т. е действал с пряк умисъл и специална цел. Съзнавал е, че представляваното от него по пълномощие дружество “***” ЕООД е получател по четирите фактури с доставчик ЕТ “***” и “***” ЕООД, по които няма реални доставки, съзнавал е, че тези неверните вписвания по фактурите намират отражение в дневниците за покупки за м.януари и м. февруари 2002г., както и че тяхното счетоводно отразяване ще доведе до неистински резултат в справките – декларации с вх. № 3335/13.02.2002г. и № 5404/14.03.2002г. които е предоставял за подпис на С., и е искал настъпването на тези общественоопасни последици преследвайки специалната цел по чл.256  от НК – подсъдимият е искал, действайки в общ умисъл с подсъдимия С., да осуети установяването на действителните данъчни задължения на ДЗЛ “***”ЕООД, която с оглед на реализирания резултат по чл.257, ал.1 от НК е за укриване на данъчни задължения по ДДС в особено големи размери.

Съдът прие, че извършените от подсъдимия две деяния – през данъчния период м.януари и през данъчния период м.февруари 2002г., са осъществени в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК, макар и този институт да е бил отменен към момента на довършване на деянието, тъй като са извършени през непродължителен период от време, осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление - по чл.256 от НК /в редакцията им към извършване на деянието/, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, тъй като приложението на чл.26 от НК се явява по-благоприятно за дееца. Подсъдимият Т. с всяко от отделните деяния е осъществил по-тежката квалификация по чл.257, ал.1 от НК, поради което в случай на отделно осъждане следваше да се приложи увеличението по чл.24 от НК, а това е по-неблагоприятно за подсъдимия Т..  

Съдът призна подсъдимият Т.Т. на основание чл.304 от НПК за невинен и го оправда в това описаното престъпление да е извършено и през периода 07.12.2001 г. – 17.01.2002 г. вкл., както и че е извършено в съучастие, като съизвършител с подсъдимия М.В.У., по същите съображения, изложени за подсъдимия Х.С..

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимите Х.С. и Т.Т. престъпление в по-благоприятната му редакция по чл.257, ал.1, предл.І /отм./, във вр. с чл.256, /изм./ - в редакция ДВ, бр.62/1997г. е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

При индивидуализация на наказанието съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като причина и условие за извършване на престъплението, съдът отчете – незачитане от подсъдимите  на установения в страната правов ред и стремежът им към облагодетелстване по престъпен начин.

Съдът прие, че в случая е налице изключително смекчаващо  отговорността на двамата подсъдими обстоятелство явяващо се в това, че разглеждането на делото срещу тях е продължило в неразумни срокове. Наказателното производство срещу подсъдимите е продължило 13 години, което минава всякакви разбирания за “разумен срок на процеса”. С оглед на това, съдът определи наказанието за всеки от подсъдимите С. и Т. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под минимума от две години “Лишаване от свобода”, което за подсъдимия С. индивидуализира в размер на една година и два месеца, като отчете по-продължителния период от време в рамките на продължаваното престъпление, в който го е осъществил, както и по-големия размер на укритите данъчни задължения спрямо подсъдимия Т., за който го индивидуализира в размер на  една година.

По отношение на предвиденото в закона кумулативно наказание глоба:

Разпоредбата на чл.55 от НК, която следва да бъде приложена и по отношение на предвиденото допълнително наказание,  предвижда две възможности: кумулативното наказание глоба да бъде наложено чрез намаляване на нейния размер под най-ниския предел най-много с една втора,  съгласно чл.55, ал.2 от НК  /в случая, възможно най-ниската глоба би била 2 500 лв./  или  глобата, изобщо да не бъде налагана, съгласно чл.55, ал.3 от НК.

Акцентирайки върху 13 - годишния период от време, през който се е водило наказателно преследване срещу подсъдимите съдът прие, че  следва да приложи чл.55, ал.3 от НК и не наложи на подсъдимите С. и Т. кумулативно предвиденото в закона за извършеното престъпление наказание глоба.

Отчитайки, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими, съдът отложи изтърпяването на  наложените наказания “лишаване от свобода за срок” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът прие, че с така наложените на подсъдимите С. и Т. наказания ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

 

На основание чл.189 от НПК съдът осъди всеки от осъдените  подсъдими С. и Т. да заплати направените разноски по делото, както следва: в хода на съдебното производство - сумата от по 1472,90 лв. в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд -  Стара Загора и в хода на досъдебното производство - сумата от по 106,67 лв. в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжена прокуратура -  Стара Загора.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: