МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 35/08.02.2011 г.
по НОХД № 686 по описа за
2010 г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Я.И.И., с ЕГН ********** е в това, че на 05.01.2010 година в гр. Стара
Загора в съучастие с непълнолетния В.Д.С., ЕГН ********** и М.А.М., ЕГН **********,
като съизвършител отнел чужди движими вещи – дамска
чанта от естествена кожа на стойност 80 лева, дамско портмоне от естествена
кожа на стойност 15 лева, лична карта на стойност 18 лева /вкл. таксата за
издаване/, пари – 30 лева, очила с диоптър /комбинация от метал и пластмаса/ на
стойност 140 лева, мобилен телефон, марка „Нокиа”,
модел 2630 на стойност 90 лева, СИМ карта на мобилен оператор „Виваком” на стойност 6 лева, 2 броя карти за пътуване с
автобус № 13 на стойност 57 лева, 2 броя червила и комплект сенки за очи на
стойност 30 лева, вещи на обща стойност 466 лева, от владението на В.Г. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е използвал за това сила и грабежа
е извършен в условията на опасен
рецидив – престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК;
-
против подсъдимия М.А.М.,
с ЕГН ********** обвинението е за това, че на 05.01.2010 година в гр. Стара Загора в съучастие
с Я.И.И., ЕГН ********** и непълнолетния В.Д.С., ЕГН **********, като съизвършител отнел чужди движими вещи – дамска чанта от
естествена кожа на стойност 80 лева, дамско портмоне от естествена кожа на
стойност 15 лева, лична карта на стойност 18 лева /вкл. таксата за издаване/,
пари – 30 лева, очила с диоптър /комбинация от метал и пластмаса/ на стойност
140 лева, мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 2630
на стойност 90 лева, СИМ карта на мобилен оператор „Виваком”
на стойност 6 лева, 2 броя карти за пътуване с автобус № 13 на стойност 57
лева, 2 броя червила и комплект сенки за очи на стойност 30 лева, вещи на обща
стойност 466 лева, от владението на В.Г. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е използвал за това сила – престъпление по чл.198,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК;
-
против подсъдимия В.Д.С., с
ЕГН ********** обвинението е за това, че на 05.01.2010 година в гр. Стара Загора като
непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да
ръководи постъпките си, в съучастие с Я.И.И., ЕГН ********** и М.А.М., ЕГН **********,
като съизвършител отнел чужди движими вещи – дамска чанта от естествена кожа на
стойност 80 лева, дамско портмоне от естествена кожа на стойност 15 лева, лична
карта на стойност 18 лева /вкл. таксата
за издаване/, пари – 30 лева, очила с диоптър /комбинация от метал и пластмаса/
на стойност 140 лева, мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 2630 на стойност 90
лева, СИМ карта на мобилен оператор „Виваком” на стойност 6 лева, 2 броя карти
за пътуване с автобус № 13 на стойност 57 лева, 2 броя червила и комплект сенки
за очи на стойност 30 лева, вещи на обща стойност 466 лева, от владението на В.Г.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е използвал за това сила –
престъпление по чл.198,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт
фактическата обстановка. Предлага на съда като приложи императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК в новата му редакция /ДВ,
бр.26/2010г./ и след като определи на подсъдимия Я.И. наказание “лишаване от
свобода” около минималния размер от пет
години, предвиден в чл.199, ал.1 от НК да го намали с една трета. По отношение
на подсъдимия М.М. също пледира за определяне на наказанието лишаване от
свобода около минималния размер от три години, предвиден в чл.198, ал.1 от НК и
за намаляването му с една трета на основание чл.58а от НК. За непълнолетният подсъдим В.С. предлага индивидуализацията
на размера на наказанието “лишаването от свобода” да бъде определен при отчитане
на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства съобразно критериите за
справедливост, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено.
Защитникът на подсъдимия Я.И. – адв. З.Я. ***, в хода на съдебните прения не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът
да определи на подзащитният му И. наказание с оглед
направеното от него самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт под минимума от пет години, предвиден в закона за
извършеното престъпление. Пледира при индивидуализиране на наказанието
“лишаване от свобода” да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства направените от подзащитния му пълни самопризнания, липсата на физическо и
сериозно психическо увреждане на пострадалата. В тази връзка пледира за
наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 години и 6 месеца.
Подсъдимият Я.И.И. поддържа пледоарията на защитника си.
Защитникът на подсъдимия М.М. – адв. В.М. *** в хода на
съдебните прения също не оспорва фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния
му М. наказание лишаване от свобода с оглед направеното от него самопризнание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и при превеса
на смекчаващите отговорността му обстоятелства, което да индивидуализира към
минимума от три години, предвиден в закона за извършеното престъпление и да го намали с една трета на основание чл.58а от НК.
Подсъдимият М.А.М. поддържа пледоарията на защитника си.
Защитникът на
подсъдимия В.С. – адв. Е.Н. *** в хода на съдебните прения не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да
определи на подзащитния й С. наказание с оглед
направеното от него самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт към минимума, предвиден в закона за извършеното
престъпление. Пледира при индивидуализиране на наказанието “лишаване от
свобода” да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното
съдействие за разкриване на престъплението в хода на досъдебното производство и
тежкото му семейно положение – израснал без родителски контрол. Пледира
изпълнението на определеното от съда наказание лишаване от свобода на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият В.Д.С. поддържа пледоарията на защитника си.
Подсъдимите И., М.
и С. в проведеното открито съдебно заседание направиха искане за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като всеки от тях направи изявление, с
което призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът разгледа и
реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Я.И.И. е
роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият И. е осъждан многократно, като от значение за правната квалификация на
деянието са следните осъждания:
С присъда по НОХД № 848/2001 г. на РС – Стара Загора му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 години за извършени престъпления по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195 от НК, като присъдата е влязла в
сила на 26.02.2002 г. Наканието е изтърпяно в периода 25.01.2003 г. –
05.01.2006 г., съгласно § 90 от ЗИДНК - отделно;
От 28.01.2001 г. до
22.04.2009 г. е изтърпял общо наказание в размер на четири години «лишаване от
свобода» по присъди:
- по НОХД № 1324/2001 г.
на РС – Стара Загора в размер на три години «лишаване от свобода» за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, извършено на 11/13.01.2002 г.
Присъдата е влязла в сила на 02.08.2002 г.;
- по НОХД № 41/2002 г.
на РС – Стара Загора в размер на една година «лишаване от свобода» за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК, извършено на 07.01.2001 г. Присъдата
влязла в сила на 24.10.2002 г.;
- по НОХД № 1131/2002 г.
на РС – Стара Загора в размер на три години «лишаване от свобода за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, извършено на 26.02.2001 г. Присъдата
влязла в сила на 25.11.2004 г.;
- по НОХД № 407/2003 г.
на РС – Стара Загора в размер на две години «лишаване от свобода за
престъпление по чл.196 от НК, извършено на 23.10.2000 г.
С Определение №
54/16.03.2006 г. по ЧНД № 101/2006 г. на РС – Стара Загора, на основание чл.25,
ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК и чл.24 от НК е определено общо наказание
от четири години «лишаване от свобода», наложено му по горепосочените присъди.
Освободен на 22.04.2009
г., съгласно чл.2 от Закона за Амнистия от 26.03.2009 г.
Подсъдимият М.А.М. е роден на *** *** Загора, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен,
с ЕГН **********.
Подсъдимият М. е осъждан многократно за престъпления против собствеността,
извършени от него като непълнолетен, като с определение от 14.01.2010 г., постановено
по ЧНД № 1809/2009 г. са кумулирани наложените му наказания по НОХД № 1785/2008
г. и НОХД № 24/2009 г. и е определено едно общо наказание «пробация» с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 от НК за срок от една година и шест
месеца и безвъзмезден труд 300 часа за една година. Наказанието е изтърпяно в
периода 17.12.2008 г. – 12.08.2010 г.
От 13.08.2010 г. търпи
едно общо наказание «пробация» с Определение № 25/14.01.2010 г. по НОХД №
1326/2009 г. и НОХД № 693/2009 г. с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2
от НК за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд 100 часа за една
година. От 26.08.2010 г. наказанието е спряно на сонование чл.228, ал.3 от ЗИНЗС, тъй като е задържан с постоянна мярка за неотклонение «Задържане под
стража».
На подсъдимият М. със
споразумение от 14.11.2007 г. по НОХД № 805/2007 г. по описа на РС – Стара
Загора за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание «лишаване от
свобода» за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл.69,
ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години.
Определението е в сила от 14.11.2007г.
Подсъдимият В.Д.С. е роден на *** *** Загора, българин, български гражданин, неженен, осъждан,
без образование, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият В.С. е
осъждан три пъти, за престъпления против собствеността, извършени от него като
непълнолетен по НОХД № 1785/2008 г. на РС – Стара Загора на пробация, с двете задължителни
пробационни мерки за срок от една година, като присъдата е влязла в сила на
09.12.2008г.; по НОХД № 1232/2009 г. на РС – Стара Загора на пробация, с двете задължителни
пробационни мерки за срок от една година, като определението е влязло в сила на
23.07.2009 г. и по НОХД № 1338/2010 г. на РС – Стара Загора на лишаване от свобода за
срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от четири години,
като определението е влязло в сила на 12.10.2010г. .
Подсъдимите
Я.И., М.М. и В.С. ***. И тримата не работели и за да набавят се себе си
средства извършили следното:
Свидетелката
В.Г. Д. работела, като управител в аптека „***” в гр. Стара Загора. На 05.01.2010 година, около
18,30 часа, пострадалата свидетелка В.Г. Димова се прибирала от работа, като се
движила по ул. „Охрид” в гр. Стара Загора. По улицата, по която вървяла нямало
хора. Било тъмно, но работело уличното осветление. В лявата си ръка тя носела
черна на цвят дамска чанта от естествена кожа с цип отгоре.
По
същото време подсъдимите се прибирали към кв.”Чумлека”.
Като стигнали улица „Охрид” видели пред себе си свидетелката Д.. Видели, че тя носи дамска чанта. Подсъдимият М.М.
казал на другите подсъдими да вземат чантата на жената. Другите двама подсъдими
се съгласили веднага. Преди свидетелката Д. да стигне намиращия се в близост хранителен
магазин я настигнал подсъдимия В.С.. Той
спрял пред входа на магазина с лице към нея. В това време от лявата й страна
застанал подсъдимия М.М., който дръпнал силно дамската чанта от ръката й и я
блъснал. В същия момент пострадалата Д. видяла
и подсъдимия Я.И.. Подсъдимият М. взел чантата от ръката й и тримата подсъдими
избягали по посока улица „Верея” (бившата улица
„Захари Стоянов”) към улица „Гоце Д.”. Пострадалата Д. се развикала и се
опитала да ги настигне, но не успяла.
В
дамската чанта на свидетелката Д. имала дамско портмоне от естествена кожа на
стойност 15 лева, лична карта на стойност 18 лева /вкл. таксата за издаване/,
пари – 30 лева, очила с диоптър /комбинация от метал и пластмаса/ на стойност
140 лева, мобилен телефон, марка „Нокиа”, модел 2630
на стойност 90 лева, СИМ карта на мобилен оператор „Виваком”
на стойност 6 лева, 2 броя карти за пътуване с автобус № 13 на стойност 57
лева, 2 броя червила и комплект сенки за очи на стойност 30 лева. Самата чанта
била на стойност 80 лева.
Тримата подсъдимите отишли в къщата на подсъдимия М.М..
Там отворили чантата, като от портмонето извадили парите и си разделели по 10
лева. Подсъдимият В.С.
поискал да вземе за себе си мобилния телефон „Нокиа”,
и след като се уговорил с другите двама подсъдими им дал по 7 лева за телефона.
Освен мобилния апарат С. взел и чантата за себе си.
От заключението на съдебно – оценителна експертиза
е видно, че стойността на вещите отнетите от владението на пострадалата Д. е общо в размер на 466,00 лева.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от всеки от подсъдимите Я.И., М.М.
и В.С. самопризнания на всички факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към
доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимия Я.И.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във
вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, подсъдимия М.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, подсъдимия В.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК, като на 05.01.2010 година в гр. Стара Загора в съучастие помежду
си, като съизвършители отнели чужди движими вещи –
дамска чанта от естествена кожа на стойност 80 лева, дамско портмоне от
естествена кожа на стойност 15 лева, лична карта на стойност 18 лева /вкл.
таксата за издаване/, пари – 30 лева, очила с диоптър /комбинация от метал и
пластмаса/ на стойност 140 лева, мобилен телефон, марка „Нокиа”,
модел 2630 на стойност 90 лева, СИМ карта на мобилен оператор „Виваком” на стойност 6 лева, 2 броя карти за пътуване с
автобус № 13 на стойност 57 лева, 2 броя червила и комплект сенки за очи на
стойност 30 лева, вещи на обща стойност 466 лева, от владението на В.Г. ***, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като са използвали за това сила, и
грабежа е извършен в условията на опасен рецидив за подсъдимия Я.И., а подсъдимия В.С. макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Безспорно се
доказа по делото, че подсъдимите И., М. и С. действайки в съучастие помежду си,
като съизвършители с гореописаното деяние са
осъществил от обективна страна и двата акта на съставното престъпление грабеж –
съставите на кражба по чл.194, ал.1 от НК и принуда по чл.143, ал.1 от НК.
Тримата подсъдими като съизвършители чрез
гореописаните действия са извършили грабежа чрез използване на физическа
принуда по отношение на пострадалата В. Д. - владелец на движимите вещи,
предмет на престъплението, индивидуализирани по вид и стойност и са установил
своя фактическа власт върху тях.
Подсъдимият И. с
деянието си е осъществил квалифицирания състав на грабежа по чл.199, ал.1, т.4
от НК – тъй като грабежа е извършен
в условията на опасен рецидив.
Видно от справката и бюлетините за съдимост обсъдени
по-горе, подсъдимият И. е извършил на 05.01.2010 г. престъплението, предмет на
настоящото наказателно производство в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29 ал.1 б.”а” и б ”б” от НК, тъй като го е извършил 1. след като е осъждан, както за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено на основание чл.66 от НК и 2. към датата на извършването му е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимият И. *** горните наказанията
лишаване от свобода на 22.04.2009 г., и към датата на
извършване на настоящото деяние не са изтекли предвидените в чл. 30 ал. 1 от НК пет години.
Предвид изложеното
и тъй като към датата на извършване на процесния грабеж
не е бил изтекъл 5 - годишния срок по чл.30, ал.1 от НК съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият И. го е извършил в
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и е осъществил
квалифициращия признак по т.4 на чл.199, ал.1 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно от подсъдимите, под формата на пряк
умисъл, като същите са съзнавал обществено опасния характер на деянието, а
именно - че отнемат чужди движими вещи, че владелеца не е съгласен с това и че
това несъгласие се преодолява чрез упражнената физическа принуда. Подсъдимите са
предвиждали и е искали настъпването на обществено опасните последици от
извършеното.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Я.И. престъпление
по чл.199, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на виновния.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия И. самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този
подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на това
и на основание чл. 373, ал.2 от НПК съдът определи и наложи на подсъдимия И. за
извършеното престъпление наказание лишаване от свобода под минимума от пет
години, предвиден по чл.199, ал.1 от НК,
при условията на чл.58а от НК в редакцията му към момента на извършване на
деянието, ДВ, бр.27/2009г., във
връзка с чл.2, ал.2 от НК като най-благоприятен за дееца закон, предвиждащ при
определяне на наказанието императивно приложението на чл.55 от НК, в случая на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При индивидуализация на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства – по-ниската степен на обществена опасност на деянието от
обичайните за този вид престъпления, предвид незначителната по интензитет
физическата принуда употребена спрямо пострадалата; тежкото социално и материално положение на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
за подсъдимия И. съдът отчете високата лошите му характеристични данни – касае се личност с трайно изградените му
престъпни навици и упоритост при осъществяване на престъпните намерения.
Сочените от
защитата като смекчаващи отговорността обстоятелства - направените самопризнания и признанието за вината,
съдът не прие като такива, защото са отчетени като основание за разглеждане на
делото по реда на гл.ХХVІІ от НПК и за определяне на наказанието под
законоустановения минимум.
Съдът, след като
съобрази обстоятелствата по чл.54 от НК от значение за индивидуализацията на
наказанието и целите по чл.36 от НК, определи и наложи на подсъдимият Я.И.
наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест
месеца, което на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС постанови да
изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ режим.
Съдът прие, че
целите на наказанието по чл.36 от НК могат да се постигнат и без да се налага
евентуално предвиденото наказание - конфискация до една втора от имуществото на
виновния и не наложи такова на подсъдимия. Видно от справката му за СИС същият
няма движимо и недвижимо имущество.
За извършеното
от подсъдимия М.М. престъпление по чл.198, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до десет години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия М. самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този
подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на това
и на основание чл. 373, ал.2 от НПК съдът определи и наложи на подсъдимия М. за
извършеното престъпление наказание лишаване от свобода под минимума от три
години, предвиден по чл.198, ал.1 от НК,
при условията на чл.58а от НК в редакцията му към момента на извършване на
деянието, ДВ, бр.27/2009г., във
връзка с чл.2, ал.2 от НК като най-благоприятен за дееца закон, предвиждащ при
определяне на наказанието императивно приложението на чл.55 от НК, в случая на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При индивидуализация на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства – по-ниската степен на обществена опасност на деянието от
обичайната за този вид престъпления, предвид незначителната по интензитет
физическата принуда употребена спрямо пострадалата; младата възраст на
подсъдимия; тежкото му социално и материално положение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
за подсъдимия М. съдът отчете лошите
му характеристични данни предвид предишните му осъждания.
Съдът, след като
съобрази обстоятелствата по чл.54 от НК от значение за индивидуализацията на
наказанието и целите по чл.36 от НК, определи и наложи на подсъдимият М.М.
наказание лишаване от свобода за срок от една години и осем
месеца, което на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС постанови да
изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален СТРОГ режим.
За извършеното
от непълнолетния подсъдимия В.С. престъпление по чл.198, ал.1 от НК с
редуцирането му по чл.63, ал.1, т.3 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия С. самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този
подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на това
и на основание чл. 373, ал.2 от НПК съдът определи и наложи на подсъдимия С. за
извършеното престъпление наказание пробация, при условията на чл.58а от НК в редакцията
му към момента на извършване на деянието, ДВ,
бр.27/2009г., във връзка с чл.2, ал.2 от НК като най-благоприятен за дееца
закон, предвиждащ при определяне на наказанието императивно приложението на
чл.55 от НК, в случая на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК. На основание чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2, във вр. с
ал.3, т.1 във вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК му наложи следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител,
и двете за срок от една година и осем месеца. При индивидуализация на наказанието пробация чрез определяне на вида и срока на пробационните мерки съдът отчете по-ниската степен на обществена опасност на
деянието от обичайната за този вид престъпления, предвид незначителната по
интензитет физическата принуда употребена спрямо пострадалата, като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете тежкото семейно положение на подсъдимия – израснал без родителски контрол,
както и тежкото му социално и материално положение. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство за подсъдимия С. съдът отчете лошите му характеристични данни предвид предишните
му осъждания и липсата на корекция в поведението му. Извършил е деянието след като вече е изтърпял наказание пробация за друго
престъпление.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението –
ниското правно съзнание на тримата подсъдими и стремежът им към
облагодетелстване по престъпен начин.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от
наказанието, наложено на подсъдимите Я.И. и М.А. времето, през което са били с
мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело, за подсъдимия И.,
считано от 19.08.2010 г., а за подсъдимия М.,
считано от 26.08.2010г. до влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на всеки от
подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на по
30 лева, които да заплатят в
полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: