Р Е Ш Е Н И Е
№270
гр. Габрово 27.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 152 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът ”А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно наименование
„Мобилтел” ЕАД/ твърди, че е сключил с ответницата М.В.В., с индивидуален абонатен
номер *********
договор за електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) № М4496905 от 24.03.2015 г.
По силата на Договора
ищецът предоставил на абоната услуги, съгласно Общите условия за
взаимоотношенията между А1 България и абонатите, и избрания от абоната тарифен
план, посочен в Приложение № 1 към договора, които услуги той следва да заплаща
по начин и в срокове, уредени в Общите условия на оператора и договорите. С
горепосочения договор е избран тарифен план Мтел Трансфер L за телефонен номер 0899****** със SIM карта № 8935901187013555515 и телефонен номер 0899****** със SIM карта № 8935901187013555507. Месечната абонаментна такса за него
е в размер на 22,90
лева (19,08 лева без ДДС). Промяна на условията по този Договор
може да бъде извършена чрез подписване на анекс, нов договор и/или Приложение,
съгласно чл. 3.4 от същия. В тази връзка са подписани нови два договора от
02.06.2015 г. и 13.10.2015 г., с които се добавят тарифни планове за посочените
в тях телефонни номера.
С договор
за електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) от 02.06.2015 г., е избран тарифен план за телефонен
номер 0887******,
видно от Приложение №1 към същия. Месечната абонаментна такса, която е
определена за ползване на услугите, е в размер на 40,00 лева (33,33 лева без ДДС), като е уговорена отстъпка от 20% за
срока на договора.
С договор
за електронни съобщителни услуги (Договор за услуги) от 13.10.2015 г. и Приложение № 1 от същия, приложен
към исковата молба е посочен тарифен план за телефонен номер **********.
Месечната такса за него е в размер на 14,90 лева (12,42 лева без ДДС), като е
уговорена отстъпка в размер на 50 % за срока на договора.
Поради неплащане на уговорените суми в срок по Договор за
услуги от 24.03.2015 г. за телефонен номер 0899****** и по Договор за услуги от
13.10.2015 г. за телефонен номер **********, предоставянето на услугите е било
спряно, съгласно т. 27.2 от Общите условия за взаимоотношенията между А1
България и абонатите и чл. 6.3. от горепосочените договори. В тази връзка, при
възстановяване на услугите с фактура № ********** от 26.05.2016 г. за
посочените телефонни номера са начислени такси за повторно включване в размер
на 1,90
лева (1,58 лева без ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за
периода. В тези случаи се начислява и месечна такса за периода, през който
услугата е била спряна от оператора поради неплащане на задълженията за
предходен период.
Освен
месечната такса при фактуриране на използваните услуги, се заплащат и всички
услуги, които са извън тарифния план или надвишават кредитния лимит. Те се
таксуват съгласно действащия Ценоразпис за съответната услуга без тарифен план.
Същото се прилага и когато договорът е прекратен и се фактурират услугите по
стандартните цени без тарифен план.
Поради
незаплащане в срок на уговорените суми по горепосочените договори, е изпратен SMS за уведомяване за просрочено задължение, което е отразено
като отделна такса във фактура № ********** от 27.04.2016 г. Сумата, която е
начислена е в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС),
съгласно действащия Ценоразпис за съответния период.
Всички
подписани договори между страните стават неразделна част от последния такъв и
се идентифицират с уникалния номер на абоната („Клиентски номер").
Условията, посочени в тях, запазват силата си, доколкото в последващ договор не
е уговорено друго и доколкото не се изменят от последващ договор или приложения
към него - чл. 5.1. от горепосочените договори за услуги, подписани между А1
България и М.В.В..
За неуредените в индивидуалния договор въпроси, следва да се
прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
"Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM,
UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия"). Те имат
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договора
за услуги, съгласно т.6 от Общите условия.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на
задълженията си по посочените договори, ищецът „А1 България” ЕАД, издава
ежемесечни фактури за предоставяните услуги на абоната. От своя страна обаче,
последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите.
В настоящия случай са налице незаплатени задължения по
гореописаните договори за услуги по следните фактури за периода от 25.03.2016
г. до 25.08.2016 г. : Фактура № ********* от 25.03.2016г. на стойност 253.25
лева, Фактура № ********* от 27.04.2016г. на стойност 1 736.99 лева,
фактура № ********* от 26.05.2016г. на стойност 37.13 лева, фактура №*********
от 27.06.2016г. на стойност 23.48 лева, фактура №********* от 27.07.2016г на стойност -0.60 лв. и фактура № *********
на стойност 0.24 лева.
Задълженията по издадените фактури са станали изискуеми, тъй
като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на
абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в
нея сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по
реда на ГПК.
Издадените от ищеца фактури относно задълженията на
потребителя за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно
т. 26.6 от Общите условия, според която месечните сметки на Потребителя могат
да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на
издаване на фактурата. Гореизложеното води до извода, че „А1 България” ЕАД е
изпълнил задължението си по горепосочените договори, поради което възниква и
задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги.
Поради неизпълнение в
определения срок на задълженията от страна на абоната, предоставянето на
услугите по горепосочените договори за конкретните телефонни номера е спряно,
но не е последвало плащане от страна на абоната и след това. В конкретния
случай забавата на плащането на дължимите суми по горепосочените фактури за
договорите за услуги е продължила повече от 124 дена, поради което съгласно т.
54.12 от Общите условия, договорите се считат за едностранно прекратени от
страна на мобилния оператор. В тази връзка и на основание чл. 92 от Закона за
задълженията и горепосочените договори, е начислена неустойка по правилата,
описани в същите (чл. 6.3.1. от Приложение № 1 към Договор за услуги от
24.03.2015 г., чл.5.3.1. от Приложение №1 към Договор за услуги от 02.06.2015
г. и чл. 6.3.1 от Приложение №1 към Договор за услуги от 13.10.2015 г.).
Размерът на неустойката се определя на база всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В тази
връзка, неустойката за незаплатените задължения е начислена за всяка от
предоставяните услуги за съответните телефонни номера, както следва:
133,56 лв. (7 оставащи месечни вноски х 19,08
лв.) - за телефонен номер 0899****** по Договор за услуги от 24.03.2015 г.;
114,48
лв. (6 оставащи
месечни вноски х 19,08 лв.) - за телефонен номер 0899****** по Договор за
услуги от 24.03.2015 г.;
299,97
лв. (9 оставащи
месечни вноски х 33,33 лв.) - за телефонен номер 0887****** по Договор за
услуги от 02.06.2015 г.;
161,46
лв. (13 оставащи
месечни вноски х 12,42 лв.) - за телефонен номер ********** по Договор за
услуги от 13.10.2015 г.
Към Договор за услуги от 13.10.2015 г., с който е допълнен
Договор за услуги от 24.03.2015 г., е сключен и Договор за продажба на изплащане
от 13.10.2015 г. за същия абонатен номер. По силата на този
договор, продавачът – „А1 България” ЕАД, прехвърля на купувача - М.В.В.,
правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължава
да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно
условията и сроковете по договора. В настоящия случай става въпрос за срок на
договора от 23 месеца, като първоначалната вноска е в размер на 8,00 лв., платима
при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в
Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е Апарат Alcatel
Pop С7 DS Black 23м.
Видно от представения Договор за продажба на изплащане и
приемо- предавателния протокол в Приложение №1 от същия, ищецът е изпълнил
задължението си да предаде вещта, предмет на договора, но от страна на длъжника
не са заплатени необходимите вноски. Към момента на подаване на настоящата са
налице незаплатени задължения, във връзка с посочения Договор за продажба на
изплащане, по следните фактури за периода от 25.03.2016 г. до 27.09.2016 г., издадени
по М4496905 от 24.03.2015 г.:
Фактура № ********* от 25.03.2016г. на стойност 8.00 лева, Фактура
№ 331918461от 27.04.2016г. на стойност 8.00 лева, Фактура № 333494496от
26.05.2016г. на стойност 8.00 лева, Фактура № 335231322от 27.06.2016г. на
стойност 8.00 лева, Фактура № ********* от 27.07.2016г. на стойност 8.00 лева, Фактура
№ ********* от 25.08.2016г. на стойност 8.00 лева и Фактура № 340228186от
27.09.2016г. на стойност 96.00 лева
Договорът за продажба на изплащане се прекратява при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача. В настоящия случай е налице тази хипотеза и всички суми, дължими до
края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за
тези суми (в случая това е Фактура № ********* от 27.09.2016 г.) и следва да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл.
12.3. от Договора за продажба на изплащане от 13.10.2015 г. Договорът се счита
за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засяга задължението
на купувача за плащане на дължимите суми.
Предвид изложеното, към датата на
депозиране на исковата молба ищецът счита, че има изискуемо и непогасено
вземането към М.В.В. по гореописаните фактури. Претендираната от него с
подаденото на 26.10.2018 г. заявление по чл. 410 от ГПК главница се формира като сбор от
посочените суми във фактурите, изброени по- горе в размер на 2 195,69 лева и начислената неустойка в общ размер на
709,47 лева, при неизпълнение на гореописаните договори за
услуги.
При неизпълнение в срок на
задълженията си, потребителят дължи на „А1 България” ЕАД обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България. Това дава право
на ищеца да претендира обезщетение за забава под формата на законна лихва за
забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на
фактурите до датата подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 544,05 лева.
За
събиране на горните суми „А1 България” ЕАД е депозирал в ГРС заявление по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. Д. №2095/2018г. по описа на ГРС и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Подаденото от длъжника М.В.В.
възражение определя интереса на ищеца от
предявяване на настоящия иск като моли съда да признае за установено, че ответницата М.В.В., му
дължи присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми
както следва :
Сумата от 2 905,16 (две хиляди
деветстотин и пет цяло и шестнадесет стотни) лева - главница;
Сумата от 544,05 (петстотин
четиридесет и четири цяло и пет стотни) лева законна
лихва за забава, изчислена върху сумата от 2 195,69 лева за периода от
10.04.2016 г. до 26.10.2018 г.; Законна лихва върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение - 26.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и за присъждане на направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Изпълнена е
процедурата по чл.131 и сл. от ГПК, като в законния срок не е постъпил отговор от ответницата. В депозираното възражение по чл. 414 от ГПК в
заповедното производство, ответницата не е оспорила начислените за заплащане суми, а единствено е посочила,
че разговорите в роуминг са направени от
бившия й съпруг.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Видно
от представените по делото доказателства е, че на 24.03.2015 г.
ищецът
„А1 България” ЕАД / с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД/ е сключил с ответницата М.В.В. договор
за далекосъобщителни услуги № М4496905 за телефонни номера 0899****** и 0899******,
като е избрала
за тях тарифен план Мтел Трансфер L при цена на месечния абонамент 22,90 лева с ДДС за всеки от
телефонните номера.
В съответствие с чл. 3.4 от сключения
договор, на 02.06.2015 г. и 13.10.2015 г. са подписани нови два договора, за
телефонен номер 0887****** с тарифен план Мтел Безкрай 40 с месечна
абонаментна такса 40.00 лв. с ДДС, и за телефонен номер ********** Мобилтел мобилен
интернет сърф М с цена 14.90 лв. с ДДС.
Към Договора за услуги от 13.10.2015 г., с който е допълнен
Договор за услуги от 24.03.2015 г., е сключен и Договор за продажба на изплащане
от 13.10.2015 г. за същия абонатен номер като по силата на този
договор, продавачът – „А1 България” ЕАД, прехвърлил на купувача - М.В. Банкова,
правото на собственост върху Апарат
Alcatel Pop С7 DS
Black 23м. Срокът на договора е 23 месеца, като първоначалната
вноска е в размер на 8,00 лв., платима при подписването на
договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към
Договора за продажба на изплащане.
По
делото са приложени като доказателство фактури с № № Фактура № *********
от 25.03.2016г. на стойност 253.25 лева, Фактура № ********* от 27.04.2016г. на
стойност 1 736.99 лева, фактура № ********* от 26.05.2016г. на стойност
37.13 лева, фактура №********* от 27.06.2016г. на стойност 23.48 лева, фактура
№********* от 27.07.2016г на стойност
-0.60 лв. и фактура № ********* на стойност 0.24 лева.
Видно от тях незаплатените услуги за периода от 09.04.2016г. до 25.08.2016г. са
в общ размер на 2 051.69 лева, а
незаплатените лизингови вноски за апарат
Alcatel Pop С7 DS Black 23м в общ размер на 144.00 лева.
По делото не е приложена фактура за
претендираните от ищеца неустойки по сключените 4 договора за услуги в общ
размер на 709.47 лв., представляваща сбор от абонаментните вноски до изтичане срока
на договорите. Претенция за заплащането й за пръв път е предявена с
депозирането на заявление по чл. 410 от ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2095/2018г.
на ГРС въз основа на депозираното на 26.10.2018г. заявление Издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5713/01.11.2018г. за
сумите 2 195.69 лева главница, представляваща сбора на незаплатените
услуги и лизингови такси, ведно със законната лихва върху така формираната
главница , считано от 26.10.2018г., сумата 544.05 лева лихва за забава начислена за периода
10.04.2016г. – 26.10.2018г. върху претендираната главница от 2 195.69
лева, както и 709.69 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М4496905/24.03.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2018г.
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника М.В.В., която е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК, заявявайки,
че не отрича съществуването на задължението по заповедта, но твърди, че фактическия
ползвател на услугите в роуминг е бившия й съпруг, очевидно считайки, че това
задължение следва да бъде заплатено от него. Възражението на
ответницата е правно ирелевантно. Последната е страна по сключените договори и
като такава е носител на възникналите въз основа на тях задължения за заплащане
на използваните услуги. Обстоятелството, че В. е предоставила СИМ – картите на
бившия си съпруг е без правно значение
за изхода на настоящия спор.
При
така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна за
безспорно установено, че съществува вземането на ищеца„А1 България” ЕАД
/ с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД/ спрямо ответницата М.В.В. по заповед за изпълнение на парично задължение № 5713/01.11.2018г. по ч. гр. д. № 2095/2018г.
на ГРС само досежно претендираната със заявлението главница в размер на 2 195.69
лева главница, представляваща сбора на незаплатените услуги и лизингови вноски,
и за сумата от 544.05 лева лихва за
забава начислена за периода 10.04.2016г. – 26.10.2018г. върху претендираната
главница от 2 195.69 лева.
В останалата част исковата претенция за установяване
съществуването на вземане за неустойка в размер на 709.69 лева, съдът счита за
неоснователна, поради нищожност на неустоечните клаузи, които нарушават
разпоредбите на ЗЗП и противоречат на
добрите нрави.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС: уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции клауза за неустойка е нищожна. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в
случай, че абонатът наруши задълженията си по приложението, договора или ОУ, в
т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок за ползване, операторът да има право да прекрати договора
и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок за ползване. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като съществено нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Това противоречие е налице още при
сключването на договора, при което не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, и в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение по нея. Клаузата от процесния договор относно неустойката е нищожна
и на основание чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, поради това, че е
неравноправна, доколкото при
неизпърнение от страна на телекомуникационното
дружество не е предвидена реципрочна неустоечна клауза.
Задължение на съда е да
следи служебно дори и при незаявено основание за нищожност на договора, когато:
1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие
с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на
Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./.
С оглед на изложеното
исковата претенция досежно неустойката следва да бъде отхварлена.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковото производство
разноски в размер на 109.25 лева съобразно уважената част на иска и разноски в
заповедното производство, съобразно потвърдената чест на вземането в размер на 78.43
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, че по Договор №
М4496905
от 24.03.2015 г., с абонатен номер ********* за периода от 09.04.2016г. до 25.08.2016г. същата ДЪЛЖИ
на „ А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул.
“Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски – членове
на Съвета на директорите, главница в размер на 2 195.69 лева /две хиляди
сто деветдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, ведно със законната
лихва считано от 26.10.2018г. и сумата
от 544.05 лева / петстотин четиридесет и четири лева и пет стотинки/ лихва за
забава за периода 10.04.2016г. – 26.10.2018г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5713/01.11.2018г. по ч. гр. д. № 2095/2018г.
по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на„ А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК *********
против М.В.В., ЕГН ********** с основание чл. 422 от ГППК В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ досежно претенцията за заплащане на неустойка в размер на 709.69
лева / седемстотин и девет лева и шестдесет и девет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „ А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с
предишно наименование “МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, представлявано от Александър
Димитров и Младен Маркоски – членове на Съвета на директорите, сумата от 109.25
лева / сто и девет лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски в исковото
производство, съобразно уважената част на иска и разноски в заповедното
производство, съобразно потвърдената чест на вземането в размер на 78.43 лева /
седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :