РЕШЕНИЕ№260151

 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 5582 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от П.Р.Г. против „Банка ДСК“ АД (с предишна правно-организационна форма „Банка ДСК“ ЕАД) кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 799 лв. (цената на иска е определена след прието с Определение от 26.09.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща получена без правно основание от ответника по договор за ипотечен кредит от 03.07.2008 г., изменен с Допълнително споразумение от 12.10.2016 г., поради неравноправност на клаузите, установени в чл. 7 от Договора, чл. 9.1, чл. 9.4., чл. 9.5. и чл. 24.3. от ОУ, както и сумата от 111, 11 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.03.2020 г. до 21.05.2020 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.05.2020 г., до окончателното й изплащане.

С Определение № 260198/26.06.2023 г. съдът е конституирал на основание чл. 218 ГПК Еднолично адвокатско дружество „Р. Г.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление гр. **********, партер, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца П.Р.Г..

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит от 03.07.2008 г., по силата на който ответникът отпуснал на ищеца сумата от 55 000 лв. със срок за погасяване на кредита от 360 месеца, платима на месечни погасителни вноски по разплащателна сметка съгласно Приложение № 1, с размер на погасителната вноска от 395, 55 лв. Твърди, че с клаузата на чл. 7 от Договора е установено, че договорната лихва се формира от базовия лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка по програма „ДСК Уют“ – Приложение № 2, като към датата на сключване на договора лихвеният процент е от 7,79 %, формиран от базовия лихвен процент от 4, 69 % и надбавка от 3, 10 %. Сочи, че през месец октомври 2008 г. лихвеният процент е увеличен на 8, 79 %, вследствие на което удържаната сума за месечна вноска е от 433, 50 лв. Сочи, че през следващите години на действие на договора отново едностранно се увеличава лихвения процент по договора. Поддържа, че на 12.10.2016 г. е сключено допълнително споразумение към договора, като с клаузата на чл. 1.2. от последното е уговорено, че се променя лихвения процент по кредита, като същият се олихвява с преференциален променлив лихвен процент от 6, 290 % годишно, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR, който към датата на сключване на договора е 0, 331 %, а при отрицателна стойност се приема, че последната е равна на нула, плюс фиксирана надбавка от 5, 959 %. В клаузата на чл. 1.3. било установено, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR, при предпоставките, реда и сроковете, посочени в Общите условия. Сочи, че на 18.09.2019 г. заплатил предсрочно изцяло остатъка от задължението по кредита в размер на сумата от 47 350, 58 лв. Поддържа, че удържаните от неговата сметка суми за погасителни вноски за периода от 03.11.2008 г. до 12.10.2016 г. не са били дължими в пълния им размер, тъй като увеличението на размера на договорната лихва се основава на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради така изложените съображения счита, че със сумите, заплатени за договорна лихва, надхвърляща действителния размер на последната, следвало да бъде погасено задължението за главница. Счита, че клаузата на чл. 7 от Договора е неравноправна в частта, с която е предвидено, че за предоставения кредит кредитополучатедят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора. Тази клауза счита за неравноправна, тъй като въз основа на нея промяната на базовия лихвен процент се предоставя изцяло па преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Поддържа, че са налице основанията за неравноправност и на клаузата на чл. 9.1. от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, която предвижда, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, клаузата на чл. 9.4. от ОУ, съгласно която при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план, както и клаузата на чл. 24.3. от ОУ, съгласно която кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Счита за неравноправна и клаузата на чл. 9.5. от ОУ на ответника в редакцията им от септември 2016 г., в частта й, с която се предвижда в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на някое от условията, при които му е предоставен преференциален лихвен процент, кредиторът да определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница. Поддържа, че договорната лихва за периода от 12.10.2016 г. до 18.09.2019 г. е неправилно определена, тъй като не е съобразено, че главницата следва да се счита погасена в по-голям размер при удържане на недължимо платеното. Сочи, че през 2019 г. констатирал, че банката удържа погасителни вноски в по-висок размер от тези, определени в допълнителното споразумение. По така изложените съображения, счита, че заплатената сума от 47 350, 58 лв. надхвърля действително дължимите суми за главница и договорна лихва, поради което и сумата от 5 000 лв. е получена без наличие на правно основание за това от ответната банка, като претендира частично сумата от 1 000 лв., ведно с обезщетение за забава.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявената искова претенция не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, тъй като не са посочени конкретните основания за неравноправност на клаузите. Твърди, че цената на иска се определя от стойността на договора за кредит, поради което последното следва да се изпрати по компетентност на съответния окръжен съд, като при определяне на местната подсъдност се съобрази, че седалището и адреса на управление на ответника е в гр. София. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че не е налице едностранна промяна на лихвения процент по договора за кредит, тъй като лихвеният процент е зависим от стойността на лихвения индекс Sofibor, като изменението е в резултат на увеличаване именно на този индекс. На следващо място се сочи, че увеличението на лихвения процент е в резултат на други договорени с клиента условия, изтичане на първоначален период на олихвяване, неизпълнение на условията по кредитна програма „ДСК Уют“. Твърди, че промяната на лихвения процент е приета от страна на длъжника чрез подписване на допълнителното споразумение към договора за кредит. Счита, че не са налице условията по чл. 143 ЗЗП, а именно наличие на уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на и задълженията на потребителя и кредитора. Поддържа, че променливостта е обусловена от срока на предоставяне на услугата и непредвидимостта на икономическите фактори, които оказват влияние върху цената на услугата. Счита, че не са налице основанията за неравноправност на клаузите на договора по чл. 146, т. 12 ЗЗП, тъй като размерът на лихвата е обусловен от базовия лихвен процент, който е подложен на промени. Счита, че оспорените клаузи са достатъчно ясни и отговаря на изискванията на закона, поради което не е налице основанието по чл. 143, т. 13 ЗЗП. Поддържа, че клаузите на договора са индивидуално уговорени между страните, което води до липса ма предпоставките по чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Счита, че доказателство за липсата на неравноправни клаузи е обстоятелството, че лихвеният процент е намаляван. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен Договор за ипотечен кредит от 03.07.2008 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и П.Р.Г. в качеството му на кредитополучател, по силата на който в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на сумата от 55 000 лева, платим за 360 месеца на погасителни вноски, считано от датата на усвояване на кредита. Установена е падежна дата за издължаване на кредита – 03-то число. В клаузата на чл. 7, ал. 1 от сключения между страните договор е установено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, формирана от  базовия лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, като е установено, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4, 69 %, стандартната надбавка е в размер на 3, 10 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7, 79 %.

В разпоредбата на чл. 9.1. от Общите условия, действащи към датата на сключване на договора за кредит, е установено, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В разпоредбата на чл. 9.4. от Общите условия е установено, че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. С клаузата на чл. 9.5. от Общите условия е установено, че ако кредитополучателят заплаща преференциална лихва по кредита, даваща право на отстъпка от надбавката, в случай на неизпълнение на някое от условията, при които е предоставена отстъпката (подробно описани в Приложение към договора) кредитополучателят губи право на съответната отстъпка от датата на неизпълнението.  С разпоредбата на чл. 24.3. от Общите условия е установено, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В разпоредбата са посочени условията, при което лихвеният процент се променя.

Сключения между страните договор е изменен в хода на неговото действие с подписано между страните Допълнително споразумение от 12.10.2016 г. С последното размерът на дължимата възнаградителна лихва е променен, като в разпоредбата на чл. 1.2. е установено, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 6, 290 % годишно, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR, който към датата на сключване на договора е 0, 331 %, а при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка от 5, 959 п.п., в която са включени индивидуална отстъпка от 1, 500 п.п. и отстъпки при изпълнение на Условията по програма „ДСК Уют“, подробно описани в Приложение № 2. Установено е, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията, като максималният размер, до който може да достигне лихвения процент е стандартния променлив лихвен процент по жилищни/ипотечни кредити, посочен в първоначалния договор в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 8, 459 п.п. В разпоредбата на чл. 1.3. от Допълнителното споразумение е установено, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в Общите условия, като в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност от 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията.

Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. В случая е безспорно, че предоставеният на ищците ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката - ответник съответно се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

   Предпоставките за определяне на договорна клауза като неравноправна са следните: 1. клаузите не са индивидуално определени - т.е. потребителят не е разполагал с възможността да влияе върху съдържанието им; 2. да са уговорени във вреда на потребителя - накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси; 3. не отговаря на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика и 4. уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации.

В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело C-472/10, е прието, че „националната юрисдикция следва да прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид всички съдържащи се в ОУД с потребители клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора”. Всяко „основателно съображение” по смисъла на това решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди или при сключване на потребителския договор, и което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата.

Константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора. В този смисъл са постановените Решение № 384/29.03.2016 г. по т.д. № 2520/2016 г. на ВКС, IІ т.о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 144/08.11.2017 г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 87/06.11.2019 г. по т.д. № 848/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Прилагайки тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съставите на Върховния касационен съд са посочили, че промяната на цената следва да се налага от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да е част от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора да липсва възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата.

При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването за яснота и разбираемост. Съображенията са изведени от възмездния по дефиниция характер на договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 във връзка с, ал. 2 от ТЗ, при който заплащането на лихвата представлява насрещна престация на кредитополучателя за ползването на предоставените парични средства. Посочването на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.

В Решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., е направено разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, ал. 2 и, ал. 4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца.

В случая посочената презумпцията не е оборена - както въз основа на съдържанието на оспорените клаузи /подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него/, така и с оглед липсата на ангажирани от банката доказателства, потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имали възможност да повлияят върху тях.

За установяване недействителността на договорна клауза, следва обаче да са налице и специалните предпоставки по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Клаузата на чл. 7, ал. 1 от сключения между страните Договор за ипотечен кредит от 03.07.2008 г. предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, формирана от  базовия лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, като е установено, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4, 69 %, стандартната надбавка е в размер на 3, 10 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7, 79 %. С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е ясно посочен и се равнява на 7, 79 %. В посочената клауза обаче е посочено, че лихвеният процент се определя периодично от кредитора.  

В разпоредбата на чл. 9.1. от Общите условия, действащи към датата на сключване на договора за кредит, е установено, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В разпоредбата на чл. 9.4. от Общите условия е установено, че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. С разпоредбата на чл. 24.3. от Общите условия е установено, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.

Извършвайки преценка за критериите за определяне наличието на неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение като значително по смисъла на ЗЗП съдът съобрази, че в клаузата на чл. 7, ал. 1 от Договора е установен приложимия към момента на възникване на правоотношението между страните лихвен процент, който се определя периодично от кредитора, а в разпоредбите на чл. 9.1., 9.4. и 24.3 от Общите условия е установена възможност за едностранна промяна на базовия лихвен процент, приложим при определяне на размера на възнаградителната лихва. Съответно съдът дължи отделна и самостоятелна преценка за неравноправността на двете клаузи на договора за кредит.

Заплащането на лихва от кредитополучателя е престация, съставляваща съществен елемент на договора за банков кредит и представлява дължимото на търговеца възнаграждение за предоставените от него услуги. Премахването изцяло на клаузата за определяне на лихвата по кредита, при изрична и ясна уговорка за възнаграждение, с определена абсолютна стойност към момента на сключване на договора, би изключило възмездния му характер.

В случая съдът намира, че уговорената с чл. 7, ал. 1 от договора за кредит годишна лихва е ясно определена. Обстоятелството, че лихвата се определя от два компонента - базов лихвен процент и надбавка, всеки от които е посочен като стойност, не внася неяснота, тъй като за средния потребител е разбираемо, че общият размер на лихвата представлява сбор от двата елемента и се изисква само прилагане на едно аритметично действие за изчисляването й. Потребителят е могъл да разбере обхвата на своето задължение в оспорената клауза на договора, като независимо, че не е знаел как банката определя базовия си лихвен процент, той е бил осведомен за размера на този процент към сключването на договора и се е съгласил да дължи възнаграждение в конкретно посочения размер. Липсата на информация за факторите и методологията за изменение на базовия лихвен процент на банката има значение само за евентуалната едностранна промяна на уговореното възнаграждение, каквато уговорка не е направена в оспорената клауза на договора. Посочването на лихвата, при която се сключва договорът, представлява изпълнение на изискванията по чл. 58 ЗКИ и е в съответствие с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения.

При запазване на тази клауза и премахване от договора на неравноправните клаузи за изменение на лихвата, банката не може да променя едностранно базовия лихвен процент и това е валидният, според определението в договора, лихвообразуващ компонент.

Предвид изложеното клаузата на чл. 7 от договора за кредит, в частта, предвиждаща, че базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора, на чл. 9.1 от Общите условия, в частта /изр.2/, предвиждаща, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, на чл. 9.4 и на чл. 25.3 от Общите условия, действащи към момента на сключване на договора, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С тези клаузи, промяната на базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношения на тези клаузи посочените изключения не са приложими. В този смисъл е Решение № 60095 от 16.08.2021 г. по т. д. № 663/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.

С тези клаузи е предвидена възможност на банката едностранно, без изрична уговорка за това с кредитополучателя, да променя размера на базовия лихвен процент, с оглед на което да измени и размера на възнаградителната лихва и съответно месечната анюитетна вноска. В тези клаузи не са посочени условията, при които банката ще извършва промяна на базовия лихвен процент, методологията, на която се е позовава банката, не е част от договора и кредитополучателите не са запознати с нея. Следва да се посочи, че в договора не е предвидена възможност за кредитополучателя да прекрати договора при промяна без предизвестие от страна на банката на лихвения процент, поради което посочените клаузи следва да се обявят за неравноправна на основание чл. 143, т. 10 ЗЗП. В този смисъл е Решение № 50245 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3355/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС.

Съдът, за да достигне до този правен извод, цени заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че лихвеният процент по Договора за кредит е изменян, както следва: 1. за периода от 10.07.2008 г. до 03.10.2008 г. е приложен лихвен процент от 7, 79 % - по договор; 2. за периода от 03.10.2008 г. до 09.10.2008 г. е приложен лихвен процент от 8, 29 % - по Решение на КУАП на банката за промяна; 3. за периода от 09.10.2008 г. до 11.03.2011 г. е приложен лихвен процент от 8, 79 % - като вещото лице не е установило основанието за промяната; 4. за периода от 11.03.2011 г. до 27.06.2011 г. е приложен лихвен процент от 9, 29 % - като вещото лице не е установило основанието за промяната; 5. за периода от 27.06.2011 г. до 12.10.2016 г. е приложен лихвен процент от 8, 79 % - като вещото лице не е установило основанието за промяната; 6. за периода от 12.10.2016 г. до 05.01.2017 г. е приложен лихвен процент от 6, 29 % - по анекс; 7. за периода от 05.01.2017 г. до 11.07.2017 г. е приложен лихвен процент от 6, 285 % - поради промяна на 6-месечния юробор; 8. за периода от 11.07.2017 г. до 03.01.2018 г. е приложен лихвен процент от 6, 227 % - поради промяна на 6-месечния юробор; 9. за периода от 03.01.2018 г. до 03.10.2018 г. е приложен лихвен процент от 6, 122 % - поради промяна на 6-месечния юробор; 10. за периода от 03.10.2018 г. до 03.01.2019 г. е приложен лихвен процент от 8, 622 % - като вещото лице не е установило основанието за промяната; 11. за периода от 03.01.2019 г. до 03.07.2019 г. е приложен лихвен процент от 8, 582 % - като вещото лице не е установило основанието за промяната; 12. за периода от 03.07.2019 г. до 18.09.2019 г. е приложен лихвен процент от 8, 572 % - като вещото лице не е установило основанието за промяната.

В съдебното заседание, при изслушване на вещото лице, последното е уточнило, че при работа по експертизата е получило Заявка за превеждане на работна заплата плюс две допълнителни комунални услуги, които да преминават през сметката на ищеца с дата – датата на сключване на допълнителното споразумение. Вещото лице е установило, че действително ищецът е получавал работната си заплата по посочената банкова сметка ***, но сумата по трудовото правоотношение е била под изискуемата по споразумението от 550 лв., което е счетено за неизпълнение на условията и банката е увеличила лихвения процент.

Следователно установява се, че до датата на сключване на допълнителното споразумение за изменение на възнаградителната лихва, която се дължи, банката е изменяла едностранно лихвения процент единствено чрез неговото увеличение, без наличие на ясно установена методология за това, която да зависи единствено от обективни фактори. В случая начина на определяне на приложимия лихвен процент е неясно определен в договора, тъй като не е установена методологията за определяне на базовия лихвен процент, след като последният се определя от страна на банката.

В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017 г. на ІІ т.о., в което се приема, че когато възнаградителната лихва се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер.

Макар и част от уговорените основания за изменение на възнаградителната лихва да са от обективно естество, те не „представляват основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва”, тъй като не е установен нито размерът на промяната на БЛП при изменение на съответния обективен показател. Следователно, банката е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на дискреция (право на автономна преценка) да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна. Банката като икономически по-силния субект в породеното търговско правоотношение е установила за себе си изключителното право да изменя БЛП, по своя автономна преценка, без да е уговорен конкретният размер, с който да се увеличи възнаградителната лихва, респ. не е уговорен конкретен размер, при който може съответно БЛП да бъде намален.

При съобразяване на гореизложените обстоятелства, които водят до недействителност на договорните клаузи, поради тяхната неравноправност, съдът намира, че уговорената след сключване на Допълнителното споразумение от 12.10.2016 г. възнаградителна лихва не е неравноправна. Визираната в т. 1.2. и 1.3 промяна в размера на възнаградителната лихва не е едностранно уговорена по усмотрение на кредитодателя, а като зависима от обективни обстоятелства - промяната в лихвения индекс – 6-месечен SOFIBOR, върху чийто размер банката не може да влияе, а промените в лихвения индекс са съобразими и в посока намаляването, не единствено увеличаването му. За да достигне до този извод съдът съобрази заключението на вещото лице, което е установило, че лихвеният процент след сключване на допълнително споразумение е намаляван, поради промяна на лихвения индекс, като лихвеният процент е увеличен след 03.10.2018 г., поради неизпълнение на преференциалните условия и прилагане на лихвения процент, установен в чл. 1.2. от Допълнителното споразумение, а именно – формиран от 6-месечен SOFIBOR и надбавка от 8, 459 п.п. За да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 50088 от 18.04.2023 г. по т. д. № 1140/2022 г., Т. К., I т. о. на ВКС, с което касационната инстанция в производство по реда на чл. 288 ГПК не е допуснала до касационно обжалване решение на въззивния съд, достигнало до същия правен извод.

Предвид така изложените съображения не е налице неравноправност и на клаузата, установена в разпоредбата на чл. 9.5. от Общите условия, действащи към датата на сключване на допълнителното споразумение.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ако през периода на действие на първоначалния договор за кредит е прилаган, посочения в последния лихвен процент от 7, 79 %, размерът на главницата, след приспадане на всички погасени суми, би бил в размер на сумата от 45 663 лв. При определяне на посочения размер, вещото лице е съобразило, че съобразно счетоводните записи на банката и при разпределяне на постъпилите суми за погасяване на увеличения размер на договорната лихва, главницата е в размер на сумата от 49 680, 38 лв., но след съотнасяне на надплатените суми за възнаградителна лихва размерът на главницата по допълнителното споразумение би бил от 45 663, 98 лв.

При изготвяне на заключението вещото лице е определило какъв е размера на задълженията по договора, при съобразяване на действителната сума за главница, след приспадане на надплатените суми и при съобразяване на установения в Допълнителното споразумение лихвен процент, но отнесен към главницата от 45 663, 98 лв. При отговор на посочения въпрос вещото лице е приело, че до датата на предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит – 18.09.2019 г., и при преизчисление на задължението надвнесената сума за главница е в размер от 6 799 лв.

Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза размерът на надплатената договорна лихва след датата на сключване на допълнителното споразумение е от 1 513, 68 лв., като това надплащане се дължи на комплексни фактори – размерът на главницата и увеличението на лихвения процент, което увеличение след 03.10.2018 г. е във връзка с подписана заявка за превод на работна заплата по разплащателна сметка в размер от 550 лв. – месечна работна заплата.

С оглед така установеното от вещото лице по съдебно-счетоводните експертизи, съдът намира, че поради завишаването на лихвения процент за периода на действие на първоначалния договор за кредит, което увеличение на лихвения процент е основано на неравноправни клаузи (клаузата на чл. 7 от договора за кредит, в частта, предвиждаща, че базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора, на чл. 9.1 от Общите условия, в частта, предвиждаща, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, на чл. 9.4 и на чл. 25.3 от Общите условия), се е достигнало до надплащане и до неправилно установяване на размера на главницата при сключване на Допълнителното споразумение от 12.10.2016 г. Към датата на сключване на допълнителното споразумение е следвало да бъде съобразена действителната стойност на главницата, след отнасяне на надвнесените суми за възнаградителна лихва по увеличения лихвен процент към задължението за главница. Неправилното отнасяне на заплатените от кредитоплоучателя суми към задълженията по договора за кредит е довело до начисляване на по-висока лихва по Допълнителното споразумение от 12.10.2016 г., макар последното да не съдържа неравноправни клаузи за определяне на размера на възнаградителна лихва. Това е така, доколкото главницата, по отношение на която е начислявана възнаградителната лихва, е била в по-висок размер. По така изложените съображения и доколкото вещото лице е приложило установения размер на възнаградителната лихва по допълнителното споразумение към размера на действителната дължима сума за главница, не следва да се пристъпва към обсъждане на доводите на страните по отношение на увеличения размер на възнаградителната лихва след датата на сключване на допълнителното споразумение, доколкото надплащането е в резултат на неправилно определяне на размера на главницата. Предвид изложеното се е достигнало до надплащане на сумата от 6 799 лв. за главница, която сума е получена от ответника без наличие на правно основание за това.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за погасяване на вземането по давност. Съгласно т. 7 от Постановление от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, давностният срок за вземанията по чл. 55, ал. 1, пр.първо от ЗЗД е общият пет годишен срок по чл. 110 от ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането. Приложение следва да намери общата – петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл с Решение № 87 от 06.11.2019 г. по т. д. № 848/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС и Решение № 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС, се приема, че връщане на даденото без основание не представлява периодично плащане, независимо, че даването е било осъществено през определени периоди от време.

Исковата молба е подадена на 22.05.2020 г., а претенцията обхваща вземания за извършени плащания при начална липса на основание, първото от които видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза е направено на 03.12.2008 г. Следователно към момента на завеждането на исковата молба е изтекъл петгодишният давностен срок за вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за надплатени суми за периода от 03.12.2008 г. до 12.05.2015 г., които съгласно изготвената от вещото лице таблица по т. 3 от заключението възлизат в общ размер на 2 706, 02 лв. При определяне на погасените по давност суми, съдът съобрази приложената от вещото лице таблица, а не отговорите на поставените от страна на ответника въпроси, доколкото последните са определили варианти на погасяване на задължението за възнаградителна лихва по давност, а предмет на предявения иск е задължение на банката за връщане на надплатена главница.

 Следователно общият размер на надплатените суми за целия процесен период от 6 799 лв., следва да бъде намален с размера на погасените по давност вземания за надплатени суми от 2 706, 02 лв. или дължимата на ищеца сума възлиза на 4 092, 98 лв., представляваща заплатени без наличие на правно основание суми за периода от 04.08.2015 г. (първата дата от заключението на вещото лице, следващата датата, до която претенциите са погасени по давност) до 18.09.2019 г.  До този размер предявеният иск следва да бъде уважен, като последният следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 6 799 лв.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава по отношения на пълния размер на главницата, посочен в исковата молба от 5 000 лв., преди изменението на исковата претенция чрез увеличаване на нейния размер. С оглед частичното отхвърляне на иска за главница, поради погасяването му по давност обезщетението за забава следва да се определи по отношение на сумата от 4 092, 98 лв. за претендирания период от 09.03.2020 г. до 21.05.2020 г.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

По делото е представена покана за доброволно плащане, изпратена от ищеца до „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на която ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща получена без правно основание сума от банката, в срок до 09.03.2020. Поканата е получена от ответника на 28.02.2020 г., видно от поставения печат с входящ номер от страна на „Банка ДСК“ ЕАД и от тази дата е изпаднал в забава. Следва обезщетението за забава да се определи за претендирания от ищеца период, с оглед диспозитивното начало в процеса. Съдът определи служебно размер на обезщетението за забава чрез използване на интернет калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, което е в размер на сумата от 84, 13 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, като последният се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 111, 11 лв.

С оглед изхода на правния спор в поза на ищеца се следват разноски с оглед уважената част от предявените искове. Ищецът е доказал разноски за заплатена държавна такса от 282 лв. и 245 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. От общо сторените разноски от 527 лв., в полза на ищеца с оглед уважената част от предявените искове следва да се присъди сумата от 318, 57 лв.

В производството по делото ищецът е представляван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Не следва да се пристъпва към обсъждане на заявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото последното се определя служебно от съда в минималния размер, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В полза на упълномощения адвокат се следва възнаграждение, съобразно уважената част от предявените искове. Възнаграждението следва да се определи с оглед материалния интерес до размера на уважените искове – за сумата от 4 092, 98 лв. за главница и сумата от 84, 13 лв. за обезщетение за забава. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, в което се приема следното разрешение: „..от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор“.

Съдът определи сумата от 709, 30 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по иска за главница и сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по иска за обезщетение за забава. При определяне на възнаграждението съдът съобрази разпоредбите на Наредбата – в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следователно в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1 109, 30 лв.

При този изход на правния спор на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски. Ответникът е доказал заплащането на депозит за съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи в размер на сумата от 425 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 120 лв. Следователно с оглед изхода на правния спор от общо сторените разноски от ответника от 545 лв., следва да се присъди сумата от 215, 55 лв.

В хода на устните състезания ответникът е направил искане за присъждане на разноски по компенсация, ако такива бъдат присъдени в полза на двете страни, като процесуалният представител на ищеца е изразил становище, че не възразява да бъде направено прихващане между задължението за разноски на двете страни. Присъждането на разноски по компенсация е допустимо, в който смисъл е Определение № 262 от 16.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1640/2014 г., I т. о., ТК. Предвид изложеното и доколкото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 318, 57 лв., от последната следва да бъде приспадната сумата от 215, 55 лв., представляваща задължението на ищеца за разноски, сторени от ответника, като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер от 103, 02 лв. – по компенсация.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на П.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4 092, 98 лв. (цената на иска е определена след прието с Определение от 26.09.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща получена без правно основание от ответника по договор за ипотечен кредит от 03.07.2008 г., изменен с Допълнително споразумение от 12.10.2016 г., поради неравноправност на клаузите, установени в чл. 7 от договора за кредит, в частта, предвиждаща, че базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора, на чл. 9.1 от Общите условия, в частта, предвиждаща, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, на чл. 9.4 и на чл. 25.3 от Общите условия, действащи към момента на сключване на договора за кредит, както и сумата от 84, 13 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.03.2020 г. до 21.05.2020 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.05.2020 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 4 092, 98 лв. до пълния му предявен размер от 6 799 лв., представляваща задължение за главница, поради погасяване на задължението по давност за периода от 03.12.2008 г. до 12.05.2015 г., и за разликата над присъдения размер от 84, 13 лв. до пълния му предявен размер от 111, 11 лв., представляваща обезщетение за забава.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.Р.Г., ЕГН **********, сумата от 103, 02 лв. – съдебно-деловодни разноски, присъдени по съразмерност и компенсация в производството по гр.д. № 5582/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С.П.М.,***3, сумата от 1 109, 30  лв.– адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 5582/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Еднолично адвокатско дружество „Р. Г.“, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление гр. **********, партер, - в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца П.Р.Г..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и на третото лице - помагач.

 

 

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Дъбова /п/                

 

 

Вярно с оригинала.