Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 54
12.02.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1287 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.Я. ***, подадена чрез пълномощника му адв.П.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-1225 от 02.11.2019 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково.
Съдът приема, че неточно в жалбата е посочен номерът на обжалвания акт като „ЗППАМ №1970з-1229“, но е приложен екземпляр от ЗППАМ, от който е видно, че се оспорва именно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №1970з-1225/02.11.2019 г.
Жалбоподателят претендира отмяната на така наложената му със заповедта ПАМ като незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита. Твърди, че в обжалвания акт липсвали мотиви, а само бланкетно били посочени нарушената норма и основанията, на които почивало издаването на заповедта.
В депозираната чрез пълномощника на жалбоподателя писмена защита се навеждат допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи се, че нарушението на административнопроизводствените правила довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, противоречащи на материалния закон. Заповедта била издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване, като органът не изчакал евентуално извършване на лабораторно изследване, а прибързано издал административния акт за налагане на принудителната мярка, при което било възможно изясняването на фактическата обстановка да доведе до извод, различен от този в заповедта.
Ответникът, младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, лично в съдебно заседание излага доводи за законосъобразност на заповедта и претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2019 г. от А. К. А., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР Хасково, в присъствието на свидетелите Б. С. Д. и П. А. П., служители в МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, №*****, срещу Р.Я. ***, за това, че на 02.11.2019 г., около 03:30 часа, в гр.Х., по бул.„Г.С.Р.”, след бензиностанция „ЕКО“, в посока към гр.Д., управлява собствения си лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег.№********, като след извършена проба за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7410 с №ARRE 0341 в 03.46 ч. уредът отчел 1,54 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване 0051128. Посочено е също, че с това водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от Р.Я.Я. на дата 02.11.2019 г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №1970з-1225 от 02.11.2019 г., издадена от В. Д. Г., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, се налага на Р.Я. ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Хонда” с рег.№******** за срок от шест месеца.
Заповедта е обоснована с това, че А. К. А., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е съставил АУАН с бл.№GA ***** от 02.11.2019 г. против Р.Я.Я., за това, че на 02.11.2019 г. около 03:30 ч., в гр.Х., по бул.„Г.С.Р.“ управлява лек автомобил „Хонда” с рег.№ ********, след употреба на алкохол с концентрация 1,54 промила. В заповедта е вписано, че са отнети СРМПС №******** и 2 броя регистрационни табели с №********.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 02.11.2019 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 13.11.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №272з-906/20.03.2019 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.9) държавните служители от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Не е спорно, че младши автоконтрольор В. Д. Г. е служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Хасково, т.е. попада сред посочените в т.9 от цитираната заповед държавни служители, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на заповедта (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява собствено МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, конкретно 1,54 промила. Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваната заповед става в достатъчна степен ясно защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В нея, като фактически основания за издаването ѝ е посочено, че на определена дата и място лицето Р.Я.Я. е управлявал индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер лек автомобил „след употреба на алкохол с концентрация 1,54‰“. Извършено е и препращане към съставения против Р.Я.Я. АУАН с бл.№GA ***** от 02.11.2019 г., в който се съдържат данни, че на посочените дата и място същото лице е било водач на собствения си лек автомобил, както и че при извършена му от органите за контрол на движението по пътищата проверка е установена концентрация на алкохол в издишания от него въздух 1,54 промила. Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. От друга страна, така изложеното фактическо описание е достатъчно да обоснове налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на ПАМ.
Съдът намира за неоснователно и допълнително направеното от жалбоподателя възражение за нарушение на чл.35 от АПК от страна на издателя на заповедта и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради неизчакване резултатите от евентуално извършване на лабораторно изследване по издадения на водача талон за медицинско изследване. От всички писмени доказателства по делото се установява по несъмнен начин, че адресатът на ПАМ е управлявал МПС след употреба алкохол в количество над допустимото от закона, като установяването на този факт е станало в съответствие със закона. В тази връзка, разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП постановява, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Нормата на чл.3а, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Тълкуването на нормата налага извода, че когато изпробваното лице приеме показанията на техническото средство, то те могат да се считат установени само въз основа на това негово изявление. В случая в АУАН не е обективирано от страна на жалбоподателя възражение, че не е съгласен с показанията на техническото средство и административният орган не е имал задължение да изчаква резултати от медицинско лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, преди да издаде ЗППАМ, защото същото е предвидено като алтернативен метод на установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, извършвано с доказателствен анализатор.
Освен това следва да се има предвид, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за оборване на описаните в акта факти и обстоятелства, поради което съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН Серия GA, №***** от 02.11.2019 г., включително относно обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача превишава 0,5 на хиляда. Липсват доказателства, които да обосноват извод, че при издаването на обжалваната ЗППАМ са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.
Съдът намира, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС от 1,54 промила, установена на 02.11.2019 г. в 03.46 ч., е релевантна за налагането на ПАМ, като същата надхвърля минимума от 0,5 промила, следователно е основание за налагане на мярката по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП.
Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния. Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Я. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-1225 от 02.11.2019 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: