№ 1432
гр. София, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
С определение от 30.03.2022 г. по гр. дело № 3073/2022г. на Софийски градски съд,
IV-E въззивен състав, е оставена без разглеждане жалба вх.№ 17306/24.03.2022г. на
„Промонториа (Ароу) Лимитид“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в
Ирландия под номер 570795, със седалище и адрес на управление Дъблин, Ирландия срещу
отказа на съдебния изпълнител по изп. дело 1561/2018г. по описа на ЧСИ С. П. да преведе
на взискателя сумата от 255 544.76 лева, обективиран в разпореждане от 07.01.2022 г.
Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното определение. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че плащането на
събрани от публична продан суми не представлява изпълнително действие по смисъла на
разпоредбата на чл. 435, ал.1, т.1 ГПК. Излага съображения, че отказът на съдебният
изпълнител да плати въз основа на влязло в сила разпределение представлява изпълнително
действие, макар и да не е изрично посочено в мотивната част на ТР №2/2013г. от
26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че цитираното Тълкувателно решение дефинира
понятието „изпълнителни действия“ единствено в рамките на определен изпълнителен
способ и във връзка с прекъсването на погасителната давност . Поддържа, че
разпределението е по естеството си изпълнително действие, част от изпълнителния процес,
като плащането на сумите не е посочено в Тълкувателното решение именно с оглед
реализирането на конкретния изпълнителен способ. Поддържа, че преобладаващата съдебна
практика приема, че отказът на съдения изпълнител да плати на взискателя сумите, събрани
при изпълнението подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 435 ал.1 т.1 от ГПК.
Навежда подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на отказа на съдебния
изпълнител да му преведе събраните суми, като противоречащ на влязло в законна сила
съдебно решение. Моли съдът да отмени обжалваното определение.
1
Ответниците по частната жалба не изразяват становище по същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Въз основа на ревизионен акт № СФР18-РД77-15, издаден на 10.07.2018г.от Столична
община, Дирекция „Ревизии и събиране на взмеания“ е образувано изпълнително дело №
1561/2018г. по описа на ЧСИ С. П. срещу „Уошингтън Дивелъпмънтс“ ЕООД за събиране
на публични вземания. С протокол от 20.09.2019г. на основание чл. 462, ал. 1 ГПК след
проведена публична продан от 15.07.2019г. съдебният изпълнител е предявил на страните по
изпълнителното дело изготвеното разпределение. Същото е обжалвано от присъединения
взискател по реда на чл. 459, ал.2 ГПК- Промонториа (Ароу) Лимитид“, дружество с
органичена отгворност, регистрирано в Ирландия под номер 570795, чиято жалба е оставена
без уважение с решение, постановено по ч.гр. дело № 13153/2019г. на СГС, II-ри въззивен
състав, ГО, което е отменено с решение от 21.04.2020г., постановено по ч.гр. дело №
297/2020г. на Апелативен съд- София, 8-ми състав, ГО, като е извършено ново
разпределение и за частния жалбоподател, в качеството му на ипотекарен кредитор, е
заделена сумата от 255 544, 76 лева, представляваща част от продажната цена. С нарочна
молба от 09.12.2021г. дружеството е поискало съдебният изпълнител да преведе процесната
сума въз основа на влязлото в сила разпределение. Позовавайките се на разпоредбата на чл.
622 а ГПК, с разпореждане от 07.01.2022г. ЧСИ е постановил отказ за извършване на
плащане по сметка на частния жалбоподател. В мотивите си съдебния изпълнител е приел,
че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, тъй като
присъединеният взискател „Промонториа (Ароу) Лимитид, не е представил необходимите,
съгласно закона документи, а именно- заверен препис от решение на постановилия го съд и
удостоверение, издадено съгласно чл. 53 Регламент № 1215/2013г. в оригинал.
За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е прел, че
плащането на събраните суми от публична продан не представлява изпълнително действие и
не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал.1, т.1 ГПК. Посочил е , че съобразно
същата разпоредба, взискателят разполага с процесуалната възможност да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да изърши исканото изпълнително действие. Приел е, че
извършването и плащането на взискателя на събрана по принудителен ред сума при
разпределение не представлява изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ал.1 от т. 1от
ГПК., позовавайки се на мотивната част към т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС .
Така постановеното определение се явява незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 455
ал.2 от ГПК задължава съдебния изпълнител да плати на взискателя и на присъединилите се
кредитори сумите, събрани при изпълнението в седмодневен срок от влизане в сила на
разпределението. Горното обосновава извода, че плащането на събраните суми е по
естеството си окончателен етап от разпределението , което в качеството си на изпълнително
действие подлежи на самостоятелно обжалване. В случая разясненията, дадени в
мотивната част на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.05.2015г. на ОСГТК на
2
ВКС не могат да намерят приложение, доколкото същите не посочват кои конкретни
изпълнителни действия подлежат на обжалване, а посочват кои от предвидените в закона
изпълнителни действия са от порядък да прекъснат погасителната давност , за отговор на
въпроса „откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д”
ГПК отм.).“
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че отказът на съдебния
изпълнител да осъществи плащане въз основа на влязло в сила разпределение, извършено с
решение от 21.04.2020 г. по ч.гр. дело № 297/2020г. на САС , 8-ми състав, попада изцяло в
хипотезата на чл. 435, ал.1, т.1 ГПК, поради което депозираната жалба срещу същия се явява
процесуално допустима. С оглед на горното обжалваното определение се явява
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС
за произнасяне по съществото на жалбата.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 30.03.2022 г. по гр. дело № 3073/2022г. на Софийски
градски съд, IV-E въззивен състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№
17306/24.03.2022г. на „Промонториа (Ароу) Лимитид“, дружество с ограничена
отговорност, регистрирано в Ирландия под номер 570795, със седалище и адрес на
управление Дъблин, Ирландия срещу отказа на съдебния изпълнител по изп. дело
1561/2018г. по описа на ЧСИ С. П. да преведе на взискателя сумата от 255 544.76 лева,
обективиран в разпореждане от 07.01.2022 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, IV-E въззивен състав, за произнасяне по
съществото на жалба вх.№ 17306/24.03.2022г. на „Промонториа (Ароу) Лимитид“,
дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Ирландия под номер 570795, със
седалище и адрес на управление Дъблин, Ирландия срещу отказа на съдебния изпълнител
по изп. дело 1561/2018г. по описа на ЧСИ С. П. да преведе на взискателя сумата от
255 544.76 лева, обективиран в разпореждане от 07.01.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4