№ 32643
гр. София, 18.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110123933 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от „Ипокредит“ ООД срещу К. П. Б. установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 535, вр. чл. 483 ТЗ за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 378,98 лева,
представляваща останалата неплатена част от главница по запис на заповед, издаден на
25.03.2022 г. за сумата от 445,80 лева с падеж на 25.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.09.2022 г.
до изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. дело № ****/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени Заповед № 3223/27.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист.
Ищецът твърди, че на 25.03.2022 г. в полза на „Ипокредит“ е издаден запис на заповед
от ответницата К. Б. за сума в общ размер от 445,80 лева. Посочва, че ценната книга е
издадена като допълнително обезпечение на задълженията на ответницата, произтичащи от
сключен между страните договор за потребителски кредит № СФМВ186/25.03.2022 г.
Твърди, че въз основа на последния на Б., в качеството й на кредитополучател е предоставен
потребителски паричен заем в размер на сумата от 400 лева със срок за връщането й от 5
месеца заедно с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 3,40 %. Поддържа,
че потребителят усвоил заемната сума, за което е издаден разходен касов ордер от
25.03.2022 г. С това, фактическият състав на договора е завършен и между страните е
породено договорно правоотношение. По силата на клаузата на чл. 22, ал. 1 от сключения
договор за кредит потребителят издава запис на заповед в полза на кредитора „Ипокредит“
ООД за сумата по Схема на плащания, представляваща приложение № 1 към договора.
Посочва се, че в последната са посочени броят, размерът, периодичността и датите на
погасителните вноски. Ищцовото дружество излага, че от страна на кредитополучателя е
погасена само първата вноска с падеж на 25.04.2022 г. и с обща дължима сума от 66,82 лева,
от която 53,22 лева главница и 13,60 лева договорна лихва. Посочва, че останалите четири
вноски в общ размер от 378,98 лева, съответно с падеж на 25.05.2022 г. и в размер от 75,92
лева – 64,13 лева главница и 11,79 лева лихва; с падеж на 25.06.2022 г. и в размер от 86,89
лева – 77,28 лева главница и 9,61 лева лихва; с падеж на 25.07.2022 г. и в размер от 100,10
лева – 93,12 лева главница и 6,98 лева лихва и с падеж на 25.08.2022 г. и в размер от 116,07
лева – 112,25 лева – главница и 3,82 лева лихва, останали непогасени от Б.. Поради
1
допуснатото от нейна страна договорно неизпълнение, кредиторът подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основан на документ – запис на заповед, като в хода
на проводеното заповедно производство е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК срещу която длъжникът е възразил. С тези съображения ищецът обосновава
правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за
уважаване на исковата претенция чрез признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 378,98 лева,
представляваща останалата неплатена част от главница по запис на заповед, издаден на
25.03.2022 г. за сумата от 445,80 лева с падеж на 25.04.2022 г. Намира за дължима и
претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и
присъждане на сторените разноски по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата К. П. Б., чрез
пълномощника си адв. М Л, оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит № кредит №
СФМВ186/25.03.2022 г., както и, че последният е обезпечен с процесния запис на заповед.
Възразява срещу претенцията на ищеца с довод относно липсата на валидно каузално
правоотношение, което да е обезпечено с ценната книга. Конкретно оспорва
действителността на договора за кредит поради допуснати противоречия с разпоредбите на
ЗПК. Намира, че в случая липсва изрично посочена договорна лихва, която съгласно чл. 10
ЗПК, е съществен елемент от съдържанието на договора. Предвидено е, че ГПР възлиза на
49,363 %, но не и изрично уговорен лихвен процент, както и общата сума, подлежаща на
връщане. В отговора ответницата поддържа, че този порок не може да бъде отстранен чрез
вписване на лихвения процент в приложението към договора. Липсва яснота по какъв начин
е формиран годишният процент на разходите по кредита – какво точно е включено при
определянето му. Ответницата счита, че тези пороци обуславят недействителността на
договора за кредит, а оттук и на записа на заповед, доколкото действието на последното е
предпоставено от наличието на действително каузално правоотношение. К. Б. оспорва да е
получила главници по кредита в твърдения от ищеца размер. Счита, че дори и да дължи
връщане на суми по договора за кредит, то това е на различно правно основание – под
формата на неоснователно обогатяване, а не по запис на заповед. С тези доводи ответницата
отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 483 ТЗ, както
следва:
В тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, че е поемател или легитимиран
приносител на процесния запис на заповед от 25.03.2022 г., отговарящ на императивните
изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е ответницата; наличието на твърдяната валидна
каузална сделка – договор за потребителски кредит № СФМВ186/25.03.2022 г. и връзката й
с абстрактната такава – записът на заповед от 25.03.2022 г.; изпълнение на задълженията си
по каузалната сделка.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да докаже изпълнение на
задълженията си по каузалната сделка чрез връщане на процесната сума в уговорения срок
и/или плащането на претенцията по записа на заповед в случай, че твърди това, както и
доводите си относно наличието на конкретни пороци, обуславящи недействителността на
договорното правоотношение.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и предвид конкретните оспорвания,
направени с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
отделя като безспорни и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните
2
обстоятелствата, че ответницата К. П. Б. е издала в полза на ищеца „Ипокредит“ ООД запис
на заповед от 25.03.2022 г. за сумата от 445,80 лева с падеж на 25.04.2022 г., както и, че
последният служи за обезпечаване на изпълненията на задължения, произтичащи от
сключен между страните договор за потребителски кредит № СФМВ186/25.03.2022 г,. по
силата на който на Б. е предоставен паричен заем.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
Като необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, както и предвид изричното
оспорване от ответницата, следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в исковата
молба, като при отговор на въпрос № 1 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР
съгласно уговореното в договора и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето
му бъдат взети предвид наред с договорната лихва и всички такси по договора, в случай, че
такива реално са били събрани от кредитополучателя.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № ****/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2023 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца - с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-икономическа експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ищцовото дружество, като
при отговор на въпрос № 1 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР съгласно
уговореното в договора и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му бъдат
взети предвид наред с договорната лихва и всички такси по договора, в случай, че такива
реално са били заплатени от кредитополучателя.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № ****/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
3
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4