Решение по дело №742/2019 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е
№ 83

гр. Добрич, 09.03.2020  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на единадесети февруари  две хиляди и двадесета година, ІІ троен състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                       МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА  и с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от съдия М.Георгиева административно дело № 742/ 2019 год. и установи следното:

           Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

           Образувано е  по протест вх.№ 3483/12.12.2019г. на Милена Любенова, -прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич, срещу Наредба № 6 за пожарната и аварийната безопасност на територията на община Крушари,приета с решение № 4/32 по Протокол №4 от 27.05.2004 г. на заседание на Общински съвет  Крушари. В протеста се сочи, че липсва законова делегация за приемането на Наредбата. Към момента на приемането й, АПК все още не е съществувало и съгласно действащата норма на чл.1а от Закона за нормативните актове, сме изправени пред нормативен административен акт,който съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти и има нееднократно действие.В същия смисъл към настоящия момент е и дефиницията на чл.75,ал.2 от АПК.По естеството си протестираната наредба е нормативен административен акт по определението на чл.75,ал.1 от АПК.В протеста се сочи,че при въвеждането на правните норми е недопустиммо да се пренебрегне рамката на чл.76,ал.3 от АПК според която, общинските съвети издават нормативни актове,с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение . Съгласно чл.2,ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/,нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или от Закон органи.В конкретната Наредба от местния орган се изземва нормотворческа власт. Осигуряването на пожарна безопастност и защита при пожари е една от основните дейности на МВР , а протестираната наредба е посветена на недопускането и погасяването на пожари,без ЗМВР да е делегирала на общинските съвети такива правомощия.В протеста се казва още,че компетентността на органа винаги се определя в съответствие с материалния закон, като това е пряко следствие от нормата на чл. 4 от Конституцията на Република България.В подкрепа се цитира чл.137,т.1 и т.2 от ЗМВР. Цитират се и други норми, които според протестиращия прокурор са в подкрепа на твърдяното от него, че с приемане на Наредбата общинският съвет е осъществил нормотворческа дейност над своята компетентност.Иска се от съда да  прогласи подзаконовия нормативен акт за нищожен. Претендира се  присъждане на направените разноски за публикация в Държавен вестник.

           Ответникът, на Общински съвет Крушари, представя административната преписката по приемане на Наредбата. Иска отлагане на делото,поради предприети действия по отмяна на протестираните текстове.

           Оспорването е допустимо. Производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Добрич, който с оглед нормата на чл.186, ал.2 от АПК, притежава процесуална възможност да оспори подзаконов нормативен акт, ако прецени, че същият е незаконосъобразен, включително и нищожен. По аргумент от чл. 187,ал.1 от АПК,оспорването е допустимо без ограничение във времето. Налице е годен предмет на протеста, тъй като е оспорен подзаконов нормативен акт – Наредбата за пожарната и аварийната безопасност на територията на община Крушари.

           От представената от ответника административна преписка се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата.Същата е в писмена форма,  спазени са изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Налице е удостоверяване и обнародване по предвидения за това ред, но съдът установи,че ОбС-Крушари не е компетентен орган за приемане на Наредбата,предвид което същата е нищожна.Протестът е основателен и следва да бъде уважен поради следното:

           Съгласно чл.8 ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Преценката за наличие на компетентност, предоставена на общинския съвет да приема процесната наредба е свързана с проверка дали тези обществени отношения са останали неуредени от закона или от друг нормативен акт от по-висока степен.

            В Наредбата е посочено,че е приета на основание чл.22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/.Следва да се отбележи,че нормата съдържа 6 алинеи,но при внимателно прочитане на всички тях, не се установява законова регламентация за издаване на протестираната наредба.В протеста се казва,че компетентност за подзаконова регламентация не произлиза и от чл.21, ал.2 от ЗМСМА.Тази норма  не е сочена като основание за издаване на Наредбата, но прокурорът вероятно е търсил препратка към нея, каквато не съществува и всъщност сам  е направил извод,че не е налице предпоставка, която да дава правомощие на ОбС-Крушари да приеме процесната Наредба. И това е така,защото чл.21,ал.2 от ЗМСМА урежда правото на общинските съвети да приемат наредби,но единствено и само, в изпълнение на правомощията си т.е. предмет на регулация следва да са неуредени от нормативен акт от по-висока степен отношения, които да имат местно значение. В случая обаче, специален по отношение на пожарната безопасност е Законът за министерството на вътрешните работи и в него няма разпоредби, овластяващи местните органи на власт да приемат такъв подзаконов нормативен акт.При внимателен прочит на чл.137,т.1 и т.2 от ЗМВР става ясно,че кръгът на прерогативите на местния орган на власт е изчерпателно посочен и се отнася за вече създадени правила и норми,както и съвместно въвеждане на изисквания според характерни ,типични за съответните населени места условия.Подходът на законодателя е категоричен и той е,че правните норми за безопасност от пожари се въвеждат от орган,който разпростира правомощията си на цялата територия на страната, респективно не предвижда създаване на самостоятелни нормативни изисквания в отделните административно териториални единици, каквито са общините.В подкрепа, прокурорът освен чл.137, т.1 и т.2 от ЗМВР, сочи редица наредби, издадени от Министъра на МВР между които Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.Последната, както и другите сочени в протеста наредби водят до единствения извод,че въпросите,решени с протестираната Наредба са уредени в нормативни актове от по-висок ранг.Същото важи и за въведените с Наредбата забрани,които преповтарят хипотезата на чл.29,ал.2 от Закона за управление на отпадъците, както и за норми, регулирани от Закона за горите и Наредба №8/11.05.2012г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари, издадена от Министъра на вътрешните работи. Все във връзка с изложеното съдът прецени,че следва да цитира и текста на чл.142 от Закона за горите съгласно който,Кметовете на общини, райони, кметства и кметските наместници организират за сметка на общинския бюджет доброволни формирования за гасене на горски пожари по реда на Закона за защита при бедствия . Директорите на държавни горски стопанства и на държавни ловни стопанства организират специализирани групи от служители и работници за действия при гасене на горски пожари. Редът за действие на доброволните формирования и специализираните групи по ал. 1 и 2 при гасене на горски пожари се определя с наредбата по чл.138,ал.1. Видно е,че и стози законов текст не се делегират правомощия на общинските съвети да уреждат противопожарната безопасност посредством местно нормотворчество.

           Липсата на нормативно овластяване за издаване на процесната Наредба като правна последица представлява липса на компетентност, която изисква обявяването нищожността.

           При този изход на спора и доколкото протестът е основателен прокуратурата  има право на поисканите разноски, които е направила за заплащане  публикуването в Държавен вестник на обявлението за образуваното дело в размер на 20 лв.

           По изложените съображения и на основание чл.193,ал.1 от АПК, Административният съд - Добрич, Втори троен състав:

 

                                       РЕШИ:

 

           ОБЯВЯВА по протест на Окръжна прокуратура Добрич нищожността на Наредба № 6 за пожарната и аварийната безопасност на територията на община Крушари, приета с Решение № 4/32 по Протокол №4/27.05.2004г. на Общински съвет Крушари.

           ОСЪЖДА Община Крушари да заплати на Окръжна прокуратура-Добрич направените по делото разноски - държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева за публикация на обявлението за образуваното дело в Държавен вестник.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

           РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационни жалба или протест или ако те са отхвърлени.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: