Решение по дело №1959/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 228
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220201959
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 10.04.2020 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на  02.03.2020 година в състав:

                                                                      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.  БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 1959/2019 година по описа на Пазарджишкия районен  съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Д.Г.Д. против НП № 415575-F460016 от 05.03.2019 година на  директор Офис-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС  и  за нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на  500 /петстотин/ лева.

          Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. По същество не се оспорва фактът на извършеното нарушение, но се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита и опорочаващи производството.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява законов или процесуален представител и не се изразява становище по съществото на спора.

     Въззиваемата страна  - ТД на НАП-Пловдив, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението, както и присъждане на сторените разноски.

          Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

          Към 2018 година дружеството жалбоподател било регистриран по ЗДДС търговец. В качеството си на данъчнозадължено лице дружеството  следвало в съответствие с чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС за всеки данъчен период да подава информация от отчетните регистри „Дневник за покупките” и „Дневник за продажбите” на магнитен/оптичен носител и копия от тях в законоустановения срок  - до 14-то число включително на месеца,  следващ  данъчния  период, за който се отнася. Установено било, че в законоустановения 14-дневен срок от изтичането на данъчния период: 01.08.2018 г. – 31.08.2018  година, т.е. до 14.09.2018 година включително, данъчно задълженото лице не било подало процесната информация. Такава била подадена по интернет с КЕП едва на 15.10.2018г., т.е. със закъснение от 1 месеца и 1 ден.

          По този повод против дружеството бил съставен АУАН № F460016 от 13.12.2018 година. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, а в последствие на 06.02.2019г. бил предявен и подписан от пълномощник на дружеството.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 03.10.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата  на  10.10.2019 год.,  т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства приети по делото и показанията на актосъставителя – св.М.М.. Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват.

          При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намери, че жалбата  е  неоснователна  по  следните  съображения:

          Не е спорно по делото, че дружеството жалбоподател към горепосочения период е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно задължено лице по този закон. Не се отрича изрично в жалбата и това, че действително е било извършено нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС, т.к. за процесния данъчен период, подробно посочен по-горе, не е била подадена от отчетните регистри „Дневник за покупките” и „Дневник за продажбите”. Такава била подаден със закъснение от 1 месец и 1 ден.

          С оглед на всичко това следва да се приеме от правна страна, че установеното запълва признаците на нарушението по чл.125 ал.2 и ал.5 от ЗДДС, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

          Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати  процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.

          Това е така, защото в АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е довършено на 15.09.2018г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния ден.

 

 

 

 

АУАН е съставен на 13.12.2018г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази хипотеза е законосъобразно по мнение на този съдебен състав. Видно е, че до дружеството е била изготвена и изпратена показана изх. № 24312/19.09.2018г. /лист 15 от делото/ за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на акт. Действително в преписката няма данни дали и кога, респ. на кого тази покана е била връчена. Това обаче не опорочава образуваното АНП, защото в крайна сметка процесният АУАН, съставен в отсъствие, е бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството на 06.02.2019 година.

          Предвид гореизложеното не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба в смисъл, че е налице съществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита, т.к. актът неправилно е бил съставен в отсъствие на нарушителя, както и това, че същият този акт никога не бил връчван на дружеството. Видно  е от отразеното в акта, че той е бил връчен на лицето Н.В.Панчева, което се е легитимирало като пълномощник на дружеството. Видно от приетото като писмено доказателство по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите /лист 9-10 от делото/ с него управителят на дружеството Д. Д. е упълномощил Н.В.П.да представлява дружеството пред НАП и др. органи и институции, както и да подписва и получава  актове и  постановления.

          Да, вече се посочи, че в преписката няма доказателства, че поканата за съставянето на акта е била връчена надлежно на дружеството, което значи, че при съставянето на АУАН в отсъствие е била нарушена нормата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Тя допуска актът да се състави в отсъствие, но само ако нарушителят не е бил намерен на известния за него адрес или след покана, надлежно връчена, не се е явил за съставянето на акт.  Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че допуснатото нарушение при съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, в крайна сметка не е съществено и не накърнява правото на защита на наказания. Това е така, защото в така или иначе съставеният в отсъствие акт е бил предявен и връчен на дружеството посредством пълномощник, а след това то се е запознало със съдържанието му, респ. имало е възможност да организира своята защита, включително е да подава възражение против съставения акт.

          При служебна проверка съдът констатира, че при издаването на НП е бил спазен и преклузивният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Видно е, че АУАН е издаден на 13.12.2018г., а НП - на 05.03.2019г., т.е. малко преди изтичането на третия месец, считано от съставянето на АУАН. При това положение преклузивният 6-месечен срок е спазен, т.к. той тече от момента на съставянето на акта, а не от извършване на нарушението, от който момент текат срокове за съставянето на АУАН, но вече се посочи, че в конкретния казус и те са спазени.

          Макар да не са наведени доводи за маловажност на административното нарушение, респ. доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира за нужно да вземе отношение.

С неподаването на информацията от отчетните регистри – дневниците за покупки и продажби за процесния данъчен период, дружеството практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Всичко това е основание да се заключи, че нарушението, макар и на формално извършване, е със завишена степен на обществена опасност, още повече, че закъснението не е незначително, а за един сравнително дълъг период от време – повече от един месец. Не може да обуслови квалифицирането на случая като маловажен и това, че в крайна сметка информация е била подадена. Няма съмнение, че тя е била подадена  на 15.10.2018г., т.е след откриване на нарушението и след изпращането на покана за съставянето на АУАН, за която вече се посочи, че липсват данни за връчване.

          При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.179 ал.1 от ЗДДС  наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания. Правилно е отчетена обществената опасност на нарушението и обстоятелството, че от него няма вреди за фиска. При това положение правилно АНО  е наложил имуществената санкция  в минимален размер, с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.

Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препиращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни  заседания, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено  и  присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

 

                                  Р      Е      Ш      И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 415575-F460016 от 05.03.2019 година на  директор Офис-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Д.Г.Д. основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на  500 /петстотин/ лева.       

 

ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Д.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: