Р Е Ш
Е Н И Е
№ 547
гр.Бургас, 29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1350 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Д.Х.Т. с ЕГН: **********,***, срещу Електронен фиш
за налагане на глоба (ЕФ) серия К №
3324523 на ОДМВР-гр.Бургас, с който
за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 600 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакувания фиш. Развиват се доводи за това, че не е ясно какъв тип е
устройството, заснело нарушението, дали то е одобрен тип и дали е било
технически годно, дали, ако се касае за мобилно устройство, е бил съставен
протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. и дали той
отговаря на изискванията на закона.Посочва се и че на жалбоподателя е била
показана снимка, но той не е успял да разбере дали тя касае неговия автомобил
или не.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище, подадено от
упълномощен юрисконсулт, се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което
и следва да се остави без уважение. Развиват се доводи в подкрепа на тази теза,
като се достига до извод, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, съставен е
при спазване на процедурата за това, а наложеното наказание е правилно
индивидуализирано. Претендира се присъждане на разноските по производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото от отбелязването на самия ЕФ на л. 6 е видно,
че той е бил връчен на 26.02.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на
11.03.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.01.2020г. в 09:57
часа в рамките на населеното място - гр.Бургас, ж.к. „***“, бул. „***“, зад
бл. 35 в посока изхода на града към гр. ***техническо средство – мобилна
система за контрол над скоростта – „
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3324523 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер
на 600 лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.13), съдържащ всички законоустановени
реквизити.
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки. Приложените на гърба на л. 7 и л. 8
снимки са ясни, като регистрационният номер на автомобила се разчита лесно и
без каквито и да е затруднения.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че в този участък ограничението на скоростта е до 50 км/ч, и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 41 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. На съда е служебно известно Ръководство на потребителя относно работата с тази мобилна система, което е достъпно и на официалния интернет сайт на производителя, като изрично в него е уточнено, че само снимката, направена по време на самото измерване на скорост има данни за измерената скорост и дистанция до измереното МПС и тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Посочено е също така, че на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдение на камерата. Съединяването на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В конкретния случай, съединяването на маркерите на процесната снимка (л.8) недвусмислено посочва, че по време на измерването лазерният лъч е бил позициониран именно върху автомобила на жалбоподателя и именно неговата скорост и разстояние са били отчетени от техническото средство.
По същество следва да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от
2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната
техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния
орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В §6, т.65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани
технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л. 10) – мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение „
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 10.01.2020г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажира отговорността на Т..
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да
се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван
от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано
искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
серия К № 3324523 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.5 ЗДвП на Д.Х.Т. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН Д.Х.Т.
с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Бургас с
БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.