Определение по дело №2395/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 256
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040702395
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр.Бургас, № 256 / 04.02.2021г.

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа адм.д.№ 2395 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.147, ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят Д.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.З., е оспорил решение №1/30.10.2020г. на директора на дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане” към Община Айтос, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата му с вх. № Ж-95/20.10.2020г. против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 107-1691/29.12.2016г., издаден от Н.Д.В.– главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Айтос, с който са определени публични общински вземания – данък върху превозните средства за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение №1 от 30.10.2020г. е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Отделно от това твърди, че АУЗД № 107-1691 от 29.12.2016г. му е бил връчен на 06.10.2020г. от съдебния изпълнител при Районен съд – Айтос. Оспорва, че АУЗД е надлежно връчен, както е посочено в обжалваното решение, тъй като административният орган не е положил необходимите усилия за връчване му. Позовава се на разпоредбите от Закона за пощенските услуги и решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което са приети Общи условия за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, обн. ДВ, бр.45 от 15.06.2010г., сега – отменени. Твърди, че органът е можел да връчи АУЗД като спази предвидената в чл.29 от ДОПК процедура, като се възползва от възможността за връчване и на други лица и на други места. Твърди, че не са били налице условията на чл.32 от ДОПК за връчване на съобщението чрез съобщение на електронната страница на Община Айтос и чрез поставяне на съобщение на таблото на общината.

Иска отмяна на решението, с което жалбата му е оставена без разглеждане.

ФАКТИ:

Въз основа на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с вх. № 0044/12.01.2004г., подадена от Д.З.З. и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Айтос е издал АУЗД № 107-1691/29.12.2016г., с който е определен размерът на задълженията за данък върху превозните средства за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. на Д.З.З. (л.26 - 27).

АУЗД № 107-1691/29.12.2016г. е изпратен на Д.З.З. на 06.02.2016г. по пощата с писмо с известие за доставяне на адрес – гр.Айтос, ул.“Столетов“ № 7 - известие за доставяне № ИД PS 8500 003XQA U на л.22 от делото. Писмото се е върнало на 15.02.2017г. с отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес“ (л.23). Видно от известие за доставяне № ИД PS 8500 0042XT Q на л.25 от делото АУЗД е изпратен отново по пощата с писмо с обратна разписка на 21.03.2017г. на същия адрес и писмото отново се е върнало с отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес“ на 22.03.2017г. (л.24). С оглед на това административният орган е извършил връчването на АУЗД № 107-1691/29.12.2016г. по реда на чл.32 от ДОПК, чрез поставяне на съобщение за съставения акт в Община Айтос, отдел „Местни данъци и такси“ и чрез публикуване на съобщението на интернет страницата на община Айтос на 21.06.2017г. Посочено е, че съобщението е свалено на 05.07.2017г. (л.21).

На 23.10.2017г. Община Айтос е подала молба до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Айтос за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК (л.19 – 20).

На 20.10.2020г. от Д.З.З. е подадена жалба с вх. № Ж-95/20.10.2020г. против АУЗД № 107-1691 от 29.12.2016г. (л.11-17).

С обжалваното решение № 1 от 30.10.2020г. директорът на Дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане“ към Община Айтос е оставил без разглеждане жалбата с вх. № Ж-95/20.10.20202г. против АУЗД № 107.1691/29.12.2016г., издаден от Н.Д.В.– главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към община Бургас, като недопустима, тъй като е подадена след влизане в сила на обжалвания АУЗД и след образуване на изпълнително дело (л.8 – 9). Решението е връчено на Д.З.З. на 02.11.2020г., чрез пълномощник – адвокат Д.З., с писмо с известие за доставя не на пратка № ИД PS 8500 005QWZ K на посочения от лицето с жалба с вх.№ Ж-95/20.210.2020г. адрес за връчване – гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 31, ет.1 – чрез адвоката Д.З. (л.10). В решението е посочено, че подлежи на обжалване по реда на ДОПК пред Административен съд - Бургас, но без да е посочено в какъв срок.

С разпореждане по настоящето дело, съдът е задължил директора на Дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане“ към Община Айтос да представи доказателства за компетентността на органа издал обжалваното решение, доколкото в преписката се съдържат документи, от които се установява, че в Община Айтос има отдел „Местни данъци и такси“, а решението не е постановено от неговия началник.

В отговор е посочено, че според решение № 50 от 24.02.2020г. на Общински съвет – Айтос за приемане на структура на общинската администрация, отдел „Местни данъци и такси“ се закрива и се създава Дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане“. Към отговора е приложена длъжностно характеристика на Директор на Дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане“ и Решение № 50 от 24.02.20202г. на Общински съвет – Айтос.

Съдът извърши служебна справка в Национална база данни „Население“ за настоящият и постоянният адреси на жалбоподателя, от която се установява, че двата адреса съвпадат помежду си и с адреса посочен в жалбата и в АУЗД – гр.Айтос, ул.“Васил Левски“ №7.

Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 17.11.2020г., а съобщението за решението на директора на дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане“ при Община Айтос е получено на 02.11.2020г. (л.10 от делото).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, доколкото в обжалваното решение не е посочен срок за неговото обжалване, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

АУЗД е издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“при Община Айтос, съобразно правомощията предоставени му със заповед № РД-08-245а/25.05.2009г. на кмета на Община Айтос (л.28).

Съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Според ал.5, на чл.4 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В процесният случай функцията на териториален директор има директора на дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане” към Община Айтос, който след 24.02.2020г. притежава компетентност на ръководител на звеното за местни приходи в Община Айтос.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.

Спорът по делото се свежда до това дали жалбата подадена против акт за установяване на задължение по декларация № 107-1691/29.12.2016г. е просрочена.  

Съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта.

Според чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК адресът за кореспонденция е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес.

В процесният случай, от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ се установи, че постоянният адрес на Д.З.З. ***. Същият адрес е посочен в АУЗД като адрес за кореспонденция по смисъла на чл.28 от ДОПК. Съобщенията, обаче за връчване на АУЗД са адресирани до друг адрес - гр.Айтос, ул.“Генерал Столетов“ №7. От справка в https://www.bgmaps.com/map/aytos се установи, че това са две различни улици, които се намират в различни части на града. От справката в НБД“Население“ се установяви още, че постоянният адрес на ул.„В.Левски“ №7 е регистриран още през 2004г.

Единственият извод, който могат да обосноват тези факти е, че жалбоподателят не е търсен за връчване на АУЗД на постоянния му адрес, който е и адрес за кореспонденция по смисъла на чл.28 от ДОПК вписан от самия орган в АУЗД. Това означава, че няма надлежно съобщаване на акта и не може от ненамирането на лицето на този адрес да се извежда основание за приложение на чл.32 от ДОПК. В обжалваното решение се твърди, че жалбоподателят е бил търсен два пъти за връчване на процесното АУЗД на адрес гр.Айтос, ул. „В.Левски“ №7, но това твърдение е необосновано от представените от органа доказателства, които сочат, че акта е изпращан два пъти на друг адрес - гр.Айтос, ул.“Генерал Столетов“ №7, с който по делото няма данни жалбоподателят да е свързан.

По тази причина съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и преписката върната на органа за произнасяне по жалба вх. № Ж-95/20.10.2020г. от Д.З.З. против акт за установяване на задължение по декларация № 107-1691/29.12.2016г., издаден от Н.Д.В.– главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Айтос.

Мотивиран от горното и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК, Административен съд – Бургас,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение №1/30.10.2020г. на директора на дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане” към Община Айтос, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалба вх. № Ж-95/20.10.2020г. от Д.З.З. против акт за установяване на задължение по декларация № 107-1691/29.12.2016г., издаден от Н.Д.В.– главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Айтос.

ВРЪЩА преписка на директора на дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане” към Община Айтос за произнасяне по жалба вх. № Ж-95/20.10.2020г. на Д.З.З. против акт за установяване на задължение по декларация № 107-1691/29.12.2016г., издаден от Н.Д.В.– главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ към Община Айтос.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: