№ 255
гр. гр.Несебър, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101075 по описа за 2021 година
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след
като с Определение № 1838 от 19.07.2021г., постановено по гр.д. №
3760/2021г. по описа на РС-Бургас, е прекратено производството по гр.д. №
3760/2021г. на Районен съд - Бургас и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано по повод исковата молба на М.С. Е., гражданин на
Федерална Република Германия, роден на ***г., с Булстат ***, с адрес в
РБългария: гр.***, подадена чрез адв.К.Т. и адв.Т.М. от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.*** против „В.К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т..
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на апартамент ***, с
идентификатор ***, находящ се в гр.***, с обща застроена площ от 34,60
кв.м. Твърди се, че същият ползва апартамента си само няколко седмици през
годината, но е принуден да заплаща нереално високо количество вода,
неправилно разпределено от „В.К." ЕАД. В тази връзка се сочи, че ищецът Е.
е заплатил задължение в размер на 431,50 лева по фактура №
**********/20.12.2019г., съгласно която неправилно му е разпределена вода
от 130,12 куб.м на стойност 389,58 лева с ДДС. Наред с това, ищецът получил
фактура № ********** от 27.07.2020г. на стойност 335,95 лева и фактура №
********** от 22.12.2020г. на стойност 846,84 лева, за задължения към „ВиК"
ЕАД за потребена вода. Съгласно фактура № ********** от 27.07.2020г.
ищецът Е. дължал сума в размер на 317,532 лева с ДДС, която била от
разпределение на 10,95 куб.м. и 92,33 куб.м. По фактура № ********** от
1
22.12.2020г. М.Е. дължал сума в размер на 769,74 лв. с ДДС от разпределение
на 249,59 куб.м. След извършена справка в сайта на „ВиК" ЕАД се
установило, че М.Е. дължи общо сумата от 1410,57 лева, от която нови
задължения в размер на 167,93 лева, стари задължения 1182,79 леса, лихви
59,85 лева.
Недоволен от неправилно разпределеното количество вода М.Е. е подал
три възражения до ответника. От информацията предоставена от „ВиК" ЕАД
било установено, че имало неотчетените абонати, както следва: за периода от
11.04.2019г. до 10.12.2019г. - 8 броя абонати; за периода от 11.12.2019г. до
25.06.2020г. - 1 абонат; за периода от 26.06.2020 до 25.11.2020г. - 12 абонати.
С оглед на това, с възражение № 3 било поискано от „ВиК" ЕАД да начисли
служебна консумация на неотчетените водомери, които били общо 21, с което
щяло да се намали значително задължение на М. С. ЕК.. С отговор изх.№ К-
262-8/23.03.2021г. „ВиК" ЕАД отказали да намалят задължението на ищеца
Е.. Наред с горното, от отговорите на „ВиК" ЕАД станало ясно, че
потребената вода в комплекса е огромно количество - 6366 куб метра вода,
каквото количество ищецът оспорва да е възможно да се изразходи само за
нуждите на един комплекс. Освен това ищецът твърди, че водата в басейна
била зеленясала и не била сменяна през целия сезон на 2020г. Поискано било
от „ВиК" ЕАД да извърши проверка, за да се установи за какво точно е
използвана водата в комплекса и дали има незаконно присъединяване към
водоснабдителната мрежа. Според „ВиК" ЕАД по-големите суми от
разпределение се дължали на разходи за вода за поддържането на общите
части в сградите и прилежащите площи в комплекса. Въз основа на
гореизложеното ищецът твърди, че „ВиК" ЕАД неправилно и
незаконосъобразно е разпредилило вода в такъв размер, а за количеството
което същият счита, че дължи от разпределението на вода сочи, че би
следвало да даде отговор експертно лице след проверка и запознаване с
всички материали по делото.
Горното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника „В.К." ЕАД, че ищецът М. С. ЕК. не дължи сумата от 317,532 лева
с ДДС по фактура № ********** от 27.07.2020г., сумата от 769,74 лв. с ДДС
по фактура № ********** от 22.12.2020г., сумата от 167,93 лева - нови
задължения по справка от сайта на „ВиК" ЕАД, както и лихви в размер на
59,85 лева.
На следващо място се моли съда да осъди ответника „В.К." ЕАД да
заплати на ищеца М. С. ЕК. сумата от 389,58 лева с ДДС по фактура №
**********/20.12.2019г., недължимо платена от неправилно разпределена
вода от 130,12 куб.м., престирани при начална липса на основание. Представя
писмени доказателства. Прави искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените с исковата
молба въпроси. Наред с това се моли съда да задължи ответното дружество да
представи фактурата, въз основа на която е начислена сумата от 167,93 лева –
2
нови задължения по справка от сайта на „ВиК“ ЕАД и периода за който са
начислени лихви в размер на 59,85 лева. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
Предявени са отрицателно установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
„В.К." ЕАД, подаден чрез процесуалния им представител, с който на първо
място оспорват предявените искове, като недопустими. Считат, че съгласно
разпоредбата на чл.105 от ГПК иска следва да се предяви в района, в който е
седалището на ответното дружество. В тази връзка правят възражение за
местна подсъдност и молят производството по настоящото дело да се
прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на РС-Бургас. Независимо от
това, твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като не е
обоснован правния интерес от предявяването им. С оглед на това твърдят, че
не са изложени твърдения и аргументи относно недължимост на сумите. Не
ставало ясно дали твърдението на ищеца за неправилно разпределение на
суми от общия водомер касаело недължимост на иска за неоснователното
обогатяване или се отнасяло за всички искове. Твърди се, че ищецът следва да
обоснове правния си интерес по всеки един от предявените искове, като
уточни дали се касае за неправилно според него разпределение на водата от
общия водомер или се има предвид неправилно начислено потребено
количество вода съгласно споменатите фактури. Също така се сочи, че
исковете не са индивидуализирани по основание и размер, тъй като по трите
установителни иска сумите не били с посочени параметри, а по иска за
неоснователно обогатяване ищецът не е посочил на коя дата е платил сумата
без основание. Предвид гореизложеното се моли исковата молба да бъде
оставена без движение до отстраняване на посочените нередовности.
Независимо от горното, ответникът оспорва предявените искове, като
неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени. Твърдят, че
разпределението на количеството вода от общия водомер е извършено в
съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2004г., поради което
оспорват, че същите са разпределени неправилно. Наред с това твърдят, че
количеството вода по общия водомер на комплекса са реално отчетени. Сочат,
че ВиК операторът многократно е уведомявал своите абонати да си закупят
водомер с радио-модул за дистанционно отчитане. Само при това положение,
всички абонати щели да бъдат отчитани. Също така сочат, че неотчетените
абонати в комплекса били много малък брой и не можело това да е причината
за разликата. Отделно от това се твърди, че водомерът бил сезонен и се
отчитал два пъти годишно, както и че всички водомери в комплекса се
отчитали с електронно мобилно устройство. Представят писмени
доказателства. Оспорват въпросите по поисканата СТЕ, като неотносими и
поради това, че за някои от тях се изискват специални знания. Оспорват и
представения от ищеца снимков материал, като недопустим и молят същият
да не се приема. На свой ред, ответното дружество правят искане за
допускане на СТЕ, вещото лице по която да отговори на поставените в
отговора на исковата молба въпроси. Правят искане за допускане до разпит на
един свидетел при режим на призоваване.
3
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства. Прави
изменение на размера на единия от исковете с правно основание чл.124 от
ГПК, като моли същият от 167,93 да се счита за предявен в размер на 150,73
лева. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
За ответното дружество в съдебно заседание се явява процесуалния им
представител, който оспорва предявените искове, като неоснователни.
Ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. Молят съда
да ищцовите претенции и да им присъди сторените по делото разноски.
Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен
интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа
необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ответник следва да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ищеца, т.е. да установи вземането си
на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка на доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за процесния обект, представляващ – Апартамент ***, с
идентификатор ***, находящ се в гр***. На следващо място, ответникът
следва да докаже, че през процесния период ищецът Е. е имал качеството
потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на
имота и партидата към ответното дружество се е водила на негово име.
Тежестта на доказване е указана с Определение № 795 от 04.12.2021г.,
постановено по настоящото дело /л.32-34 вкл./.
По делото не се спори, че ищецът М.С. Е. е собственик на апартамент
***, с идентификатор ***, находящ се в гр.***. В подкрепа на това е и
представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 60 от 05.07.2019г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район
на действие – РС-Несебър /л.8-10 вкл. по гр.д. № 3760/2021г. на РС-Бургас,
изпратено по подсъдност на РС-Несебър/.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла
на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги
срещу заплащане на територията на гр.Свети Влас,, общ. Несебър, обл.
Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане
на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има
качеството на „потребител“ на тези услуги. С оглед изложеното, съдът
приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия
4
за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото
дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в
собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес в
гр.Свети Влас.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и
К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и предвижда, че
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
За потребените количества вода от ищеца Е. са били издадени три броя
фактури, както следва: фактура № ********** от 20.12.2019г. за сумата от
431,50 лева с ДДС, фактура № ********** от 27.07.2020г. за сумата в размер
на 335,95 лева с ДДС и фактура № ********** от 22.12.2020г. за сумата от
846,84 лева с ДДС. /л.11,13 и 14 по гр.д. № 3760/2021г. по описа на РС-
Бургас/. По делото не се спори, че ищецът е заплатил сумата от 431,50 лева с
ДДС по фактура № ********** от 20.12.2019г., за което е представен касов
бон /л.12 по гр.д. № 3760/2021г. по описа на РС-Бургас/.
Спорен е въпроса налице ли е неправилно извършено от ответното
дружество разпределение на водата от общия водомер в процесния комплекс
„Апарт Хотел Романс Париж“ – гр.Свети Влас.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От заключението по изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза /л.70-л.79 вкл./ се установява, че собствения на ищеца недвижим
имот е сезонен и се отчита в началото и в края на всеки сезон. Експертът е
установил, че през процесния период /юли 2019г. - май 2021г./, измереното и
консумирано водно количество на абонатен № 755239 е 51 куб.м, а
начисленото „от разпределение“ е 535,90 куб.м. Видно от представената по
делото справка /л.21/, служителят на водния оператор е видял и отчел лично
водомера на ищеца, предвид отразеното в справката „видян“. Вещото лице
сочи, че количеството „от разпределение“ се изчислява на база отчетените
количества на подотчетните водомери и отчета по централния водомер, като
изчисленията са точни. Същият е установил, че общото количество вода за
разпределение от централния водомер за процесния период е 5893 куб.м. За
процесния период отчетените партиди /абонати/ са 348, на които е начислено
количество вода „от разпределение“, а неотчетените са 40. Вещото лице не е
констатирало незаконно присъединяване към водоснабдителната мрежа на
комплекса през процесния период.
5
Според вещото лице, твърде многото вода „от разпределение“ в
партидите на подотчетните абонати се дължи на включената вода, която се
ползва за поддръжка на два външни и един вътрешен басейни, поливни
площи, градинки и цветарници, СПА център, ресторант. Пред съда вещото
лице разяснява, че разликата между количествата вода за общи нужди и тази
за питейни нужди е много голяма, тъй като няма регистрирани партиди за
измерването на водата, което се ползва за общи нужди – ресторант, СПА
център, басейн. По тази причина всичката вода от централния водомер се
разпределя на всички абонати, които са ползвали вода и са отчетени. Според
вещото лице, неотчитането на 40 от общо всички абонати в комплекса има
много малка тежест при разпределението, т.е. дори и да бъдат отчетени и тези
40 абоната, разпределението вместо по 7 куб.м ще бъде по 7 или 6 куб.м, т.е.
няма да се отрази драстично на крайния размер потребена вода. Това е така,
тъй като ползваната от абонатите вода за лични нужди е съвсем малко спрямо
цялото количество вода, отчетено от централния водомер – близо 6000 куб.м.
От представените по делото фактури /л.11,13 и 14 по гр.д. №
3760/2021г. по описа на РС-Бургас/ се установява, че посочените количества
били остойностени за посочените периоди. От заключението на вещото лице
се установява, че изчисленията са точни, както и че неотчитането на малка
част от абонатите в комплекса /40 от 388/ не би се отразило съществено на
крайното количество вода „от разпределение“. Според вещото лице многото
количество вода „от разпределение“, включена в партидите на подотчетните
абонати би могло да се избегне, ако се разкрият отделни ВиК партиди за
ресторанта, СПА центъра и басейните, които са едно от най-големите
консуматори на вода в комплекса. Неразкриването на такива партиди обаче не
е основание за ищеца да бъде освободен от отговорност да заплати
начислените му суми за вода.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че сумата в размер на 431,50
лева с ДДС по фактура № ********** от 20.12.2019г. е заплатена от ищеца на
валидно правно основание, поради което не подлежи на връщане.
Неоснователни са и претенциите на ищеца за признаване за установено
спрямо ответното дружество, че не дължи сумите по издадените му фактури
№ ********** от 27.07.2020г. /335,95 лева с ДДС/ и фактура № **********
от 22.12.2020г. /846,84 лева с ДДС/, както и сумата от 150,73 лева - нови
задължения по справка от сайта на „ВиК" ЕАД, и лихви в размер на 59,85
лева. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявените искове с правно
основание чл.124 от ГПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, в полза на
ответното дружество следва да се присъдят направените по делото разноски
общо в размер на 548 лева /петстотин четиридесет и осем лева/, от които 200
лева – възнаграждение за съдебно- техническа експертиза и 348 лева –
6
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С. Е., гражданин на Федерална
Република Германия, роден на ***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария:
гр.***, със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.К.Т. и адв.Т.М. от АК-Бургас/
против „В.К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., иск с правно основание
чл.124 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът Е. не дължи на
ответното дружество сумата от 317,53 лева с ДДС по фактура № **********
от 27.07.2020г., сумата от 769,74 лева с ДДС по фактура № ********** от
22.12.2020г., сумата от 150,73 лева - нови задължения по справка от сайта на
„ВиК" ЕАД, както и лихви в размер на 59,85 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С. Е., гражданин на Федерална
Република Германия, роден на ***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария:
гр.***, със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.К.Т. и адв.Т.М. от АК-Бургас/
против „В.К.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 389,58 лева с ДДС по фактура № **********/20.12.2019г.,
недължимо платена от неправилно разпределена вода от 130,12 куб.м.
ОСЪЖДА М.С. Е., гражданин на Федерална Република Германия,
роден на ***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр.***, със съдебен адрес:
гр.*** /чрез адв.К.Т. и адв.Т.М. от АК-Бургас/ да заплати на „В.К.“ ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 548 лева
/петстотин четиридесет и осем лева/, представляващи заплатени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7