№ 1570
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при СРП срещу определение на СРС,
НО, 94 състав, по н.о.х.д № 3176/22 г. от 8.06.2022 г., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения,
допуснати в досъдебната фаза.
В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и
се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно съдът е приел за нарушена
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 3 НПК, тъй като страните се конституират в съдебната
фаза. Наред с това се изтъква, че по делото липсват индикации, че адв. А. е давала
свети на св. Т.-К.а. По отношение на второто процесуално нарушение, засягащо
съдържанието на обвинителния акт, се изтъква, че задължението на прокурора е да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието. В процесния случай
както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт деянието на
подс. К. било описано ясно.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието
на атакуваното разпореждането, намира следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт
срещу Д. Т. К. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
включващо две деяния, пострадала от които е Ц.Л. Т. – К.а. По отношение на второто
деяние в диспозитива е отразено, че обвиняемият се е заканил на Ц. К.а пред
полицейските служители Т.Ц.Д. и И.Р.Т.. В обстоятелствената част при описанието на
същото деяние са изложени твърдения, че обв. К. се е заканил на св. Т.-К.а пред
свидетелите М.Х. и И.Т..
В досъдебното производство е приложено пълномощно, с което св. Ц. Т.-К.а
упълномощава адв. Н. А.. Същевременно е приложено пълномощно от обвиняемия за
адв. Н. А. в качеството на защитник. Адв. А. е участвала при последното привличане
на обвиняемия в това процесуално качество като защитник.
С определението, предмет на въззивната проверка, съдията-докладчик при СРС
в разпоредително заседание е приел, че в досъдебното производство е допуснато
1
съществено и отстранимо процесуално нарушение, тъй като в обвинителния акт е Н.це
противоречие при описанието на обстоятелствата, при които е извършено второто
деяние от продължаваното престъпление, както и поради факта, че обвиняемият е
защитаван в досъдебното производство от защитник, за когото са съществували
основанията за отвод.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по
делото, намира, че изводите на първостепенния съд за допуснати процесуални
нарушения в досъдебното производство са правилни. Това е така, тъй като
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК да съдържа ясна
обвинителна теза с еднозначни и непротиворечиви твърдения за обстоятелствата, при
които е извършено всяко едно от двете инкриминирани в състава на продължаваното
престъпление деяния, така че да бъде обезпечено разгръщането на основните принципи
на наказателния процес в съдебната му фаза и да бъде гарантирано ефективното
упражняване на правото на защита на обвиняемия. Изискуемото съдържание на
обвинителния акт по чл. 246, ал. 2 НПК във всеки конкретен случай зависи от
специфичната съставомерност на престъплението, което се твърди, че обвиняемият е
извършил, което в настоящото производство е продължавано престъпление закана с
убийство. При това положение в обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочени
недвусмислено ясни фактически твърдения за времето и мястото на всяко деяние,
включено в продължаваното престъпление, субективната и обективната връзка
помежду им, включително да отрази ясно и изчерпателно фактическата ситуация, в
която е извършено всяко от деянията, защото от нея черпи фактически аргументи в
подкрепа на твърдението си, че заканата е възбудила основателен страх у
пострадалата. В този смисъл правилно констатираното от районния съд противоречие
относно това пред кого е отправена втората закана с убийство не може да се приеме, че
е без правно значение, както предлага прокурорът в протеста си. Това становище влиза
в противоречие с процесуалната позиция на самия прокурор, който е включил
присъствието на двамата полицейски служители, пред които е отправена заканата, в
диспозитива на обвинителния акт. Ето защо прокурорът дължи да заяви еднопосочни
твърдения относно личността на тези полицейски служители, като отстрани
противоречието в обвинителния акт и посочи еднозначно дали обвиняемият се е
заканил пред св. Т.Д. или пред св. М.Х..
На основата на изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че повдигнато
окончателното обвинение не отговаря на процесуалния стандарт за формулирането му
по чл. 246, ал. 2 НПК, доколкото не гарантира адекватно правото на защита на
обвиняемия, който, за да се защитава пълноценно, трябва да има възможност да
разбере в какво точно е обвинен.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията в протеста и по
отношение на второто процесуално нарушение, накърнило правото на защита на
обвиняемия. Обосновано районният съд е установил, че в досъдебното производство
един и същи адвокат е бил упълномощен и от обвиняемия, и от пострадалата. Това е
достатъчно, за да се приеме, че обвиняемият е бил защитаван от адвокат, чиято
незаинтересованост от позицията на пострадалата е била поставена под съмнение. За
да се стигне до този извод, не се изисква изобщо да бъде извършвана проверка в какви
процесуални действия е участвал конкретният адвокат и има ли обективирани следи,
че е предоставял съвети. Правнозначимото обстоятелство, че е възникнало
доверително отношение между пострадалата и защитника, а това компрометира
правото на защита на обвиняемия. Не са основателни и доводите, че не е било Н.це
основание за отвод на защитника, защото пострадалата не може да се счита за страна в
стриктния смисъл на понятието. Точният смисъл, вложен в чл. 91, ал. 3, т. 3 НПК, е
напълно ясен – не може да бъде защитник лице, което е представлявало или е давало
2
съвети на противната страна, т.е. на лицето с насрещен защитим интерес в процеса,
което в процесния случай безусловно е пострадалата от престъплението закана с
убийство. След като е Н.це несъвместимост на избрания от обвиняемия адвокат с
изискванията за участието на защитник, това означава, че правото на защита на
обвиняемия е нарушено и нарушението може да бъде преодоляно единствено чрез
участие на обвиняемия в досъдебното производство с друг адвокат.
След цялостна проверка на протестираното определение въззивният съд
намира, че съдебното производство законосъобразно е било прекратено от районния
съд, поради което за СРП възниква задължението да извърши съответните процесуални
действия в изпълнение на конкретизираните указания за привличане на обвиняемия с
друг защитник, предоставяне на възможност да даде обяснения с друг защитник,
евентуално да участва в предявяване на материалите по разследването с друг и за
изготвяне на нов обвинителен акт.
Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 94 състав, по н.о.х.д № 3176/22 г. от
8.06.2022 г., за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на
СРП за отстраняване на процесуални нарушения.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3