Р Е Ш Е Н И Е
№ 756 / 11.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 831 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Е.М.И. против
Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-1006-000325/31.05.2019 г. на началник
Група в Сектор „Пътна полиция“ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, с
която на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 да върне същото.
Жалбоподателят – Е.М.И. - претендира отмяна на
обжалваната заповед. Счита, че същата е издадена в нарушение на материалния
закон и административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане
на разноски съобразно представен списък.
Ответникът – началник Група в
Сектор „Пътна полиция“ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик – не се явява и не се
представлява в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в подадено
преди него писмено становище. Излага съображения за законосъобразността и
справедливостта на заповедта за налагане на ПАМ. Моли да бъде отхвърлена
жалбата.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Заповедта е мотивирана с обстоятелството,
че жалбоподателят в качеството му на водач на МПС е загубил правоспособността
си, тъй като са му отнети всички контролни точки. От своя страна точките му са
отнети въз основа на следните 5 издадени против него, връчени и влезли в сила
наказателни постановления за извършени нарушения на ЗДвП: НП №
14-1006-002719/2014 г., НП № 15-1006-000832/2015 г., НП № 17-1006-000177/2017
г., НП № 18-1006-004543/2019 г. и НП № 19-1006-000049/2019 г.
Процесните пет наказателни постановления,
ведно с доказателствата за връчването им на жалбоподателя са приети като
доказателства по делото. От същите е видно, че с всяко от тях са отнети
определен брой контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. Броят на отнетите контролни точки с всяко едно от изброените
по-горе наказателни постановления е както следва: 6 бр., 11 бр., 8 бр., 10 бр.
и 6 бр., т.е. общият брой отнети точки е 41, при максимален брой, с който
разполага водача, съгласно посочената наредба – 39.
Видно от приложените доказателства за
съобщаване на наказателните постановления на жалбоподателя е, че първото и
второто не са му съобщени по законоустановения ред. Видно от записването в
обратна разписка (с нечетлив ден и месец през 2016 г.) на куриера Star Post е, че при посещение на адреса на
жалбоподателя: гр. П…, ул. „….“ № … е отразено „няма такова лице“. Връщането на
тази неполучена от жалбоподателя обратна разписка е прието от ответника за
достатъчно основание да приеме, че двете, изпратени с нея НП № 14-1006-002719 /
03.12.2014 г. и НП № 15-1006-000832 / 04.05.2015 г. са редовно връчени на
жалбоподателя. Затова той е отбелязал и на двете постановления, че са връчени
по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и са влезли в сила на 19.01.2016 г.
Изводът на ответника за редовно съобщаване
и от там за влизане в сила на НП № 14-1006-002719/2014 г. и НП №
15-1006-000832/2015 г. е незаконосъобразен. Посоченото в постановленията правно
основание за връчването им чл. 58, ал. 2 от ЗАНН предвижда следното:
Чл. 58. (2) Когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Следователно, за да бъде приложена от
наказващия орган фикцията за връчване, предвидена в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е
необходимо да се изпълнени две условия – нарушителят да не се намери на адреса
и новият му адрес да не е неизвестен. В
настоящия случай не е спазено нито едно от тези две условия:
В постановленията не е посочено, че
жалбоподателят не е намерен на адреса, а само, че „няма такова лице“.
Констатацията не е напълно ясна и още по-малко е ясно въз основа на какви данни
е направен извода, че жалбоподателят не се намира (не живее) на адреса в
случай, че това се има предвид под констатацията „няма такова лице“. Не е
налице посочване дали изобщо е посещаван адреса и ако е посещаван колко пъти.
Няма и отбелязване кой е източникът на информацията, от която е направен
изводът че „няма такова лице“. Освен това тази констатация се опровергава от
обстоятелствата, че адресът е именно посоченият от жалбоподателя пред МВР адрес,
който е и адрес, посочван в наказателните постановления – гр. Пазарджик, ул.
„Петко Д. Петков“ № 31, на който адрес впоследствие същият е откриван.
Не е налице и второто условие на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че е налице редовно връчване и влизане в сила
на първите две наказателни постановления.
Липсва каквото и да е удостоверяване, че
новият адрес на жалбоподателя е неизвестен. Не е направена никаква справка
относно адресите на лицето, нито са посочени каквито и да са други данни, от
които да се направи евентуален извод, че лицето живее на друг, различен адрес,
който е неизвестен.
Следователно, следва да се приеме, че НП №
14-1006-002719 / 03.12.2014 г. и НП № 15-1006-000832 / 04.05.2015 г., с които
на жалбоподателя са отнети съответно 6 бр. и 11 бр. контролни точки не са
влезли в сила, тъй като след като същите не са му връчени редовно за него не е
започнал да тече срок за обжалването им. Не би следвало да се приема също, че
срок за обжалване е започнал да тече от момента на прилагане на двете
наказателни постановления по настоящото дело. Това е така, тъй като към
настоящия момент и по отношение на двете наказателни постановления е изтекла
абсолютната давност за административнонаказателно преследване, която по
аналогия с чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 4 години и
шест месеца. По отношение на НП № 14-1006-002719 / 03.12.2014 г. тази давност е
изтекла още на 03.06.2019 г., т.е. преди образуване на настоящото дело.
Следователно с първите две описани в
обжалваната заповед наказателни постановления не са отнети контролни точки от жалбоподателя в качеството
му на водач на МПС. При това положение (дори в резултат на невлизането в сила
само на едно от двете посочени по-горе НП) не са му отнети всички 39 контролни
точки и той не е загубил правоспособността си. Затова обжалваната заповед, с
която му е иззето свидетелството за управление на МПС е постановена в нарушение
на относимите материалноправни разпоредби. Предвид това обжалваният
административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията
за разноски на жалбоподателя. Следва да му се присъдят платените 10 лв.
държавна такса за образуване на делото и 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Затова Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане на ПАМ
№ 19-1006-000325/31.05.2019 г. на началник Група в Сектор „Пътна полиция“
Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, с която на Е.М.И. е наложена принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 да
върне същото.
Осъжда
Група
в Сектор „Пътна полиция“ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик да заплати на Е.М.И. разноски
по делото в размер на 410 лв. (четиристотин и десет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/