Р Е Ш Е Н И Е
№ 260250 06.07
.2022 г., гр.
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На двадесет и осми юни две
хиляди и двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав: Председател: Дафина Арабаджиева
Секретар: Розалия Тодорова
като разгледа докладваното от
председателя Дафина Арабаджиева гражданско дело
№791 по описа за две хиляди двадесет и първа
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за присъждане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по чл.2,ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът Н.А.С., ЕГН **********,***, адв.С.Я.,
моли съда да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати по
банкова сметка ***, сумите от
105120лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 2000лв.-обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях от 28.05.18г.,
претърпени във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на
престъпление, по което бил оправдан с влязла в сила присъда на 28.05.18г. по
нохд №857/2014г. на ****.
Основал е исковете си на
обстоятелствата, че:
През 2011г. срещу него било образувано
следствено дело №9-П/2011 по описа на *** при ***, пр.пр. №4-671/2011 по описа
на ***, като на 08.06.11г. бил задържан под стража и му било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.302,т.1,б.“а“, вр. чл.301, ал.1 и
2 от НК- получаване на *** в големи размери. Мярката му за неотклонение била
променена в парична гаранция на 17.06.2011г. По внесен след прецизиране на
обвинението срещу него обвинителен акт, било образувано нохд №857/14г. на ***,
което протекло с множество съдебни заседания. С присъда от 28.11.16г. ищецът
бил оправдан, но по протест на прокуратурата се развило въззивно производство,
което приключило с потвърждаване на присъдата и тя влязла в сила на 28.05.18г.
Така, образуваното срещу него наказателно производство продължило 7години, 2
месеца и 11 дни.
Междувременно, на 16.06.2011г., от ***
на ***, срещу него било образувано и дисциплинарно производство, като със
заповед от *** бил временно отстранен от длъжност, а със заповед от ***, било
му наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като, въпреки обжалването,
което предприел по съдебен ред, заповедта била потвърдена с окончателно решение
на от 29.01.13г. на *** по адм.дело №8584/12г.и макар след постановяване на
оправдателната присъда от наказателния съд да поискал от *** да отмени влязлото
в сила решение от 29.01.13г., искането му било отхвърлено, тъй че той останал
за описаното време след дисциплинарното му уволнение и безработен.
Вследствие проведения срещу него процес
и за цялото му времетраене, ищецът бил под стрес. При липса на други
доказателства срещу него, освен показанията на един свидетел под прикритие,
които не били изобщо проверени, а приети на доверие, ответникът поискал да му
се наложи мярката „задържане под стража“, която била наложена от съда.
Страхувал се, че ще бъде осъден невинен и то за тежко престъпление- *** в
големи размери, като страхът му се увеличавал при всяко явяване в полицията и
съда. Страхувал се и че при осъдителна присъда може да попадне в затвора и да
бъде подложен на изстъпления от останалите затворници, поради факта, че е бил ***.
В следствения арест бил принуден да търпи нечовешки условия и да съжителства
принудително с престъпници. Станал неспокоен. Намалил до минимум контактите си
с близки и приятели и се затворил в себе си. Било засегнато достойнството и
честта му на добросъвестен гражданин и добросъвестен ***, пострадала и
професионалната му чест, тъй като множество средства за масова информация
разпространили такава относно повдигнатото му обвинение и така всички разбрали
за воденото дело, което опетнило доброто му име, още повече, че поради службата
си, той бил известен на широк кръг от хора, и като в село ***, където живее, го
познавали всички, а при разпространената информация го сочели с пръст, като
престъпник, тъй че той не смеел да излезе из селото и да се среща с хора.
Първоначално поради задържането му под стража, а впоследствие, поради
оставането му без работа, заради дисциплинарното уволнение, той изпаднал в
невъзможност да се грижи за семейството си, което му причинило допълнителни
притеснения.
За описаните по-горе неимуществени
вреди, счита за справедлива да го обезщети сумата от 105120лв., изчислена по
40лв. за всеки ден от общо 2628 дни, в които продължило воденото срещу него
наказателно производство.
В хода на наказателното производство
претърпял и имуществени вреди в размер на 2000лв., съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, за които също търси обезщетение в размер на заплатената
сума.
Моли да се изиска за
прилагане нохд №857/14г. на *** и да се допуснат двама свидетели
при довеждане за установяване на конкретните описани в искането за това
доказателствено средство обстоятелства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК /при
връчено на 20.04.21г. съобщение-л.43/, ответникът е подал чрез ОП- Пловдив
отговор на исковата молба с вх.№274591/12.05.21г., с който е взел становище, че
искът е допустим, но неоснователен като недоказан, тъй като:
Съгласно ЗОДОВ, вредите не се
предполагат, а подлежат на доказване, както непосредствената им връзка с
обвинението, а в конкретния случай ищецът не сочи доказателства за твърдените
като претърпени вреди. Прокуратурата не може да бъде държана отговорна за
действията на трети лица, конкретно- публикациите в медиите и уволнението на
ищеца, и свързаните с тях вреди. Прокуратурата не може да бъде държана
отговорна и за нечовешките условия в следствения арест, за които отговаря
Министерството на правосъдието, като отговорността се реализира по реда на АПК.
Прокуратурата не може да бъде държана отговорна за продължителността на процеса
в съдебната фаза, на която не е господар, както и на продължителността,
продиктувана от множеството участници в процеса и процесуалното им поведение.
Заявил е, че ако претенцията се приеме
от съда като такава по ЗОДОВ, то повдига възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост.
Възразява и срещу иска за имуществени
вреди, тъй като не са ангажирани доказателства за реалното изплащане на
соченото възнаграждение и за обема на извършените с участие на адвокат
процесуални действия.
Моли във връзка с изложеното и на
основание чл.5 от ЗОДОВ да бъде освободен от отговорност или отговорността му
да бъде намалена.
В открито съдебно заседание, проведено
на 28.06.2022 г., е допуснато увеличаване на размера на предявения иск за
присъждане на имуществени вреди от 2000 лв. на 7000 лв.- платени адвокатски
възнаграждения.
Съдът, като взе предвид наведените от
страните твърдения, оспорвания и възражения, както и събраните в производството
доказателства в тяхната съвкупност, намери че предявените искове са допустим, а
разгледани по същество са частично основателни и като такива следва да бъдат
частично уважен воден от следните съображения:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди по чл.2,ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, основани на обстоятелствата, описани
от ищеца, които попадат именно в посочената хипотеза, а не както ищецът е
квалифицирал искането си в исковата молба, като такова за изплащане на
обезщетение за незаконно обвинение и задържане под стража, която квалификация
не обвързва съда, доколкото описаните с исковата молба обстоятелства и петитум
кореспондират именно на квалификацията на исковете, дадена от съда, включително
при съобразяване на т.13 от ТР №3/22.04.05г. по т.д. №3/04г. на ОСГК на ВКС.
Релевантни и за двата предявени иска са
фактите, че: ответникът е повдигнал на ищеца обвинение в извършване на
престъпление по НК, по което ищецът е бил оправдан; че ищецът е претърпял
реално всяка от вредите, описани в исковата молба; че тяхното претърпяване е в
пряка причинна връзка с проведеното срещу него от ответника наказателно
производство, а във връзка с претенцията за присъждане на лихва върху търсените
обезщетения- датата на влизане на оправдателната присъда в сила, съгласно т.4
от ТР №3/22.04.05г. по т.д. №3/04г. на ОСГК на ВКС, като всички те стоят в
доказателствена тежест на ищеца по делото.
Предявените искове са оспорени от
ответника като изцяло неоснователни и недоказани. Възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение е такова по чл.52 от ЗЗД.
В о.с.з. от 13.07.2021 г. съдът е приел като окончателен по делото проекта за доклад,
съобщен на страните с Определение № 260058/11.01.21 г., без възражения от тяхна
страна, като с него е очертал релевантните факти и разпределил между страните
тежестта за установяването им.
Установи се в производството от фактическа страна, че:
Във връзка с
фактите било ли е от ответника повдигнато обвинение на ищеца в извършване на
престъпление по НК, по което ищецът е бил оправдан е приета:
От приетия по делото като писмено
доказателство протокол за личен обиск /претърсване на лице/, изземване и
привличане на обвиняем по реда на чл. 219, ал.2 НПК се установява, че на
08.06.2011 г. в *** в сградата на *** гр. *** е извършен обиск на ищеца при
условията на неотложност. На основание чл. 219, ал. 2 НПК със съставянето на
този протокол ищецът е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по
чл. 302, т.1 пр. предпоследно вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2, ал. 2 НК. Взета е и
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за 72 часа. На същата дата ищецът е разпитан. С
Определение от 09.06.2011 г. на ***, НО е одобрен протокола за личен обиск от
08.06.2011 г. С протоколно определение
от 11.06.2011 г. Окръжен съд – *** е уважил искането на прокуратурата, като е
взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца и
останалите обвиняеми. Протоколното определение е обжалвано, като същото с
определение на *** от 16.06.2011 г. е отменено, като по отношение на ищеца и З.
Т. е взета мярка за неотклонение „гаранция“ т.е. ищецът е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в периода от 08.06.2011 г. до 16.06.2011 г.
На 09.06.2011 г. до *** е депозирано
искане за налагане на постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на ищеца и останалите
обвиняеми.
С постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 15.10.2012 г. ищецът Н.А.С. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 302, т.1 пр.
предпоследно вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2, ал. 2 НК. Взета е мярка за неотклонение
– задържане под стража.
С влязла в сила на 27.05.2018 г. по
отношение на Н.А.С. присъда от 28.11.2016 г. по н.д. № 857/2014 г. по описа на ***,
ищецът е признат за невиновен и оправдан изцяло по първоначално повдигнатото му
обвинение в това, че на 17.05.2011 г. в 17.00 часа на изхода на гр. *** посока
гр. ***, на първокласен международен път ***, в качеството си на длъжностно
лице от категорията на ***, *** – *** в ***, ***, *** – ***, ***, отдел ***, ***
– да е приел от служител под прикритие с *** ***, който не му се следва – ***,
за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията по *** – да
състави *** във връзка с констатирано нарушение по чл. 182 ЗДвП /****/. Постановената от първоинстанционният съд
присъда е обжалване от страна на ответника, като по отношение на ищеца е влязла
в сила на 27.05.2018 г. По отношение на останалите подсъдими присъдата не е
влязла в сила или поне липсват данни за това.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че са проведени повече от 30 съдебни заседания в ***,
на които ищецът се е явявал лично и с процесуален представител, като съдебното
заседание, проведено на 24.11.2016 г. е с продължителност от 7 часа и пет
минути – от 10,00 часа до 17,05 часа.
От привличането на ищеца Н.С. като
обвиняем на 08.06.2011 г. до постановяване на оправдателна присъда и влизането
й в сила на 27.05.2018 г. е изминал период от 2545 дни равни на 6 години, 11
месеца, 19 дни.
Във връзка с твърденията на ищеца за причинени
неимуществени вреди, вследствие на публикации в интернет са представени извадки
от публикации на л. 27 – 31 от делото, които обаче не става ясно от кого са
публикувани. Не се установява именно ответникът да е предоставил отразената в
медиите информация, нито по безспорен и категоричен начин се установява същите
да представляват публикации именно в *** и в *** на сочените дати, отразени в
печатните текстове. Снимката от страница на вестник не става ясно от кой
вестник е, както и дали касае именно процесния случай.
Във връзка с
твърденията за причинени неимуществени вреди вследствие на налагането на ищеца
на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебно
правоотношение на *** от ***, са приети като писмени доказателства заповед за
временно отстраняване от длъжност от *** г., издадена от началника на ***, ***
(л. 34); заповед за дисциплинарно
наказание от ***, постановена от Директора на *** /л.32-33/; Решение от 29.
01.2013 г. по адм. дело № 8584/2012 г. по описа на *** е отменено решение №
959/26.04.2012 г., постановено по адм.дело № 3339/2011 г. по описа на
Административен съд *** и е отхвърлена жалбата на Н. А. С. срещу заповедта от
17.11.2011 г., с която му е наложено наказание – дисциплинарно уволнение. Видно
от мотивите на съдебния акт, чрез събраните в наказателното производство
доказателства, съдът е достигнал до извода, че е налице соченото в обжалваната
заповед тежко дисциплинарно нарушение,
което е във връзка именно с повдигнатото обвинение.
По отношение на твърдените неимуществени вреди, които се сочи, че са във
връзка с повдигнатото обвинение, по което впоследствие ищецът е бил оправдан са
събрани гласни доказателство чрез разпита на св. М. С. – съпруга на ищеца. От
показанията й се установява, че същата е разбрала от медиите за задържането на
съпруга й и веднага е тръгнала за ***. Видели се за 30 секунди до 1 минута, в
които той й дал ключовете за личния му автомобил, който бил на паркинга на ***.
С този автомобил ищецът отишъл на обучението в ***. Тогава ищецът й казал „аз
не съм извършил престъпление, не познавам колегите от ***“, „не ги познавам, не
съм извършил престъпление, но изключително ме е страх от неизвестното“. Срещата
свършила и ищецът й казал „прибирайте се и не се притеснявайте, нищо не съм
извършил“. От там нататък следвало извозване до ***, като вечерта прибирайки се
св. С. получила телефонно обаждане от съпругата на един от ***, която не
познавала. Тя й казала „ние тръгнахме след тях и отидохме в ***, там им дадоха
право да напишат по едно листче какво искат“. В тази връзка посочва, че ищецът
дал на тази жена листче, на което пишело „не съм извършил нищо, кажи на
семейството ми да бъдат спокойни“. Посочва, че осем дни ищецът бил в ареста,
като една нощувка била в ***, след което го преместили в ***. В *** се гледала
мярката за неотклонение и го преместили в ареста в ***. След това *** отменил
мярката за неотклонение „задържане под стража“ и определил гаранция в размер на
3000 лева. Веднага събрали парите от близки познати и побързали да отидат в ***,
за да го освободят. Относно психическото му състояние при освобождаването му по
пътя към *** посочва, че ищецът не бил същия стабилен и уверен човек, бил
изплашен, че може всеки момент да го спрат и да го приберат отново. Дава
показания за разказаното й от съпруга за лошите условия в ареста – бил в една
килия с роми, тоалетната била запушена с фекалии, като той поискал от
охранителя кофа вода да я изчисти, но отговорът бил „оправяйте се“. Не му осигурили и необходимите му
лекарства за *** и за ***. Това било в ареста в ***, като в *** условията не били
по – хубави. Поради светещата денонощно лампа зрението на ищеца се нарушило,
като той започнал да чете само с очила, каквито преди това не носел. Вследствие
на това, което му се е случило ищецът страдал, като отказал да се среща с хора,
близки, познати, роднини, включително и с тези, които били изключително
добронамерени и искали да помогнат. Твърди, че била налице медийна атака, като ***
„цъкаше от медия в медия и издаваха присъди“. Посочва, че с освобождаването му
от ареста нещата не приключили, тъй като последвало дисциплинарно уволнение,
което довело и до преустановяване на получаване на *** от сина им. Това ищецът го изживял изключително тежко,
тъй като детето им е *** и учи специалност ****, а не може да получава *** и
обвиненията срещу баща му се отразяват и на неговото самочувствие. След
уволнението ищецът не можел да си намери работа никъде, тъй като той е завършил
в *** за *** кадри и няма друга специалност. След повдигнатото обвинение св. С. посочва, че било много трудно за
семейството им и финансово, тъй като нямало и реализация и за сина им с досието
на баща му. Последвало и влизането в сила на заповедта за дисциплинарно
уволнение. От 2014 г. започнало и наказателното производството, като били
проведени множество съдебни заседания в ***. Всяко ходене до *** за заседание е
предшествано от безсънна нощ и стрес. При произнасянето на първа и втора
инстанция ситуациите били инфарктни. Цяла вечер не си лягал, обикалял из
стаите, за да тръгне сутринта ненаспан с личния си автомобил в *** и да чака.
Когато се обадил на св. С. да й каже, че е оправдан на първа инстанция се
разплакал по телефона. Много емоции, притеснения с доближаване на долна и горна
граница на кръвното и всичко това, за да излезе от тази ***, на която е ***,
много унижен и обиден, емоционално съсипан. Дава показания, че ищецът се ***
през 2013 г. или 2014 г., тъй като имал достатъчно ***. След като *** отменил
решението на *** ищецът си потърсил необходимите документи за стажа, вкл. и в ***,
за да може да се ***.
По отношение на претенцията за имуществени
вреди:
На 16.06.2011 г. между ищеца в качеството на клиент и адв. Б. З. е сключен договор за защита и съдействие за
представителство по сл.д. № 9-П/11 по описа на *** при ***, като е договорено
възнаграждение в размер от 500 лв., което е отразено, като неплатено. На 04.07.2011 г. е подписан Анекс към
договора за правна защита и съдействие от 16.06.2011 г., в който е отбелязано
договорено възнаграждение в размер от 5 000 лв., отразено, като платено в
брой. Изрично е предвидено, че договорът служи като документ по смисъла на чл.
9, ал. 2 от ЗЗДФЛ и удостоверява платеното адвокатско възнаграждение.
На 28.03.2017 г. между ищеца в качеството на клиент и адв. Д.К. е сключен
договор за правна защита и съдействие по
ВНОХД № 42/2017 г. по описа на ***, за което е договорено възнаграждение от
2000 лв., отразено като платено в брой.
При тези установени в производството факти, съдът
направи следните правни изводи по съществото на спора.
По основателността на иска.
Предявеният иск е основателен, противно на застъпената от ответната
Прокуратура на РБ с отговора на исковата молба теза за неговата неснователност,
поради недоказаност на основните релевантни предпоставки за ангажиране на
отговорността и към ищеца.
Държавата носи отговорност за
вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните нейни органи,
включително Прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано / чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗОДОВ/, като искът за обезщетяване на увредения се предявява
срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите /чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ/.
В тази връзка, доколкото в производството се установи, че на ищеца е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 302, т.1 пр. предпоследно вр. чл.
301, ал. 1, пр. 2, ал. 2 от НК, за което е
бил оправдан от съда с влязла в сила на 27.05.2018 г. присъда, релевантните за основателността на
предявения от ищеца срещу ответника иск предпоставки, касаещи проведеното срещу
него наказателно производство и резултата му, са установени в производството
категорично и легитимират надлежно активно материално правно ищеца да търси
обезщетение срещу посочения ответник, като такъв с надлежна пасивна материално
правна легитимация.
Въз основа на тези установени факти съдът намери, че предявените от ищеца искове са доказани по
основание, а тезата на ответника, че ищецът не е установил да е претърпял вреди
и/или тяхната пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно
производство е опровергана от събраните в процеса доказателства.
Съдът счита
за неоснователно и недоказано възражението на ответника, че следва да се
приложи чл. 5, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ и
същият да бъде освободен от отговорност
или обезщетението да се намали. Нито се твърди в какво се изразява
изключителната вина на ищеца и виновният принос на ищеца, нито същите се
установяват от събраните в хода на производството доказателства.
Исковете на ищеца за осъждане на ответника да му
заплати сумата
от общо 7000 лв. – претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
адвокатски възнаграждение, както следва сумата от 5000 лв. и от 2000 лв. са
основателни и доказани по размер. Действително в първоначално подписания
договор за правна защита и съдействие по следственото дело първоначално е
посочена договорена стойност на услугите в размер на 500 лв., като липсва
отразяване на заплащането на същата. С анекса към договора обаче стойността е
променена, като изрично е посочено, че сумата от 5000 лв. договорено
възнаграждение е заплатена. В договора за правна защита и съдействие от
16.06.2011 г. и анекса към него от 04.07.2011 г. изрично о посочено, че
възнаграждението е платено на адв. З. за оказване на правна защита и съдействие
по сл.д. № 9-П/2011 г. по описа на *** на ***. Видно от протоколите, касаещи
проведените заседания във връзка с вземането и обжалването на мярката за
неотклонение – ищецът се е представлявал именно от адв. З., като датата на
договора за правна защита и съдействие – 16.06.2011 г. съвпада с датата на
проведеното открито съдебно заседание в *** съд, по което ищецът е бил
представляван от адв. З.. В протокола изрично е посочено, че адв. З. е
упълномощен на датата на съдебното заседание. В това съдебно заседание е
отменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на
ищеца Н.С. и е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер от 3 000
лв. Възраженията на ответника, че липсват документи, удостоверяващи плащането
на адвокатското възнаграждение са неоснователни. В т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 по описа
за 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Няма пречка
удостоверяването на плащането на договореното адвокатско възнаграждение да бъде
удостоверено с анекс към договор за правна защита и съдействие, включително и
когато е изменен размера на същото. Не се установяват възраженията на
ответника, че се касае за съставени за целите на производството документи.
Относно сумата от 2000 лв. за процесуално представителство по ВНОХД №
42/2017 г. по описа ****, то същата се установява безспорно като направен от
ищеца разход в причинно следствената връзка с воденото срещу наказателно
производство приключило с оправдателна присъда. Видно от приетите като писмени
доказателства протоколи от съдебни заседания, проведени в *** съд, ищецът е бил
надлежно представляван от упълномощения от него адвокат Д. К., с който е
сключен и договора за правна защита и съдействие от 28.03.2017 г. и на когото
се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният иск за имуществени
вреди е основателен и доказан до размера от 7000 лв.(допуснато увеличение в
о.с.з на 28.06.2022 г.) и следва да се уважи изцяло.
По отношение на твърдените неимуществени вреди, вследствие на воденото
срещу ищеца наказателно производство се установи, че наказателното производство е започнало по повдигнато на ищеца от
ответната Прокуратура обвинение в извършване на престъпление по чл. 302, т.1 пр. предпоследно вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2,
ал. 2 от НК, за което той е признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда,
но за времето на производството и поради същото е понесъл неимуществените
вреди, които твърди- стрес, затваряне в себе си, неспокойство, намаляване на
контактите с близки и приятели, засягане на човешкото му достойнство,
притеснение от това, че не може да се грижи за семейството си финансово и лични
грижи, притеснения как ще се възприеме в малкото населено място в
което живее, обвинението в извършване на престъпление, което е широко
публично огласено, финансови затруднения поради загуба на работа, промяна в
личностен план - всички те съставляващи по естеството си неимуществени вреди,
за които, съгласно нормата на чл. 2, ал.1, т.3,предл.1 от ЗОДОВ, Държавата му
дължи обезщетение. В тази връзка са събрани гласни
доказателства чрез разпита на съпругата на ищеца, която има непосредствени
впечатления от състоянието му през времетраене на наказателното производство.
Съдът напълно кредитира показанията на св. С., като същите съответстват на
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Не може да се възприеме от съда и довода на ответника, че неговата
отговорност следва да бъде сведена до отговорност за досъдебната фаза на
проведеното наказателно производство и като се отчете, че същата е продължила около 3 години, като образуваното пред *** наказателно
производство е от 2014 г., както и като
се съобрази, че продължилият в годините след това ход на наказателното
производство е резултат от актовете /действията/ на съда, за които той не може
да бъде държан отговорен. Ответникът е съпричастен към причиняване на вреди на ищеца за целия период от време, в който е
протекло наказателното производство в двете негови фази – досъдебна и съдебна фаза, доколкото те
са неразривно свързани- т.е съдебната фаза е невъзможна без предхождащата я
досъдебна такава и приключването и с обвинителен акт, какъвто е в случая внесен
от ответника в съда и станал основание за преминаване на производството в
съдебната негова фаза. И накрая, дори да се счете, че в случая и други органи
/съдът/ имат принос към увреждането на ищеца, както ответникът твърди, то
ответникът не би могъл да се брани срещу ищеца с това възражение, тъй като при
съпричиняване отговорността е солидарна по силата на закона /чл. 53 от ЗЗД/ и
кредиторът може да иска изпълнение на цялото вземане от когото и да е от
длъжниците /чл. 122, ал.1 от ЗЗД/. Т.е. в случая отговорността на ответника е
за неговите действия, а не за тези на други органи, като казаното касае и вредите,
търпени от ищеца поради оставането му без работа, защото основание за
дисциплинарното уволнение е именно воденото наказателно производство, което изпълнително деяние е основание и на
привличането му като обвиняем и подсъдим в наказателното производство. Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е постановена по
искане на прокуратурата, поради и което
не може да се възприемат доводите на ответника, че претърпените неимуществени
вреди, вследствие на задържането под стража, включително и дължащи се на лошите
условия не са в причинно – следствена връзка с поведението на ответника.
В Решение № 169 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4593/2017 г., III г. о., ГК е прието, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД;
ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят; в мотивите към решенията съдилищата трябва
да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
вредите; същият се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото
за преодоляването им. При лица, заемали високо обществено положение или
длъжности, свързани с управление на публични средства, следва да се съобразят и
факти от обективно естество като вида заемана длъжност, вкл. съответните
професионални и морални изисквания при нейното заемане, като обективни
показатели за кариерното развитие на ищеца; взема се под внимание съдържало ли
е незаконното обвинение тезата за злоупотреба с публични средства и служебно положение,
степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната,
академичната обществената или друг вид реализация, като се съобрази каква е
била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване
/връзката между тези факти ще определи в конкретна степен злепоставящото въздействие
на обвинението в извършването на престъплението по служба/ /реш. № 832/10.12.10
по г. д. № 593/10, ІV ГО, реш. № 321/26.11.14 по г. д. № 2516/14, ІV ГО и др.
/.
Относно
възражението на въззивника - ответник, че не носи отговорност за неимуществени
вреди от дисциплинарното уволнение на въззивника - ищец, съдът намира, че
неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните
психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер
лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се стреми (в този смисъл
е и решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.).
Независимо от обстоятелството, че дисциплинарното уволнение е акт на
работодателя на ищеца, то Прокуратурата на Република България носи
гаранционно-обезпечителна отговорност за настъпилите неблагоприятни изменения в
неимуществената сфера на ищеца поради оставането без работа, доколкото временното отстраняването от длъжност и
дисциплинарното уволнение са пряка последица от привличането на ищеца като
обвиняем и вземане спрямо същия на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Установената
в случая разгласа в медиите, макар да е направила повдигнатото на ищеца
обвинение, чрез посочване на името му, длъжността му и деянието, във връзка с
което е задържан, достояние на неограничен брой граждани, не се отчита от съда
като фактор, налагащ по-високо обезщетение, тъй като не се установи ответникът
да има какъвто и да е принос към даването на тази гласност.
Съдът намери, че от твърдените от ищеца най-общо, като претърпени вследствие на
производството, за времето от задържането му на 08.06.2011 г. до влизане на оправдателната присъда в сила на 27.05.2018 г., душевни болки и
страдания, конкретно се установи изпитван от ищеца срам, притеснение и неудобство, пряко
причинени от наказателното производство, но не и изключителната тяхна степен и интензивност. Освен това съдът приема, че се счита
установена несигурност и
очакване на резултата от производството за целия период на протичането му.
Не се установиха категорично търпените нечовешки условия в ареста, в каквато връзка са твърденията на
ищеца. Съпругата му няма преки впечатления от условията там, поради и което
показанията й касаещи съжителството на ищеца с лица от ромски произход, като
само по себе си не представлява нечовешко отношение, и тоалетна, пълна с
фекалии, не могат да обосноват краен и безпротиворечив извод за наличие на
„нечовешки условия“ в ареста.
Относно
интензитета на търпените неудобства, стрес и притеснения за семейството, следва
да се вземат предвид и показанията на св. С., касаещи изучаваната от сина им
специалност.
По възражението на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост.
Съдът намери, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно,
както е възразил и ответникът по делото, и че обезщетение от 40000 лв. е справедливо да го обезщетети за претърпените във връзка с наказателното
производство неимуществени вреди, воден от следните съображения:
В годините от приемане на ЗЗД и досега, разбирането на съдебната
практика е последователно и безпротиворечиво по въпроса, че критерият за
"справедливост", намерил израз в нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а е "...всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава" / вж.
Решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г., II т. о., ТК, ВКС; т.11,
р.ІІ от ПП № 4/68 г. на ВС /, както и по въпроса за това, че целеният с тази
норма правен резултат на пълно обезщетяване на пострадалия за понесените от
него морални вреди, в случая установен от чл. 4 на ЗОДОВ, следва да бъде
съчетаван при прилагането му с принципа за забрана на неоснователното
обогатяване на пострадалите, като преценката на съда за размера на
обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде
безгранична и безконтролна /напр. Реш.№ 1172/13.10.08 г. по гр.дело № 5426/07
г.-V г.о. на ВКС/.
Критерии, в случаите на определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди в производства по ЗОДОВ, свързани със
спецификата на наказателното производство, които съдилищата неизменно прилагат
при преценката си по чл. 52 от ЗЗД, са също тежестта на повдигнатото обвинение,
приложената в хода му мярка за процесуална принуда и продължителността на
наказателното преследване /напр. Решение № 59/15.03.2012 г. по гр. д. №
434/2011 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 111/17.03.2014 г. по гр. д. № 4207/2013
г., IV г. на ВКС /. В контекста на принципа за необходима конкретна за всеки
случай преценка на справедливия размер на обезщетението за морални вреди,
практиката отчита и личността, начина на живот, средата и ценностната система
на пострадалия / напр. Решение № 96/31.05.2013 г. по гр. д. № 792/2012 г., IV
г. о. на ВКС/.
В този случай, за да определи сумата от 40000 лв. като справедлив размер на обезщетението,
което се следва на ищеца за претърпените от него морални вреди, съдът взе
предвид конкретно, че:
Ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 301, ал.1, пр. 2, алт. 2 от НК, което е тежко по
смисъла на чл. 93, т.7 от НК, доколкото предвиденото за него наказание лишаване
от свобода е повече от пет години, поради което му се следва обезщетение в
размер по-висок от случаи на лица, които са били обвинени в извършване на
престъпления, които не са тежки по смисъла на цитираната разпоредба.
В хода на проведеното срещу него наказателно производство, ищецът е
търпял най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“, но за не много дълъг период от
08.06.2011 г. до 16.06.2011 г., с оглед и на което не се дължи обезщетение в претендирания завишен
размер.
Както беше
посочено по – горе от представените медийни публикации не може да се установи,
че информацията е предоставена от ответника, поради и което не следва ответникът да носи отговорност.
Проведеното срещу ищеца наказателно производство е станало причина
първоначално за временното му
отстраняване от длъжност, а след това за дисциплинарно уволнение, вследствие на което е останал без работа това е довело
не само до финансови затруднения за семейството му, но и до сериозно повлияване
на неговата емоционална сфера и до промени в личностен план, доколкото
нагласата му е била до този момент лидерска, имал е самочувствие на успяващ в
професията си гражданин и амбиция за израстване в професионален план, а след
случилото се е наложило да се ***, тъй като трудно можел да си намери работа, доколкото целия му трудов
опит е като ***. Разбира се,
съдът отчита, че не Прокуратурата е постановила уволнението на ищеца от
системата на ***, а това е
станало с акт на ***, но
фактическият повод за издадената заповед, както посочва и *** в решението си, е ясно посочен и в заповедта за уволнение и той е пряко относим към
поставяне началото на наказателното преследване и деянието, осъществяващо
престъпния състав, в извършване на който ищецът е бил обвинен. Така изложеното обуславя определяне на
обезщетение в размер по-висок от случаите на лица, при които проведеното срещу
тях наказателно производство не е довело до загуба на работа.
На последно място, в насока на определяне на достатъчно по размер
обезщетение, което да удовлетвори принципа на справедливост, съдът взе предвид
обстоятелството, че от 2011 г., когато
ищецът е привлечен като обвиняем, до 2018 г., когато е влязла в сила оправдателната му
присъда, са изтекли почти седем години,
в които икономическата обстановка в страната също е претърпяла промяна.
Независимо от всичко казано по-горе, съдът счете, че претендираното от
ищеца обезщетение е прекомерно с оглед принципа на справедливост, тъй като
следва да се съобразят в точно обратната насока /като водещи до намаляване на
претендирания размер/ обстоятелствата, че животът на ищеца в семеен план не се
е променил значително и бракът му е запазен, макар и преминал през моменти на
трудности, негативните преживявания, предизвикани от проведеното срещу него
наказателно производство, са довели единствено до душевни страдания и дори по време на престоя му в ареста няма установено друго
повлияване на здравето му, освен стреса и
дискомфорта, че макар и до момента да е останал по – затворен, отчужден, стресиран, не се е наложило оказването на помощ от специалисти
за преодоляване на това състояние.
Съобрази се от съда и стандарта на живот в страната, при минимална
работна заплата от 710 лв. към датата
на постановяване на това решение / ПМС № 37/24.03.2022 г/ и от 270 лв. към 2011 г. / ПМС № 180 от 30.06.2011 г. (ДВ, бр. 51 от
2011 г.)/ и 240 лв. към датата на започване на наказателното
производство, както и високият процент на инфлация към датата на постановяване
на решението, съдът намери, че
едновременното спазване на принципите на справедливост и на недопускане на
неоснователно обогатяване прави определеното от него обезщетение за
неимуществени вреди от 40000 лв.
достатъчно както да обезщетени ищеца за претърпените от него във връзка с
наказателното производство вреди, доказани по
безспорен и категоричен начин в
настоящото производство, така и да не
доведе до необоснованото негово неоснователно обогатяване, при упражняване на
законно даденото му право да търси обезщетение от Държавата.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се съобрази
и с постановената практика по идентични
случаи, като съобрази продължителността на наказателното производство,
интензитета и характера на претърпените вреди, както и всички останали
обстоятелства, установени в настоящото производство и налагащи завишаване или
намаляване на определени по сходни случаи обезщетения, както и датите на
приключване на производствата. В тази връзка съдът се съобрази с размерите на
определените, като справедливи обезщетения, съгласно Решение
№ 169 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2017 г., III г. о., Решение
№ 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., ГК;
Определение № 198 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4263/2016 г., III г. о.,
ГК; Определение № 493 от 31.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 220/2016 г., IV г.
о., ГК, както и постановеното от ПАС по
идентичен случай, но при установен по – висок интензитет на твърдените
неимуществени вреди Решение № 183 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 392 /2015 г. по
описа на ПАС.
Ето защо искът за неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 40000 лв., а за разликата до претендираните 105120 лв. следва да се отхвърли, поради прекомерност на
търсеното от него обезщетение с оглед принципа на справедливост.
Върху присъдените на ищеца обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди се
следва и законна лихва от датата, на
която е влязла в сила оправдателната присъда, определена
като дата на изпадане в забава в хипотезата, когато обвиненият е оправдан,
съобразно т.4 на ТР № 3/22.04.04 г. по т.д. № 3/04 г. на ОСГК на ВКС, Искането за присъждане на законна
лихва, считано от датата, следваща датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 28.05.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетенията е
основателно и следва да се уважи.
В частта за разноските:
Ищецът
претендира присъждане на разноските в производството и такива му се следват на
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ.
Ищецът е
направил в производството разноски в размер на: 10 лв.- внесена държавна такса
за производството /л.2/ и 3650 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение /л. 5/.
С частичното
уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло
разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв. и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, в случая- в размер на
1533 лв., или общо 1543 лв.
Воден от
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Н.А.С., ЕГН **********,*** на основание чл.
чл.2,ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ сумата от 7 000 лв.- главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за представителство
в наказателното производство и сумата от 40 000
лв.- главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени във връзка с повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът бил оправдан с
влязла в сила присъда по нохд
№857/2014г. на ***, ведно със законна лихва върху всяка от главниците, считано
от 28.05.2018 г. до окончателното им изплащане и сумата от 1543 лв.- разноски по делото за държавна такса и съразмерно на
уважената част адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.С.,
ЕГН ********** против Прокуратура на
Република България иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до пълния предявен размер от
105 120 лв.
Присъдените
суми да се преведат по посочената от ищеца банкова сметка: ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Окръжен
съдия: