ОПРЕДЕЛЕНИЕ №525
гр. Варна,23.08.2019г.
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 362/19г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по 2 жалби, подадени от И.Г.М. от гр. София чрез адв. А. Г. ***, насочени срещу решения, постановени по гр.д. № 2295/17г. на ВОС, както следва:
1. Въззивна жалба вх. № 10840/08.04.19г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение № 355/22.03.19г. /неточно посочено във въззивната жалба с № 335/, с което е бил отхвърлен положителен установителен иск на въззивника, предявен срещу З.Г.К. ***, за установяване на правото му на собственост върху недвижим имот, за който твърди, че е придобил по давностно владение, упражнено в периода 2004г.-2017г., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2564.1050 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, п.к.9000, в.з. „Траката“, ул. „25“, № 3, целият с площ от 1526 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползвание: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: 2319, при съседи: 10135.2564.1047, 10135.2564.1049, 10135.2564.1051, 10135.2564.1053, 10135.2564.1172, 10135.2564.967, 10135.2564.1044 и 10135.2564.1045, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба са релевирани подробно аргументирани твърдения за неправилност на решението, като постановено в противоречие с процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Едно от посочените процесуални нарушения е свързано с липсата на произнасяне по чл. 194, ал. 3 от ГПК, относно доказано неавтентични документи по делото – протокол за въвод във владение № 87/03.07.98г. на Община Варна и договор за наем от 15.05.01г. Освен това е посочено, че тези доказателства не са били обсъдени през призмата на тяхната неистинност, което е довело до неправилност на решението. Освен това във въззивната жалба е посочено, че липсва произнасяне и по евентуалния иск за придобиване на имота по давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС поради упражнявано добросъвестно владение за период от 5 години.
2. Въззивна жалба вх. № 15183/20.05.19г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение № 582/10.05.19г., с което е оставена без уважение молбата на И.М. за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение № 355/22.03.19г., посредством произнасяне на съда с изричен диспозитив по чл. 194, ал. 3 от ГПК, с който да се признае за неистински протокол за въвод във владение № 87/03.07.98г. и договор за наем от 15.05.01г., да изключи същите от доказателствата по делото и да ги изпрати на прокурор. Развити са подробни съображения за незаконосъобраност на обжалвания акт, с който се счита, че съдът е осъществил „отказ от правосъдие“, който е недопустим.
Насрещната страна – ответницата З.К. е депозирала отговори на двете жалби, а третото лице-помагач „Антарес инвест“ ЕООД, гр. Варна – само на първата въззивна жалба.
С оглед на изложеното по-горе,
настоящият състав на съда намира следното:
По въззивна жалба вх. №
10840/08.04.19г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение №
355/22.03.19г.
Тази въззивна жалба следва да се остави
без движение и на въззивника И.М. следва да се даде възможност да уточни дали
във връзка с релевираното в жалбата твърдение
за наличието на непълнота на първоинстанционното решение № 355/22.03.19г.,
досежно липсата на произнасяне по евентуалния иск за придобиване на имота по
давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, отправя искане до съда за допълване на
решението в тази насока. В тази връзка на страната следва да се укаже, че при
наличието на такова искане, компетентен да се произнесе по същото е първоинстанционният
съд. Това ще обуслови прекратяване на въззивното производство по тази жалба и
изпращане на делото на ВОС за произнасяне по тази молба.
По въззивна жалба вх. №
15183/20.05.19г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение №
582/10.05.19г.
В правната доктрина /“Българско
гражданско процесуално право“ – девето преработено и допълнено издания, изд.
„Сиела“, София, 2012г., стр. 518-519/ се приема, че една от процесуалните
предпоставки за допустимост на
молбата за допълване на решение по чл. 250 от ГПК, наред с надлежната
процесуална легитимация на молителя и спазването на предвидения в чл. 250, ал.
1 от ГПК срок, е наличието на непълнота
на решението. Ако молбата е недопустима, т.е. ако липсва някоя от
посочените положителни процесуални предпоставки, тя се оставя без разглеждане с
определение, което може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай
първоинстанционният съд е приел, че „не са налице предпоставки за допълване на
постановеното решение“, поради което „молбата по чл. 250 от ГПК е неоснователна
и следва да се остави без уважение“. Последният извод е формулиран и в
диспозитива на решение № 582/10.05.19г.
Настоящият състав на съда приема, че
този съдебен акт има характера на определение,
с което първоинстанционният съд е приел липсата на процесуални предпоставки за
допълване на решението му от 22.03.19г. Поради това и подадената втора жалба по
съществото си има характера на частна
жалба против това определение. Предметът на тази частна жалба е самостоятелен.
Това обуславя необходимостта от отделянето на производството по тази частна
жалба и образуването му в отделно въззивно частна гражданско дело по реда на
чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Отделно от това следва да се посочи,
че от изхода на производството по допълване на решението на ВОС /производството
по частната жалба/, зависи и правилното
разрешаване на спора по първата въззивна жалба. Последното обстоятелство /и след уточняване наличието на искане по чл.
250 от ГПК в първата въззивна жалба/, следва да се вземе предвид при
предприемане на последващите процесуални действия по разглеждането на първата
въззивна жалба, вкл. и наличието на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
/преценката за наличието на преюдициална връзка между производството пред
въззивната инстанция и производството по допълване на решението се посочва като
необходима за всеки конкретен случай и в правната доктрина – виж в цитирания
труд и на посоченото вече място – т. 5/.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТДЕЛЯ от производството
по в.гр.д. № 362/19г. на ВАпС, образувано по въззивна жалба вх. №
10840/08.04.19г. по вх. регистър на ВОС, подадена от И.Г.М. от гр. София чрез
адв. А. Г. ***, насочена срещу решение № 355/22.03.19г., постановено по гр.д. №
2295/17г. на ВОС, производството по въззивна жалба вх. № 15183/20.05.19г. по
вх. регистър на ВОС /по същността си частна жалба/, подадена от същия
жалбоподател и насочена против решение № 582/10.05.19г. по гр.д. № 2295/17г. на
ВОС.
Преписката по частната жалба да се
отдели от материалите по въззивното дело и да се докладва за образуване в
отделно производство чрез определяне на докладчик чрез ЦСРД.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. № 362/19г. на ВАпС, образувано по въззивна
жалба вх. № 10840/08.04.19г. по вх. регистър на ВОС, подадена от И.Г.М. от гр.
София, като дава възможност на въззивника /да се уведоми чрез адв. А. Г. ***/ в
1-седмичен срок от съобщението, с препис за насрещните страни, да уточни дали
във връзка с релевираното в жалбата твърдение
за наличието на непълнота на първоинстанционното решение № 355/22.03.19г.,
досежно липсата на произнасяне по евентуалния иск за придобиване на имота по
давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, отправя искане до съда за допълване на решението
в тази насока.
УКАЗВА
на въззивника, че при наличието на такова искане, компетентен да се произнесе
по същото е първоинстанционният съд, което ще обуслови прекратяване на
въззивното производство по тази жалба и изпращане на делото на ВОС за произнасяне
по молбата по чл. 250 от ГПК.
При неизпълнение в указания срок,
съдът ще приеме, че липсва искане по чл. 250 от ГПК.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: