№ 1014
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100505143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20199565 от 18.10.2021 г. по гр.д.№ 22220/2021 г. на Софийски
районен съд, 156 състав, е признато за установено по отношение на А. П. П.,
ЕГН: **********, че дължи на „О.М.“ АД, ЕИК: ****, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
2365,87 лева, представляващи цената на незаплатена топлинна енергия за
горещо водоснабдяване по Индивидуален договор за покупко-продажба на
топлинна енергия по Индивидуален договор за покупко-продажба № 1-005-
001/30.10.2006 г. за периода м.04.2017 г. до м.02.2020 г., ведно със законната
лихва от 4.02.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 201,96
лева, преставляваща мораторна лихва върху главницата за периода 25.06.2019
г. до 3.02.2021 г., като е отхвърлен искът за главницата за незапалтената цена
на топлинна енергия за сумата над 2365,87 лева до пълния предявен размер от
2629,25 лева, както и иска за мораторна лихва за сумата от 201,96 лева до
пълния предявен размер от 225,68 лева, както и иска за заплащането на
абонаментна цена за уреди-водомери в размер на сумата от 30,14 лева.
Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. П., ЕГН: **********, да
заплати на „О.М.“ АД, ЕИК: ****, сумата от 870,80 лева, представляващи
деловодни разноски за първоинстанционното и заповедното производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от А. П. П. срещу
решението на Софийски районен съд в частта, с която предявените искове са
уважени. Излагат се съображения за неправилност на решението в
1
обжалваната част. Позовава се на допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд
приел, че е налице облигационно правоотношение между нея и ищеца.
Оспорва се и наличието на облигационно правоотношение между
пардовадателя на ответницата и дружеството ищец. Сочи се още, че
неправилно се приемало, че заплатената доброволно от ответницата сума в
размер на 600 лв. представлява извънсъдебно призанние на претенцията. Сочи
се, че тази сума била платена от ответницата с идеята, че по този начин щели
да бъдат прекратени отношенията между нея и ищеца. Оспорва се размера на
вземането, претендирано от ищеца. Прави се искане да бъде отменено
решението на Софийски районен съд в обжалваната част и да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендират се разноските за
производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден
от ищеца „О.М.“ АД, чрез процесуалния представител адв. Б. Д.. Излагат се
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че е
установено наличието на облигационно правоотношение между страните,
както и съществуването на задължението на ответницата, като в тази връзка
се позовава на приетите по делото доказателства, заключенията по двете
експертизи – съдебно-техническа и съдебно-счетоводна. Прави се искане
решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено в обжалваната част.
Подадена е и частна жалба от „О.М.“ АД, чрез процесуалния представител
адв. Б. Д., срещу определение от 17.11.2021 г. по гр.д. № 22220/2021 г. на
Софийски районен съд, 156 състав, в частта, с която е оставена без уважение
молбата на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските. Излагат се съображения за неправилност на определението в
обжалваната част. Прави се искане да бъде уважено искането на „О.М.“ АД за
присъждане на разноските в заповедното производство изцяло.
Подаден е отговор на частната жалба от А. П. П., с който същата се оспорва.
Подадена е и частна жалба от А. П. П. срещу определение от 5.04.2022 г. по
гр.д. № 22220/2021 г. на Софийски районен съд, 156 състав, с което е оставена
без уважение искането на ответницата за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност на
определението.
Подаден е отговор на частната жалба от „О.М.“ АД, чрез процесуалния
представител адв. Б. Д., с който същата се оспорва.
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства, като
доказателствените искания в тази връзка на жалбоподателката са оставени без
уважение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК са искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при
съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния, включително по отношение на
установената фактическа обстановка.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Във връзка с оплакванията, че по делото не е установено наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, въззивният съд
намира, че при преценка на събраните по делото доказателства се установява
обратното.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
В случая по делото е представен индивидуален договор № 1-005-
001/30.10.2006 г. за покупко-продажба на топлинна енергия и за извършване
на услугата дялово разпределение, сключен между ищеца в качеството на
продавач и Малина П. Дамянова в качеството на купувач за недвижим имот
находящ се в гр. София, ул. ****.
Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от 30.11.2017 г.
по изп.д.№ 20177900401082 по описа на ЧСИ Р.М., с което е възложен
посоченият по-горе недвижим имот на ответницата А. П. П..
Представено е заявление за смяна/закриване на партида вх. № ОМ-ИД-644 от
9.03.2018 г. от А. П. П., чрез адв. А.С., по отношение на описания по-горе
недвижим имот.
Представено е и писмо от 9.05.2021 г., изпратено от ищеца до ответницата, с
което същият е посочил, че със заявлението от 9.03.2018 г. е направено искане
за смяна на партидата, към което са били приложени документ за
собственост, пълномощно и приемо-предавателни протоколи от 1.02.2018 г.
Със същото писмо ответницата е уведомена, че ищецът ще сторнира
неправомерно начислени суми от общото дължимо задължение, като са
приспаднати некоректно начислените суми от изравнителната сметка за
периода 1.02.2018 г. – 30.04.2018 г.
Представен е и протокол от 28.04.2018 г., подписан от ответницата, от който е
видно, че е било извършено отчитане на водомерите за топла вода в имота,
3
притежаван от нея.
От ответницата е представено и преводно нареждане от 28.02.2020 г., с което
същата е заплатила сумата от 600 лв. в полза на дружеството ищец с посочено
основание „топлинна енергия за горещо водоснабдяване по абон. №
********** ул. Б. № ****“.
Във връзка с оплакването на ответницата, че част от представените от ищеца
писмени доказателства са били преклудирани, следва да се отбележи, че по
аргумент от чл. 146, ал. 3 ГПК, страните могат да направят доказателствените
си искания и да представят доказателства в първото съдебно заседание при
докладване на делото, като след това те могат да направят това при наличие
на предпоставките по чл. 147 ГПК. В случая посочените от ответницата
писмени доказателства са били своевременно представени от ищеца в
първото съдебно заседание, в което е обявен проекта за доклад по чл. 146
ГПК за окончателен. Ето защо неоснователно е възражението на ответницата
за приемането им от първоинстанционния съд след настъпване на преклузия.
При съвкупната преценка на посочените доказателства следва извод, че след
придобиване на имота по силата на постановлението за възлагане,
ответницата е подала заявление за смяна на партида, а не за закриване на
партида. По делото няма доказателства в подкрепа на твърденията на
ответницата, че е прекратила правоотношението по повод доставка на
топлинна енергия с дружеството ищец. Доколкото протоколът от 28.04.2018
г., съставен след подаване на заявлението за смяна на партида и носещ
подписа на ответницата, носи подписът на ответницата, същият съставлява
признание за наличие на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение. Такова признание е и извършеното на 28.02.2020 г.
плащане, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Ответницата е навела твърдения за ползване на имота от трети лица –
наематели. Следва да се отбележи, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ползвателят на
топлоснабдения имот на договорно основание дължи цената на доставена
топлинна енергия, но само ако между него и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Т.е. в случая на установяване подлежи възникналото
облигационно правоотношение между трето за процеса лице и ищеца по
повод доставката на топлинна енергия, а не, както неправилно приема
жалбоподателката, самият договор за наем, който същата твърди да е сключен
между нея и третото лице. Не се твърди и не се установява трето лице
(наемател или ползвател на имота) да е сключил договор с топлопреносното
предприятие, било чрез откриване на индивидуална партида или по друг
начин.
От заключението по допуснатата от районния съд съдебно-техническа
експертиза, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се
установява, че ответницата не е ползвала топлинна енергия за отопление на
4
имот през процесния период и такава не е начислявана. Не е била
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Начислявана е единствено топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. От м. 04.2019 г. до м.02.2020 г. е извършвано дялово
разпределение на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване от два
броя водомери за топла вода. За процесния период са отчислявани за сметка
на ищеца технологични разходи на АС. Според вещото лице общата стойност
на фактурираната /начислена и коригирана по изравнителните сметки/
топлинна енергия за периода е 2 629,17 лв.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза общо дължимата
сума от ответницата за процесния период от 1.04.2019 г. до 29.02.2020 г. е в
размер на 2 622,93 лв.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че дължимата сумата трябва да
бъде определена съобразно съдебно-техническата експертиза, доколкото
заключението на вещото лице по същата установява размерът на реално
потребената топлинна енергия. Вземайки предвид така установения размер на
потребената топлинна енергия и приспадайки плащанията, извършени от
ответницата, които съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се отнасят към процесния период, а именно плащанията в размер
от 73,45 лв. за м. 04.2019 г., 113,46 лв. – за м.08.2019 г., 76,39 лв. – за м.
10.2019 г., дължима е сумата от 2 365,87 лв., както правилно е приел и
първоинстанционният съд. Правилно е изчислена и дължимата от
ответницата мораторна лихва в размер от 201,96 лв. за периода от 25.06.2019
г. до 3.02.2021 г.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, решението на Софийски районен съд като правилно
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въззиваемият не претендира разноски за подадения отговор на въззивната
жалба, а единствено за държавна такса по подадената частна жалба, като в
тази връзка съображения са изложени по-долу.
По частната жалба на ищеца:
Частната жалба е частично основателна.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с решението по установителния иск по чл. 422
ГПК исковият съд се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В това исковото производство съдът следва да разгледа възраженията на
страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното
производство, искането на ответника за присъждане на разноски за
заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено от
ответницата – същата е посочила, че оспорва изцяло претендираните от
ищеца разноски, включително по отношение на размера на адвокатското
възнаграждение, като правилно районният съд е приел, че възражението се
5
отнася и до претендираните от ищеца разноски за заповедното производство.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е присъдил в полза на
ищеца сумата от още 95,94 лв., като е посочил, че същата представлява
деловодни разноски за първоинстанционното и заповедното производство, но
съобразявайки изложеното в мотивите на определението и сумата за
разноски, присъдена с решението по делото, става ясно, че допълнително
присъдената сума от 95,94 лв. представлява дължими разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Установява се, че при съобразяване с чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция към ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.), минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 215,97 лв., а съразмерно с
уважената част от исковете е 192,22 лв.
Настоящият състав споделя съображенията, изложени в определение № 28 от
21.01.2022 г. ч.т.д.№2347/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно което решението на
СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 възлага на националния съд да
направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК,
вр. чл.1 от Наредба №1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към
постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията
последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на
тази цел. В тази връзка съставът на ВКС е приел, че легитимната цел на
разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.1 от Наредба
№1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско
възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е
създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални
правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора
и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на
качеството на адвокатската услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв
риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите
на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. В
определението на ВКС се приема, че по правило адвокатите показват ниво на
съответно познание, което потребителят може и да няма, поради което за
последния ще е трудно да прецени качеството на предоставяната му услуга, а
от друга страна, с оглед особеностите на българския пазар, впускането в
конкуренция за предлагане на услуги с отстъпка ще доведе и до отстраняване
на адвокати, предоставящи висококачествени услуги и то само поради
неблагоприятния за тези адвокати избор от страна на потребителя, мотивиран
основно от предлаганата цена. В този смисъл професионалните правила по
отношение на адвокатите /свързани с организацията, квалификацията,
професионалната етика, надзора и отговорността/, също не са достатъчни
сами по себе си за постигане на високо равнище на качеството на
адвокатската услуга, за предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на
това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на
тези услуги и на правосъдието, а въведените допълнителни гаранции са
годни, подходящи и необходими за постигането на тази цел. Равният достъп
на физическите лица до правосъдие и предоставяне на ефективна правна
помощ е осигурен от разпоредбите на ЗПП и чл.38 от ЗАдв. С оглед
изложеното и предвид очертаната връзка между предвидените минимални
6
размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите,
предоставяни от адвокатите, ВКС приема, че ограниченията, въведени от
законодателя, въпреки присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се
свеждат до това, което е необходимо за осигуряване изпълнението на
визираната легитимна цел.
По повод съображенията на първоинстанционния съд относно нарушаване на
забраната за неоснователно обогатяване, следва да се отбележи, че от
доказателствата по делото е видно, че е налице реално заплащане на
адвокатското възнаграждение (паричните средства са напуснали
патримониума на ищеца), поради което не би могла да се възприеме тезата, че
с осъждане на ответницата да възстанови реално направените разноски,
ищецът би се обогатил неоснователно. Отговорността за разноските по
делото е безвиновна деликтна отговорност и при прекомерност на
адвокатското възнаграждение разкъсана се явява причинната връзка между
вредата (направените разноски за водене на делото) и поведението на
страната, неоснователно предизвикала завеждането му – аргумент от
Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Предвид изложените съображения, на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 96,28 лв., представляваща разликата между присъдената от
първоинстанционния съд сума в размер от 95,94 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и дължимият размер от 192,22
лв., съобразно чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането за присъждане на разноски за обжалване на определението по чл.
248 ГПК е неоснователно – разноски за водене на това производство не се
присъждат.
По частната жалба на ответницата:
Частната жалба е неоснователна.
При произнасяне по разноските, дължими на ищеца, съобразно уважената
част от исковете, първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения относно правната и фактическа сложност на делото,
включително в определението си от 17.11.2022 г., като е уважил направеното
от ответницата възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения
както за исковото, така и за заповедното производство, като е намалил
размерите им. Ето защо оплакванията на ответницата се явяват
неоснователни.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по частните жалби,
подадени по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, решението има характер на
определение и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3, във вр.
с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20199565 от 18.10.2021 г. по гр.д.№
7
22220/2021 г. на Софийски районен съд, 156 състав, в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение № 20212675 от 17.11.2021 г. по гр.д. № 22220/2021 г.
на Софийски районен съд, 156 състав, в частта, в която е оставено без
уважение искането на „О.М.“ АД за изменение в частта за разноските на
решение № 20199565 от 18.10.2021 г. по гр.д.№ 22220/2021 г. на Софийски
районен съд, 156 състав, за сумата от 96,28 лв., представляваща разликата
между присъдената сума в размер от още 95,94 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и дължимия размер от 192,22
лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 20199565 от 18.10.2021 г. по гр.д.№ 22220/2021 г. на
Софийски районен съд, 156 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА А.
П. П., ЕГН: **********, да заплати на „О.М.“ АД, ЕИК: ****, сумата в
размер от още 96,28 лв., представляваща разликата между присъдената с
определение № 20212675 от 17.11.2021 г. по гр.д. № 22220/2021 г. на
Софийски районен съд, 156 състав сума в размер от още 95,94 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство и дължимия размер
от 192,22 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25170734 от 30.11.2021 г. на
„О.М.“ АД, чрез адв. Б. Д., срещу определение № 20212675 от 17.11.2021 г. по
гр.д. № 22220/2021 г. на Софийски районен съд, 156 състав, в частта, с която
е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските за разликата над 192,22
лв. до пълния претендиран размер от 345,94 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25031766 от 14.04.2022 г.,
подадена от А. П. П. срещу определение № ********* от 5.04.2022 г. по гр.д.
№ 22220/2021 г. на Софийски районен съд, 156 състав.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8