РЕШЕНИЕ
№ 119/2.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа гр. дело №1158/2018
г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Теленор България“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, твърди, че на 09.12.2011
г. между ответника И.Р.Д., ЕГН **********,
и „Космо България Мобайл“ ЕАД (понастоящем „Теленор България“ ЕАД), е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца. Твърди, че на 10.12.2013 г. и във връзка с посочения договор, между
същите страни е сключено Допълнително споразумение за срок 24 месеца, като на
13.07.2015 г. и в продължение на горепосоченото споразумение, между същите
страни е сключено Допълнително споразумение за срок от 24 месеца по програма
Резерв Стандарт 10.99 със стандартен месечен абонамент в размер 10.99 лв.
Твърди още, че отв. Д. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ
размер 30.62 лв, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
15.03.2016 г. - 14.05.2016 г. Твърди също, че на 13.07.2015 г., сключил с
ответника Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка LG L Fino Grey с обща лизингова цена в
размер 266.57 лв чрез 23 месечни вноски, всяка една в размер 11.59 лв. Ищецът
твърди, че по договора за лизинг отв. Д. дължи заплащане на сума в общ размер
168.45 лв, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.03.2016 г. -
14.07.2016 г., а именно: 10.86 лв - остатък от лизингова вноска след извършено
частично плащане в размер 0.73 лв за отчетен период 15.03.2016 г. - 14.04.2016
г., начислена във фактура №********** от 15.04.2016 г.; 11.59 лв - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 15.04.2016 г. - 14.05.2016 г.,
начислена във фактура №********** от 15.05.2016 г.; 6.92 лв - остатък от
лизингова вноска след извършено приспадане за отчетен период 15.05.2016 г.
-14.06.2016 г., начислена във фактура №********** от 15.06.2016 г.; 139.08 лв -
сбор от 11 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, както и
лизингова вноска, начислена съгласно чл.1, ал.3 от Договора за лизинг, дължими
за отчетен период 15.06.2016 г. - 14.07.2016 г., начислени във фактура №**********
от 15.07.2016 г. Сочи, че на 10.12.2013 г. между отв. И. Д. и „Космо България
Мобайл“ ЕАД (понастоящем „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********, е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок 24 месеца
по програма GoWebStart със стандартен месечен абонамент в размер 5.90 лв.
Твърди, че отв. И. Д. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер
11.81 лв, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
15.03.2016 г. - 14.06.2016 г. Твърди, че на 16.06.2016 г. мобилният оператор
отправил писмена покана за доброволно плащане до И. Д., с която го уведомил за
общата стойност на задълженията му, както и че при неплащане в посочения
10-дневен срок, допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, както и Договорът за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, ще бъдат прекратени, след което използването
на съответните мобилни номера няма да бъде възможно; към общия размер на дълга,
ще бъде добавена неустойка за номера ++359*********, поради неизпълнение на
задълженията на потребителя като абонат на мобилни услуги и начислени съгласно
условията и сроковете, посочени в допълнителното споразумение; в случай, че е
закупено устройството на лизинг, всички оставащи лизингови вноски ще станат
предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг. Твърди още, че
поради неизпълнение от страна на ответника предвид отправената покана и
посочения 10-дневен срок, мобилният оператор прекратил процесните договори и
начислил предвидената в споразумението за предпочетен номер ++359*********
неустойка в общ размер 122.72лв, съгласно Раздел IV, т.4 от споразумението,
формирана съгласно същия Раздел IV, т.4 от стандартните месечни абонаменти, за
периода до изтичане на срока на споразумението и начислил във фактура
№********** от 15.07.2016 г. Сочи, че задълженията на ответника са
индивидуализирани във фактури, фактура №********** от 15.04.2016 г. за отчетен
период 15.03.2016 г. - 14.04.2016 г., срок за плащане - 30.04.2016 г. издадена
за сумата от 27.63 лв, представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова
вноска, като дължимите суми са: 10.44 лв - абонаментна такса за предпочетен
номер ++359*********; 11.59 лв - лизингова вноска за предпочетен номер +**********
79; 5.60 лв - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********. Фактурата
претендира в размер 26.90 лв, поради извършено частично плащане в размер 0.73
лв, което погасява лизинговата вноска до размера на 10.86 лв. Фактура
№********** от 15.05.2016 г. за отчетен период 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г.,
срок за плащане - 30.05.2016 г., издадена за сумата 37.98 лв, представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, като
дължимите суми са: 20.18 лв - абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********; 11.60 лв лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********; 6.20 лв - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********.
Фактура №********** от 15.06.2016 г. за отчетен период 15.05.2016 г. -
14.06.2016 г., срок за плащане - 30.06.2016 г., издадена за сумата 6.92 лв,
представляваща остатък от неплатена лизингова вноска за предпочетен номер
++359********* след направени отстъпки. Фактура №********** от 15.07.2016 г. за
отчетен период 15.06.2016 г. – 14.07.2016 г., срок за плащане - 30.07.2016 г.,
издадена за сумата 261.80 лв, представляваща неустойка и лизингови вноски, като
дължимите суми са: 339.08 лв - лизингови вноски начислени накуп за предпочетен
номер ++359*********; 122.72 лв - неустойка за предпочетен номер ++359*********.
Поради това, че отв. И. Д. не е извършил плащане на дължимите суми, ищецът
предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу отв. И. Д. и е образувано ч. гр. дело
№688/2018 г. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
суми в общ размер 333.60 лв, представляващи неплатени месечни абонаментни такси
за ползвани услуги и неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечни
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, както и законна лихва, от датата на предявяване на заявлението
съда, до окончателно изплащане на вземането. Претендира и заплащане на
направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
чрез особен представител заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Заявява, че към настоящото производство не е представена справка относно
плащанията на ответника, няма представени доказателства, дали е била изпращана
и получавана от ответника приложената към исковата молба „покана за доброволно
плащане” от 16.06.2016 г. Заявява още, че поканата за доброволно плащане е
неподписана и предвид непредставени доказателства за изпращането и получаването
й, както и за достоверността на датата на съставянето на този неподписан
документ, би могло същия да е съставен с оглед нуждите на настоящия процес, за
да оправдае неоснователното неизпълнение на поетите задължения с двете
допълнителни споразумения и основните договори от страна на ищеца. Оспорва,
приложените към исковата молба общи условия да са именно действащите към
момента на сключването на двете процесни допълнителни споразумения, и изтъква,
че няма и доказателства, ответникът писмено да е приел именно тези общи
условия. Сочи, че нормата на чл.147а. (Нов -ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от
25.07.2014 г.), ал.3 ЗЗП предвижда, че при сключване на договор при общи
условия с потребител, същите го обвързват само, ако са му били предоставени и
той се е съгласил е тях като съгласно ал.2 от същата норма, съгласието на
потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Отправя
възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД, което се основава на
обстоятелството, че ищцовото дружество не е изпълнило поетите към ответника
задължения по двете Допълнителни споразумения към Договори за мобилни услуги с
предпочетените номера до края на срока на договора, което предполага, че без
причина и предупреждение, мобилният оператор преустановил предоставянето на
уговорените услуги, без да е имал каквото и да е правно основание за тези свои
действия. Счита, че претенциите за реално изпълнение относно посочената сума,
представляваща месечен абонамент по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетени номера, както и за договора да лизинг, са
неоснователни. Счита също, че неоснователни са и претенциите за неустойка по
Раздел IV, т.4 от споразумението Договор за мобилни услуги с предпочетения
номер. Оспорва, ответникът да е приел писмено общите условия на мобилния
оператор, като свидетелство за това е и обстоятелството, че същите не носят
изявление в този смисъл и съответно – подпис на ответника. Заявява, че клаузите
от представените от оператора и дори неподписани от никого общи условия,
съдържат задължения за ищцовото дружество, а не задължения за потребителя,
както би следвало да бъде, поради което счита, че е достатъчно основание да се
отхвърлят предявените искове за неустойки. Сочи, че чл.143 ЗЗП предвижда, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Счита, че е налице хипотезата на чл.143, т.9 ЗЗП, тъй като при
сключване процесните споразумения на ответника е наложено да приеме общите
условия на оператора, без той предварително да е бил запознат със същите. В
случай, че се приеме, че клаузите за неустойки са действителни и са породили
своето действие, отправя възражение претендираните неустойки да бъдат намалени
по размер на основание чл.93, ал.2 ЗЗД. Моли съда, да отхвърли исковата
претенция, като изцяло недопустима, неоснователна и недоказана. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
Видно
от Договор за мобилни услуги от 09.12.2011 г., Допъълнително
споразумение от 10.12.2013 г. и Допълнително споразумение от 13.07.2015 г., между „Теленор
България” ЕАД и ответника е сключен валидно
действал договор за мобилни услуги за телефонен номер +359*********, чието
действие е двукратно удължавано като последният договорен период е от
13.07.2015 г. до 13.07.2017 г. за абонаментен план Резерв Старт 10.99 и в
същото допълнително споразумение е отразено, че при сключването потребителят
получава мобилно устройство LG,
модел L Fino Grey. Към последното
допълнително споразумение от 13.07.2015 г. е приложен и подписан от ответника
екземпляр от Общи условия на „Теленор България“ АД, както и Декларация –
съгласие от ответника И. Д. за получаване на съответните общи условия и за
съгласие със същите.
Видно
от Договор за лизинг от 13.07.2015 г.,
“Теленор България”АД е предоставил на И. Д. за временно възмездно ползване мобилно устройство LG, модел L Fino Grey, с
тел. номер +359********* като лизингополучателят се е съгласил да заплати
обща лизингова цена в размер 266.57 лв. В договора е
вписан погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати на ежемесечни
вноски всяка в размер 11.59 лв за срок 23 месеца.
Видно от Фактура №********** от 15.04.2016 г., за отчетен
период 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г. е начислена сума за плащане 26.90 лв, от
която 11.59 лв вноска лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.05.2016 г., за отчетен
период 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г. е начислена сума за плащане (включително
задължение от предходен период) 64.88 лв, от която 11.59 лв вноска лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.06.2016 г., за отчетен
период 15.05.2016 г. – 14.06.2016 г. е начислена сума за плащане (включително
задължение от предходен период) 71.80 лв, от която 11.59 лв вноска лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.07.2016 г., за отчетен
период от 15.06.2016 г. до 14.07.2016 г. е начислена сума за плащане (включително
задължение от предходен период) 333.60 лв, включваща 122.72 лв неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги, 139.08 лв вноска лизинг, 71.80
лв задължения от предходен период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Представените доказателства установяват наличието на валидно
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и наличие на неплатени задължения
по издадени фактури за процесния период. Съгласно
договора за лизинг от 13.07.2015 г. на ответника е
предоставено за ползване мобилно устройство LG, модел L Fino
Grey срещу сумата 266.57 лв с ДДС, която същият е
следвало да погаси чрез 23 месечни
вноски, всяка в размер 11.59 лв. Ответната страна не твърди наличие на
извършени плащания по съответните фактури и не представя доказателства в такава
насока, при което следва да се приеме, че задълженията по съответните фактури
относно такси за предоставени мобилни услуги на обща стойност 71.80 лв и вноски
по лизинг на обща стойност 139.08 лв са изискуеми и в тази част предявеният
установителен иск следва да бъде уважен.
Разпоредбата на
чл.92, ал.1 ЗЗД предвижда възможност страните да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Ищецът се позовава
на неустоечната клауза, с твърдение за предсрочно прекратяване
на договора поради неизпълнение от ответника на задължението за плащане на
падежирала сума по договора. Но, доколкото ответникът притежава качеството потребител на
далекосъобщителна услуга съобразно § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, приложение в отношенията между страните
следва да намерят правилата на ЗЗП. Съгласно дефиницията по чл.143
ЗЗП „неравноправна клауза“ е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода, страните по договор за услуга да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока, по волята на която
и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. За действителността на клаузите за
неустойка, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР №1/2009г. на
ОСТК на ВКС, доколкото това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото (така и Решение №178 от 26.02.2015 по т. дело
№2945/2013 г., ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 г. по т. дело
№1050/2011 г., ВКС, ТР №1 от 05.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, т.3). Преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент (в този смисъл т.3 от ТР №1 от
15.06.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС). При осъществяване на тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации - мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга.
При прекратяване на договора за мобилни услуги
операторът не получава съответната абонаментна такса, но е налице възможност да
предостави съответния номер на друг клиент, от което да реализира пропусната
печалба. Същевременно императивния режим на закрила на потребителите изключва
изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на
насрещните страни. Напротив законът предвижда именно нищожност на клаузата, а
не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред, именно за да
осигури и превенция, като отрече каквато и да е възможност за доставчика,
злоупотребил при договарянето, да получи каквато и да е полза от
неравноправната клауза. Ето защо, последиците на неустоечната клауза следва да
бъдат отречени, поради нейната неравноправност. При
изтъкнатите съображения, уговорката
за неустойка в полза на мобилния оператор при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, се
явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Поради това, относно тази част от претендираната стойност –
122.72 лв, предявеният иск следва да бъде отхъврлен.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна обезщетение за направените разноски, съразмерно на
уважената част от иска, от което 398.24 лв в исковото производство и 243.37 лв
в заповедното производство.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Р.Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата: 210.88 лв (двеста и десет лева, 88 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на вземането – 15.06.2018 г. до окончателното плащане,
представляваща неплатена цена за такси и лизингови вноски по договор за мобилни
услуги от 13.07.2015 г., която сума е част от стойността, за която е издадена
Заповед №407 от 18.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. дело №688/2018 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, срещу
И.Р.Д., ЕГН **********, за установяване дължимост на парично вземане в частта относно разликата
над 210.88 лв до претендирания размер 333.60 лв, включваща стойност на
неустойкайка по договор за мобилни услуги от 13.07.2015 г., на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.Д., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД
гр. София, ЕИК *********, сумата 641.61
лв (шестстотин четиридесет и един лева, 61 ст.), представляваща обезщетение
за направени разноски по делото, от които 398.24
лв в исковото производство и 243.37 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: