Р Е Ш Е Н И Е
№226
гр.
Русе, 17.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Мариета
Цонева, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 301 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от К.Р.Н., ЕГН **********, чрез адв. Ф.М.,
срещу Решение № 395 от 12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1866/2018 г. по
описа на Русенски районен съд, V състав. Във въззивната жалба са изложени съображения
за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон,
и необоснованост. Излагат се съображения, че неправилно първостепенният съд при
сформиране на наследствената маса, по отношение на дарения в полза на въззивника
имот, е кредитирал заключението по повторната съдебно-техническа експертиза
относно пазарната цена на имота. Твърди се, че заключението по първоначалната
експертиза отразява в пълна степен цената на дарения имот, доколкото вещото
лице се е съобразило с обстоятелството, че апартамента е в изключително лошо
състояние и на практика е негоден за обитаване. Твърди се, че неправилно
първостепенният съд не е извадил от наследствената маса задължението на наследодателката в размер на 11010.54 лева, произтичащи от
договор за кредит № 0172/00000000940,
тъй като и до момента погасителните вноски по кредита се изплащат от
въззивника.
С
въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се сочат твърдения за
неоснователност на жалбата, като се излагат съображения, че обжалваното решение
е правилно и обосновано. По-конкретно се излагат съображения, че първостепенният
съд е спазил алгоритъма за изчисляване на накърнената част от запазената част
на въззиваемия, включително начина на образуване на
наследствената маса. По отношение на задължението на наследодателя по договора
за кредит се излагат съображения, че въззиваемият е
солидарен длъжник по кредита и след заплащането на застрахователното
обезщетение, единствено той остава задължен по кредита.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на ожалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима
и като такава, следва да се разгледа по същество.
С обжалваното решение е възстановена
запазената част на М.Б.Д., с ЕГН: **********, от наследството на С.Ц.Д, б.ж. на
гр.Русе, починала на 22.09.2017 г., чрез намаляване на извършеното дарение с
нотариален акт № 34, том ІV, рег.№ 11524, нот.дело № 516/29.08.2017 г. на нотариус № 221 с район на
действие РРС, в полза на К.Р.Н., с ЕГН: **********, със сумата 7 544.04
лева, на основание чл.30 ЗН.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 30 от ЗН.
От фактическа
страна по делото се установява:
Страните не
спорят, а и от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 1-5301/27.09.2017
г. на Община Русе се установява, че страните са наследници на С.Ц.Д, ЕГН **********,
починала на 22.09.2017 г., като последната е била съпруга на ищеца и майка на
ответника по иска. Наследник по закон се явява и другата й дъщеря Г.П.Ч..
От представеното
по делото Удостоверение за сключен граждански брак серия РС-АБ, № ********** на
община Русе, се установява, че въззиваемият е сключил
граждански брак с наследодателката С.Ц.Т. на
14.10.2011 г.
Приживе наследодателката на страните е дарила на дъщеря си К.Н.
следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № **, находящ
се на * етаж в ж.бл. № *** вх.*, на ул.“О.“** построен върху държавна земя в
комплекс "Ч." в гр. Русе, състоящ се от: стая, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 59.76 кв.м., заедно с избено помещение
№ 15, с площ 3.65 кв.м., заедно с 1.722 % ид.ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи за
апартамента: на изток-комплекса, на запад-стълбище и апартамент № 14, на
север-комплекса, на юг-апартамент № 14 и комплекса, а на избено помещение № 15:
на изток-терен, на запад-изба № 14, на север-терен, на юг-коридор, който имот
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 63427.6.44.9.15, с
адрес: гр. Русе, ул.“О..“№ ** бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор №
63427.6.44, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: едно, с посочената в документа площ от 59.76 кв.м., заедно с
прилежащи части: ИЗБА № 15 и 1.722 % идеални части от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 63427.6.44.9.14, под обекта:
63427.4.44.9.12, над обекта: 63427.6.44.9.18., което дарение е обективирано в представения нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 034, том IV, рег. № 11524, дело № 516/29.08.2017 г. по описа на
нотариус Г.Г..
По делото са
представени писмени доказателства – Нотариален акт за собственост върху
постройка, строена върху държавна земя № 22, том VІІІ, дело № 3714/1990 г.;
Нотариален акт за собственост върху гараж, построен в ГС „П.Х.“ ІІІ по ул. „П.
Б.“ в гр. Р., №*, том *, дело № 1843/1997 г., Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 144 от 29.08.2016 г. и Удостоверение за наследници изх. №
2-559/31.01.2018 г. на община Русе, на Ц.Т.Ц., ЕГН **********, починал на
20.02.2016 г. От същите се установява, че наследодателката
на страните към момента на смъртта си е притежавала по наследство от своя баща Ц.Т.Ц.
¼ ид.части от гараж № 8, със застроена площ
22.41 кв.м., при граници: двор, гараж № 9, гараж № 7, гараж № 2 от секция
"Д", заедно с 0.236 % идеални части от общите части на сградата
/секция "Г"/, подробно описан в нотариален акт № 6, том V, дело №
1843/1977 г. по описа на нотариус Цвятко Миланов, за собственост върху гараж,
построен в ГС"Панайот Хитов"III по ул.“Петър Берон“, а съгласно схема
№ 15-131950 същият представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
63427.2.1907.4.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АК, с адрес на имота: гр. Русе, ул.“Д
П.Б.“ 38, ет.О, гараж 8, самостоятелният обект се намира в сграда № 4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1907, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена по
документ площ: 22.41 кв.м., прилежащи части: 0.236 % идеални части от общите
части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 63427.2.1907.4.33, 63427.2.1907.4.26, 63427.2.1907.4.25, под обекта:
няма, над обекта: 63427.2.1907.4.1, видно от представения нотариален акт № 6,
т. V, д.№ 1843/1977 г. на Русенския нотариус, както и ¼ ид.ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена върху
35 кв.м., построена върху държавен имот № 128, образуващ парцел № IV-665, в квартал
100 по плана на с. Ч.В.а, общ. Русе, при съседи: от две страни улици, парцел
V-665 и парцел VІІІ- общински, съгласно документ за собственост, а съгласно
скица № УТ-01-307/19.02.2018 г. същата представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 502.950, находящ се в с. Ч.В.а,
ЕКАТТЕ: 80460, общ. Русе, по кадастрален план, одобрен със заповед №
2584/16.07.1991 г. на ОбНС-Русе, с адрес: ул.“П.Д.П“**,
с площ по кадастрален план 1464 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар
идентификатор: пл.№ 665, кв. 100, п. IV. УПИ VIII има площ 1471 кв.м., отреден
за жилищно застрояване, със съседи: 502.949, 502.951, 502.1698, заедно с находящата се в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с
идентификатор 502.950.1 с площ 42 кв.м.
Видно от
представената справка за собственици на моторно превозно средство, наследодателката към момента на смъртта си е притежавала
лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № Р*****, регистриран на 09.06.2014 г.
По делото е
представено извлечение по договор за кредит с „Банка Пиреос
България“ АД, от което се установява, че наследодателката
С.Д., като кредитополучател по договор за кредит към 19.09.2017 г. е имала
задължение в размер на 11058.38 лв., като на 19.10.2017 г. по кредита е
постъпило застрахователно обезщетение в размер на 5510.28 лв., с която е
извършено частично предсрочно погасяване. Пак от същото удостоверение се
установява, че към 19.09.2018 г. задължението по кредита е в размер на 5173.05
лева. По делото е представено и удостоверение от „Банка Пиреос
Бъргария“ АД, с което банката е потвърдила
получаването на застрахователното обезщетение, като от същото се извличат
данни, че въззиваемият има качеството на солидарен
длъжник по кредита.
С отговора на
исковата молба, ответникът в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото е представил приходна квитанция за
заплатен от нея данък за процесния автомобил в размер на 55.17 лв., както и
спецификация за погребални услуги на майка си в размер на 1222.25 лв.
По делото са
приети единична и повторна съдебно-технически експертизи относно пазарната
стойност на гореописаните три имота към настоящия момент и към момента на
откриване на наследството на С.Д..
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
Основният спор,
повдигнат посредством релевираните с въззивната жалба
възражения, е досежно задължението на наследодателката по договор за кредит към „Банка Пиреус Бългрия“ АД и
по-конкретно, дали същото следва да бъде извадено от наследствената маса,
съобразно разпоредбата на чл. 31 от ЗН. За да не вземе предвид процесното
задължение при изчисляване на накърнената част на въззиваемия,
първоинстанционният съд е приел, че дължимият остатък
по договора за кредит е само в тежест на солидарния длъжник по него – Богомил Д.,
поради което същото не следва да се приспада от масата по чл. 31 от ЗН.
Настоящата
въззивна инстанция не споделя извадите на първоинстанционния съд, като вместо
това намира, че процесното задължение следва да бъде приспаднато от
образуваната по чл. 31 от ЗН наследствена маса. За да достигне до този извод,
съдът изходи от характера на облигационното правоотношение, което наследодателят
на страните е имал с банката, както и наследимостта
на това нейно задължение. При образуването на наследствената маса по реда на
чл. 31 от ЗН, следва да се приспаднат всички задължения, които са тежали върху
наследодателя в момента на смъртта му, освен тези, които са свързани с
личността му и се погасяват със смъртта. Няма спор в теорията и практиката, че
договорът за кредит не е договор, сключен с оглед личността на
кредитополучателя, като задълженията по договора могат да бъдат изпълнени от
всяко трето лице, включително и приживе на кредитополучателя. Следователно,
задължението по договора за кредит е наследимо, и
след смъртта на наследодателя, освен солидарният длъжник по договора, задължени
стават и наследниците на наследодателя – последните до размера на наследствения
им дял по арг. от чл. 60 от ЗН. Обстоятелството, че
по кредита съществува друго задължено лице, което има качеството на солидарен
длъжник, не прекратява правоотношението между банката и наследниците на
кредитополучателя по договора за кредит, възникнало в резултат на
наследственото правоприемство. Действително, Банката
може да избере да предприеме действия по събиране на вземането срещу един, или някои
от длъжниците, и евентуалното плащане ще погаси
задължението на останалите, но отделните длъжници
остават задължени спрямо платилия във вътрешните си отношения. В този смисъл,
ако солидарният длъжник по договора за кредит погаси задължението, той има иск
по реда на чл. 127 от ЗЗД срещу останалите длъжници (наследниците)
за платеното в повече. В този смисъл и при положение, че процесното задължение
е част от пасива на наследството, за да се получи истинската стойност на
наследството, от оценката на наследствените имущества трябва да се приспаднат
задълженията, които наследодателят е оставил. В хода на първоинстанционното
производство е установено, че по кредита е постъпило плащане от застрахователно
обезщетение в размер на 5 510.28 лв., което следва да бъде приспаднато от
общия дълг в размер на 11058.38 лева при отчитането му в наследствената маса.
Или, от стойността на имуществото на наследодателя следва да бъде извадено
задължението й към „Банка Пиреус България“ АД в
размер на 5548.10 лева.
При проверка на
първоинстанционния акт, настоящата инстанция установи, че
при сформиране на наследствената маса по реда на чл. 31 от ЗН, първоинстанционният съд не е включил ½ ид.ч. от притежаваното от наследодателката
към момента на смъртта й моторно превозно средство. Същото, видно от събраните
доказателства е придобито по време на брака й с въззиваемия,
респективно същото е било в режим на СИО. След смъртта й, собствеността върху
моторното превозно средство се трансформира в дялова съсобственост, като в
наследственото имущество остава ½ ид.ч. от
него. В този смисъл и предвид обстоятелството, че нормите уреждащи
възстановяването на запазената част на наследник, включително чл. 31 от ЗН са
от императивен характер, поради което въззивната инстанция следи служебно за правилното
им прилагане и без да е релевирано възражение с
въззивната жалба – в този смисъл е постановеното ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. №
1/13 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1.
Горните изводи на
съда налагат наново да се определи разполгаематата
част, както и запазената част на въззиваемия
наследник, като се следва алгоритъма в чл. 31, ал. 1 от ЗН. Тъй като това
налага остойностяване на имуществото, което наследодателят е оставил след
своята смърт, както и на имота, който въззивникът е
получил в дарение, тук е момента да се обсъди възражението на въззивника по
отношение обосноваността на кредитираната от първоинстанционния съд експертиза.
Настоящата инстанция намира, че правилно първоинстанционният
съд е кредитирал заключението по втората експертиза, като същото е по-подробно,
добре мотивирано, използвани са два метода на определяне на оценката, като е
съобразена тежестта при определяне на крайната цена на всеки един от методите.
При определяне на пазарната цена вещото лице е взело предвид състоянието на
имотите, квадратура, местоположение, етажност,
подобрения, като по отношение на спорния апартамент е отчел обстоятелството, че
жилището е в изключително лошо състояние, налагащо основен ремонт преди
нанасянето за живеене. Последното опровергава възражението на въззивника, че
пазарната цена на този имот, определена със заключението на повторната
експертиза не е съотносима с действителното състояние
на същия. Ето защо, настоящата въззивна инстанция дава вяра на повторната
експертиза, като заключението по нея е пълно, обективно и обосновано.
Страните по делото са наследници
по закон с право на запазена част – въззивникът е
дъщеря на наследодателя, а въззиваемият – неин
съпруг. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр.
2 от ЗН, когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на
съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата
част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и
повече деца е равна на 1/6 от наследството. По делото беше установено,
че за наследници наследодателят на страните е оставил съпруг и две деца, поради
което и съобразно разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗН, запазената част на
преживелия съпруг (ищец в първоинстанционното производство) възлиза на 1/4 от
имуществото на наследодателя, като разполагаемата част е също 1/4, или всеки от
тримата наследници са с право на запазена част от 1/4, до какъвто извод е
стигнал и първоинстанционният съд.
Следвайки алгоритъма в
разпоредбата на чл. 31 от ЗН, най-напред следва да се образува наследствена
маса, в която да се включват всички имоти, принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му – 22.09.2017 г. и след това се прибавят даренията с
изключение на обичайните такива. За оценката им е меродавно състоянието, в
което тези вещи са се намирали при откриване на наследството. Съобразно
изготвеното заключение по повторната експертиза, стойността на имуществото,
останало след смъртта на наследодателя е 10 271 лева. Към това имущество
следва да се прибави и стойността на ½ от моторно превозно средство,
която към датата на смъртта на наследодателя, съобразно приетото заключение на автотехническата експертиза е 405 лева, или общата стойност
на имуществото е 10676 лв. От стойността на горепосоченото
имущество, следва да се извадят задълженията на наследодателката,
а именно: задълженията за данъци върху лек автомобил „Форд Фиеста“ в размер на
55.17 лева и задължението й по договор за кредит №0172/00000000940 с „Банка Пиреос България“ АД в размер на 5072.73 лева. Или
стойността на наследствената маса към датата на смъртта на наследодателката,
след изваждане на задълженията й е в размер на 5072.73 лв. Към тази стойност се
прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение
по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за
движимите, а именно стойността на дарения имот, който съгласно заключението по
повторната експертиза е 33655 лева към 22.09.2017 г., или общата стойност на
наследствената маста по чл. 31 от ЗН е 38727.73 лева.
От така определената
наследствена маса на стойност 38727.73 лева разполагаемата част на наследодателката
С.Д., определена съобразно чл. 28 от ЗН, е в размер на ¼ идеална част
или възлиза на 9681.93 лева, а останалата
част е запазена част на наследниците. Запазената част на ищеца в
първоинстанционното производство и въззиваем в
настоящото производство от наследството на Светла Димова възлиза също на
¼ идеална част, респективно стойността на запазената му част се равнява
на стойността на разполагаемата част на наследодателя. Като се извади от запазената
му част 1/3 от стойността на имуществото, останало свободно след смъртта на
наследодателя, което той би получил в наследство, а именно от стойността на
¼ ид.част от недвижимия имот в с.Ч.В.а, на
¼ ид. ч. от гараж, находящ
се в гр.Русе, и на ½ от моторно превозно средство, или сумата от 3558.67 лева, то остава сумата
от 6126.26 лева, която е и стойността, с която запазената му част от
наследството на неговата съпруга е била накърнена и същата следва да му бъде
възстановена.
След изчисляване
на стойността на запазанета част на наследника, съдът
следва да пристъпи към преценка за приложимостта на чл. 36, ал. 2, доколкото
надареното лице, също е наследник със запазена част. Съгласно цитираната
разпоредба, когато заветникът или надареният е
наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността
му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
Както бе посочено по-горе, стойността на запазанета
част на ищеца в първоинстанционното производство и въззиваем
в това производство е 9681.93 лева, каквато е и стойността на разполагаемата
част на наследодателя, сборът на които се развява на 19363.86 лева, а
стойността на дарения имот към момента на откриване на наследството е 33655
лева. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗН, поради което
възстановяването на накърнената запазена част следва да се извърши в натура по
правилата на чл.32 – чл.35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на
извършване на безвъзмездните разпореждания. Или, възстановяването на
накърнената запазена част фактически се извършва чрез намаляване на дарението с
паричната сума, необходима за допълване на запазената част на наследника със
запазена част, предявил иска, а не чрез обикновената дроб, посочена като размер
на запазената част в чл.28 и чл.29 ЗН (в този смисъл е постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 34/26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 6256/2014 г. на
ВКС, ІІ го). В този смисъл, възстановяването на запазената част на М.Б.Д., от
наследството наС.Ц.Д, следва да се извърши чрез
намаляване на извършеното приживе от последната дарение на недвижим имот в
полза на въззиваемата К.Р.Н., със сумата от 6126.26
лева.
Въз основа на
изложеното, и предвид различната стойност, която въззивният
съд е приел, че е накърнена запазената част на ищеца в първоинстанционното
производство, обжалваното решение следва да бъде отменено.
При този изход на
делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първата инстанция в
размер на 1340 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК, представен в хода на
първоинстанционното производство, а за въззивната инстанция в полза на
въззивника и ответник по иска следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв.
- заплатена държавна такса за въззивна жалба, предвид уважаването на жалбата му.
За настоящата инстанция разноски на въззиваемата
страна не й се следват.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ОТМЕНЯ Решение № 395 от 12.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1866/2018 г. по описа на Русенски районен съд, V състав
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, по предявения от М.Б.Д., ЕГН **********, против К.Р.Н.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от С.Ц.Д,
починала на 22.09.2017 г. в полза на К.Р.Н., ЕГН **********, дарение на АПАРТАМЕНТ
№ 15, находящ се на V етаж в ж.бл. № **, вх.Е, на
ул.“О..“18, построен върху държавна земя в комплекс "Ч." в гр. Русе,
състоящ се от: стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
59.76 кв.м., заедно с избено помещение № 15, с площ 3.65 кв.м., заедно с 1.722
% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, при съседи за апартамента: на изток-комплекса, на
запад-стълбище и апартамент № 14, на север-комплекса, на юг-апартамент № 14 и
комплекса, а на избено помещение № 15: на изток-терен, на запад-изба № 14, на
север-терен, на юг-коридор, който имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 63427.6.44.9.15, с адрес: гр. Русе, ул.“О..“№ **, бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, който самостоятелен обект се намира в сграда № 9,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 63427.6.44, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с
посочената в документа площ от 59.76 кв.м., заедно с прилежащи части: ИЗБА № 15
и 1.722 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: 63427.6.44.9.14, под обекта: 63427.4.44.9.12, над
обекта: 63427.6.44.9.18., което дарение е обективирано
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 034, том IV, рег. № 11524, дело
№ 516/29.08.2017 г. по описа на нотариус Г.Г., до
размера на 6126.26 лева, необходим за възстановяване на запазената
част на М.Б.Д., ЕГН ********** от наследството на С.Ц.Д, починала на 22.09.2017
г., възлизаща на 6126.26/33655 ид. част от същия
апартамент.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1340 лева, представляваща разноски за водене на делото
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на К.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 80 лева,
представляваща разноски за водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.