Решение по дело №657/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 70
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Светослав Тодоров
Дело: 20224500500657
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Р., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:Николинка Чокоева

Светослав Тодоров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело
*0224500500657 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. Д. Г. срещу Решение № 928/01.07.2022г. по гр.д.
№ 3800/2021г. по описа на Районен съд гр. Р., в частта, с която като неоснователен е
отхвърлен предявения против И. П. Е. иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ ЗН за
унищожение на саморъчно завещание, обявено от нотариус № *** и район на действие РРС
с протокол от 11.12.2020г., вписан в Служба по вписванията – гр. Р. с вх. № 13915 от
22.12.2020г., дв. вх. регистър № 13606, акт *10, том 8, направено от Д.Д.И., с ЕГН
**********, б.ж. на с. К., общ. И., обл. Русe, починал на 15.10.2020г.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно,
вътрешно противоречиво и необосновано, както и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Съдът неправилно изяснил спора от фактическа страна, което наред
с неправилното приложение на материалния закон довело до неправилните му правни
изводи. Твърди се, че съдът не е анализирал по правилен начин експертното заключение в
относимата му част – заключението по приетата комплексна експертиза следвало да се
съобрази само в частта, съдържаща категорично експертно становище, а да не се цени в
заключителната част. Заключението на вещите лица почивала на предположения, а съдът не
само го приел, но и сам направил свои предположения и така обосновал крайния си извод.
Пренебрегнат бил факта, че И. е бил подложен на терапия с опиоиди и е приемал тези
медикаменти с наркотично действие системно, продължително и ежедневно. Нито в
експертизата, нито в решението на съда, не било обсъдено постоянното въздействие върху
психиката на И. на болковия синдром и въздействието на опиоидите. Фактът, че последният
шофирал под въздействие на опиоидните лекарства, противно на приетото от съда,
доказвало, че той не е разбирал свойството и значението на действията си. Избирателният
подход и превратното интерпретиране на доказателствата били възприети от съда и спрямо
свидетелските показания. Неправилно съдът приел, че не следва да цени и игнорирал изцяло
1
показанията на свидетелите Д.В. и М.Р., а кредитирал показанията на св. А., които били
изцяло дискредитирани от писмените доказателства и становището на онколога д-р К., а
освен това били вътрешно противоречиви и неправдоподобни. Моли за отмяна на
решението в обжалваната му част, уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната
основателност. Твърди се, че съдът правилно е ценил експертизата в нейната цялост.
Доводите в жалбата изразявали единствено личното становище на ищцата по отношение на
приема на лекарства от покойния и тяхното въздействие върху него. От съвкупността на
събраните по делото доказателства можел да се направи единствения възможен извод, че
въпреки заболяването си Д. И. е действал разумно и осъзнато на 12.10.2020г. и
последствията от заболяването му не са засегнали волевата сфера на действие. Моли за
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, както и присъждане на
направените в производството разноски.
Постъпила е и частна жалба от И. Д. Г. срещу Определение № 3614/05.10.2022г. по
същото дело на Районен съд гр. Р., с което е отхвърлена молба с правно основание чл.248
ГПК за изменение на Решение № 928/01.07.2022г., в частта му за разноските. Нормата на
чл.78, ал.2 ГПК предвиждала наличие на две кумулативни предпоставки за освобождаване
на ответника от заплащане на разноски, които в случая не били налице. Ответницата
ползвала целият имот като собствен, не давала достъп на ищцата и с това станала причина
за завеждане на предявения евентуален иск. Не била налице и другата предпоставка за
освобождаване на ответницата от разноски, тъй като в отговора на исковата молба нямало
изрично признание на иска, а в съдебно заседание процесуалния представител на
ответницата изрично заявил, че не признава иска, а го оспорва. Моли за отмяна на
определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК и изменение на решение №
928/01.07.2022г. в частта му по разноските.
В отговор на частната жалба, ответницата в първоинстанционното производство
развива доводи за неоснователност на жалбата и моли за оставяне на същата без уважение.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изложеното във въззивната жалба, частната жалба и отговорите по тях, не правят
доказателствени искания.
За да се произнесе по спора, съставът на Р.нския окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 3800/2021г. по описа на Районен съд гр. Р. е образувано по
искова молба от И. Д. Г. срещу И. П. Е., с която са предявени евентуално съединени искове,
главният с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ ЗН за унищожаемост на саморъчно
завещание, направено от Д.Д.И. и обявено с протокол от 11.12.2020г., а евентуалният с
правно основание чл.19, ал.1 ЗН вр. чл. 124 ГПК за прогласяване недействителността на
саморъчното завещание в частта над притежаваната от завещателя ½ идеална част.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сестра на Д.Д.И., починал на 15.10.2020г., б.ж.
на с. К., общ. И., обл. Р.. Двамата притежавали в съсобственост при равни права по
наследство от техните родители недвижими имоти: дворно място с къща, гараж, лятна кухня
и стопанска постройка в с.К., ул. „В.Л.” * /процесният имот/; парцел в съседство,
наследствени земеделски земи и движими вещи. Ищцата имала собствена къща, която била
в непосредствено съседство на процесния имот, в който нейният брат Д. живеел с
ответницата. С брат си били в много близки отношения, гостували си, помагали си, а и били
съседи. Не поделили наследствените си имоти, защото нямало такава необходимост. Д. И.
нямал деца, а ищцата имала стабилен брак и две дъщери, при които щели да преминат
родовите имоти.
През 2019г. Д. заболял тежко от онкологично заболяване – рак на костите. От есента на
2
2019г. бил подложен на химиотерапия, която продължила през определени интервали до
кончината му. За съжаление състоянието му не се подобрило. Няколко месеца преди да
почине, той изпитвал непоносими болки и пиел обезболяващи и други медикаменти в
големи количества. Болките му били толкова силни и мъчителни, че на няколко пъти
споделял на сестра си, че не иска повече да живее и иска да сложи край на живота си.
Ищцата го успокоявала, а той обещавал да не се поддава на такива мисли, като казвал, че
просто си говорел за да му олекне. През последните два месеца от живота си Д. бил под
постоянно медикаментозно въздействие, вследствие на което бил коренно променен,
объркан, вял, неадекватен, а през повечето време спял.
На 10.10.2020г. ищцата го заварила неадекватен, говорел несвързано, настоявал да му
помогне да се самоубие, речта му била накъсана, умът му се замъглявал и на моменти не
можел да я разпознае. Ищцата се разстроила и веднага съобщила на близките си и на
ответницата, като на последната казала, че незабавно трябва да потърсят помощ от психолог,
а тя отговорила, че ще се ангажира с това. Разбрали се, че в тази ситуация Д. трябва да е под
постоянно наблюдение, защото изобщо не бил на себе си.
На 15.10.2020г. в 5.45 сутринта, ответницата се обадила на ищцата по телефона и
поискала да се обади на Полицията и Бърза помощ, защото Д. се самоубил.
Ищцата счита, че след случая от 10.10.2020г. ответницата вместо помощ от психолог,
потърсила такава от юрист. На 12.10.2020г. Д. И. по предоставен образец направил
завещателно разпореждане в полза на ответницата, а само два дни покъсно тя съобщила за
неговата смърт. Със саморъчно завещание от 12.10.2020г., наследодателят на ищцата Д.Д.И.
е завещал на ответницата И. П. Е. следния недвижим имот: къща, кухня, гараж и стопански
постройки в с.К., ул. „В.Л.” *, заедно с дворно място. Съгласно удостоверение за данъчна
оценка изх.№ **********/25.05.2021г., издадено от МДТ – Община И., обл.Р.нска и
актуална скица № 548/10.06.2021г., издадена от Община И., обл.Р.нска, завещаният имот
бил с партиден № 6805 Г13419, находящ се в с.К., община И., обл. Р.нска, ул. „В.Л.” *,
планоснимачен № 77, квартал 12, по регулационния план на с.К., община И., одобрен със
Заповед *88/05.05.1987г. представляващ УПИ ***** в квартал 12 по плана на селото, при
граници: УПИ *****, УПИ *****, УПИ ****, УПИ ***, с площ от 520 кв.м., с построени в
него масивна жилищна сграда на два етажа с площ 132 кв.м., жилище – лятна кухня с площ
30 кв.м.; гараж с площ 24 кв.м., стопанска постройка – навес с оградни стени с площ 30 кв.м.
Описаният недвижим имот бил идентичен с имот ****, кв.17, по стар обезсилен план на
с.К., община И., обл.Р.нска, цитиран в нотариален акт № 141, том 3, нот.дело № 786 от
15.12.1953г., с който баща им Д. И. М. придобил собствеността на имота. Завещаният имот
ищцата и брат й наследили от техните родители Д. И. М., б.ж. на с.К., община И.,
обл.Р.нска, починал на 12.05.2004г. и М. И. М.а, б.ж. на с.К., община И., обл.Р.нска,
починала на 05.05.2014г. Дворното място било купено от баща им с посочения нотариален
акт, а сградите родителите им построили по време на брака си. Двамата им родители живели
в този имот до смъртта си. След смъртта им, ищцата и брат й решили, че няма смисъл да
делят наследството си, което в крайна сметка един ден ще се наследи от двете дъщери на И.
Г.. Когато брат й разбрал прогнозата за заболяването си, споделил с ищцата и близките й, че
на ответницата ще прехвърли своите лични земеделски земи, но никога не е споделял
намерение имотът на родителите им да излиза извън семейството. Обратно, винаги
настоявал, че няма защо да се делят, след като дяловете им един ден ще преминат върху
двете дъщери на ищцата и така ще останат в рода. Според ищцата, ако брат й имал
намерение да прехвърли процесния имот на ответницата, като знаел прогнозата за изхода от
болестта си, той би го сторил доброволно по-рано, така, както направил с личните си
земеделски земи, прехвърляйки ги на ответницата четири месеца по-рано – точно както им
бил казал. Счита, че при неговото тежко здравословно и неадекватно психическо състояние
в последните няколко дни преди смъртта му, ответницата е злоупотребила с неговото
3
положение. Вместо да се погрижи за живота и здравето му, особено след посочения по-горе
случай от 10.10.2021г., тя буквално за два дни е организирала извършването на завет в нейна
полза. Вместо да му осигури морална подкрепа лично или чрез специалист, вместо да го
отклони от мислите за неизбежна смърт, тя в разрез с добрите нрави е провокирала такива,
като му е връчила образец за завет – само два дни след изявените мисли за самоубийство,
възползвайки се от неговата обърканост, лабилност и неадекватност. Саморъчното
завещание е обявено от нотариус с рег.№ *** и район на действие РРС на 11.12.2020г. и
вписано в Служба по вписванията – гр.Р. с вх.№ 13915 от 22.12.2020г., дв.вх.регистър №
13606, акт *10, том 8. Завещателното разпореждане, с което брата на ищца завещал на
ответницата съсобствения им недвижим имот било частно такова /завет/, защото към
момента на смъртта си притежавал и други имущества – движимо имущество, включително
покъщина и инвентар в завещания имот, както и други недвижими имоти, някои от които
също в съсобственост с ищцата. В качеството си на единствен негов наследник по закон и
съсобственик на завещания имот, за ищцатта бил налице правен интерес от оспорването на
направения от брат й завет в полза на ответницата, от който тя се ползвала, видно от
поведението й и вписването му в имотния регистър. Ищцата поддържа, че завещателното
разпореждане, извършено с цитираното саморъчно завещание, е унищожаемо на основание
чл.43, ал.1, б.”а” от ЗН. Към момента на завета нейният брат нямал способност да завещава
и да извършва с пълно съзнание каквито и да било правни действия. Той бил вече
неадекватен, ментално объркан, имал натрапчиви нереални представи, речта и мисълта му се
помрачавали, губел представа за време и личности. Само моторната му памет, а не ясното
му съзнание, е позволила той механично да препише поднесеният му от ответницата
предварително подготвен от юрист текст на завещание, което било видно от съдържащите
се в същото специфични юридически термини. Завещанието, направено в този момент от
живота на нейния брат, с оглед здравословното му и психическо състояние, не
представлявал съзнаван акт от негова страна, тъй като през последните си дни, той нямал
изобщо реална представа и осъзнатост нито за житейски, нито за правни последици и
действия.
Наред с това, завещателят се е разпоредил с частното завещателно разпореждане, с
целия техен съсобствен имот, който притежавали по наследство от родителите си,
включително и с притежаваната от ищцата по наследство ½ идеална част, на която той не е
бил собственик. Ако се приемело, че заветът на целия имот не е унищожаем поради липса на
завещателна способност на завещателя, то заветът на притежаваната от завещателя ½
идеална част бил недействителен на основание чл.19, ал.1 от ЗН и ответницата не придобила
собствеността на ½ от завещания имот – дворно място и сгради.
Моли за постановяване на решение, с което съдът на основание чл.43, ал.1, б.”а” от ЗН
да унищожи саморъчното завещание, направено от Д.Д.И., като направено от лице, което по
време на извършване на завещателното разпореждане не е било способно да завещава. В
условията на евентуалност, ако се приеме, че заветът на целия имот не е унищожаем поради
липса на завещателна способност на завещателя, моли съда на основание чл.19, ал.1 от ЗН
да прогласи недействителността на саморъчно завещание, в частта над притежаваната от
завещателя Д.Д.И. ½ идеална част и на основание чл.124 от ГПК да се признае за
установено, че ответницата И. П. Е., с ЕГН: ********** не е собственик на ½ от завещания
й имот. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата
оспорва изцяло предявеният главен иск, но признава евентуалния, като твърди, че не е
давала повод за предявяването му, поради което не следва да бъде осъждана да заплаща
разноските по делото. Твърди, че Д. И. по свое желание е направил завещанието и го е
предал за съхранение при нотариус, като не отговаряли на истината твърденията, че
ответницата търсила юрист, предоставила му образец и организирала завет в нейна полза.
Твърди и че ищцата и нейния брат никога не са били в добри отношения, отнасяли се като
4
„чужди” хора един към друг, не се помагали и не си споделяли. И. Г. не оказала нито
финансова, нито морална подкрепа на брат си в битката му със сполетялата го болест.
Ответницата и техни семейни приятели изцяло поели грижите за Д. и му оказвали
непрестанна морална подкрепа. Ищцата живеела в своя съседен на техния дом, като
останала страничен наблюдател на последните години от живота на брат си, като дори не
проявила грижа и не се включила в организацията на погребението му, което изцяло
ответницата организирала и платила. До последния си час Д. И. бил адекватен, ориентиран
за време и място, познавал околните, разсъждавал нормално, водел нормални и смислени
разговори, обсъждал събития с околните, шофирал сам своя лек автомобил, като с него
пътувал до гр.Р. за химиотерапиите или пазарувал в близките магазини. Нито за момент не
изпаднал в състоянията, в които ищцата твърди, че е бил. Твърди и че с Д. И. имали 23
годишен щастлив и пълноценен семеен живот. Той приел децата й и въпреки, че не
сключили граждански брак, те били едно семейство. Живеели винаги в процесния недвижим
имот, работили заедно и ответницата останала с покойния и го подкрепяла в борбата му с
болеста. Подкрепяла го морално, грижела се за него ежедневно, стараела се по всякакъв
начин да облекчи състоянието му. Децата й също се опитвали да облекчат здравословното
му състояние – редовно им изпращали пари и разговаряли с него, за да го окуражават. По
никакъв начин ответницата не искала да се удовлетвори от имуществото на Д. И.. Нямала
претенции към ½ идеална част от процесния недвижим имот, които са собственост на
ищцата. От Д. знаела, че имотът е съсобствен между него и сестра му, поради което не е
имала претенции към целия имот, а приела, че притежава половината от него, в качеството
си на заветник по обявеното завещание. По тази причина и в Служба „Местни данъци и
такси” – община И., декларирала, че притежава ½ идеална част от процесния недвижим
имот. Никога не е предявявала претенции към притежаваната от ищцата ½ идеална част от
недвижимия имот, поради което счита, че ако се уважи евентуалния иск, не следва да
отговаря за разноските по делото от страна на ищцата, тъй като не е давала повод за
предявяването му.
Съставът на Р.нския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира
следните фактически изводи:
С нотариален акт за покупко-продажба от 15.12.1953г. Д. И. М. закупил от Д.Г.Д.
дворно място, находящо се в с. К., Р.нско, състоящо се от 520 кв.м., съставляващо
урегулиран дворищен парцел **** в квартал 17 по плана на същото село /л.12 РРС/.
Налице е идентичност между УПИ ХII-77 в кв.12 по плана на с. К., одобрен със Заповед
*88 от 05.05.1987г. и УПИ **** в кв. 17, цитиран нотариалния акт от 15.12.1953 г. по стар
обезсилен план на с. К., общ. И., обл. Р., за което е издадено удостоверение от община И.
/л.11/.
Д. И. М. починал на 12.05.2004г., а съпругата му М. И. М.а на 05.05.2014г., като
оставили за свои наследници по закон децата си И. Д. Г. и Д.Д.И. /л.14-15 РРС/.
Към доказателствата по делото е приобщено медицинското досие на Д.Д.И. /л.86-139
РРС/.
За изясняване на фактическата страна на спора в първоинстанционното производство е
назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и са допуснати гласни
доказателства, посредством разпит на свидетели.
От медицинската документация и заключението на вещите лица по назначената
експертиза се установява, че онкологичното заболяване на Д. Д. И. е диагностицирано през
м. март 2019г., когато е опериран в МБАЛ – Канев – Р.. От м. април на същата година е
провеждано лечение в урологичното отделение с диагноза „злокачествено новообразование
на простатата и придружаващи заболявания – хипертонично сърце без застойна /сърдечна
недостатъчност. Ежемесечно е проследявано състоянието на лицето, което е посещавало
5
кабинет на болката. От лятото на 2019г. И. е споделил за силни болки в долен десен крайник
и е започнал прием на комбинация от два аналгетика (обезболяващи) – трамадол и
парацетамол. От есента на 2019г. се наложило към обезболяващата терапия да се включи
трамадол, поради оплакване от много силни болки в гърба. От януари 2020г. към терапията
бил включен и оксикодон, поради оплакване от засилване на болките в гърба. Лятото на
2020г. И. споделял за силни болки в гърба, неповлияни от нестероидни
противовъзпалителни средства и бил назначен прием на оксикодон/налоксон.
Противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по
отношение на възприятията им относно поведението на Д. И. след установяване на
заболяването и в последните месеци преди смъртта му.
Свидетелката Д.В., дъщеря на ищцата, твърди, че през последната година преди смъртта
му нейния вуйчо бил много зле – много променен физически, с мътен поглед и потъмняла
кожа. Винаги се оплаквал от силната и непоносима болка, а последните дни дори не
разпознавал свидетелката и бил като дрогиран. Последните два месеца преди смъртта си И.
бил различен човек – едвам ходел и в повечето случаи говорел несвързано. Тръгвал да
свърши нещо и след това забравял за къде е тръгнал. Два-три дни преди смъртта му не
разпознал свидетелката, с която имал много близък и ежедневен контакти и я помислил за
нейната сестра. Два дни преди самоубийството се обадил на ищцата и когато тя отишла у
дома му, той споделил, че всичко го боли и я помолил да го убие. Това обаждане било преди
последното посещение на И. при лекар. Свидетелката М.Р., също дъщеря на ищцата,
заявява, че последно е говорила с вуйчо си към края на м. септември 2020г. Той споделил, че
лекарствата не му помагат. Искал да се лекува в гр. Варна, но нямало кой да го заведе.
Обаждал се два пъти на ищцата, която била много разстроена от посещенията си, тъй като
брат бил в неадекватно състояние. Водената от ответната страна свидетелка Д.А. твърди,
че познава Д. И. от много години и били в приятелски отношения. Последните 2-3 години
свидетелката постоянно била на кафе в дома на Д.. Разказва за лични впечатления от
последните дни на Д. И.. Твърди че два дни преди да почине минал по улицата с колата и
споделил, че заминава за града, защото имал по-специална работа и щял да ходи на преглед
в онкото. На 14.10.2020г. Д. поканил свидетелката на кафе и казал, че има много силни
болки и не е спал цяла нощ. Не споделя за възприето неадекватно поведение от страна на Д.
И.. Свидетелката М. Б. твърди, че си спомня Д. И., който бил неин пациент от 20 години и
имал онкологично заболяване И. винаги знаел къде идва и каква е причината за посещението
му при свидетелката.
Д.Д.И. прехвърлил на И. П. Е. свои недвижими имоти в землището на с. К., общ. И., обл.
Р. с договор за покупко-продажба от 18.06.2020г. /л.19 РРС/
На 12.10.2020г. Д.Д.И. извършил няколко действия:
Посетил кабинет на болката, където бил прегледан от д-р К. и лично дал сведения, че не
се обезболява от досегашната доза медикаменти. Лекарят, назначен като вещо лице в
производството, споделя, че би забелязал ако лице се държи неадекватно, неорентирано за
време, място и други, но не е забелязал подобно поведение при прегледа на Д. И..
Съставил саморъчно завещание, с което завещал на И. П. Е. къща, кухня, гараж и
стопански постройки в с. К., ул. „В.Л.“ * заедно с дворното място /л.6 РРС/
Предал за съхранение на нотариус № *** А.Ф. саморъчното завещание, поставено в
плик /л.50-52 РРС/
На 15.10.2020г. Д.Д.И. се самоубил, като негов единствен законен наследник е сестра му
И. Д. Г. – ищца в настоящето производство /л.13 РРС/.
Със заявление от 11.12.2020г. ответницата И. П. Е. поискала от нотариус № *** А.Ф. да
обяви оставеното за съхранение саморъчно завещание с *2 от 12.10.2020г. на починалия
Д.Д.И. /л.53-54 РРС/
6
На същата дата нотариус Ф. съставила протокол за обявяване на саморъчно завещание, а
на 15.12.2020г. изпратила уведомление до Служба по вписванията гр. Р. за обявеното
саморъчно завещание на починалия Д.Д.И. /л.55-56 РРС/.
С данъчна декларация от 12.01.2021г. И. П. Е. декларирала, че е собственик на земя и
сграда, находящи се в с. К., ул. „В.Л.“ *, придобити на основание саморъчно завещание от
Д.Д.И.. В декларацията е посочено, че ответницата е собственик на ½ ид.ч. от имота, а
останалата ½ ид.ч. е собственост на ищцата И. Д. Г. /л.57-64 РРС/.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Р.нски окръжен
съд формира следните правни изводи:
Предмет на производството е иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ от Закона за
наследството – иск за унищожение на саморъчно завещание, съставено от Д.Д.И. на
12.10.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ЗН „всяко лице, което е навършило 18 години и което
не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно,
може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание“. Д.Д.И. е
бил пълнолетно лице, което не е поставяно под запрещение, като спорът между страните е
дали към момента на извършване на завещателното разпореждане в полза на ответницата е
могъл да действа разумно. Наличието на завещателна дееспособност следва да се прецени
към момента на изготвяне на завещанието в писмен вид и неговото подписване. За
уважаване на исковата претенция в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че нейният брат Д.Д.И. към момента на съставяне на саморъчното
завещание от 12.10.2020г. не е бил способен да завещава, предвид влошеното му
здравословно състояние и приеманите от него медикаменти с наркотично действие.
Безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, заключението на
вещите лица и показанията на разпитаните по делото свидетели е диагностицирането на Д.
И. с онкологично заболяване през 2019г., изпитваните от него силни болки, особено в
последните дни от живота му, както и приема на болкоуспокояващи и опиоидни
болкоуспокояващи медикаменти. В заключението на вещите лица се посочва, че приеманите
от И. налоксон и осикодон имат афинитет към определени опиеоидни рецептори в мозъка и
комбинирания им прием може да доведе до нежелани реакции от различни системи –
имунната, метаболизма и храненето, психични разстройства, нервната система, сърцето,
дихателната система и други. Посочена е и теоретичната възможност при раково болни лица
в напреднала фаза на болестта да се развият параноидни, илюзорни възприятия,
налудоподобни симптоми и снижение на висшите волеви функции. Не може да бъде
споделен доводът във въззивната жалба, че самият факт на прием на опиоидни
болкоуспокояващи, предписани от лекуващ лекар в рамките на максимално допустимите
дози води до извод за неспособност на лекуваното лице да разбира свойството и значението
на действията си. Противното би означавало, че всички раково болни лица, които приемат
подобни медикаменти не са способни да разбират свойството и значението на действията си
и следва да бъдат поставяни под запрещение. Показанията на свидетелите В. и Р. следва да
се преценят с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната им
заинтересованост от изхода от спора като дъщери на ищцата. В показанията си св. Р. твърди,
че по-рядко ходи в с. К. и е говорила с вуйчо си по телефона през м. септември 2020г.,
когато споделил, че много го боли, не може да издържа и иска да ходи да се лекува в гр.
Варна. В останала си част показанията на този свидетел пресъздават възприетото от нейните
сестра и майка, а не непосредствени впечатления на свидетеля. Единственото доказателства
в подкрепа на тезата на ищцата, че нейния брат към 12.10.2020г. не е бил способен да
завещава са показанията на св. В., че нейния вуйчо последните дни преди смъртта си бил
унил, отнесен смачкан и я объркал с другата си племенница – св. Р.. Тези показания и
теоретичните допускания в заключението на вещите лица за възможните нервно психични
7
нарушения при раково болните и възможните нежелани реакции от приема на предписаните
опиоидни болкоуспокояващи медикаменти не са достатъчни за доказване по изискуемия в
закона начин на твърдяната в исковата молба и във въззивната жалба завещателна
недееспособност към 12.10.2020г., момента на извършване на завещателното разпореждане.
Именно, предвид само теоретичната възможност от възникване на нервно психични
нарушения свързани с напредналата фаза на болестта и нежелани реакции от предписаните
медикаменти, вещите лица са дали заключение, че Д. И. е могъл да разбира смисъла и
значението на действията си към датата на извършване на завещателния акт, въпреки
увреденото си общо състояние. Заключението на вещите лица е дадено въз основа на
обективно установените данни по делото, подкрепя се от другите доказателства по делото и
правилно е ценено в цялост от първоинстанционния съд. В подкрепа на извода на вещите
лица, че Д. И. е могъл да взима осъзнати самостоятелни решения за разпоредителни актове и
да осъзнава правните им последици са показанията на св. А. за поведението на покойния в
последните дни преди смъртта му. Проведения телефонен разговор със св. Р. в края на м.
септември, в който Д. И. е споделил за изпитваните силни болки, които не се повлияват от
лекарствата и желанието да потърси лечение в гр. Варна при друг лекар, посещението на
12.10.2020г. при д-р К. за увеличаване на предписаната му доза обезболяващи медикаменти,
съставянето на същата дата на саморъчно завещание без поправки и съкращения,
посещението при нотариус и предаването на завещанието за съхранение, без И. да е
придружаван от друго лице също подкрепят извода, че влошеното общо състояние на
починалия и приеманите лекарства не са го лишили от възможността да разбира свойствата
и значението на своите действия и да ги ръководи, дори и да са повлияли негативно тази
възможност в някаква степен. Посочените действия показват осъзнат от лицето проблем и
търсене на разумни и логични средства за неговото разрешаване.
Исковата претенция, основана на твърдения, че Д. И. не е разполагал със завещателна
дееспособност към 12.10.2020г. се явява недоказана по изискуемия в закона начин и
правилно е отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Неоснователна се явява и частната жалба срещу определение № 3614/05.10.2022г., с
което първоинстанционният съд е отказал да измени решението в частта му за разноските.
Предпоставките за възлагане на разноските в тежест на ищеца по чл.78, ал.2 ГПК са
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и признание на иска, като следва да
бъдат налични кумулативно. Ответницата с поведението си не е дала повод за завеждане на
делото по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗН. В
попълнената шест месеца преди предявяване на иска данъчна декларация, ответницата е
заявила придобиването само на ½ ид.ч. от имота, описан в саморъчно завещание от
12.10.2020г., като изрично е посочила, че собственик на останалата ½ ид.ч. от имота е
ищцата И. Д. Г., поради което следва да се приеме, че не е оспорила правото на собственост
на ищцата върху ½ ид.ч. от процесния имот и не е дала повод за завеждане на делото по
предявения в условията на евентуалност иск. Признанието на предявения в условията на
евентуалност иск с отговора на исковата молба е възприето от първоинстанционния съд в
приетия доклад по делото, който не е оспорен от ищцата. Изявленията на процесуалния
представител на ответницата в производството са за признаване правото на собственост на
ищеца върху ½ ид.ч. от процесния имот, а са оспорени твърденията за неосигурен достъп до
имота след смъртта на Д. И., които твърдения са ирелевантни в настоящето производство.
Наличието на двете предпоставки за възлагане на разноските на ищеца при уважаване на
иска са съобразени в обжалваното определение, поради което същото се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
8
претендираните разноски в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 928/01.07.2022г. по гр.д. № 3800/2021г. по описа на
Районен съд гр. Р..
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3614/05.10.2022г. по гр.д. № 3800/2021г. по описа на
Районен съд гр. Р..

ОСЪЖДА И. Д. Г., с ЕГН ********** и адрес с. К., общ. И., обл. Р., ул. „В.Л.“ № 4 ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. Е., с ЕГН ********** и адрес с. К., общ. И., обл. Р., ул. „В.Л.“ * сумата
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9