Решение по дело №264/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 295
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20223110200264
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Йовчо
Стоянов-70” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Каварна,
ул. „Добротица” №8, представлявано от Р.Й.Г., депозирана чрез процесуален
представител- адв.Н.С. против Наказателно постановление № № 03-
013248/26.05.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което
на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се иска отмяната на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Излагат се аргументи за допуснати нарушения на процесуалния закон.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от
процесуален представител- адв.С., който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на НП. Алтернативно пледира за редуциране на
наложеното наказание до законоустановения минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Счита, че
нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно. Претендира и за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1

На 11.05.2021г., около 14.10ч. служители на
Д “ИТ“-Варна – свидетелят П.Б. и негова колега Ж.Г., извършили проверка по
спазването на трудовото законодателство в строителен обект – преустройство на офис,
находящ се в гр. Варна, ул. „Ген Колев“ № 104. Преустройството се извършвало от
възз. дружество стопанисван от „Йовчо Стоянов-70” ЕООД. При проверката било
установено, че в обекта били двама работници, които поставяли гипсокартон. Еднин от
работниците бил лицето С.С.. Установените при проверката работници
собственоръчно попълнили декларации, че имат сключен трудов договор със
санкционираното дружество. Работникът С.С., посочил в декларацията, че тойче има
сключен с дружеството трудов договор, че изпълнява длъжността „ картонджия “,с
работно време от 09,00 часа до 16,00 часа, с трудово възнаграждение 200лв. седмично,
както и че почива в неделя. В хода на насрочената документална проверка били
представени трудов договор от 11.05.2021г. между „Йовчо Стоянов-70” ЕООД, ЕИК
********* и С.С. и уведомление за регистриран трудов договор от 11.05.2021г.,
регистрирано в 14:47:06 часа.
При така събраните доказателства било прието, че С.С.К. е допуснат до работа на
длъжност „ общ работник , строителство на сгради “ преди да му бъде предоставено
копие от уведомлението чл.62, ал.3 от КТ за регистрацията на трудовия договор
заверено от ТД на НАП-Варна, поради което на 20.05.2021г. срещу дружеството бил
съставен АУАН
№ 03-013248/20.05.2021г.Било прието, че нарушението е извършено на 11.05.2021г. в
гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в
присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, която го подписала
без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били
депозирани пред АНО .
На 26.05.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за
извършена проверка, декларация по чл.402 от КТ, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, писма, обратни разписки и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни,логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя П.Б..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени
от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
2
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не
е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между
страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя „Йовчо Стоянов-70” ЕООД, а
именно- седалище и адрес: гр. Каварна, ул. „Добротица” №8. Обстоятелството, че възз.
дружество е регистрирано на посочения адрес е отразено по партидата същото в
националния ТР /общодостъпен за всички/. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа
отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита
че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се
приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, липсва
отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за
връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за
установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН
дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на
наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от
законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва
след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила.
В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и
влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е
изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на
7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е
открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било
редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено.
Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази
норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него
адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е
неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му
адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че
състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки
– органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели
до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да
установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането
писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е
намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи
3
удостоверяват на 30.08.2021г. че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма
как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов
адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските
колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните
пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя
по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви
за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал
на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-
малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с
известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина
„непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че
получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при
спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от
задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може
да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
„непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят
не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде
тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на
друг адрес или е заминало. Понятието "адресатът е заминал" включва отсъствие на
лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя
наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в
два, макар и непоследователни дни. Поради това настоящият въззивен състав намира,
че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните
предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради
което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е
4
депозирана пред ВРС на 10.12.2021г., след узнаване за издаденото НП и предвид
липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът
счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на
касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно
к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по
частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по
частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда; Решение по к.н.а.х.д. № 459 по
описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди
и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в Д“ИТ“, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява
от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на
органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе
разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна
инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било
издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“ и приложената по преписката Заповед
№401/18.05.21г.. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“
издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“
е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от
инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от П.Б.
който към момента на съставянето му е работил на длъжността гл.инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, в него не се съдържа ЕГН на
актосъставителката, както и адрес; изписан е и служебния адрес на свидетеля по акта,
т.е адресът на който се помещава Дирекция “Инспекция по труда” Варна. Тези
нарушения съдът не приема за съществени, тъй като те не рефлектират пряко върху
правото на защита на наказания субект. Без каквито и да било затруднения са
индивидуализирани както актосъставителя, така и свидетеля по акта, които са
служители в проверяващия орган.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
5
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя– фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. От формулираното в НП фактическо обвинение, безспорно става ясно за
какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството. Съдът не споделя
възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени
административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Възражения срещу
акта не са постъпили, спорни обстоятелства е нямало, поради което е и нямало
причина да се провежда разследване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
В случая безспорно по делото е било установено, че С. е полагал труд за въззивното
дружество, като е работил като общ работник в строителния обект. Същият се е
намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, както сам е посочил на
проверяващите в отразено в декларацията, че работи за възз. дружество и има сключен
трудов договор с него. Именно там са записани всички елементи на трудово
правоотношение- работно време, почивки, възнаграждение. Безспорен факт е, че между
„Йовчо Стоянов-70” ЕООД и работника С.П.С. е бил сключен трудов договор №
06/10.05.2021г., в който е посочено, че работникът е постъпил на работа на 11.05.21г.
Трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП на същата дата в 14,47 часа ,
като в 14,10ч. /37 минути преди регистрацията на договора в НАП/ работникът е
извършвал трудова дейност като общ работник в обекта, където възз. дружество е
извършвало ремонтна дейност. Тези обстоятелства се доказват от всички доказателства
по делото- копие от трудов договор, декларация по чл.402 от КТ, справка от ТД на
НАП, показанията на св.Б., и др., които не са оспорени от страните. Видно от
съдържанието на този договор, същият е сключен на 10.05.2021г., т.е. в деня преди
6
проверката, като съгласно него С. е следвало да постъпи на работа на 11.05.21г. и да
полага труд като общ работник, строителство на сгради. С оглед горното в случая
отношенията между С.С. и възз. дружество са между „работник” и „работодател” ,
като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ето
защо формално, от обективна страна е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно
тази норма забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е
връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението.
Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е предвидил като задължение в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен
срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди да му
се връчат документите по чл.63, ал.1 от КТ.
Въпреки горното извършеното не следва да се квалифицира като административно
нарушение, т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради
явно незначителната обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира
трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който
да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд
без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на гражданско
правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за
наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение е
постигнато между страните и е бил сключен трудов договор между страните още
преди проверката. Справката от НАП е с изходящ номер само 37 минути след
започване на проверката /като няма данни кога е завършила същата/, в която е
установено нарушението. Безспорно правата на работника са охранени. Налице са
всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН. В случая съдът намира, че е макар от обективна страна да е налице
формално нарушение, то съобразно конкретиката на настоящия казус е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да било
вредни последици, т.к. договорът е бил подписан в деня преди проверката,
а уведомлението е било регистрирано в НАП по-малко от четиридесет минути след
започване на проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,
като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради
7
отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил
привилегирован състав с много по- ниско наказание. Привилегированите състави имат
аналог в наказателното право, напр. чл.194, ал.3, чл.197 от НК. В случаите на чл.28
ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на
обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в
наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления,
законодателят е предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни
такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е
престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение са
осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид
нарушения не ограничава прилагането на чл.28 от ЗАНН, респ. чл.9 ал.2 от НК. Цел на
ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят
към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти
възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като
самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. В конкретния случай степента на обществена
опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен
трудов договор в деня преди проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП
срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП в деня на проверката - 37 минути
след започването й, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на
работника да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е извършвало
идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в
конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е надценена от
наказващия орган, а тя е явно незначителна и налагането на административно
наказание, особено в размера, определен от АНО, по-скоро би имало негативно,
отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите
както на ЗАНН, така и на НК. В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна, както
следва: Решение по КНАХД № 2764/2021г., Решение по КНАХД №219/2019г, Решение
по КНАХД №378/ 2019г., Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД №
963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г. и много др.,
Решение на Адм. съд Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд Русе по
КНАХД №155/2014г. и мн. др.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради неправилно приложение на материалния закон.
От процесуален представител на Д“ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
8
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 03-013248/26.05.2021г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Йовчо Стоянов-70” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Добротица” №8,
представлявано от Р.Й.Г. е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

9