Р Е
Ш Е Н
И Е №
260612
гр. Пловдив,05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на девети декември,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова Силвия
Алексова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1391/20г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
по въззивна жалба на „Поли мес“ ЕООД,ЕИК-****,
със седалище гр.****,против решение № 711/26.02.20г.,постановено по гр.д.№6806/19г.по описа на
ПдРС,5-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от
„Поли мес“
ЕООД против
„Аудакс корп“ООД,ЕИК-****,гр.**** обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл.55,ал.1,т.3 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9302лв.–главница,представляваща
подлежаща на връщане,поради разваляне на договора,на заплатена продажна цена за
нисковъглеродни калибровани метални шини
тип „S235JR“ h 11 с размер 65/40, L 3000, ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от подаването на исковата молба в съда – 30.04.2019г.до
окончателното й изплащане,както и предявените при условията на евентуалност
искове с правно основание чл.82 от ЗЗД за сумата от 9081,12лв.- главница,представляваща
вреди от неизпълнението,включващи сумата от 3081,12лв. с ДДС за закупуване на
заместваща шина с размери 70х40 и сумата от 6000лв.с ДДС за преработване на
шината,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от подаването на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане и с което е осъдено „Поли мес“ ЕООД да заплати на „Аудакс корп“ООД сумата от 1892,38лв.,представляваща
разликата между сумата в размер от 4520,52лв.- авансово платена от ищеца и
сумата от 6412,90лв. с ДДС–цената на готовата за доставка,но неполучена
калибрована СИС Шина „S235JR“ h11 с размер 65/40,L3000 с тегло 3181 кг.при
единична цена за кг- 2,016лв.с ДДС,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на депозиране на насрещната искова молба –
03.07.2019г.до окончателното заплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението за неправилно
по подробни съображения,изложени във въззивната жалба и иска отмяната му,като
се постанови друго,с което да се уважи предявеният главен иск по чл.55,ал.1,т.3
от ЗЗД,а при условията на евентуалност- искът по чл.82 от ЗЗД и се отхвърли
предявеният от „Аудакс корп“ООД
насрещен иск с правно основание чл.327 от ТЗ
за заплащане на остатъка от договорената цена за доставената шина.Претендира разноски.
Въззиваемата страна-„Аудакс корп“ООД,ЕИК-****,гр.****,изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба по съображения,изложени
в писмен отговор.Претендира разноски.
ПдОС,
след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея решение страна,поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред ПдРС са предявени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.55,ал.1,т.3 и чл.82 от ЗЗД от „Поли
мес“
ЕООД против „Аудакс
корп“ООД.
Твърди се в исковата молба,че след проведени преговори на 18.09.2018г.и 20.09.2018г.между страните е
сключен договор за покупко–продажба на 5000кг. нисковъглеродни калибровани
метални шини тип „S235JR“ h 11 с размер 65/40, L 3000,като предварително било
уточнено,че размерът на поръчаните метални шини е 2532,5 мм.,тъй като шините ще
бъдат прикрепяни към други метални елементи чрез заваряване.Отклоненията в
размера можели да доведат до значителни проблеми за използването на металните
шини по договорното им предназначение. Съгласно договора,шините е следвало да
се доставят в 25 дневен срок от сключване на договора.На 25.09.2018г.ищцовото
дружество получило от ответното проформа фактура за сумата от 10 260 лв.и още
на същия ден било извършено авансово плащане в размер на 2052 лв.Първата
доставка била извършена 6 дни след уговорения срок на 31.10.2018г.,като вместо
договорените 5000кг.били доставени 5514кг.Издадена била проформа фактура от
31.10.2018г.,по която били извършени две плащания – авансово в размер от
3242,16 лв. и доплащане в размер на 4000 лв.
При извършена механична обработка на доставените
шини,клиентът на ищцовото дружество установил,че същите не притежават
поръчаното качество-различавали се по размер от поръчаното,а същевременно при
обработването им върху тях се откривали значителни пукнатини.Обработката се
изразявала в шлифоване на плоско шлифовална машина без натиск или механично
усилие,което да доведе до напукването на металните шини.След рекламация на
детайлите от страна на клиента,служители на ищцовото дружество опитали да
шлифоват шините,за да се провери дали направените в рекламацията твърдения са
верни. След шлифоване на част от другите доставени шини се установило,че същите
действително притежават множество пукнатини,а при направените измервания се
установило,че размерът им не съответства на предварително уговорения h11. След
извършени измервания на доставения материал се установило, че доставената шина
е с отсенък на места +0,5, което означавало,че не съответства на изрично
договорените параметри.Ответното дружество било уведомено веднага за
констатираните недостатъци писмено,както и лично представител на ищцовото
дружество занесъл в базата му в гр.**** полуготово изделие, от което се виждали
констатираните недостатъци.Твърди се наличието на скрити недостатъци.С
нотариална покана,връчена на ответника на 07.12.2018г.,ищецът го поканил да
изпълни задълженията си по договора в тридневен срок,като при неизпълнение в
срок договорът ще се счита развален и ще следва да се възстанови платената
сума.Ответното дружество изразило становище във връзка с възникналия проблем,че
твърденията на ищеца за несъответствие на материала ще се считат за доказани и
проверени при извършване на анализ относно свойствата на доставената
шина,удостоверен с протокол на SGS.Твърди се,че в случая е приложим БДС EN
10277-2,част 2. От доклада на SGS България се потвърдило,че доставения от
ответното дружество материал действително не съответства на поръчания от
ищеца.Установено е,че същият не отговаря и на БДС EN 10277-2, част 2.Вследствие
на доставения некачествен материал ищцовото дружество не могло да изпълни
задълженията си към своя клиент,като достави годен за обработка материал.Това наложило
ищецът да закупи метални шини с различни размери и да ги преработи.Ищецът
сочи,че е поканил ответното дружество да върне заплатената по договора сума за
доставка на изцяло негоден материал и да заплати вредите,вследствие на
неизпълнението,изразяващи се в заплатени суми за доставка и обработка на други метални
шини,необходими за изпълнение на поетите към клиент на ищцовото дружество
задължения.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни,за
което излага подробни съображения в отговора.Твърди,че не се дължи връщане на
цената,доколкото ищцовото дружество не е върнало вещта,като дори я е вложило в
производството. Оспорват се твърденията, че размерът на толеранса на шината h11 не съответства на уговорения
размер и е бил предмет на рекламация,както и че същият би могъл да представлява
скрит недостатък.Оспорва се и твърдението,че доставената шина е била
некачествена и не е отговаряла на установените стандарти за качество, както по
отношение на размера на шината, така и по отношение на техническите показатели
и химични свойства.Оспорват се твърденията,че за подобен тип метални шини е
налице БДС относно калибрирани продукти от стомана – БДС EN 10277-2,част
2,който регулира стомани за обща машиностроителна употреба, от какъвто материал
са и процесните шини. Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че в
доклада на SGS България ЕООД от 10.12.2018г. е налице извод,че доставеният
материал не отговаря на поръчания.Оспорва се и развалянето на договора,тъй като
липсвали законовите основания за това.След като от изявлението на ищцовото
дружество ставало ясно,че шината е вложена в производството,то не можело да се
реализира хипотезата на връщане на платената сума поради разваляне на договора.Ответникът
заявява,че още в началото на договорните отношения е било констатирано
незначително разминаване в размера на толерансите на доставената калибрована
СИС Шина 65х40,но това разминаване не е било предмет на рекламация от страна на
ищцовото дружество.То не направило
възражение в тази насока, а поискало отстъпка от цената на шината и изразило
готовност,че и тези размери удовлетворяват поръчката.В съответствие с
поисканото ответното дружество се съгласило на исканата отстъпка в цената,с
което въпросът бил приключен.Това се удостоверявало от представените писмени
доказателства,от които било видно,че цената е намалена от 1,71 лв. без ДДС за
кг. на 1,68 лв.без ДДС за кг.Не били правени рекламации при приемане на
стоката,а било коментирано намаляване на цената,което било осъществено и
стоката била приета от ищцовото дружество.Направените в настоящото производство
възражения за скрити недостатъци били несвоевременни.Сочи се,че това
обстоятелство е видно и от изпратения на 18.11.2018г.имейл от ищцовото
дружество, съдържащ рекламационно писмо, където не се споменава за проблеми с
размерите на шината във връзка с разлика в толеранса,а се правят рекламации
единствено по отношение на химичните и механичните стойности на шината.
Впоследствие ищцовото дружество въвело нови твърдения-че проблемът с шината се
дължи на разликата в размера на толеранса и че същата не отговаря на h11, което
според ответника е неоснователно,доколкото размерът на шината няма отношение
към физичните и химични показатели и не влияе на качеството на доставената шина.Също
така отв.дружество намира за неоснователно възражението за неизпълнен
договор.Сочи,че процесната шина следва да отговаря на стандарта - БДС EN 10277-2, част 2, така както е
посочено в представения към шината сертификат за качество.В тази връзка оспорва
констатациите в протокол за извършена проверка от 30.11.2018г.,като твърди,че
свойствата на шината при якост следва да отговарят на стандарта по БДС,а не на
посочените в протокола показатели.Освен това не ставало ясно дали в протокола
са отразени резултатите от изследване на процесната шина,доколкото при
представянето ѝ за изследване не присъствал представител на ответното
дружество.Още повече,че ищецът уведомил ответника за резултатите от тази
проверка в един много по-късен етап от изследването.Отв.дружество веднага след
уведомяването му за резултатите от
изследването на SGS България предприело съответните действия за
изследване от лицензиран орган на останалото невдигнато количество
шина,поръчана от ищеца, находяща се в базата в гр.****.Оспорва се и приложения към исковата молба доклад от SGS,като
се сочи,че той няма за предмет изследване на химичните и механичните
свойства на шината,а размерът на
толеранса.В протокола освен това липсвала изрична констатация за
несъответствие,а и липсвал подпис на изготвилия го.Оспорва се и предявеният при
условията на евентуалност иск,тъй като липсвали предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното дружество,поради неоснователност на твърдението за
неизпълнение на договора. Оспорено е и закупуването на заместващ материал с
фактура от 19.12.2018г.от „Тисенгруп Матириалс България“ООД и преработката на
заместващия продукт от 18.12.2018г.Оспорва се фактурите да имат достоверна
дата,както и да удостоверяват реално извършени операции.Посочва се,че не е
ясно,видно от датите на издаване на фактурите,как материалът е бил преработен,още
преди да се закупи от ищцовото дружество.Оспорва се наличието на
причинно–следствена връзка, като се твърди,че сочените облигационни отношения с
трети за спора лица не са в резултат от неизпълнение на задължения на ответното
дружество във връзка с доставка на
процесната шина.Твърденията на ответника са,че той е изпълнил задълженията си
качествено и в срок,в съответствие с договореното между страните.
В срока за отговор на исковата молба е предявен
от ответника насрещен иск против ищцовото дружество,приет от съда за съвместно
разглеждане.С насрещната искова молба е предявен иск с правно основание чл.327 от ТЗ за заплащане на остатъка от договорената цена за доставената шина,а именно
за заплащане на сумата от 1892,38лв.,представляваща разликата между сумата в
размер от 4520,52лв.( авансово платена от ищеца) и сумата от 6412,90лв.с ДДС –
цената на готовата за доставка, но неполучена калибрована СИС Шина „S235JR“ h11
с размер 65/40, L3000 с тегло 3181кг. при единична цена за кг. 2,016 лв. с ДДС,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 03.07.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.
Според ищецът по насрещния иск след водени
преговори между страните по делото се постигнало съгласие „Аудакс корп“ООД да
продаде на „Поли мес“ ЕООД 5000кг. калибрована СИС шина
65Х40 S235, h11 L3000 при единична цена
от 1,71 лв. на кг. с условия на плащане 30 % авансово и 70% при доставка на
поръчаната шина,като било договорено,че количеството в размер на 5000кг.е
прогнозно и е възможно отклонение от 10%.Била издадена проформа фактура на
25.09.2018г.,заплатена била авансово сумата от 2052лв.,(което е по–малко от
договорените 30 %).По силата на така постигнатата договорка на 31.10.2018г. в
базата на „Аудакс корп“ООД били налични 5514 кг.от поръчаната шина,за което била
издадена и коригираща проформа фактура.На същата дата от „Поли мес“ ООД взели 948 кг.от поръчаните
шини,за което била издадена фактура и бил приспаднат платеният аванс,като
останала налична сума в размер от 106,70лв.На 02.11.2018г.било направено
плащане в размер на 3242,16лв.по издадената на 31.10.2018г. проформа фактура.На
02.11.2018г. Поли мес ЕООД взели от склада още 1005 кг от поръчаната шина,като
отново била издадена фактура и били приспаднати платени суми.След прихващането
останала неусвоена сума в размер от 1286,60лв.На 15.11.2018г.било направено още
едно плащане от „Поли мес“ ЕООД с цел да се вземат още 2000кг. от шината,но
били взети само 380 кг.на 16.11.2018г.,за което била издадена фактура.За
останалата сума в размер от 3233,92лв.била издадена авансова фактура от
16.11.2018г.Към датата на предявяване на насрещния иск в склада на „Аудакс
корп“ООД се намирало останалото за вдигане от „Поли мес“ ЕООД количество от поръчаната шина
в размер от 3181 кг.,като част от това количество било предплатено до размера
на сумата от 4520,52лв.и оставала дължима сумата,предмет на насрещния иск.
Излагат се твърденията,подробно посочени по–горе по повод депозирания отговор
на исковата молба и касаещи точното изпълнение на договора и оспорване на
представените протоколи и доклади.Твърди се,че „Аудакс корп“ООД е възложило на
независим орган да извърши анализ на химичния състав и механичните показатели
на процесните шини,като за това обстоятелство „Поли мес“ ЕООД било уведомено. Анализът,извършен от „Контролтест“ООД показал,че
химичният състав и механичните показатели на шината изцяло съответстват на БДС EN 102025-2:2005. С оглед резултатите от анализа „Аудакс корп“ООД поканило ищеца да
си вземе останалото количество от поръчаната шина,находящо се в базата му в гр.
**** и да заплати стойността му,но плащане не последвало.
„Поли мес“ ЕООД в качеството си
на ответник по насрещния иск е оспорил изложените в
насрещната искова молба твърдения.От своя страна
твърди,че отстъпката в цената на
доставената шина е направена не поради отклонение на размера на закупената
шина,а с оглед на обстоятелството,че първоначално договорената цена е включвала
доставка до купувача,но поради невъзможност да се осъществи доставка,„Поли мес“ ЕООД е трябвало да транспортира стоката за своя
сметка.След доставката на първото количество от въпросната шина на
31.10.2018г.,служители на „Поли мес“
ЕООД констатирали,че размерите не
съответстват на заявените.При извършване на механична обработка на доставената
метална шина установили и сериозни напуквания по материала.За несъответствието
в размера уведомили продавача веднага,изпратени били и снимки.Представители на „Аудакс
корп“ООД посетили базата на „Поли мес“
ЕООД и сами констатирали
несъответствията в размера.Впоследствие „Поли мес“ ЕООД уведомило „Аудакс корп“ООД и
за констатираните напуквания,като не бил предложен начин за разрешаване на
констатираните проблеми.На 16.11.2018г. представители на „Поли мес“ ЕООД посетили базата в гр.****,за
да покажат на „Аудакс корп“ООД нагледно проблемите,но не последвали действия. „Поли мес“ ЕООД ги поканили да възстановят
част от платената за материала цена. Впоследствие „Поли мес“ ЕООД предложило възможности за
уреждане на спора – възстановяване на платената сума или доставка на нови 37
бр. метални шини,като дружеството поеме разходите за доставка и монтаж.
Отправена е и покана „Аудакс корп“ООД да изпрати свои представители на
територията на предприятието на „Поли мес“ ЕООД, които да придобият лична представа за описаните проблеми на закупения
материал.
На 07.12.2018г. била връчена покана от „Поли мес“ ЕООД до „Аудакс корп“ООД за
разваляне на договора поради неизпълнение и връщане на платената сума в размер
от 9302лв.В отговор на нотариалната покана „Аудакс корп“ООД поискали
констатираните обстоятелства по повод доставените шини да се удостоверят с
протокол от SGS България ЕООД.На 10.12.2018г. от SGS България ЕООД е извършена
инспекция на доставения материал,при която се установява несъответствие в
размера.По заявка от „Поли мес“ ЕООД, SGS България ЕООД възложило на „Ансист-98“ООД
да извърши контрол на опън на доставения материал.В протокола е констатирано,че
закупената шина не отговаря на стандартите за такъв материал.Оспорват се констатациите на „Контролтест“ ООД, доколкото
не ставало ясно дали предадената за изследване шина е със същите качества като
продадената,както и предвид обстоятелството, че „Аудакс корп“ООД са заявили, че
изследванията следва да се извършат от SGS България ЕООД. Оспорва се дължимостта на претендираната сума,като
се посочва,че договорът е развален и съответно не съществува задължение за
заплащане на суми по него и за вземане на доставени стоки.
По делото е
безспорно,че предмет на сключения договор е
покупко–продажба на 5000 кг.
нисковъглеродни калибровани метални шини тип „S235JR“ h11 с размер 65/40, L3000.Спорът
се концентрира в отговора на въпроса дали
доставените метални шини отговарят на заявеното качество относно химични и механични
свойства и размери.
По делото са
представени множество писмени доказателства,в т.ч.проформа фактури и
фактури,нотариални покани и отговори на нот.покани,уведомителни писма и
имейли,протоколи и доклади от SGS
България ЕООД,„Контролтест“ ООД и „Ансист-98“ООД,приемо-предавателни
протоколи.Изготвени са и са приети две СТЕ и една ССЕ.Разпитани са и трима
свидетели-Д. Н. свидетел на ищцовото дружество,и свидетелите К. П. и Т. П.-на
ответника.
След подробен анализ на събраните по делото доказателства районният съд
е стигнал до извод за неоснователност на главния иск с правно основание
чл.55,ал.1,т.3 от ЗЗД,като е приел,че ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване да е налице твърдяното основание за разваляне на
договора,изразяващо се в неизпълнение на задълженията на ответника.Позовавайки
се на заключенията на СТЕ първостепенният съд е установил,че процесните шини
отговарят на уговореното
качество,механични и химични свойства,като е налице съответствие на механичните свойства на проц.шини със
стандарта по БДС.По отношение на размера е приел,че действително е налице
несъответствие със заявения h 11 размер,но отново се базира за
заключението на вещото лице,според което тази разлика в размерите
по никакъв начин не се е отразила на качеството на изделието,а и от
събраните гласни доказателства във връзка с писмените такива е приел,че
за разликата в размерите е направена отстъпка в цената.
Районният съд е
намерил за неоснователен и евентуалния иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в закупуване
на друга шина, която да бъде доставена на крайния клиент,като е приел,че не са налице предпоставките за уважаване на иска.
Уважил е насрещният иск с мотиви,че ответникът е доказал наличието на точно изпълнение на договорните си задължения по
отношение на качеството на доставените стоки,както и намаляване на цената по
отношение на заявената разлика в размерите.
Фактическите констатации на настоящия състав съвпадат изцяло с
тези,направени от първостепенния съд,поради
което въззивният съд ненамира за нужно да ги преповтаря и на осн.чл.272 от ГПК
препраща към тях.
По отношение на главния иск по чл.55,ал.1,т.3 от ЗЗД,предявен от „Поли мес“ ЕООД:
За уважаване на
тази претенция е необходимо ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване,че е налице твърдяното от него основание
за разваляне на договора-неизпълнение на задълженията на ответното дружество да достави договорираната стока,която да отговаря на
уговореното от страните качество,механични и химични свойства и размери.Освен
това следва да докаже,че е дал подходящ срок за изпълнение на задълженията,както и е предупредил ответника,че след изтичането
договорът ще се счита развален.
Безспорно договорът
не е сключен в писмена форма.Между страните
се е развила писмена кореспонденция,голяма част от която под формата на
имейли,започвайки от 16.11.2018г.,когато е изпратен имейл от
ищцовото към ответното дружество с възражения относно размера и качеството
на доставените шини.От представената по делото кореспонденция е видно,че
ищцовото дружество е намерило,че е налице неизпълнение на договора и е
уведомило за това ответното дружество.На
последното е даден срок за изпълнение и е предупредено,че след изтичането на
срока договорът ще се счита за развален.
Не се доказва от ищеца обаче,че е налице неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника. Не се установяват
твърденията му,че приетия по делото протокол за химичен
анализ не съответства на това изделие,както и че е била налице договорка и
съответно възражения в тази насока за липса на сертификат за произход на материала и за качество.
От изготвените и приети по делото две СТЕ се установява,че процесната
калибрована шина е изработена по метода на студеното изтегляне и последваща
окончателна обработка-студено калибриране,като този метод на изработка
позволява постигане на висока точност на производство,каквато не може да се
постигне чрез горещо калибриране.Механичните свойства на процесната шина според
вещото лице отговарят на изискванията по БДС за този вид продукт,докато извода
на „Ансист-98“ООД за несъответствие касае стандарт на БДС,относим към горещо
валцована и обстъргана стомана,който обаче не е приложим спрямо процесната шина
предвид различния метод на обработка на
същата.Действително е налице разлика в размерите със знак „+“,което води
до извод за несъответствие със заявения
размер h 11.Обаче вещото лице,изготвило
експертизата е категорично,че отклоненията на шината са от порядъка на стотни
от милиметъра и не оказват никакво влияние шината да се влага в производството
на метални изделия и конструкции.Освен това вещото лице посочва,че при влагане
на процесната шина в производството,(което се прави от ищеца),същата се
заварява към друг детайл,което предполага промяна на кристалната структура на
метала в зоната на заваряване и променяне на неговите механични
характеристики,т.е.на неговото качество.От дадените от в.лице обяснения в
съдебно заседание се установява също,че при заваряването на шината към друг
детайл,последният(основният детайл) е много по-дебел от шината,което предполага
различно време на изстиване след заваръчния процес,което води до изкривяване.Като
се приложи усилие при промяна на изкривяването с голяма сила пък,детайлът се
пука.Според вещото лице ако се допуска грешка,то тя е в следствие на недостатъчно опит в заваряването,а не в
следствие на несъответствие в химическите и механични свойства на шината.
Така от приетото като неоспорено заключение на СТЕ,което се кредитира и
от настоящата инстанция като компетентно изготвено,се установява съответствие
на механичните свойства на процесната шина със стандарта по БДС, като вещото
лице е категорично, че процесната шина е калиброван продукт от стомана с
гарантиран химически състав и механични свойства, с голяма точност на
изработка, което го прави качествен продукт.
Настоящата инстанция не споделя доводите във въззивната жалба,че по
делото е доказано наличието на микропукнатини по процесните шини.Според в.л.К.
по процесната шина не са установени външни видими пукнатини.Доказателства в подкрепа на тезата на ищеца за наличието на
напуквания (микропукнатини) по делото не са представени.
Що се отнася до възраженията в
жалбата,че размерът на металните шини е от съществено значение за договорното
им употребление,съдът не кредитира в тази връзка показанията на св.Н.,които
показания не съответстват на изложените в исковата молба обстоятелства,а и съдът
възприема изцяло заключението на
СТЕ.Според него,както бе посочено по-горе,разлика в размера на шините има,но тя по
никакъв начин не се отразява на заваръчния процес,тъй като се говори за
изкривяване от порядъка на милиметри,т.е.не се отразява на
качеството на шините.Още повече,че изводите на вещото лице не са оспорени
от ищеца.
Въззивната
инстанция споделя и извода на районния съд,че отстъпка в цената е направена не
заради промяна в мястото на доставката,а поради разликата в размерите.От
представените по делото приемо-предавателни протоколи и фактури се
установява,че намаляването на цената на доставените шини е отразено за първи
път във фактурата от 16.11.18г.,когато са заявени и претенциите на ищеца
досежно разликите в размера на доставените шини.Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетелите на
ответника,които също поддържат,че намаляването на цената е извършено поради разликата в размерите.
С оглед на изложеното не се доказа неизпълнение на задълженията на
ответното дружество,изразяващо се в несъответствие на механични,химически и
технически състав на поръчаната и доставена шина,а констатираната разлика в
размерите не се е отразила на качеството на шините.Поради което предявеният
главен иск по чл.55,ал.1,т.3 от ЗЗД правилно е отхвърлен от първостепенният
съд.
По отношение на евентуалния иск по чл.82 от ЗЗД:
За уважаването на тази претенция е необходимо ищецът да докаже наличието
на договорно правоотношение с ответника-сключването на договор за
покупко-продажба на определено количество и при определени параметри от
процесната шина,причиняването на вреди на ищеца, причинно-следствена връзка
между неизпълнението на ответника и претендираните вреди,както и техният
размер.
В случая както бе посочено
по-горе,безспорно е наличието на договорно правоотношение между страните,но се
приема,че не е налице неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения по отношение на качеството на доставената стока.При това положение
не би могло да се обсъжда причинно-следствена връзка с претърпените вреди,ако и
такива да са доказани.Поради което правилно районният съд е отхвърлил и този
предявен при условията на евентуалност иск на ищеца
По отношение на насрещния иск с правно основание чл.327 от ТЗ:
По делото се установява ,че ищецът е поканен от отв.дружество да получи
в дадения срок останалото при последния количество от процесните шини,находящо
се на склад в базата на продавача в гр.*****,видно от уведомлението до ищеца.От
изложените по-горе мотиви се установява,че ответникът е изпълнил точно
договорните си задължения досежно качеството на доставената стока,а също и
намаляването на цената във връзка с констатираната разлика в размерите.
Съгласно изменените условия на доставка Франко завода продавачът е предоставил
готовата стокa в неговите помещения (в случая-склад),а купувачът носи
отговорността за товаренето на стоката на договорената дата.Ищецът в качеството
му на купувач дължи заплащането на всички разходи по транспорта,носи и
рисковете за транспортиране на шините до крайната им дестинация.Следователно
ищцовото дружество,след като не е взело останалото при ответника количество
стока,за което е изрично поканено,дължи остатъка от незаплатената стойност на
доставените шини.
Относно размерът на тази стойност е изготвена и приета по делото ССЕ.От
заключението по същата е видно,че тази стойност е в размер на 1892,38лв.Ето защо предявеният от ответника
насрещен иск за заплащане от „Поли мес“
ЕООД на сумата от 1892,38лв.,представляваща
разликата между сумата в размер от 4520,52 лв.-авансово платена от ищеца и
сумата от 6412,90лв.с ДДС – цената на готовата за доставка,но неполучена
калибрована СИС Шина „S235JR“ h11 с размер 65/40, L3000 с тегло 3181 кг при
единична цена за кг. 2,016 лв. с ДДС е доказан по основание и размер и следва
да се уважи изцяло.Като е стигнал до същия
извод,първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение,което следва да се потвърди и в тази му част.
И двете страни претендират
разноски,като с оглед изхода на спора такива следва да се присъдят на
въззиваемата страна при наличието на доказателства за направата им.В случая е
налице договор за правна защита и съдействие между въззиваемото дружество и пълномощника му,както и платежно нареждане,от
които е видно,че е договорирано и заплатено по банков път адв.възнаграждение в
размер на 1200лв.Представя се и списък с разноските за същата сума,поради което
следва да се осъди жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна сумата от
1200лв. разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
711/26.02.20г.,постановено по гр.д.№ 6806/19г.по описа на ПдРС,5-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Поли мес“ ЕООД,ЕИК-****,със седалище гр.****
да заплати на „Аудакс корп“ООД,ЕИК-****,със
седалище гр.**** направените по делото пред въззивната инстанция разноски
в размер на 1200(хиляда и двеста)лв.за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: