П Р И С Ъ Д А №

 

Гр. Сливен,  13 септември  2011 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и единадесета година, в следния състав:

 

       

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: З.Н.

М.Й.

 

 

при участието на секретар Е.Х. в присъствието на прокурор ДИАНА СТОЕВА, докладвано от Председателя НОХД № 575 по описа за 2010 год.

 

                                              П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Н.К., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2010г. в гр.Сливен, в съучастие с Б.И.М. и Р.И.Д., като помагач, без надлежно разрешително, произвел с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 29,94 грама нето тегло смес от метамфетамин и ефедрин, със съдържание на метамфетамин 21% и 1,18 грама нето тегло смес от метамфетамин и ефедрин, със съдържание на метамфетамин 22%, всичко на обща стойност 778лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.58 б.”б” вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Н.К., с установена по делото самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2010г. в гр.Сливен без надлежно разрешително, държал материали за производство на наркотично вещество метамфетамин /99,20 грама йод/, поради което и на основание чл.354а ал.1 изр.2 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание на чл.23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С.Н.К. едно ОБЩО наказание, като налага по-тежкото, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Н.К. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 465 лева, по сметка на Сливенски окръжен съд.

На основание чл.354а, ал.6 от НПК веществените доказателства, а именно:

Високорисковите наркотични вещества /коноп и метамфетамин с ефедрин/ са предадени за съхранение в Агенция „Митници” с приемо-предавателен протокол № 18526/09.09.2010г. /т.ІІ, л.26/;

5бр.чували и 1бр.кашон, запечатани с восъчни печати „Наркотици-НИКК – МВР – София, съдържащи опаковки и обекти /с изключение на обект № 1 – коноп, който е изразходван/, подробно описани в т.4 от физико-химичната експертиза /т.ІІ, л.13-22 от досъдебното производство/;

8бр. СИМ-карти, запечатани в хартиен плик;

Капак от съд от йенско стъкло, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 03266;

Черно кожено калъфче с 1бр. електронна везна и полеви тест в него, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 03269;

1бр.мобилен телефон „Нокиа” с поставена в него СИМ-карта на „Виваком”, 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа 1209” с поставена в него СИМ-карта на „Виваком” и 1бр. електронна везна, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 03316;

1бр. газов котлон, запечатан в кашон с лепенка № 03309;

2бр. CD-дискове и 1бр. ел.носител от мобилен оператор /дискета/, се отнемат в полза на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред  Апелативен съд гр. Бургас в 15-дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ към присъда № 23 от 13.09.2011 г. по НОХД № 575/2010 г. на Сливенския окръжен съд.                                                                          

Окръжна прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.Н.К. по чл. 354а, ал. 1 изр. 1, предл. 1 вр. чл. 20 ал. 4 НК и по чл. 354а, ал.2 изр. 2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така както е  предявено.

Подсъдимият не се признава за виновен и отказва да дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна.

 

На подсъдимият С.Н.К. са били повдигнати две обвинения: За това, че на 13.05.2010 г. в гр. Сливен в съучастие с Б.И.М. и Р.И.Д., като помагач, без надлежно разрешително, произвел с цел разпространение високо рискови наркотични вещества подробно описани, което е престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.1, предл. 1, вр. чл. 20 ал. 4 от НК. На подсъдимия е повдигнато обвинение и за това че, на 13.05.2010 г. в гр Сливен, без надлежно разрешително, държал материали за производство на наркотични вещества метамфетамин - 99,20 гр. йод, престъпление по чл. 354 ал. 1 изр. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт прокуратурата е повдигнала обвинение и на свидетеля  Б.И.М. за престъпление по чл. 354а, ал. 2 изр. 2 предл. 3, т. 4 вр. ал. 1 изр. 1, предл. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК и по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 предл. 1 от НК.

С обвинителния акт е било повдигнато обвинение и на свидетеля Р.И.Д. по чл. 354а ал. 1 изр. 1 предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1 изр. 2 от НК.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 11.05.2011г., друг състав на Сливенския окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото по отношение на Б.И.М., а със протоколно определение от съдебно заседание на 14.06.2011 г.  състав на Сливенския окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото по отношение на подсъдимия Р.И.Д.. Поради това настоящото производство се развива единствено по отношение на третия подсъдим - С.Н.К..

В края на 2009 г. Р.Д. *** след като няколко години е пребивавал в чужбина - предимно в Германия и Чехия, където се е движел в среди на криминално проявени, а в Германия, до преди няколко години, е пребивавал и подсъдимия С.К., който също е извършвал незаконна дейност, за което има данни във връзка с негово осъждане.

След завръщането в България Р.Д., по прякор Ч., е продължил връзките си с подсъдимия С.К. и са поддържали близки отношения. Установено е, че и двамата не са работели.  Р.Д., докато е бил в чужбина, се е научил да произвежда синтетично наркотично вещество – метамфетамин /пико/. Знаел формулата за производство на този наркотик и си набавял необходимите химически вещества и материали, които били на свободна продажба – толуол, солна киселина, йод и натриева основа. Няколко пъти в седмицата Р.Д. произвеждал синтетичното наркотично вещество и след синтеза го смесвал с парацетамол, който извличал от медикамента „Хюмекс Грип” капсули, които също били на свободна продажба в аптеките. Произведеното вещество Р.Д. изтеглял на електронни везни и разпределял на дози в полиетиленови пликчета, след което ги разпространявал, като ги продавал на наркозависими лица, като свидетеля Д.Я.. Негов клиент бил и свидетелят Б.М..

В процеса на производството на синтетичното наркотично вещество се отделя много силна, задушлива, остра миризма, поради което Р.Д. не можел да върши това в жилището си, а винаги търсел подходящо помещение, което лесно да може да се проветри. Той установил, че такова подходящо помещение е дома на бабата на Б.М. ***. На 13.05.2010 г. рано сутринта Р.Д. се обадил на Б.М. и двамата се уговорили да се срещнат около 11.00 часа  в жилище в квартал „С.К.”, бл.*,, където живеела дъщерята на Р.Д.. На уговорената среща М. пристигнал с приятелката си - свидетелката С.Г., а в апартамента освен Р.Д. и неговата дъщеря бил и подсъдимия С.К. по прякор П., както и още едно момиче с неустановена самоличност от гр. Я..  Р.Д. предложил на М. да отидат в дома на баба му за няколко часа, за да може да произведе синтетичното наркотично вещество, като обещал на М. да му заплати сумата от 250 лева. В жилището отишли Б.М. с приятелката си свидетелката Г., Р.Д., момичето от Я. и подсъдимия С.К.. Б.М. и приятелката му пътували с лекия автомобил собственост на М., а другите трима с лекия автомобил марка „Ауди А8”, с чешка регистрация , собственост на Р.Д.. Този автомобил бил управляван от подсъдимия С.К.. Къщата се намира на място, което е трудно достъпно с автомобил, затова отишли наблизо до борова горичка и от лекия автомобил, собственост на Р.Д., прехвърлили в лекия автомобил на Б.М. пластмасови бутилки, туристически газов котлон, гумени ръкавици, фунии за преливане на течности, купи от йенско стъкло, които били поставени в пластмасова щайга и найлонови торби с надпис „Кауфланд”. Подсъдимият С.К. си тръгнал с лекия автомобил на Р.Д. а останалите четирима влезли в жилището. В една от стаите Р.Д. започнал да произвежда наркотичното вещество и в продължение на няколко часа размесвал различните съставки. Тъй като сместа не се получавала според очакванията, Р.Д. се обадил по телефона на подсъдимия С.К. и му казал да донесе „онези неща”, като двамата са се уговорили те да бъдат взети от свидетелката С.Г.. След малко подсъдимият С.К. дошъл с автомобила в близост до къщата, там изчакал да дойде свидетелката С.Г. и й подал найлонова торбичка, която тя взела и отнесла на Р.Д.. Последният продължил с производството на синтетичното наркотично вещество и по-късно, около 18,30-19,00 часа се обадил на подсъдимия С.К. да дойде и да го вземе. Подсъдимият С.К. пристигнал с личния си автомобил „Алфа Ромео”, а автомобилът на Р.Д. ***. Р.Д. взел съд от йенско стъкло, в който бил синтетичния наркотик, поставил го в торбичка и излязъл от къщата а останалите химически вещества и съдовете, които бил използвал останали в дома на М. който започнал да проветрява помещението. Когато Р.Д. се приближил до лекия автомобил на подсъдимия,  полицейски служители на ОД на МВР – Сливен задържали него и С.К.. Малко след това било извършено претърсване на лекия автомобил „Алфа Ромео” и от него били иззети една скатула съдържаща 4 капсули „Хюмекс Грип”,  мобилни телефони със сим-карти, в багажника била намерена и иззета пластмасова касетка в която имало още две скатули с по 4 броя капсули от медикамента „Хюмекс Грип”, множество полиетиленови пликове, бурканче от тъмно стъкло с вместимост 100 мл с пластмасова капачка съдържащо кристално вещество със сив метален блясък, което било наполовина пълно и за което по-късно се установило, че представлява йод с нето тегло 99,20 гр. За намерените и иззети вещи подсъдимия С.К. заявил, че таблетките „Хюмекс Грип” представляват хапчета за глава съдържащи „парацетамол”, стъкленото бурканче съдържало йод в твърд вид, а туристическото котлонче и торбичките били негови лични вещи.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът изцяло кредитира показанията на свид.Т.Н., тъй като те са последователни, логични, безпротивопречиви с останалите събрани доказателства. Не може да се приеме, че този свидетел е заинтересован от изхода на делото, въпреки че е служител на ОД на МВР – Сливен, тъй като убедително представя възприетите лично от него факти. Съдът кредитира и показанията на свидетелката С.Г., които също са последователни и не са в противоречие с другите доказателства, имащи значение за предмета на делото. Съдът частично кредитира показанията на свид.Б.М., като в тази връзка се съобрази с обстоятелството,че същият, с оглед на сключеното споразумение, е получил по-тежко наказание от това на Р.Д.. Показанията на свидетелите Д.Я. и П.З. съдът кредитира дотолкова, доколкото те имат значение за настоящото обвинение. Съдът не кредитира показанията на свид.Р.Д., тъй като е безспорно установено, че той се намира в близки приятелски отношения с подс.С.К., изтърпял е определеното му със споразумението наказание и може да се приеме, че е заинтересован подс.К. да избегне наказателната отговорност. При анализа на съвкупните свидетелски показания не може да се приеме за доказана тезата, че подс. С.К. не е знаел и не е помагал на Р.Д. при производството на синтетичното наркотично вещество.

Съдът даде вяра на заключението на вещите лица, тъй като няма никакво съмнение в тяхната безпристрастност и компетентност, а самото заключение не се оспорва от никоя от страните по делото.

 

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подс.С.Н.К. е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, тъй като на 13.05.2010г. в гр.Сливен, в съучастие с Б.И.М. и Р.И.Д., като помагач, без надлежно разрешително, произвел с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 29,94 грама нето тегло смес от метамфетамин и ефедрин, със съдържание на метамфетамин 21% и 1,18 грама нето тегло смес от метамфетамин и ефедрин, със съдържание на метамфетамин 22%, всичко на обща стойност 778лв.

Подсъдимият е осъществил и състава на престъплението по чл.354а ал.1 изр.2 от НК, тъй като на 13.05.2010г. в гр.Сливен без надлежно разрешително, държал материали за производство на наркотично вещество метамфетамин - 99,20 грама йод.

Твърдението на подсъдимия, че не е знаел и не е подпомагал Р.Д. при производството на наркотично вещество, каквито твърдения депозира и самия свид.Д., не се подкрепят от събраните по делото доказателства. На първо място остава недоказано твърдението, че подс.К. е следвало да закара лекия автомобил Ауди А8, собственост на Д., на сервиз. Без всякакво съмнение този автомобил е бил управляван от подсъдимия, който го е паркирал пред жилищния блок, в който живее, а след това се е придвижвал с личния си автомобил Алфа Ромео. Твърдението на Д., че се обадил на подсъдимия, за да му донесе дънкова пола също е недоказано. Напротив в тази насока съдът разполага с показанията на свид. Г., която е отишла, взела е найлоновата торба от подс.К. и я е предала на Р.Д., който продължил да извършва синтеза на наркотичното вещество. Тази свидетелка не депозира никакви твърдения за дънкова пола, която да й е била предлагана да я закупува - тя или момичето с неустановена самоличност от Я.. Поради това е несъмнено, че в хода на производството на синтетично вещество от Р.Д. са били необходими допълнителни вещества, които са му били доставени от подс.С.К., който е знаел какво пренася, а оттам и за какво ще послужат тези вещества. Голословно е твърдението на Д., че намереното в багажника на лекия автомобил шише с йод в твърдо състояние е негова собственост, тъй като лично подсъдимият в протокола за претърсване и изземване не е отрекъл собствеността върху вещите, намерени в колата му. Освен това не се сочи кога и при какви обстоятелства Д. е сложил шишето в автомобила на подс.К. независимо от твърденията му, че често е ползвал неговата кола. Ето защо съдът прие, че подс.С.К. е извършил престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение и ги е извършил с пряк умисъл.

 

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът съобрази с всички индивидуализиращи ваната му обстоятелства.

По отношение на първото обвинение, а именно че на 13.05.2010г. в гр.Сливен, в съучастие с Б.И.М. и Р.И.Д., като помагач, без надлежно разрешително, произвел с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 29,94 грама нето тегло смес от метамфетамин и ефедрин, със съдържание на метамфетамин 21% и 1,18 грама нето тегло смес от метамфетамин и ефедрин, със съдържание на метамфетамин 22%, всичко на обща стойност 778лв. съдът съобрази факта, че в случая помагачеството не е в степен, която да е определяща за извършването на престъплението на Р.Д.. То е ограничено в рамките на първоначалното превозване на Р.Д. до мястото, където да бъде извършен синтеза, до доставянето на допълнителни вещества, необходими за този синтез и до поетия ангажимент след това подсъдимият да отиде и да вземе Р.Д. с вече синтезираното наркотично вещество. Поради това съдът прецени, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58, б.”б” от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание под минимума, предвиден за извършеното престъпление, а именно в размер на една година лишаване от свобода.

За второто престъпление за което подсъдимият беше признат за виновен, а именно за това че на 13.05.2010г. в гр.Сливен без надлежно разрешително, държал материали за производство на наркотично вещество метамфетамин - 99,20 грама йод, съдът сметна, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в чистото съдебно минало на подсъдимия към този момент, неговата възраст, видът на веществото, което е държал в автомобила си и обстоятелството, че само то, макар и част от синтетичния процес на наркотични вещества, не е достатъчно за производството им и сравнително малкото му количество. Ето защо съдът прецени, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко и сметна, че за постигане целите на индивидуална и генерална превенция наказанието следва да бъде лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца..

На основание на чл.23 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание, като наложи по-тежкото от двете, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание на чл.66 от НК отложи за изпитателен срок от три години и шест,месеца, тъй като прецени, че за поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се търпи ефективно. С оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия към този момент, постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието ще се окаже неоправдана репресия.

 

На основание чл.354а, ал.6 от НПК веществените доказателства, а именно: Високорисковите наркотични вещества /коноп и метамфетамин с ефедрин/ са предадени за съхранение в Агенция „Митници” с приемо-предавателен протокол № 18526/09.09.2010г. /т.ІІ, л.26/; 5бр.чували и 1бр.кашон, запечатани с восъчни печати „Наркотици-НИКК – МВР – София, съдържащи опаковки и обекти /с изключение на обект № 1 – коноп, който е изразходван/, подробно описани в т.4 от физико-химичната експертиза /т.ІІ, л.13-22 от досъдебното производство/; 8бр. СИМ-карти, запечатани в хартиен плик; Капак от съд от йенско стъкло, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 03266; Черно кожено калъфче с 1бр. електронна везна и полеви тест в него, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 03269; 1бр.мобилен телефон „Нокиа” с поставена в него СИМ-карта на „Виваком”, 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа 1209” с поставена в него СИМ-карта на „Виваком” и 1бр. електронна везна, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № 03316; 1бр. газов котлон, запечатан в кашон с лепенка № 03309; 2бр. CD-дискове и 1бр. ел.носител от мобилен оператор /дискета/, се отнемат в полза на държавата. Съдът се съобрази с обстоятелството, че след одобряване на споразуменията за прекратяване на наказателното производство по отношение на другите двама обвиняеми, не е било постановено отнемане на веществените доказателства, представляващи предмет и средства за извършване на престъпленията. 

 

По правилата на процеса подсъдимият беше осъден да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 465 лева, по сметка на Сливенския окръжен съд.

 

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: