О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №2470

 

                                                Бургас, 26.09.2014 г.

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

                                           Окръжен съдия : Боряна Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8 по описа за 2014 г., съобрази следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.,,Граф Игнатиев”№15,ет.3, представлявано от директора Иван Тодоров Модев  против  Ж.Н.Ж., ЕГН **********,***,,Св.Патриарх Евтимий”бл.98,ет.3,ап.ляв, с която се моли да бъде осъден ответника да  заплати сумата  от 87 486.85 лв, представляваща левовата равностойност на присвоена част от предоставена финансова помощ по целеви проект №BG/04/A/PL-166187 от 01.06.2004г., озаглавен ,,Образование и спорт- ръка за ръка”, в размер  на общо. (44 731.323 евро) – обезщетение за причинени имуществени вреди на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху тази сума от извършване на деянието до окончателното й заплащане, както и направените разноски по делото и изплатен адвокатски хонорар.

Предявеният иск е с правно основание в чл.45 от ЗЗД, като от изложението на обстоятелствата е видно, че твърдяната вреда е причинена от действия на ответника- физическо лице, който като управител и представляващ ,,ПРОФЕСИОНАЛНО КОНСУЛТИРАНЕ”ЕООД – гр. Бургас( пререгистрирано като ,,ЕКО РЕСУРС”ЕООД), се е разпоредил като със свое с имущество, предоставено от ищеца на сдружението- парични средства в горния размер, за изпълнение на сключения помежду им договор по Програма ,,Леонардо да Винчи” в България. От изложението на обстоятелствата също така е видно, че тази претенция е била заявена в образувано и висящо  НОХД №476 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, наказателна колегия, 4-ти състав, чрез искане за конституиране на  ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ като граждански ищец, която обаче не е била приета за съвместно разглеждане в наказателното производство.

След проверка редовността на исковата молба и допустимостта на иска, съдът е изпълнил процедурата по чл.131 ГПК и в едномесечен срок ответната страна е депозирала писмен отговор в съответствие с разпоредбата на чл.131, ал.2 и ал.3 ГПК.

С отговора на исковата молба, ответникът е отправил искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на НОХД №476 по описа за 2012г. на Софийски градски съд  с необжалваем  съдебен акт.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на ответника, намира искането за спиране за основателно.

Установява се от изложените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея писмени доказателства, че с Обвинителен акт по Досъдебно производство №131/2010г. по описа на ОД МВР- Бургас и ДП №117/2010г. по описа на Окръжна прокуратура- Бургас, е било повдигнато обвинение на Ж.Н.Ж., ЕГН **********, за извършени престъпления по чл.203,вр.чл.202,ал.2,т.3,предл.второ,вр.чл.201,вр.чл.26,ал.1 от НК/ДВбр.75 от 2006г./; чл.212,ал.5,вр.ал.3,предл.3,предл.Второ,вр.ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК;  чл.253,ал.5,вр.ал.3,т.3вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК/ДВ,бл.85 от 1998г. изм. ДВ бр.26 от 2004г./. Пред Софийския градски съд е било образувано НОХД №476 по описа за 2012г., което към настоящия момент е висящо.

От приложеното копие на обвинителния акт е видно, че действително обвиненията са свързани с посоченото от ищеца качество на ответника и с извършени от него действия по сключени договори за осъществяване на проекти по европейски програми

            Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали  същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

            Основание за спиране на производството по гражданското дело е налице, когато  присъдата  установява фактите, за които по силата на чл.300 от ГПК, произнасянето от наказателния съд обвързва гражданския.  Когато делото е за вреди от деликт, който разкрива признаците на престъпление, присъдата на наказателния съд ще формира силата на пресъдено нещо относно всички елементи на фактическия състав по чл.45,ал.1 от ЗЗД, с изключение на размера на вредите(същите не са сред фактите, посочени в чл.300 от ГПК). В случай обаче,че  е налице оправдателна присъда, то тя единствено ще установи, че деянието не представлява престъпление, поради което и доказването на елементите от фактическия състав на деликт ще се съсредоточи в гражданския процес.

             Разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК предвижда основание за спиране на производството по гражданско дело, ако в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Законодателят изрично е предвидил, че  това друго производство трябва да има преюдициално значение за спора и да е висящо, т.е. производството да се развива в съдебна фаза. Необходимо е също така да е налице тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, което е предмет на доказване в гражданския процес, като обуславящ юридически факт.

             Следователно, в конкретния случай е налице основание за спиране на гражданското дело до приключване на наказателното производство, като в случай, че бъде постановена и влезе в сила  осъдителна присъда по отношение на ответника, на самостоятелно доказване пред  настоящия граждански съд ще подлежи само размерът на причинените от престъплението вреди, тъй като ще намери приложение чл.300 от ГПК, и няма да се дължи държавна такса за разглеждане на спора по силата на закона-чл.82,ал.1,т.4 от ГПК.

             Предвид всичко изложено по-горе, а именно, значението на наказателния процес за установяване на един от елементите на твърдения фактически състав, въз основа на който ищецът търси обезщетение за вреди, съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване с влязъл  в сила  съдебен акт  на наказателното производство, с преюдициално значение по посочените по-горе  въпроси.

             По  изложените съображения и  на основание чл.229, ал.1, т.4  от ГПК, съдът                               

                                     

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

        

         

        СПИРА производството по гр.д.№ 8/2014г по описа на Бургаския окръжен съд  до приключване с влязъл  в сила съдебен акт на производството по  НОХД №476 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 4- ти състав .

           

           Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския Апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца.

 

 

                                              Окръжен съдия: