№ 43834
гр. София, 07.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110144668 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от адв. Е. М. Г., пълномощник на длъжника Р. Н. А.
за допълване на Определение №5497 от 09.02.2023 г. по ч.гр.д. №44668/2022 г. на СРС в
частта за разноските. Иска се да бъде осъден заявителят да заплати на адвоката
възнаграждение за заповедното производство.
Препис от молбата е изпратен за отговор на заявителя, като в дадения срок е
изложено становище, че в случай че са налице предпоставките, следва да се определи
възнаграждение съобразно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
Съдът намира искането за частично основателно.
С определението съдът е обезсилил изцяло Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена на 09.09.2022 г. по ч. гр. дело № 44668/ 2022 г. на
Софийски районен съд, и е прекратил производството по делото.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът е преклузивен и с
неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване на
съдебния акт в частта за разноските.
Срокът за предявяване на искане за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е до
приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се
правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в
производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и
редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с
представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските /напр. в
производство по чл. 288 ГПК, когато не се допуска касационно обжалване/, тогава искането
по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на
съдебния акт по делото. /Определение № 17 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 5628 / 2013 г. на
1
Върховен касационен съд/. Процесният случай попада в тази хипотеза.
В конкретния случай е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между Р. Н. А. и адв. Е. М. Г., в който в частта относно договорено възнаграждение е
посочено, че е заплатено такова в размер на 350 лева в брой
В процесния случай извършените от процесуалния представител на длъжника
действия се изразяват в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което принципно е по
образец и депозиране на същото в съда в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, каквито са и
обичайните действия за защита на страната в заповедното производство при редовно
попълнено заявление от заявителя.
При прилагането на наредбата следва да се съобрази и решението на Съда на ЕС от
23.11.2017 г., постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56,
параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от
22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата
на предоставяне на услуги. С него Съдът на ЕС е приел, че чл.101, параграф 1 ДФЕС вр. с
чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба като
разгледаната в главните производства, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият
клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката, да договарят
възнаграждение в по – нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет в РБ и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по – нисък от
минималния размер, би могла за ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за де осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Предвид обстоятелството, че горепосочената Наредба е приета от професионална
организация на адвокатите - Висшия адвокатски съвет, както и чрез въведените минимални
размери на адвокатските възнаграждения не се отчита спецификата на конкретното дело,
неговата фактическа и правна сложност, конкретните процесуални действия, които са
извършени и положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а
единственият критерий при делата с определен интерес е цената на иска, съдът счита, че
определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения налагат
ограничения, които не отговарят на легитимни цели, включително и установените с чл.101,
параграф 1 ДФЕС.
Ето защо адвокатското възнаграждение за защита на заявителя в заповедното
производство следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия и
положените от адвоката усилия, а именно: попълване на личните данни на длъжника във
възражение по образец без излагане на каквито и да е правни доводи и депозирането му в
съда в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквито са и обичайните действия за защита на страната в
2
заповедното производство при редовно попълнено заявление. С оглед на това съдът приема,
че за оказаната защита на длъжника в заповедното производство адвокатско възнаграждение
следва да се определи в размер на 200 лв.В Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при
съобразяване на извършеното процесуално действие. Процесуалното действие на адв.Г. се
изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №
6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това
действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение №5497 от 09.02.2023 г. по ч.гр.д. №44668/2022 г. на СРС,
като ОСЪЖДА ЮЛ , ЕИК ***, да заплати на Р. Н. А., ЕГН:********** направените по
делото разноски в размер на 200 лв.
Настоящото определение да се счита за неразделна част от Определение №5497 от
09.02.2023 г. по ч.гр.д. №44668/2022 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3