Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Червен бряг, 07.04.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав, в публичното
заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Елеонора
Петкова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №768/2014г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на В.Б.Н., ЕГН **********,***, действаща лично и като
родител и законен представител на детето .С. Н., ЕГН **********, родена на ***г.
в гр. Поморие, чрез адв.П.В.К.-***, срещу С.И.Н., ЕГН
**********,***, адрес по месторабота: ” ====.
Посочва се в молбата, че с ответника имат сключен граждански брак на
28.12.2011г. Твърди се, че преди да сключат брака от съвместното им съжителство
се родило детето .С. Н., ЕГН **********, родена на ***г. / 5 годишна/. Посочва
се, че съвместното им съжителство протичало нормално до месец април 2014г., когато съпругът й С.Н. заминал в
командировка в Германия. Твърди, че от тогава до датата на подаване на
молбата, въпреки проведените многократни
разговори, същия отказвал да помага на ищцата за издръжката на детето въпреки
обстоятелството, че от „МАХ България”
ООД получавал възнаграждение в размер на около 1000 лв. месечно. Твърди, че
седем месеца е сама като отглежда освен роденото им общо дете – С., още две
деца родени от неин предишен брак, а именно: .. на 15 години и .. на 13 години.
Твърди, че получава семейни помощи за деца и издръжки за д и Б. Твърди, че е
безработна с регистрация в дирекция “Бюро по труда” Червен бряг, без
обезщетение. Посочва, че средствата не и достигат да отглежда децата. Посочва,
че е ангажирана по отглеждането на трите деца като никой не й помага и това е
пречка да започне работа. Моли съда да постанови решение, с което родителските
права по отношение на ненавършилото им пълнолетие дете .С. Н., ЕГН **********,
родена на ***г. да бъдат предоставени за упражняване на ищцата като местоживеенето на детето да бъде по
нейния постоянен и настоящ адрес ***. Иска се от съда да осъди С.И.Н. ЕГН **********,***
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето .С. Н. в размер на 400.00
/четиристотин/ лева месечно, считано от датата на подаване на молбата до настъпване на причини
за прекратяване или изменяване на издръжката и
платими до 25 /двадесет и пето/ число на месеца, за който се дължат чрез ищцата
като майка и законен представител. Бащата С.И.Н. да бъде осъден да заплаща
издръжка за минало време за детето .С. Н. в размер на по 400.00 лв.
/четиристотин/ лева месечно за месеците 05 до 10 вкл. през 2014г. или общо 2400
/две хиляди и четиристотин лева/. Моли съда да определи режим на лични
отношения между бащата С.И.Н. и детето .С. Н. при следните условия: всеки втори
и четвърти неделен ден от месеца от 12.00 часа до 18.00 часа на постоянният и настоящ адрес *** без
правото да взема детето в жилището което обитава. Претендират се направените
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата
редвон призована се явява лично и с пълномощник адв.П.К. ***.
Страната и пълномощникът й поддържат
исковата молба и молят съда
да я уважи изцяло като основателна.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С
протоколно определение от 31.03.2015г. съдът приел изменение в
размера на исковата претенция по чл. 143 от СК като искането за присъждане месечна издръжка на детето .С.
Н. е намалена от 400 лв. месечно на 200 лв. месечно, платима до 25-то число на
месеца, която се дължи чрез майката, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени
от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото
е и се установява от представеното удостоверение за раждане серия ПМАР
№090308/24.09.2009г., че страните са родители на детето .С. Н. с ЕГН **********,
родена на ***г***, за което е съставен акт за раждане № 0308 от
24.09.2009г. от длъжностното лице по
гражданско състояние пир Община
Поморие.
Не се спори и се установява от
служебна бележка № 276/07.11.2014г. , че .С. Н. посещава редовно ОДЗ „ Пролет”
гр.Койнаре.
Безспорно
по делото е и се установява от
представените удостоверения от УАЕР ТЕХ ООД – гр.Стара Загора и „МАХ 1
България” ООД – гр.Стара Загора, че ответника е работил по трудово
правоотношение с двете дружества като в периода м.10.2013г. – м.09.2014г. е
получавал брутен доход вариращ от 54 лв. до 977,92 лв.
Спорно по делото е
кое лице отглежда детето, какви грижи са полагани и в какъв период от време;
следва ли да се присъди упражняването на родителските права на ищцата; какъв
размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява
родителските права; какъв следва да е режима на лични срещи с родителя, което
няма да упражнява родителските права.
За установяване на спорните
обстоятелства по делото са събрани гласни
и писмени доказателства.
Видно
от социален доклад вх.№920/05.03.2015 г. на ДСП
Червен бряг В.Б.Н. и С.И.Н. сключили граждански брак през 2011 г. като от брака
имат родено дете .С. Н. / 5 годишна/. Установява се още от социалния доклад, че
от предходен брак госпожа Н. има още две деца – .. – 15 г. и Б Ц Г– 14 г. Семейството обитава жилище в гр.
Койнаре – едноетажна къща с три стаи и антре собствено на В. и С.Н.. Жилището е обзаведено с
необходимото за едно домакинство. Н. е безработна, като доходите й се формират
от издръжките за двете деца д и Б в размер на 240 лв. От ДСП
Червен бряг Н. получава семейна помощ по чл. 7 ал.1 от ЗСПД за три деца в размер
на 120 лв. Малолетната С. посещава ОДЗ „Пролет“ – Койнаре, Д Ге ученик в ІХ клас на ПГМЕТ „Девети май“ – гр. Червен
бряг, а Б Г е ученичка в VІІ клас на СОУ „Хр.Смирненски“ – гр. Койнаре.
От служебна бележка изх.№156/7.11.2014г. на
Дирекция Бюро по труда Червен бряг се установява, че от 03.10.2011 г. В.Б. Б с
ЕГН ********** е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“.
От показанията на
свидетеля .. се установява, че ответника живее и работи в Германия от две
години, където получава месечно възнаграждение над 1000 лева като електротехник
в атомна централа. Работодателя на Н. поемал квартирните му, разходите за
храна, транспорт, включително транспорта от Германия до България. Въпреки тези
обстоятелства, които признал пред свидетеля, ответника заявил, че не може. От
показанията на свидетеля се установява, че в личен разговор с Н. чрез
програмата скайп в интернет, ответника заявил
нежелание да изпраща парични средства в
България въпреки обстоятелството, че семейството му се нуждае от парични средства
и е финансово затруднено. От показанията на свидетеля се установява, че през
последните години В.Н. единствена се грижи за трите деца и поема всички разходи
по издръжката им, включително разходи за лечение. В.Н. често изпадала във финансови затруднения
и го търсила за парични заеми, включително към момента на свидетелстването,
последната дължала на свидетеля сума в размер на 300 лв. През периода, в който
се грижела сама за децата В.Н. задоволявала потребностите им изцяло, но
споделяла, че постоянно е в недостиг.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и безпристрастни,
съответстващи на обективната действителност поради липса на роднинска или друга
връзка с някоя от страните по делото. Показанията на свидетеля се
подкрепят и от писмените
доказателства по делото /социалния
доклад на ДСП-Червен бряг, удостоверения изх.№ 359 и 360/ 03.10.2014г. , както и
справка изх.№ 156/07.11.2014г. на Бюро по труда – Червен бряг. Ето защо
съдът ги кредитира изцяло с доверие .
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения и искането приема, че е
сезиран с искове с правно
основание чл.127, ал.1 СК /спор относно
родителски права/, чл.143 СК / издръжка на ненавършило пълнолетие дете/, чл.149 СК / издръжка за минало време/.
От данните по делото се установява, че детето .С. Н. е
родено по време на брака на ищцата и ответника. Страните понастоящем са разделени, а малолетното дете
в периода 2013-2015г. е живяло и към датата на издаване на съдебното
решение продължава да живее при своята майка. До завеждане на настоящото дело, по съдебен ред не е било
постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските
права, т. е. касае се за първоначално
определяне на подобен
режим, а не за изменение на вече
определен такъв. Обстоятелството, че до момента упражняването на родителските права не е било предоставяно на нито една от
двете страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живееят
детето, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент от посочената
законова разпоредба се
налага да бъде определено кой
от двамата родители ще упражнява родителските
права за в бъдеще, което пък
е необходима законова предпоставка, за да бъде установен
режим на лични отношения на
другия родител с детето.
Според чл.
59 от СК, към която препраща разпоредбата на чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските
права, след като прецени всички обстоятелства
с оглед интересите на детето. Под "интереси
на детето"
по см. на чл. 59 от СК следва да се разбира всестранните интереси
на детето
по неговото отглеждане и възпитание (т. 3 от
ППВС № 1/74 г.). За определяне
понятието "интереси на
детето"
са от значение не отделни обстоятелства,
а съвкупността от обстоятелствата
за конкретния случай. Видно
от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е интересът на
детето.
В конкретният случай, съдът
след като направи обективната
преценка на установените по
делото факти, съобрази, че детето С. е
на пет години и от две години живее при своята майка. Последната разполага с добри материално битови условия
за отглеждането й и детето е привързано към нея намира, че майката е по-пригодния родител. Майката е тази, към която детето има изградена емоционална връзка. С цел да й се осигури спокойствие и сигурност
и да не се променя стереотипа
и начина на живот наС., както и предвид
възрастта на детето, съдът счита, че молбата на ищцата е основателна и следва
да се уважи. Ищцата разполага с материално битови условия за
задоволяване потребностите на детето, полага непосредствени грижи за неговото възпитание
и обучение. Упражняването на родителските
права се изразява в ежегодно и непрекъснато полагане на грижи за детето.
Това означава родителя да живее с детето и да взима еднолично и ежедневно
решения, свързани с неговото отглеждане и възпитание. Такава възможност в настоящия момент може да предостави в по-голяма степен майката.
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства следва да се направи следният извод: майката е
по-пригодния родител, тъй като има
по-добър родителски капацитет и добри социално-битови условия на живот, а
детето има изградена и добра емоционална връзка с нея.
Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от
единия родител е и режима на лични контакти на детето с другия родител. С оглед
правилното развитие на .С. Н. , следва на бащата да се предостави възможност за контакт с
детето, всеки първи и трети неделен ден от месеца.
По аргумент от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за детето родител издръжка.
Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на детето се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др.
Нуждите-това
са потребностите, остойностени
като средство за отглеждане
на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят
към момента на постановяване
на решението (Виж Р 90-1969
г. на ІІ г.о.). Възможностите
на родителя, който дължи издръжка е обективен показател за
размера й, и се определя от доходите
му, обстоятелството дали има други деца за които също
е длъжен да се грижи и др. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на
всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед
възможностите на дължащия издръжка
и съобразно нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно.
В конкретния случай ищцата
не реализира трудови доходи, а бащата работи по трудово правоотношение като получава
месечен доход около 1000 лв. По делото
липсват доказателства за влошено здравословно състояние на ответника и други
пречки за осъществяване на трудова
функция вкл. отглеждане на друго дете. Като
съобрази горните обстоятелства, възрастта на детето, която обуславя по-голям
размер издръжка за задоволяване на потребностите му, съдът счита, че на .С. Н. следва да бъде
определена месечна издръжка в размер на 200 лв., която бащата следва да заплаща
чрез ищцата.
По делото е предявен и иск по чл.149 СК / издръжка за минал период, а
именно от 17.03.2013г. до 17.03.2014г./. По делото са налице безспорни и
категорични доказателства, че през този период грижи за детето е полагала единствено
и само неговата майка, която е задоволявала изцяло нуждите и потребностите му,
подпомагана от своите родители. От
гласните доказателства по делото се установи, че през последната година ответника
не е участвал в живота на детето вкл. не
е полагал грижи за нея.
Ето защо съдът приема, че иска по чл.149 СК е основателен , но не в претендираните размери. Съдът счита, че задължението на
бащата следва да бъде определено малко над минимума на издръжката, определена съобразно
минималната работна заплата в страната, т.е. ответника следва да бъде осъден да
заплати на детето чрез неговата майка сума в размер на 150 лв. месечно за периода м.05.2014г. до м.10.2014г. общо в
размер на 900 лв., като за разликата до 2400 лв. иска по чл.149 СК следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът е заявил своевременно претенция за разноски.
Ето
защо на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответника за заплати
направените от ищеца деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
Видно от доказателствата по делото ищцата е заплатила 30 лв. държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. или общо сумата от 430 лв. Иска по чл.127 и по чл.143 СК са уважени
изцяло , а този по чл.149 СК частично. Ето защо съдът приема, че ответника
следва да заплати на ищцата сумата от 400 лв. деловодни разноски, а за
останалата част от 30 лв. искането по чл.78 ал.1 ГПК на ищцата следва да бъде
оставено без уважение.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Червен бряг
държавна такси върху определеният размер
на издръжката по чл.143 СК в размер на
288 лв. и тази по чл.149 СК в размер на 36 лв. или общо в размер на 324 лв.
Ищцата следва да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавна такса върху
отхвърления размер от иска по чл.149 СК в размер на 60 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл.127, ал.2 СК упражняването
на родителските права по отношение на
детето .С.
Н. с ЕГН **********, родена на ***г***, на майката В.Б.Н., ЕГН **********,*** като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее
при нея.
ПОСТАНОВЯВА, че бащата С.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** има право да вижда и взема .С. Н. с ЕГН ********** , всеки
втори и четвърти неделни дни от месеца
от 12 часа до 18 часа по постоянния и настоящ адрес на В.Б.Н. ***.
ОСЪЖДА на основание чл.
143, ал. 2
от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК С.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на детето си .С. Н. с ЕГН **********, родена
на ***г*** чрез нейната майка и законен представител В.Б.Н., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, платима до 25-то
число на месеца чрез В.Б.Н., считано от датата на подаване на исковата молба ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването
на законните основания за изменение или прекратяване на същата до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.
149 от СК С.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на детето си .С. Н. с
ЕГН **********, родена на ***г*** чрез
нейната майка и законен представител В.Б.Н., ЕГН **********,***, издръжка
за минал период, а именно за периода м.05.2014г. до м..11.2014г. вкл. в размер
на 150 /сто и петдесет/ лв. месечно или
общо сумата от 900 /деветстотин / лв.,като за разликата до 2400 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6
от ГПК С.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
по сметка на РС-Червен бряг държавни такси
общо в размер на 324 / триста двадесет и четири/ лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6
от ГПК В.Б.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавна такса в размер на 60 / шестдесет/ лв. върху
отхвърлената част от иска с правно основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1
от ГПК С.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски общо в
размер на 300 / триста/ лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
– Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: