ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000176 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба срещу Определение от
24.03.2022 г. по т. д. №46/2018г. по описа Сливенски окръжен съд, с което е
оставена без уважение като неоснователна подадената от частния
жалбоподател – „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“ ООД молбата с вх. № 261189
от 23.02.2021 г., чрез пълномощника адв. М. Т. молба за възстановяване на
пропуснат срок за обжалване на решение № 56 от 17.12.2020 г., постановено
по т. д. № 46/2018г по описа на Сливенски окръжен съд.
С частната жалба се поддържат възражения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение. Съдът неправилно и в
противоречие с принципа за процесуална икономия приел, че условие за
разглеждане на молбата за възстановяване на срока за обжалване на
решението е постановяването на съдебен акт за връщане на въззивната жалба
като просрочена. Изразено е мнение за неотносимост и противоречие със
закона на доводите на съда за наличие на възможност за продължаване на
срока, каквато съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 ГПК е изключена по
отношение на сроковете за обжалване на съдебен акт. Съображенията за
липса на положена грижа при установяване на връзка между пълномощника
адвокат и представляваната страна се коментират като необосновани. Твърди
се, че липсата на твърдения в молбата относно вида и естеството на пречките
1
за установяване на контакт между довереника и адвоката е следвало да се
третира като нередовност по смисъла на чл. 127 и сл. ГПК. Настоява се във
връзка с това да бъдат съобразени като публично известни обстоятелствата,
касаещи състоянието на пандемия и наложените в Китай ограничителни
мерки.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от лицата, участващи
като насрещна страна – „ПИ ЕНД ПИ ГРУП“ ООД и „СИУС“ ООД.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима –
подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес.
С обжалваното определение съдът е разгледал подадената на 23-ти юли
2021 г. от „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“ ООД молба на основание чл. 64,
ал. 2 ГПК, с която възстановяването на срока за обжалване на решение № 56
от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 46/2018г по описа на Сливенски
окръжен съд е поискано поради това, че упълномощеният по делото адвокат е
депозирал отказ за осъществяване на процесуално представителство. По
посочената причина страната не могла да узнае за постановеното решение и
съответно да организира защитата си. Във връзка с последното е изтъкнато,
че се касае за чуждестранно юридическо лице без постоянно
представителство в страната, като е поискано да се съобразят и „…
усложнената в световен мащаб пандемична обстановка и особен в Китай,
откъдето се зародил цялостният проблем и, който довел до голямо объркване
и хаос в текущите дела на всички граждани, както в родните им страни, така и
в чужбина“.
В обжалваното определение, за да остави без уважение подадената от
частния жалбоподател молба за възстановяване на срока за въззивно
обжалване на решение № 56/17.12.2020г, постановено по т. д. № 46/2018 г. по
описа на СлОС, съдът е констатирал, че решението е било връчено надлежно
на пълномощника на „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“ ООД - адв. К. на
18.12.2020 г., съобразно което срокът за обжалване е изтекъл на 04.01.2021г.
Прието е, че връчването на съдебния акт към 18-ти декември 2020 г. е
осъществено надлежно и в молбата няма посочени особени и непредвидени
обстоятелства, които да са настъпили до изтичането на срока за обжалване. В
същия срок адвокатът е могъл да депозира отказ или да поиска продължаване
2
на срока. Отчетено е, че посочената в молбата пандемична обстановка за
България е с начало от 13 март 2020 г. и три месеца по-рано за Китай като
постановените по това време ограничителни мерки не са били от такова
естество, което да попречи за установяването на контакт на страната с нейния
адвокат.
Бургаски апелативен съд намира, че относимите и посочени в молбата
по чл. 64, ал. 2 ГПК обстоятелства са надлежно установени от
първоинстанционния съд в обжалваното определение, като препраща към
неговите мотиви, приемайки от своя страна следното:
Молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение
№ 56 от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 46/2018г по описа на Сливенски
окръжен съд е неоснователна.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, възстановяването на срока за извършване на
процесуалното действие е обусловено от доказването на такива
обстоятелства, които имат внезапен и непредвидими за страната характер,
като освен това, за страната следва да е било невъзможно да преодолее
пречките, поради които е пропуснала процесуалния срок, чието
възстановяване се иска.
От една страна релевантният период, за който следва да е доказано
настъпването на особени и непредвидени обстоятелства, се определя в
рамките на началния и крайния момент на изтичане на срока, а ако са
настъпили по-рано, то състоянието на непредвидимост следва да е
съществувало към началото на процесуалния срок. От друга страна в
случаите, когато страната е била надлежно представлявана от пълномощник
по делото, препятствията за извършване на процесуалното действия, техния
непредвиден и непреодолим характер следва да е доказан и по отношение на
пълномощника.
На първо място, следва изцяло да се сподели доводът в обжалваното
определение, че към 18-ти декември 2020 г., са били изминали повече от
девет месеца след приемането на извънредното положение в следствие
настъпилата в световен мащаб вирусна Ковид – 19 пандемия. Решението на
Народното събрание за България е прието на 13.3.2020 г., а ЗМДВИП и
произтичащите от него мерки свързани с нея, бе обнародван с ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г. Поради това посочените причини нямат изискуемия от чл. 64,
3
ал. 2 ГПК непредвиден характер към 18-ти декември 2020 г. нито за страната,
нито за нейния пълномощник, поради което това обстоятелство не може да
послужи и като основание за отказ от поетата защита съгласно чл. 35 ЗАдв.
Извън това, като непредвидено и непреодолимо за самата страна
обстоятелство, поради което не е могла да узнае своевременно за
постановеното по делото решение е изтъкнат отказът от страна
пълномощника – адвокат по смисъла на чл. 51, ал. 3 ГПК за осъществяване на
процесуално представителство. Този отказ е депозиран повече от месец – на
15-ти февруари 2021 г., след изтичането на срока за обжалване, т.е.
посоченото обстоятелство не е съществувало до изтичането на срока, чието
възстановяване се иска. По отношение на самия пълномощник – адвокат не се
установяват по делото обстоятелства, които да са му попречили до 4-ти
януари 2021 г. да подаде въззивната жалба, за подаването на която се иска да
бъде възстановен срокът. Представителната власт, произтичаща от
пълномощно за адв. Ю. К. и договорът за правна помощ не е била ограничена
по отношение на това процесуално действие нито по волята на страната, нито
от закона. Следователно за подаването на въззивната жалба към момента на
връчване на решението и до изтичането на срока по чл. 258 ГПК, не са били
налице непредвидени пречки и за страната не съществувала невъзможност за
извършване на процесуалното действия, тъй като е имала надлежен
представител - адвокат, който съгласно правомощията си, определени с
пълномощното и договора за правна помощ, е могъл да извърши целеното
процесуално действие.
Възражението срещу довода на съда относно наличието на възможност
да се поиска продължаване на срока е основателно предвид вида на срока и
законово ограничената за това възможност съгласно чл. 63, ал. 3 ГПК, но този
довод не е решаващ и определящ към преценката относно липсата на
предпоставки, явяващи се основание за възстановяване на срока.
Възражението за липсата на изискване в закона относно
последователността, в която да се разгледат исканията на страната, свързани с
подаването на въззивна жалба, е ирелевантно в случая, тъй като
разпореждането от 8-ми март 2021 г. за връщане на подадената срещу
решение № 56 от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 46/2018г по описа на
Сливенски окръжен съд въззивна жалба от „ЖУН СИН ПАУЪР НАНКИН“
4
ООД е потвърдено с влязлото в сила понастоящем определение № 100 от
22.07.2021 г. по ч. т. д. № 140/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Що се отнася до възражението свързано със задължение на съда да
констатира нередовност по чл. 127 и сл. ГПК, следва да се посочи, че такава
не е налице. Обстоятелствата, при които се иска да бъде разгледана молбата
се посочват изцяло и само по усмотрение на страната. Правомощията на съда
за даване на указания касаят само случаите, когато такива или изобщо не са
посочени или от посочените е невъзможно или затруднено да се определи
предмета на търсената защита.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.03.2022 г. по т. д. №46/2018г. по
описа Сливенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5