Р Е
Ш Е Н
И Е № 215
гр.Шумен,22.Х.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на девети октомври 2018г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.250/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на Р.Б.Ж.,с ЕГН **********,п.адрес:с***,чрез
адв.С.Б.,ШАК,адрес:г***,кантора 23,
против Решение № 86 от 30.ІІІ.2018г. по гр.д. №
288/2017г. на Районен съд-Нови пазар,в частта,в която признава за недоказано
оспорването на искане за отпускане на кредит с вх.№ R 593582 от
3.ІІ.2012г. и се признава за установено спрямо
ответницата Р.Б.Ж. ,че същата дължи на
ищеца “Първа инвестиционна банка” АД, гр. София, ЕИК
*********, сумата от
7 912,17 евро (седем хиляди деветстотин и дванадесет евро и седемнадесет
евроцента) – главница по договор за кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012 г.;
1091,09 евро (хиляда деветдесет и едно евро и девет евроцента) – договорна
лихва за периода от 15.01.2013 г. до 15.02.2016 г.; 2352,67 евро (две хиляди
триста петдесет и две евро и шестдесет и седем евроцента) – наказателна лихва
за периода от 19.12.2013 г. до 18.12.2016 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.12.2016 до окончателното погасяване на вземането, за
които по ч.гр.д. № 1260/2016 г. на НПРС на ищеца са издадени заповед за
незабавно изпълнение № № 623 от 21.12.2016 г. и изпълнителен лист и с което решение Р.Б.Ж. е осъдена
да заплати на “Първа
инвестиционна банка” АД, гр. София,сумата от 2400,46
лв., представляващи направени в исковото и заповедното производство разноски от
ищеца, съобразно уважената част от иска.
Оплакванията в жалбата са за
допуснати от първоинстационния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели
до неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Моли да
бъде отменено първоинстанционното решение
в тази част и вместо него да бъде постановено друго,с което да бъде
прогласен за недействителен Договор № 76 LD-R-001150/15.ІІ.2012г. за банков кредит и да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените срещу жалбоподателката и ответница по делото обективно
съединени искове за заплащане на главница и лихви,като се приеме,че тя не дължи
посочената в заповедта за изпълнение/и в исковата молба/ парична
сума.Претендира да й бъдат присъдени и направените деловодни разноски.Няма нови
доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от
насрещната страна по въззивната жалба,с който я оспорва като неоснователна и
недоказана.Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и в обжалваната
му част,като й бъдат присъдени и направените деловодни разноски за въззивната
инстанция.Няма нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен състав,като обсъди оплакванията по жалбата,становището на
насрещната страна,всички доводи и аргументи на страните, събраните
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,както и заключенията по ССЕ иСГЕ,приети
в първата съдебна инстанция,намира за установено следното:
Въззивната жалба ,като подадена от
процесуално легитимирано лице-ответница в първоинстанционното производство ,по
реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д.288/2017г. на
Новопазарския районен съд е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна
банка”АД/”ПИБ”-АД,с ЕИК *********,седалище и адрес на управление-гр.София,ул.”...”
№37,с предявен против ответницата и жалбодателка в настоящото въззивно
производство Р.Б.Ж.,ЕГН **********,п.адрес:с***,положителен установителен иск,с
основание по чл.422ал.1 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ-за
признаване за установено,че
ответницата дължи на ищцовото
търговско дружество/по-нататък за краткост-Банката/ претендираните със
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл.417 ал.2 от ГПК и присъдени в издадения изпълнителен
лист суми по ч.гр.д. № 1260/2016г. на Районен съд-Нови пазар,касаещо
неплатени от ответницата на Банката суми,от които : 7 912,17 евро –
главница по договор за кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012 г.; 2 921,92
евро – договорна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 15.02.2016 г.;
4 186,53 евро – наказателна лихва за периода от 15.03.2012 г. до
18.12.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски.
Излага се в исковата молба,че ищецът сключил с
ответницата Договор
за банков кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012 г., с който й била отпусната сума в
размер на 8000 евро,с цел погасяване на
други съществуващи текущи нейни задължения към Банката,произтичащи от Договор за кредитна карта № 138РКО-А-0403 от 15.12.2007 г.Посоченият кредит
по Договора от 2012г. бил отпуснат на ответницата по нейна молба молба с вх. рег. № R593582 от
03.02.2012 г., със срок за издължаване
120 месеца,или 5 години.Кредитът падежирал на 15.ІІ.2016г. Дотогава така отпуснатият кредит не бил
обслужван в срок от ответницата съгласно подписания погасителен план към
Договора за кредит.
С писмения си отговор по исковата молба ответницата оспорва
всички кумулативно съединени искове,както за главницата,така и за лихвите,като
неоснователни и недоказани.Възраженията
й са по няколко пункта,както
следва: 1/за погасяване на част от лихвите по вземанията поради изтекла
погасителна давност ,без да е посочено за какви суми и за коя погасителна
давност се касае-5-годишната по чл.110 или по тригодишната по чл.111 от ЗЗД;2/
за нищожност на договора на
основание чл. 143-148 вр с 26, ал. 1, предл. трето от
ЗЗД,тъй като в противоречие със закона,при нарушение разпоредбите на чл.24 от
ЗЗП вр. с т.9 и 10 от с.з., с всеки от
двата процесни договора на ответницата било наложено приемането на неизгодни за
нея клаузи,с които тя нямала възможност да се запознае преди сключването им и
да договаря;3/ за унищожаемост на Договор за банков кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012
г.на основание чл.27 от ЗЗД,като сключен след заплахи към ответницата,с
измама и крайно неизгодни за нея условия
4/евентуално възражение/при неприемане на предходните/за унищожаемост на Договор за банков кредит №
076LD-R-001150 от 15.02.2012 г. на основание чл.30 и 33 от ЗЗД,като сключен при крайна
нужда и неизгодни условия,тъй като не
бил обявен от банката за предварително изискуем,при което ищецът се домогвал да
събере много по-високи лихви;5/нищожност на двата процесни договора и на друго самостоятелно основание-по
чл.26ал.1,пр.трето от ЗЗД,като противоречащи на добрите нрави;6/ за недължимост
на исковата сума,тъй като главницата по нея била изцяло изплатена. При тези
обстоятелства ответницата моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло и
да й се присъдят деловодните разноски.
При горните
възражения ответницата излага фактически твърдения,които се оспорват от ищеца с
допълнителна искова молба,а също и в хода на производството. При тези
обстоятелства ответницата моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло и
да й се присъдят деловодните разноски.
За да разреши спора по същество,районният
съд,след вярна квалификация на предявените искове , отделяне на спорното от безспорното и правилно разпределение на доказателствената тежест
между страните, е събрал всички необходими доказателства,представени от
страните. Приел е и две заключения по ССЕ и СГр.Е.Целият доказателствен
материал е анализиран задълбочено и внимателно,като съответните фактически
констатации,до които е достигнал първоинстанционния съд,са изложени подробно и мотивирано,с позоваване на
съответните доказателствени източници по делото. Настоящият въззивен състав
намира,че при събирането на
доказателствата по делото първоинстанционният съд е допуснал известна
процесуална незаконосъобразност,която обаче не следва да се счита за съществено
процесуално нарушение,свързано с
ограничаване или лишаване на страните от процесуалните им права. Има се
предвид допускането до разпит на свидетели и обсъждане на показанията им в
частта,в която такива гласни доказателства са недопустими.Това се отнася до частта от спора,касаеща дължимостта /недължимостта/ на определена
парична сума от ответницата на банката-ищец,респ.плащания произтичащи от
сключени между страните кредитни договори на суми над 5000 лева,респ.за
не/изпълнението на тези договори.Установяването на правнорелвантните факти по този спор може и следва да стане единствено
с писмени доказателства,тъй като по силата на чл.164ал.1,т.1,3 и 4 от ГПК
свидетелските показания са недопустими ,а
не са налице законовите изключения от недопустимостта по чл.164ал.2 и чл.165 от ГПК.Останалите твърдения на ответницата ,за сключване на процесните договори
при грешка,измама и заплаха от страна на
банкови служители при ищцовата банка,както и при крайна нужда,могат да се
установяват с всички доказателствени средства,в.т.ч. и със свидетелски
показания.Поради това свидетелските показания в тази връзка са
допустими.Въззивният съд намира за обосновани фактическите изводи на
първоинстанционния съд,че от показанията на разпитаните свидетели по никакъв
начин не може да се приеме за категорично установено,че банката ищец при сключването на процесните договори е
действала при посочените по-горе обстоятелства,което би дало основание
договорите да се прогласят за нищожни или унищожаеми.
Наред с това,районният съд
правилно е приел,че събраните по делото
писмени доказателства и заключенията по двете съдебни експертизи подкрепят
изложените в исковата молба факти и обстоятелства в тяхната цялост. Заключенията
и по двете съдебни експертизи-ССЕ и СГр.Е,са приети от първата съдебна
инстанция,като и двете страни по делото не са направили по тях възражения и не
са поискали нови или допълнителни такива. Заключението по Съд.граф.експертиза опровергава твърдението
на ответницата, изложено в отговора
й ,както и чрез направено от нея оспорване по чл.193 от ГПК на
представения от ищеца документ-писмено
искане за отпускане на кредит с вх.№ R 593582 от 3.ІІV2012г.,че „едва от връчения й с исковата
молба комплект от документи тя узнала,че банката разполага с подписан екзампляр
от предложения й „проект за договор” за
трансформиране на кредита по кредитната карта в потребителски кредит” и че тя не
била запозната с тези документи и ги подписала”несъзнателно”.Както обосновано е
приел районният съд,позовавайки се на ССЕ,в ч. на констатацията по нея, че сумата
по задължението по стария Договор за кредитна карта № 138РКО-А-0403 от
15.12.2007 г. била погасена от ответницата,като
за целта тя
довнесла 480 лв. на 28.02.2012 г.,”последното
е още едно доказателство, че е била запозната с параметрите на договора и че е
знаела, че става дума за договор за преструктуриране на договора, а не за
разсрочване на старото задължение – внесла е точно сумата, която е била
необходима, за да се погаси старото задължение.”
Видно от заключението по ССЕ,прието от
районния съд,което се възприема и от настоящия въззивен съдебен състав като
правилно и компетентно и по което ответницата не е направила възражения или
допълнителни искания, към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично вземане по чл. 417 от ГПК – 19.12.2016 г. – ответницата е дължала на
банката следните суми – 7912,17 евро главница по усвоения кредит; 2921,92 евро
договорна лихва; 4186,53 евро наказателна лихва. Кредитът не е бил обявяван за
предсрочни изискуем. Срокът за погасяване на кредитът е изтекъл на 15.02.2016
г. без да е изпълнен изцяло. Не са представени никакви други допълнителни писмени
доказателства от ответницата,за направени от нея други плащания/погасявания/ на
задълженията й по процесния кредитен договор,извън тези,посочени от вещото лице
по ССЕ.
Всички фактически изводи на първоинстанционния съд са обосновани
като съответващи на доказателствения
материал по делото и добре мотивирани.Ето защо,като споделя изцяло тези
изводи,настоящият въззивен състав не намира
за необходимо да ги излага отново и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.
При тази правилно и изчерпателно
установена фактическа обстановка по делото,районният съд правилно е приложил и
материалния закон,достигайки до законосъобразни правни изводи,отговарящи на
смисъла и духа на закона и съответни на константната съдебна практика.В
първоинстанционното решение е
изложена подробна ,обоснована и законосъобразна мотивировка по
всички правни моменти от спора предмет на делото,респ.по всички
твърдения,възражения,доводи и аргументи на страните по делото.Направените от
районния съд правни изводи се поделят изцяло от настоящия въззивен състав като
законосъобразни и кореспондиращи със съдебната практика.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд
препраща към всички мотиви на първоинстанционното решение в неговата
правно-съобразителна част.
Наред с
горното ,настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да добави
следното:
Потребителският кредит по ЗПК и банковият
потребителски кредит са търговски сделки (относителна – при договорите по ЗПК,
абсолютна при банковите кредити) – приложение на правните норми, уреждащи
търговските сделки, в частност чл. 298 ТЗ.
Значителна част от възраженията на ответницата,които са
възпроизведени и във въззивната й жалба,касаят законодателство,прието след
сключването на двата процесни договора, а именно: Договор за банков кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012
г., с който на ответницата била
отпусната сума в размер на 8000 евро,с цел погасяване на
други съществуващи текущи нейни задължения към Банката,произтичащи от Договор
за кредитна карта № 138РКО-А-0403 от 15.12.2007 г.
ЗПК е в сила от 12.05.2010 г. и е приет в
изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
г. относно договорите за потребителски кредити.Съществените изменения на ЗПК,на които именно се
позовава/макар изрично това да не е посочено/ ответницата,са в сила от 25.VІІ.2014г.
,т.е. след сключването на двата процесни договора .Тези изменения са доразвитие на целите на Директивата относно
закрилата на потребителя на кредитни услуги при упражняването на субективни
права и защита на неговите законни интересите, като частично бе транспонирана
Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014
година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители
(относно т. нар. ипотечни кредити).Основната нормативна цел на приетите изменения е да се
предотвратява нелоялната
търговска практика на кредиторите (икономически по-силната страна в
правоотношението, сключващи договори за потребителски кредит при предварително
установени от тях общи условия, върху чието предметно съдържание потребителят
не може ефективно да влияе);
Действително новите нормативни пправила са насочени към засилване
на прозрачността и яснотата при предоставяне на потребителски кредити (относно
преддоговорната информация и при изпълнение на породените договорни задължения
от потребителя). Съображения на Директива 2014/17/ЕС. Следва обаче да се подчертае,че не
е уредено ретроактивно действие на тези изменения и допълнения на материалния
закон - § 13 от ПЗР на ЗПК, респ. § 4 от ПЗР на ЗКНИП, с изключение на забраната
за заплащане на компенсаторна неустойка при предсрочно погасяване на
потребителските кредити в широкия смисъл на думата по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3
(изм., бр. 59 от 2016 г.) ЗПК - след заплащане на 12-месечни погасителни
вноски. Следователно тези изменения не се отнасят до процесните договори .Това
касае и задължението за предоставяне на
преддоговорната информация по подробно уредени в новото законодателство правила
и форма,в т.ч. и за Общите условия към договорите. Общите условия за сключване на договор за
потребителски кредит са предварително и едностранно формулирани
клаузи, които са установени от кредитора за сключването на множество еднотипни
договори с различни лица и стават задължителни само ако бъдат писмено приети и
са предадени на потребителя – арг. чл. 298, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК чл. 11, ал. 2 ЗПК. Правните норми,
уреждащи института на общите условия, са насочени към защита интересите на
страната в по-неизгодна позиция, тъй като тя обичайно не може да дискутира по
тях или да наложи тяхната промяна.
Кумулативните предпоставки за обвързаността на потребителя
от Общите условия към договора за потребителски кредит са писмено
приемане от потребителя (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ) и предаване
на екземпляр от Общите условия от кредитора на потребителя при сключването на
договора (чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ; при писмена форма за действителност на
договорите);
Както вече беше посочено
по-горе,районният съд е изложил изчерпателна и законосъобразна аргументация в
подкрепа на правните си изводи,в т.ч. и че ответницата при подписването на договора е била запозната
с Общите условия на банката към него.Правилно –обосновано и законосъобразно е
прието от районния съд,че с „подписването на договора ответницата е
извършила изявление, съдържащо се в чл. заключителната част от договор за
кредит № 076LD-R-001150 от 15.02.2012 г., че е запозната с тях. Това изявление
представлява изходящ от страната писмен документ. По този начин съдът приема за
установено, че макар екземпляр от Общите условия да не й е представян, то тя по
някакъв начин се е запознала с общите условия при сключване на договора – напр.
чрез прочитането им преди или при сключване на договора. Трябва да се има
предвид, че чл. 147а, ал. 3 от ЗЗП, който предвижда търговецът или упълномощен
негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от общите
условия на потребителя е приет през 2014 г., т.е. след сключване на процесния
договор за кредит. В текста на чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит
аналогичното изискване екземпляр от общите условия на кредитора да се
предоставя на потребителя, също е въведено през 2014 г.”
Правната
възможност кредиторът едностранно да определя, респ. да променя референтния
лихвен процент съобразно утвърдената от него методология отпадна едва след изменението на чл. 33а ЗПК в ДВ, бр. 35/2014
г. (както и съгласно правилата на чл. 25 ЗКНИП) .
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист-19.ХІІ.2016г. процесният кредит е бил с вече
настъпил падеж-15.ІІ.2016г. ,поради което процесното вземане е станало
изискуемо и нито законът,нито конкретният договор изискват допълнително
уведомяване на кредитополучателката за настъпилия падеж на цялото
вземане.Основателни и законосъобразни са съображенията на въззиваемата
страна/ищеца по делото/,че ако кредитополучателя,в случая жалбоподателката не
престира на падежа,тя изпада в забава или неизпълнение ,като забавата
представлява противоправно неосъществяване на все още възможната престация
поради причини,за които само длъжникът носи отговорност.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,настоящият въззивен съдебен състав намира,че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма
основания за неговата отмяна,поради което въззивната жалба против същото
решение е неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено и в обжалваната му част.
При този изход на спора ,жалбоподателката
следва да заплати на въззиваемата страна направените от последната деловодни
разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 150/сто и петдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/30.ІІІ.2018г. по гр.д. №
288/2017г. на Районен съд-Нови пазар.
ОСЪЖДА жалбоподателката Р.Б.Ж.,с ЕГН **********,п.адрес:с***,чрез
адв.С.Б.,ШАК,адрес:г***,кантора 23,
да заплати на въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка”АД/”ПИБ”-АД,с ЕИК
*********,седалище и адрес на управление-гр.София,ул.”...” №37,направените деловодни разноски за въззивната съдебна
инстанция,в размер на 150/сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнагражданеие.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1. 2.