РЕШЕНИЕ
№ 21
14.01.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 18.12.2018г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 636 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по Въззивна жалба от В.И.Г. срещу Решение № 549 от 14.06.2018г. (изменено в
частта по разноските с Определение от 25.07.2018г.), постановено по гр. д. № 4455/2017г. по описа на
Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен за сумата от 3000,00 лв., предявения
от жалбоподателя срещу Община Перник иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – за обезщетяване на
неимуществени вреди от телесно увреждане, настъпило поради падане на непочистен
от сняг и лед участък от улицата.
С въззивната жалба се релевира неправилност на
решението поради несъобразяване от ПРС на тежестта на увреждането,
здравословното състояние, невъзстановяването в пълен обем на здравето, тоест за
несъобразяване на установени критерии по прилагане на чл. 52 ЗЗД.
Постъпил е отговор от въззиваемия ответник, с който се
оспорва жалбата. В съдебно заседание страните поддържат жалбата съответно
отговора и претендират разноски.
При проверка
по чл. 269 от ГПК Пернишки окръжен съд намира решението за валидно и допустимо като постановено от надлежен състав, в рамките на
правораздавателната власт на съда, съдържащо всички изискуеми по чл. 236 ГПК
реквизити и постановено в рамките на заявените искания.
По отношение на правилността на решението проверката
на ПОС е ограничена до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съдебни експертизи ПОС намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск за обезщетяване на неимуществени
вреди с правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона
за местното самоуправление и местната администрация и чл. 2, ал. 1, т. 2 Закона за общинската собственост.
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди
следствие на счупване на лявата ръка, причинено от падане върху заледен участък
от уличната мрежа (ул. Кракра в гр. Перник).
Приетата от ПРС фактическа обстановка не е спорна
между страните и се доказва от свидетелските показания и СМЕ като няма
оплаквания в жалбата в тази насока, поради което ПОС по отношение на приетите
за установени от ПРС факти (собствеността върху улицата; датата; мястото;
механизма на инцидента; получените физически увреждания; претърпените
медицински интервенции; възстановителния период; търпените неудобства и нуждата
от чужда помощ в битово и хигиенно отношение; и медицинската прогноза) препраща
към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като нито главните страни,
нито третите лица помагачи и ответници по обратния иск са оспорили фактическите
твърдения на ищцата по тези обстоятелства.
Спора пред
въззивната инстанция се концентрира относно преценката на ПРС на тежестта на уврежданията за здравословното състояние на ищцата
и преценката на претърпените болки и страдания и продължаващите такива във
връзка с определяне на размера на обезщетението тоест спора е по прилагането на
чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти.
Съгласно същото постановление и трайната практика на
ВКС съдът е длъжен да вземе предвид всички конкретно установени факти по делото
когато определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и
обществено икономическите условия в страната към датата на увреждането.
В конкретния случай според ПОС част от установените по
делото обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на обезщетението
не са взети предвид от ПРС.
Видно от решението ПРС не е взел предвид при
определяне на размера на обезщетението, търпените от ищцата неудобства в битово
и хигиенно отношение, установени както от експертизата, така и от свидетелските
показания. Съгласно посоченото по-горе постановление на ВС на РБ съдът е длъжен
да посочи конкретно всяко обстоятелство което взема предвид. ПРС е посочил в
мотивите си, че взема предвид характера и интензитета на болките (тоест
физическата болка), възстановителния период и времето за отшумяване на болките.
Не е посочил да е взел предвид установените битови и хигиенни неудобства (нуждата
от чужда помощ при присъщи за човек дейности - хранене, тоалет и др.,
установена от показанията на св. Г., които няма основание да не се кредитират
въпреки, че е съпруг на ищцата, защото се подкрепят и от СМЕ).
Тези търпени неудобства обуславят по - висок размер на
обезщетението.
Същевременно съгласно Решение 214/08.01.2019г. по
гр.д. 3921/2017 г. на ВКС, IV Г.О.:
„Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като
израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда
на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява
съдебната практика в сходни хипотези“. В същия смисъл е и Решение 480
/23.04.2013г. на ВКС, IV Г.О. по гр.д.
85/2012г . В подобна хипотеза (счупена
лява ръка и гипсова имобилизация без други усложнения) с Решение № 367 от
12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., ГК е оставено в сила
решение на пловдивски окръжен съд с което са присъдени 4000,00 лева, а с Решение № 143 от
23.06.2016 г. на ВтАС по в. гр. д. № 212/2016 г. са присъдени 20000,00.
По настоящото
дело обаче са установени допълнителни усложнения-нужда от поставяне на външни
тела за закрепване и наместване на костта, нужда от повторна операция за
изваждането им. Освен това посоченото решение на ВКС е от 2010г. за увреждане
от 2007г., а до 2016г. обществено-икономическите условия са съществено
пременени. Така минималната работна заплата в страната-определяна с
Постановления на Министерски съвет- от 240,00 лева през 2010г. е увеличена до
420,00 лв., което е 75 %. Същото се отнася и за средната годишна работна
заплата, която от 7777,00 лева през 2010г. лева през 2016г. е нараснала до
11379,00 или с 46 % по официално публикувани (на основание чл. 5 и чл. 23 от
закона за статистиката) - в интернет сайта (системата „Инфостат“) на Националния
статистически институт данни за средната работна заплата на година.
При вземане предвид и на посочените по-горе
обстоятелства ПОС намира, че справедлив размер на обезщетението в случая е
исканият от ищцата размер, а именно 8000,00 лева.
Предвид гореизложеното в обжалваната част решението е
неправилно и следва да се отмени като искът бъде уважен за още 3000,00 лева.
Поради отмяната на обжалваната част на решението по
главния иск и неговото уважаване се възстановява висящността на делото по обратния
иск, предявен от Община Перник в съответната част и предвид уважаването на
главния иск следва да се осъдят ответниците по обратния иск да заплатят на
Община Перник сумата от 3000,00 лева при условие, че общината я заплати на
ищеца по главния иск.
ПОС споделя мотивите на ПРС относно основателността на
този иск. Следва да се добави, че представените от ответниците ежедневни
констативни протоколи от 21.01.2016 г., месечен констативен протокол за месец
януари 2016 г. и акт за установяване на извършени и подлежащи на заплащане
дейности в Община Перник за същия месец не съдържат посочване на обработените
улици, а в самите тях е предвидена специална графа „местоположение“. В
протокола на л. 187 от делото на ПРС също не
фигурира ул. „Кракра“. Предвид наличните свидетелски показания на св.
очевидци и заключението на СМЕ за механизма на настъпване на уврежданията на ищцата
по главния иск ПОС споделя изводите на ПРС, че мястото на което е станал
инцидента не е било почистено и е налице неизпълнение на ответниците на договор
им с общината.
По разноските:
При този изход на делото пред ПОС ответника по главния
иск Община Перник дължи на ищцата всички сторени разноски за двете инстанции. С
първоинстанционното решение са ѝ присъдени 468,75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на
спора, внесен депозит за изслушване на съдебно – медицинска експертиза и
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната. С
определението от 25.07.2018г по чл. 248 ГПС са присъдени още 312,50 лева или
общо 781,25 лева, при претендирани и доказани 1250,00 лв. с настоящото решение
следва да се присъдят още 468,75 лева за първа инстанция.
За въззивното производство ищцата има право на
разноски 61,52 лева за държавна такса и банков превод.
Относно претендирания адвокатски хонорар от
580,00 лева ПОС намира направеното от Ответната община възражение за
прекомерност за основателно. Интереса във възивната инстанция е 3000,00 лева.
Следователно минимума е 440,00 лева съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба
1/2004г. на Висш адвокатски съвет. Въззивното дело е протекло без събиране на
доказателства, в едно заседание, без спорове по фактическата обстановка, а само
по правото. Делото не е от висока правна сложност като по прилагане на чл. 52 ЗЗД има богата включително задължителна практика на ВКС относно кои са обстоятелствата,
които се вземат предвид при определяне на обезщетението по справедливост.
Предвид на това и заплатения и претендиран хонорар за въззивното дело от 580,00
лева се явява прекомерен според ПОС и следва да се искането да се уважи до
минималния от 440,00 лева.
Ответниците по обратния иск също дължат на ищеца по него Община Перник
разноски за въъзивното дело за юрисконсултско възнаграждение, които ПОС
определя на 50,00 лева с оглед обстоятелството, че претендираното такова от
100,00 лева общо не е уточнено дали отнася за защита по главния или евентуалния
иск и следователно трябва да се счита, че сумата е поравно за двата иска и
ответниците по обратния дължат половината от общата сума от 100,00 лева.
Водим от гореизложеното ПОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 549 от 14.06.2018г., постановено по
гр. д. № 4455/2017г. по описа на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен за сумата от 3000,00 лв., ведно с
законна лихва от 21.01.2016г., предявения от В.И.Г. *** иск по чл. 49 във
връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – за
обезщетяване на неимуществени вреди (болки страдания и неудобства) от телесно
увреждане-счупване на лява лакътна кост, настъпило на 21.01.2016 г., поради
падане при подхлъзване, причинено от непочистен от сняг и лед участък от ул.
„Кракра“ в град Перник КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Перник с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И.
Рилски“ № 1A да заплати на В.И.Г. *** с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от ОЩЕ 3000,00
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства в резултат на настъпило на 21.01.2016г. на ул. „Кракра“
в гр. Перник увреждане – счупване на
лява лакътна кост, вследствие на падане поради подхлъзване върху непочистен
сняг и лед върху уличното платно, поради неизпълнение на задължението на Община
Перник за снегопочистване на уличната мрежа, ведно със законна лихва за забава
от датата на увреждането 21.01.2016г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Лиел
Констракшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин, ул. 722-ра № 2, ет. 2, И
„Зауба“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 48 – 50, да
заплатят солидарно на Община Перник с ЕИК ********* с адрес гр. Перник, пл.
„Св. И. Рилски“ № 1A ОЩЕ 3000,00 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от В.И.Г. *** с ЕГН ********** неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие настъпило счупване на лява лакътна кост от подхлъзване на
непочистена от сняг и заледени участъци върху уличното платно на ул. „Кракра“ в
град Перник на 21.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба по обратния иск – 29.08.2017 г., до окончателното й
изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че Община Перник
заплати това обезщетение на В.И.Г..
ОСЪЖДА Община
Перник с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ да заплати на В.И.Г.
*** с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още 468,75 лева, представляваща сторени съдебни разноски в първа инстанция.
ОСЪЖДА Община
Перник с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ да заплати на В.И.Г.
*** с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 501,52 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в въззивна
инстанция за държавна такса и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, ул. 722-ра № 2, ет.
2, и „Зауба“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 48 – 50, да заплатят на Община Перник с ЕИК ********* ,
с адрес гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски“ № 1A на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО по
иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при
участието на „Лиел Констракшън“ ЕООД, ЕИК ********* и „Зауба“ АД, ЕИК *********– трети
лица-помагачи на страната на ответника по главния иск Община Перник .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.