Определение по адм. дело №422/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, наименована „Жалба“, предявена от И. Г. П. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Ищецът твърди, че в периода 01.02.2022г.-30.03.2022г., при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, е бил поставен при неблагоприятни условия: отсъствие на адекватни медицински услуги, лоши санитарно-битови условия, изразяващи се в наличие на хлебарки и дървеници, недостатъчна наличност на топла вода и възможност за ползване на душ с топла вода, липса на достатъчно отопление в килиите, нередовно пране на чашафи, скъсани дюшеци, стари и ръждясали мебели, малоразмерни прозорци, перманентен шум, лошо хранително меню, отсъствие на достъп до компютър и интернет, скъпи телефонни разговори,липса на електричество в часовете от 22,30ч. до 06,00, изгубване на пощенски писма, невъзможност за получаване на храна чрез колети, недопускане пренос на радио/телевизор при пътуване, разрешено свиждане само два пъти месечно, забрана за получаване при свиждане на ред храни и принуждаване по този начин да се купуват храни от лавката на затвора на завишени цени, липса на юридическа литература в затворническата библиотека, отсъствие на спортна зала. В резултат на гореописаните условия ищецът твърди, че са накърнени неговите права и законни интереси и е претърпял неимуществени вреди-психологически неудобства, трайно влошаване на физическото и психическото здраве.

При тези обстоятелства претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500лв.

Предявеният иск е с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ прави възражение за недопустимост на предявения иск в частта по точки 14,16 и 17 от исковата молба поради наличието на вече предявен от ищеца иск на същите фактически и правни основания,по който е образувано адм.д.№ 912/2022г. по описа на АС-Бургас.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на пердявения иск.

В срока за произнасяне, с оглед наведеното от ответната страна възражение за недопустимост, и при извършена служебна проверка, с оглед на представено по делото копие от разпореждане № 3217/09.08.2022г. на Адм.съд-Бургас /лист 38 от адм.д.№ 849/2022г., преобразувано в настоящото/, се установява, че ищецът П. на 03.06.2022г. е подал в Административен съд-Бургас искова молба срещу ГДИН, въз основа на която е образувано адм. дело № 912/2022 г. по описа на АС-Бургас.

Предмет на разглеждане по посоченото дело е иск срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”- София, за присъждане на обезщетение в размер на 375 лв., за неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и задържането под стража по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС в Затвора - Бургас, за периода от 30.01.2022 г. до 20.05.2022г. Твърди се, че с действията си администрацията на затвора е подложила ищеца на унизително отношение, принизено било човешкото му достойнство и било предизвикано у него чувство на изолация, незащитеност, незачитане на законните му права и фрустрация. Наведените обстоятелства, въз основа на които е предявен искът се свеждат до нарушено право на кореспонденция – неполучаване на изпращани до ищеца писма и пратки. По така предявеният иск е постановено влязло в сила решение № 171/17.02.2023г. на АС-Бургас.

Предявеният в настоящото производство иск е между същите страни, на същото правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и за същото искане-обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия, бездействия или обстоятелства по чл.3,ал.2 от ЗИНЗС в период от време, който изцяло се обхваща от исковия период по адм.д.№ 912/2022г. на АС-Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на основание на която е предявен искът, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции и по двете дела (настоящото и адм. дело № 912/2022 г. по описа на АС-Бургас), се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка задържане под стража, което представлява нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

В разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС изрично е предвидено, че в случаите по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следователно, след като веднъж е предявен иск по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за конкретен период, през който съответният лишен от свобода и/или задържан под стража са били поставени в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (които не са изброени изчерпателно в закона), съдът е длъжен да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на всички условия, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, съответно ищецът разполага с процесуална възможност и с процесуално задължение да наведе всички свои оплаквания и да ги изчерпи в рамките на производството по първото вече образувано дело.

Наличието на вече образувано по-рано друго дело в същия или в друг съд, между същите страни, на същото основание и за същото искане, е в резултат на предявяване на иск, което предявяване има своите процесуални последици, а именно предизвикано състояние на висящо дело, което е пречка за повторно упражняване на право на иск по същия правен спор с оглед разпоредбата на чл.126 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Още към момента на образуване на настоящото дело е имало пречка за разглеждането му поради наличието на висящ процес за същото. Към настоящия момент вече е налице и влязло в сила съдебно решение , което пък е основание да се приеме, че спорът е приключил със сила на пресъдено нещо, чиито обективни предели обхващат и предметът на настоящия спор, независимо от множеството други оплаквания за нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС, които са наведени в настоящото производство, но не са наведени в първото образувано такова по същия иск. Последното е последица от процесуалните действия на ищеца, който е следвало да изчерпи всички свои твърдения в рамките на вече образуваното производство със същия предмет.

Аргумент за горното е Решение от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", в което Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обявява за порочна практиката на съдилищата да изискват от ищците да разделят своите искове така, че да отразяват всеки проблем, пред който са били изправени поотделно.

След постановяване на това решение именно е приета Част седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“ ЗИНЗС.

Очевидно е, че при предявяването на иск за неимуществени вреди поради поставяне в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, въвеждането на всички видове нарушения, изброени неизчерпателно в чл.3,ал.2 от ЗИНЗС, не води до обективно съединяване на претенции, а се касае до един иск с едно правно основание, което означава и, че не е допустимо за един и същи период от време да се водят няколко производства с въведени в тях различни оплаквания от твърдените неблагоприятни условия.

С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 912/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, а именно: 1. страните; 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода: от 01.02.2022 г. до 30.03.2022 г. в Затвора – Бургас,като този период се обхваща изцяло от периода по вече приключилото дело – 30.01.2022г.-20.05.2022г.

Ето защо, тъй като делото е образувано при ненадлежно упражняване на правото на иск, същото следва да се прекрати след отмяна на даденият ход по същество. От друга страна, предявеният иск се явява недопустим, тъй като спорът за поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и за наличие на претърпени неимуществени вреди за процесния период вече е решен със сила на присъдено нещо с влязлото в сила решение по адм.д.№ 912/2022г. на АС-Бургас, поради което и исковата молба следва да се върне на основание чл.130 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр. с чл.203, ал.2 от АПК, вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението за даване ход на устните състезания.

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на И. Г. П. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода/задържането под стража в Затвора - Бургас, за периода 01.02.2022г.-30.03.2022г.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№ 422/2024г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.