Решение по дело №450/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. С. И., ЕГН *, с адрес гр. Б., ул. „С.” № 1, срещу Разпореждане № 2350 от 19.03.2012 г. на Районен съд Б. за незабавно изпълнение на парично задължение, постановено по ч.гр.д. № 839/2012 г. по описа на същия съд, с което разпореждане е издаден изпълнителен лист срещу жалбоподателя И. /като длъжник в заповедното производство/ и е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, подадено от П. К. Д., ЕГН *, адрес гр.Б., бул.В. Л. № 13, вх.В, .7, ап.13, за сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), дължима по запис на заповед, издаден от Ж. С. И. на 16.11.2010 г. в гр.Б. и предявен му за плащане на 09.03.2012 г., законната лихва върху тази сума, считано от постъпването на заявлението в съда - 19.03.2012 г., както и направените разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 400 лв. (четиристотин лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. (осемстотин и петдесет лева).

Длъжникът твърди, че записът на заповед, въз основа на който е издадено атакуваното разпореждане, заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, не отговаря на изискването за реквизити по чл. 535 ТЗ и моли за отмяната на заповедта като неправилна и за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на нея.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от заявителя Д.. Твърди, че в жалбата си И. не е посочил конкретни доводи и не са споменати ясно кои реквизити не се съдържат в оспорената запис на заповед. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение от 19.03.2012 г. на Районен съд Б., постановено по ч.гр.д. № 839/2012 г. като правилно и законосъобразно. Претендира сторени разноски в това производство за адвокат.

Съдът, като прецени редовността на жалбата съгласно изискванията на чл. 274 и чл. 275 от ГПК, намира производството за допустимо. Жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване.

Благоевградският окръжен съд, след като прецени становището на частния жалбоподател, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление, подадено от П. К. Д., ЕГН * против длъжника Ж. С. И., ЕГН * , с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 20 000 лв., дължима съгласно запис на заповед от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, като е направено искане за заплащане и на направените разноски за адвокатски хонорар и държавна такса. Районен съд Б. е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение № 2350/19.03.2012 г. по чл. 417 ГПК, с която разпоредил незабавно изпълнение на задължението и е издал изпълнителен лист. Въз оснона на него е образувано и изп. дело № 203/2012 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, с рег. № 701 и район на действие БлОС. Заповедта за изпълнение, заедно с покана за доброволно изпълнение, е връчена от съдебния изпълнител на длъжника на 02.05.2012 г. В срок И. депозирал възражение вх. № 3155/15.05.2012 г. срещу издадената заповед и разпореждане за незабавно изпълнение, молба за спиране на изпълнението на осн. чл. 420, ал. 2 ГПК, както и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. № 839/2012 г., постановено по описа на Районен съд Б..

Разгледана по същество жалбата, съдът намира за неоснователна.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист въз основа на на документ по чл.417 ГПК е формално и едностранно.В това производство съдът ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представеното със заявление несъдебно изпълнително основание. Съгласно чл. 419, ал. 1 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК /по арг. от ал. 2 на чл. 419 ГПК/.

С оглед характера на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, въззивният съд следва да провери дали към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е приложен в оригинал някой от актовете по чл. 417 ГПК – в случая - ,,запис на заповед”, дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /арг. от чл. 418, ал. 2 ГПК/.

Доколкото във въззивната частна жалба са наведени доводи, че представената запис на заповед не отговаря на законоустановеното съдържание, съдът констатира, че депозираният документ – „запис на заповед” съдържа всички реквизити посочени в чл. 535 ТЗ, а именно:

1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа;

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари – 20 000 лв.;

3. падеж – на предявяване, без протест и без разноски; Допълнително издателят е посочил, че предявяването следва да се извърши в срок след една година от издаването на записа на заповед.

Падежът, определен от страните "на предявяване", съгласно чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 и чл. 487, ал. 1 ТЗ, означава, че ценната книга е платима с представянето й за плащане в срок до една година от издаването й, но издателят може да определи и по-къс, или по-дълъг срок. По представения запис на заповед издателят е определил по-дълъг срок за предявяване – след една година от датата на издаване на записа на заповед, като след тази дата е постъпило искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Записът на заповед е предявен за плащане след деня предвиден от издателя / след 16.11.2011 г. , като записът на заповед е издаден на 16.11.2010 г./, и задължението по него е станало изискуемо. Падежът на задължението е определен съобразно разпоредбите на чл. 487, ал. 2 от ТЗ - на предявяване след определен срок . При извършването на проверката за изискуемост на задължението, настоящият състав на ОС Б. счита, че срокът за предявяване е уговорен в съгласие с изричната и ясна разпоредба на чл. 487, ал. 1, предложение трето от ТЗ, която изрично допуска издателят да определи срок, различен от законовия едногодишен такъв, уреден в предложение първо. Предявяването е извършено чрез връчване на 05.03.2012 г. /удостоверено по надлежния ред от нотариус/ на нотариална покана в срока за това, уговорен в самата запис на заповед.

Има установена съдебна практика, създадена на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и обективирана в определение № 813/30.11.2009 г. по ч. т. дело № 868/2009 г. на ВКС, определение № 776/05.11.2010 г. по ч. т. дело № 733/2010 г. на ВКС ; Определение № 203 от 14.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2010 г., II т. о., ТК и др., която е в смисъл, че когато със записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването за плащане на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да бъде предявена за плащане, за да направи вземането изискуемо.

В случая са представени от заявителя доказателства, че е предявил записа на заповед за плащане на издателя и следователно вземането по него е станало изискуемо / в този см. и т.3 от ТР №1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т.д. №1/204 г., ОСТК /. Настоящият съд приема, че заявителят удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като прави и извод, че след като падежът е определен по реда на чл. 487, ал. 2, ТЗ и ефектът е предявен, вземането му е изискуемо и документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

4. място на плащането – посочено като: “В. Л.” № 13, вх.В, .7, ап.13 / съвпадащо с адреса, посочен в записа на заповед на поемателя, като съдът при конкретната непълнота, изразяваща се в непосочване на населеното място, намира, че следва да се приложи разп. на чл.536, ал.3, пр.1 ГПК / мястото на издаване се смята и за място на плащане/ и приема, че мястото на плащане е в гр.Б.;

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – П. К. Д.;

6. дата и място на издаването – 16.10.2010 г. в гр.Б.;

7. положен е подпис на издателя.

Съдът приема, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. До този извод е стигнал и първоинстанционния съд, който напълно оправдано е уважил подаденото заявление и е издал атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение и заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като се е уверил в наличието на законовите предпоставки.

Твърденията на жалбоподателя, че не дължи процесните суми, не са скрепени с никакви доказателства, а и няма как да бъдат изследвани в настоящото производство, тъй като тези възражения могат да бъдат противопоставени само в един исков процес с предмет установяване на вземането.

Целта на производството по чл. 419, ал. 1 от ГПК е да се оспори разпореждането за незабавно зпълнение, а не издаването на самата заповед за парично изпълнение. В последния случай защитата на длъжника срещу издадената заповед е чрез подаване на възражение по чл.415 от ГПК. Именно чрез възражението, а не чрез въззивна жалба на осн. чл. 419, ал. 1 ГПК, могат да се изтъкват основания за самото вземане,т.е. на притезанието на взискателя., за което в случая се съдържат само твърдения без да се представят доказателства.

По изложените съображения, се налага изводът, че депозираната частна жалба се явява неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на Районен съд Б. следва да бъде потвърдено.

Ответникът по частната жалба е формулирал изрично искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Доколкото актът на въззивния съд представлява произнасяне по съществото на отправеното с жалбата искане, на основание чл. 81 от ГПК, в полза на ответника по частната жалба следва да се определят и разноски по настоящото производство в размер на сумата 200 лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Окръжен съд Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.03.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 839/2012 г. по описа на Районен съд Б., с което е уважено заявление, подадено от П. К. Д., ЕГН *, адрес гр.Б., бул.В. Л. № 13, вх.В, .7, ап.13 за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист срещу Ж. С. И., ЕГН *, с адрес гр. Б., ул. „С.” № 1 на основание чл. 417, т.9 ГПК.

ОСЪЖДА Ж. С. И., ЕГН *, с адрес гр. Б., ул. „С.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Д., ЕГН *, адрес гр.Б., бул.В. Л. № 13, вх.В, .7, ап.13 сторените разноски за адвокат в това въззивно производство в размер на 200 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: