Р Е Ш Е Н И
Е № 260299
гр. Пловдив, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV-ти граждански състав, в
публично заседание на пети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13710 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД от М. И.З.,
ЕГН: **********, срещу „Кредит Йес“ ООД, ЕИК: *********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на семейните отношения на
ищцата с нейния ****, накърняване на авторитета на ищцата и разпространение на
лични данни, вследствие на противоправни действия на служители на ответника,
извършени на 12.07.2019 г., чрез залепяне на стикери на входната врата на
жилището на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата се твърди, че между страните
е сключен договор за кредит. Поради настъпили финансови затруднения за ищцата,
същата преустановила заплащането на кредитните вноска. Поради тази причина
започнала да получава телефонни обаждания от служители на ответното дружество,
в някои от които същите заявявали, че ищцата ще има неприятности.
Непосредствени свидетели на разговорите със служителите на дружеството ставали децата
на ищцата. На **** г. на ищцата се обадила нейната ***, която и казала, че
срещнала **** пред жилището, в което живеят и те били споделили, че някакви
хора са търсили ищцата, звънели на домофонната уредба на входа и понеже не
намерили същата, залепили стикер на входната врата. Същите тези хора обяснили,
че ищцата не си плаща кредита и щяло да стане практика да се лепят „честитки“
на вратата на ищцата, за да разберат всички в квартала, че същата е нередовен
платец.
След като ищцата се прибрала в своя
дом, имало конфликт между нея и нейния **** по повод залепените стикери. Децата
на двамата също били притеснени. От този момент ищцата започнала да усеща
чувство за малоценност. Също така посочва, че с разпространяване на двете имена
на ищцата, служителите на ответното са разпространили нейни лични данни. По
този начин бил уронен авторитета на ищцата.
Поради изложеното предявява процесната
претенция. Моли за присъждане на разноски на процесуалния представител на
основание чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от „Кредит Йес“ ООД. В същия се излагат съображения,
че ищцата е сключила договор за кредит, по силата на който е следвало да
заплаща месечни вноски за връщане на предоставената сума. Ищцата изплатила две вноски
и преустановила плащанията. Поради тази причина служител на ответното дружество
опитал да се свърже с ищцата по телефона, но неуспешно, което наложило
посещението на адреса на същата, като служителят залепил стикер с предоставен
телефонен номер за връзка. Доколкото контакт отново не бил осъществен,
служителят докладвал за проблемите на *******, който организирал посещение до
местоработата на ищцата, при което същата изразила своето нежелание да заплаща
предоставения и кредит. Поради изложеното се възразява, че липсват
противоправни действия от страна на служители на дружеството, като залепянето
на стикер било обусловено от поведението на ищцата, като същата била уведомена,
че е възможно извършване на посоченото действие съгласно чл. 27 ал.8 от Общите
условия по договора за кредит. Излагат се доводи, че не са получавани и заплахи
по телефона, както и че не са разпространявани лични данни по смисъла на ЗЗЛД и
Регламент (ЕС) 2016/679. Поради изложеното моли предявената претенция да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения
Договор за паричен заем № ******* г. /л.18-30/, се установява, че между
страните е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата сумата в размер на 1000 лева, която същата е следвало да
върне, заедно с начислени лихви, на осем месечни вноски – всяка по 144.45 лева,
към която била начислена и сумата в размер на 71,55 лева – неустойка за
непредставяне на обезпечение.
От представените по делото съобщение
/л.49/ и искова молба /л.50-51/ се установява, че е предявен идентичен иск като
настоящия между **** на ищцата – М.З., и ответното дружество.
Съдът не кредитира представения по делото протокол с
констатации на ***** на етажната собственост на жилищен блок, находящ се на ул.
************* /л.4/ и писмено обяснение от Д.Н. – служител на ответника /л.32/,
доколкото същите обективират свидетелски показания в писмен вид, което
доказателствено средство се явява недопустимо по ГПК.
В хода на съдебното дирене в настоящата
съдебна инстанция са разпитани трима св. – В.В., В.В. и С.Ж..
Свидетелят В. посочва, че е ставала
свидетел за възникнал конфликт между ищцата и нейния **** по повод залепени
стикери от бърз кредит на входната врата на блока, в който се намира жилището
на ищцата. Първо съседите били разбрали за тези стикери, а след това и **** на
ищцата и нейния ****. Двамата спорели цяла вечер по повод залепените стикери,
доколкото имало такива и по отношение на двамата, тъй като и двамата били
сключили договор за кредит с ответника, но нито единият не знаел за кредитът на
другия.
Свидетелят В. твърди, че е отговарял за
кредита, който бил предоставен на ищцата, и за този, който бил предоставен на
нейния съпруг – М.. Имало устна уговорка, за изпълнението на задължението за
заплащане на вноските и по двата договора за кредит, свидетелят да се свързва с
М.. В началото той заплащал вноските и по двата кредита, но впоследствие
преустановил плащанията, което наложило тяхното отсрочване, но такива така и не
постъпили. Свидетелят изгубил връзка със **** на ищцата – М., което наложило
залепването на стикера на входната врата на блока, където се намирало жилището
на съпрузите. Върху стикера фигурирали имената и на двамата. След залепянето на
стикерите М. се обадил на свидетеля, като агресивно го попитал защо му е
залепил стикери и го уведомил, че ще осъди дружеството. Според свидетеля целта
на тези стикери е да уведомят длъжника, че нямат връзка с него и да се свърже с
мениджъра на фирмата, за да се разбере защо има забава в плащането. Принципно
положение било, че за да се пристъпи към лепене на стикер, следва дружеството
да не е във възможност да се свърже с длъжника.
Свидетелката Ж. работила на длъжността *******
при ответното дружество. Същата си спомня, че *****, която обслужвала кредитите
и обяснила, че и вноските по кредитът на ищцата, и този на нейния **** – М., се
заплащат от последния и с него следва да се осъществява комуникацията. Вноските
по кредита се заплащали редовно, докато не напуснала ***** В.. Впоследствие
плащането на вноските било със закъснение, а накрая било преустановено. С
двамата ****** не можело да се осъществи връзка по телефона, което наложило
посещение до техния дом. ***** от фирмата отишъл до техния дом, но понеже не
установи връзка със ****, залепил стикер с уведомление, че дружеството ги
търси.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите В. и Ж., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстващи
на доказателствената съвкупност. Действително, посочените свидетели са
служители на ответното дружество, но само по себе си посоченото обстоятелство
не може изключи посочените гласни доказателства. Посочените показания са
логически свързани и последователни, като отговарят на представените по делото
доказателства. Единствено противоречие се установи между тях и показанията на
свидетелката В.В.. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката В.,
доколкото се установи, че същата е бивш служител на дружеството и в приятелски
отношения с ищцата и нейния ***** – кредитополучатели и двамата, като намира,
че същата се явява заинтересована от изхода на спора. Също така показанията на
свидетелката В. се явяват нелогични, а именно, че двамата съпрузи не са знаели
помежду си за предоставените им бързи кредити от ответното дружество, и
противоречат на показанията на свидетелите В. и Ж., които са категорични, че
месечните вноски и по двата кредита са изплащани от ***** на ищцата – М., респ.
същият е знаел за сключения договор за кредит между страните в производството.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че
и двамата съпрузи са знаели, че всеки един от тях е сключил договор за кредит с
ответното дружество.
При
така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти
на спора:
Съдът
е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск следва да
са се проявили в своята кумулативно следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. вреди, причинени на ищеца; 2. вредите да са
причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; 3. вредите да са
причинени при или по повод изпълнение на работа и 4. работникът да има вина за
причинените вреди, в която връзка са разясненията, дадени в ППВС 7/1958 г.
В настоящия случай, според съда, ищцата
не установи при условията на пълно и главно доказване причинени вреди, които да
са в причинна връзка с действия на работник на ответното дружество. Както бе
посочено, показанията на свидетелката В. не се кредитираха от настоящия съдебен
състав, респ. не се установиха по несъмнен начин причинени неимуществени вреди
на ищцата, вследствие на залепването на стикер за връзка с ответното дружество.
Следва да се посочи и че отговорността на работодателя се ангажира при виновни
противоправни действия на негов работник /в която насока отново е ППВС 7/1958
г./, каквито не представляват тези на свидетеля В. по залепянето на процесния
стикер, доколкото същият е поставен единствено поради нуждата от връзка на
ищцата със служителя, с оглед предоставяне на информация за причината за
преустановяванията на плащанията по договора за кредит. В тази връзка следва да
се посочи, че съобщението дори обслужва интереса на ищцата, доколкото неговата
цел е доброволно уреждане на отношенията между страните във връзка с
предоставените в заем парични средства, вместо директно да се пристъпи към
действия по съдебно събиране на сумата.
Поради всичко изложено настоящият
съдебен състав намира, че не са налице три елемента от фактическия състав за
ангажиране на отговорността на ответника, а именно: виновни противоправни
действия на служител на дружеството, причинени неимуществени вреди и причинна
връзка между действията по залепяне на стикер и твърдените настъпили
неимуществени вреди. Изложеното обуславя неоснователност на исковата претенция.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, в полза на ответника срещу ищеца се поражда вземане за
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер от 395 лв., съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.И.З., ЕГН: **********, срещу „Кредит Йес“ ООД, ЕИК: *********,
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на семейните
отношения на ищцата с нейния *****, накърняване на авторитета на ищцата и
разпространение на лични данни, вследствие на противоправни действия на
служители на ответника на **** г,. чрез залепяне на стикери на входната врата
на жилището на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.И.З.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредит Йес“ ООД, ЕИК: *********, сума в размер от 395,00 лв. /триста
деветдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ