Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260241 Година
2022,12.08. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд граждански състав
на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова-Парашкевова
Членове: ………………………………………..
………………………………………
Секретар: Стойка
Вълкова
Прокурор:…………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А.Н.Р. чрез пълномощника адв. Веселина Демирева с адрес на кантората:
гр.Бургас , ул.,,Пробуда“№44,партер, е предявил
обективно и субективно съединени искове за установяване ,че има по отношение на ответниците Г.С.Р. и М.К.Р.
*** следните изискуеми вземания: за солидарно връщане на дадената
им от него в изпълнение на писмен
договор за заем от 21.03.2016 год. с нотариална заверка на подписите сума от
140000 евро , представляваща
главница; за солидарно заплащане по същия договор на сумата от 60000
евро ,представляваща договорена
възнаградителна лихва,както и законната лихва за забава върху главницата и върху дължимата договорна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на
сумите, за събиране на които вземания са
били издадени заповед за изпълнение
№852 от 14.05.2020 год. и
изпълнителен лист № 1510 от 18.05.2020
год. по ч.гр.д.№ 10465 по описа за 2019
год. на Районен съд Бургас. Твърди, че по силата на писмен договор за паричен
заем с нотариална заверка на подписите от 21.03.2016 год. се е задължил да
предостави на ответниците заем в размер на 140000 евро,която сума е следвало да
предаде чрез банков превод по банковата сметка на заемателя Г.Р. до 2 дни от
сключване на договора.Сочи,че е изпълнил задължението за предоставяне на заема
чрез извършени четири банкови превода на
дати 21.02.2016 год. и 22.03.2016 год.,както и че след това-на 26.04.2016 год.
в изпълнение на задължение по чл.6,ал.1 от същия договор ответниците са
учредили в негова полза договорна ипотека с нот. акт № 317 от 26.04.2016
год. по отношение на ид.ч. от поземлен
имот.Заявява,че и в пункт първи на нот. акт ответниците са потвърдили
предоставянето на заема в пълен размер и в уговорения в договора срок.Твърди,че
ответниците са поели солидарно в
посочени клаузи на писмения договор задължения за връщане на заетата сума в
срок до 21.03.2019 год. и за заплащане в
същия срок на възнаграждение/договорна лихва/ в размер на 60000 евро.Заявява,че
на 01.03.2019 год.-малко преди настъпване на падежа на задълженията, ги е
уведомил писмено за банковата си сметка ,по която могат да изпълнят,както и че
след настъпване на падежа на задълженията не веднъж ги е канил да изпълнят
договора ,но и до момента те не са предприели никакви действия.Твърди,че поради
горните причини е инициирал заповедно производство,но подадените от ответниците
възражения срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,обуславят правния
му интерес от завеждане на настоящата искова молба. Претендира присъждане на разноските в
заповедното и в настоящото производство. Представя и ангажира доказателства.
Ответниците Г.С.Р. и М.К.Р. *** чрез пълномощника адв. Ангелина
Тодорова с адрес на кантората гр.София,ул.“Позитано“ № 39 са
депозирали в срок общ писмен отговор,в който оспорват основателността на предявените
искове.Твърдят,че не са налице официални,респ. изходящи от тях като длъжници документи,от които да се установи,че заемната
сума им е била предадена,а оттам-че е възникнало вземането на ищеца за
връщането й.Считат представените платежни нареждания и извлечения от банкови сметки за частни документи,изходящи от лице,различно
от тях като длъжници,поради което негодни да установят факта на предаване на
заемната сума.Заявяват,че представените платежни документи не удостоверяват
постъпване на заемната сума по банковата сметка на ответника Г.Р.,в който
смисъл е поето задължение по писмения договор от самия заемодател-ищец.Въвеждат
възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва с размер от 60000
евро, поради противоречие с добрите нрави.Не обосновават възражението ,а
заявяват общо твърдение,че
с тази клауза ищецът им възлага
несъразмерни тежести,възползвайки се от по-неблагоприятното им положение.Не
представят и не ангажират доказателства.Не са изложили обстоятелства и не са
обосновали възраженията по чл.414 от ГПК
в заповедното производство.
Възражението на ответниците е с правно основание в чл.26,ал.1,предл. 3
от ЗЗД.
Бургаски окръжен
съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са
между страните следните факти: на 21.03.2016 год. между ищеца, от една страна като заемодател, и
двамата ответници, от друга страна като заематели, е бил подписан договор за
паричен заем със съдържанието на листи 10 и 11 от делото; подписите на
страните са били нотариално заверени на същата дата; на 26.04.2016 год.,
страните са сключили договор, за който е бил съставен на същата дата нот. акт №
317 на нотариус Надежда Маркова с *** действие Районен съд Бургас, за
учредяване на ипотека върху идеални части от недвижим имот със съдържанието
на листи 19 и 20 от делото.
Предявените искове са с
правни основания в чл.422,ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.240,ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
В хода на производството е починал ищецът А.Н.Р. и с определение №
261060 от 01.11.2021 г. като ищци в производството по настоящото дело са
конституирани наследниците на починалия на 14.08.2021 год. ищец А.Н.Р.:
съпругата му Х.Г.Р., гражданка на *, родена на *** год. и дъщеря му М.Е.Р., гражданка на *, родена на *** год.
Не е спорно, а
това е видно от всички събрани доказателства, че е било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за паричен заем от
21.03.2016 г., с нотариална заверка на подписите, по повод на което е било
образувано ч.гр.д. № 10465/2019 г., по описа на Районен съд – Бургас. В производството по
посоченото частно дело са били издадени Заповед от 14.05.2020 г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Ответниците по делото са подал в срок възражения по реда на чл. 414 от ГПК, като заявяват, че
не дължат изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение като
не излагат съображения. По въпроса дали възражението на ответниците е подадено
в срок, съдът се е произнесъл с определение № 261034 от 15.10.2021г.
Не е спорно между страните, а това е видно и от събраните и неоспорени писмени
доказателства, че между ищеца Р. и ответниците Г. и М. Р., е бил сключен договор за паричен заем от 21.03.2016
г. с нотариална заверка на подписите. По силата на
посоченият договор, заемодателя – ищец е предоставил на заемателите – ответници парична сума в размер
на 140 000 евро, която заемателите се задължили да използват за
закупуването на 137,17 кв. ид. ч. от ПИ с идентификатор 07070.614.217, целия с
площ от 823 кв. м., находящ се в гр. Б., ул. „Ц.“ № *, с цел бъдещо застрояване
на имота. Страните са договорили срок за връщане на заетата сума – до три
години, считано от датата на сключване на договора /21.03.2019 г./.В чл.5,ал.1 е уговорено
и задължение на ответниците за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 60 000 евро, до края на
срока на договора,а съгласно ал.2 на същия текст лихвата се заплаща еднократно
ведно с главницата по договора до края на срока по чл.3.Задължението за връщане
на заема и за заплащане на
възнаградителната липса е поето от заемателите солидарно-чл.1,ал.2 и чл.3
от договора. За обезпечаване на предоставения заем, ответниците са се задължили да учредят договорна ипотека
върху собствените им 155 кв. м. от имота, за закупуването на ид. ч. от който е бил
предоставен заема,ведно с всички бъдещи приращения и подобрения, вкл.върху
сградата,която е предвидена за строеж , както и върху техни обекти в сградата, която
ще се построи, с площ на обектите 300 кв. м.
Видно от представените по делото доказателства, ищецът е изпълнил
задължението си като е предоставил уговорения размер на заема, като
е превел по сметка на ответника Р. сумата от 140 000 евро на четири
транша, извършени на 21 и 22 март 2016 г. Предаването на паричната сума се
установява и от представените и събрани
по делото като доказателства платежни нареждания и извлечение от сметка на
ищеца, както и извлечения от сметки на ответника.
Установява се от приложените към исковата молба писмени доказателства,
че ответниците са изпълнили задължението си по чл. 6 от договора за заем, за
което е съставен нотариален акт № 317, том II, рег. №
2369, дело № 259 от 26.04.2016 г. на нотариус Надежда Маркова, с рег. № 409 в
НК. С уведомление от 01.03.2019 г., ищецът уведомил ответниците за банковата си
сметка, по която могат да изпълнят задължението си – да върнат заетата сума.
За установяване на твърдените от страните факти и обстоятелства, по
делото са изслушани и свидетелски показания (децата на ответниците Р.), от които се потвърждава обстоятелството, че заемът е бил взет от
ответниците във връзка с придобиването на ид. ч. от съсобствен наследствен имот.
По отношение на договорената лихва, свидетелят Н. Р. заявява, че тя е договорена съобразно възможностите на ответниците и
към момента на сключване на договора не е считана за прекомерна от тях, а
финансовото им състояние не било лошо. Свидетелката
Т. Р. заявява, че всъщност финансовото състояние на
ответнице към момента на сключване на договора, а и по – късно, не е било
добро, поради което се е налагало да ги подпомага финансово. И двамата
свидетели сочат, че ищецът е имал интерес към имота, за който е предоставил
процесната заемна сума. Идеалните части били закупени от ответниците с
инвестиционна цел – да бъде застроен.
От представена по делото справка от община Бургас, се установява, че за
периода от 2016 г. до м. април 2022 г., ответницата М.Р. е заплатила суми за
местни данъци и такси към община Бургас в общ размер на 1 662.11 лева,
ответника Г.Р. е заплатила суми за местни данъци и такси към община Бургас в
общ размер на 10 806.74 лева.
От писмо изх. № 94-Г-170/15.04.2022 г. на Териториална дирекция на НАП –
Бургас, се установява, че за периода от 01.01.2016г. – 11.04.2022 г.
ответницата М.Р. няма декларирани доходи, получени от дейност като земеделски
стопанин и не е подавала годишна данъчна декларация по чл. 520 от ЗДДФЛ. За
същия период, по отношение на ответника Г.Р., е посочено, че за 2016 г., лицето
е декларирало облагаеми доходи, получени от дейност като регистриран земеделски
в стопанин в размер на 1 714.80 лева.
През 2017 г. декларираните облагаеми доходи от същата дейност са в
размер на 835.20 лева, а за 2018 г. – 80.00 лева.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Договорът за заем е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства. Поради
реалния характер на договора за заем,
предаването,респ. фактическото предоставяне на сумата , представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от
заемателя, доказва сключването на договора. При наличието на документ за
предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания.
В конкретния случай ищцовата страна за установяване на наведените от нея
твърдения, на които е основала предявените претенции е представила по делото
писмен договор за заем между нея и ответнците. От документа е видно, че
договорът е сключен на 21.03.2016
година. Същият има, съобразно записа в него, за свой предмет задължението на
ищеца да предостави на ответниците парична сума в размер на 140000 евро, която
последните са се задължили да му върнат в сроковете и при условията на същия.
Залегнало е в раздел ІІ т. 2, че заемът ще бъде предоставен в срок от два дни
от сключването на договора по банкова сметка *** Г.Р.. Вписана е също така и
целта на заема, а именно за покупката на 137,17 кв. м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
07070.614.217, целия с площ от 823 кв. м., находящ се в гр. Б., ул. „Ц.“ № *, с
цел бъдещо застрояване на имота. В чл. 3 е
постигната договореност между страните, че връщането на заема се дължи
солидарно от заемополучателите в срок до три години, считано от сключване на
договора - 21.03.2019 г. С разпоредбата
на чл. 5 е предвидено, че заемателите дължи на заемодателя възнаградителна
лихва в размер на 60 000 евро да края на срока на договора. Договорени са и
неустойки за неизпълнение на задължения на страните.
Видно от представените по делото
платежни нареждания и извлечения от сметки, ищецът Р. е превел на ответника Р. следните суми: на 21.03.2016
г. - сумата от 95 648 лева/респ.
49000 евро/; на 22.03.2016 г. – сумата от 70 344 лева/респ. 36000 евро/,
сумата от 52 750 лева и сумата от 55 446 лева. Сумите са постъпили по
сметки на ответника Р. в Райфайзенбанк , ЦКБ и Сибнк, което обстоятелство се
установява от приложените банкови документи на листи от 12 до 18 вкл. ,представени
от ищеца,отнасящи се до извършени от него по негови банкови сметки банкови
операции,неоспорени от ответниците,както и от представените банкови документи
на листи 62 до 64 вкл. относно операции
по банкови сметки на ответника.Данните от събраните представени от страните
банкови документи относно превода на горните четири суми изцяло
съвпадат.При съобразяване на посочените горе клаузи на договора за заем и
разгледаните писмени доказателства, съдът намира, че основният, съществен
елемент на сочения като сключен договор за заем - реалното предаване на
заемната сума несъмнено се установява от същите.Сборът от сумите в равностойност в евро при обявения централен курс на БНБ е 140190,10
евро. При съобразяване на това, както и всички обстоятелства по делото и
събрани по същото доказателства, съдът намира, че в настоящото производство е
установено от ищцовата страна предаването на заемните средства в сочения в
исковата молба размер на ответниците. При това положение договорът за заем с
писмените условия към него е сключен на
22.03.2019 год.
Безспорно, към
момента на подаване от ищцовата страна на заявление за издаване на заповед за
изпълнение-10.12.2019 год.,видно от приложеното в заверено копие досие на
заповедното производство, срокът на договора за заем е изтекъл, като не са
представени доказателства, а не се твърди от ответниците, че са върнали
предоставените им заемни средства. При това положение предявеният иск за
заплащане на сумата от 140 000 евро е изцяло основателен и доказан и
следва да се уважи.
Що се отнася до
претенцията за заплащане на лихва в размер на 60 000 лева, договорена в
чл. 5 от договора за заем от 21.03.2016
г. и направените в тази връзка възражения от страна на ответниците, съдът
намира следното:
Безспорно
е установено, че страните са договорили възнаградителна лихва за ползване на заемната
сума за срока на договора в размер на 60 000 евро. Ответниците
възразяват, че посочената клауза е нищожна като накърняваща добрите нрави, тъй
като с нея са им възложени несъразмерни тежести, възползвайки се от по -
неблагоприятното им положение, а именно – затрудненото им финансово и
материално състояние. Заявява се, че с оглед на материалното състояние на
ответниците, заложената в договора договорна лихва е прекомерно висока.
Преценката
за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Те
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и
се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат договорки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на
друг. Съгласно Определение № 326 от 3.04.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 4588/2008 г., IV г. о., ГК, един от най-съществените
от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения
изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. Съставът
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е бланкетен, т.е. при прилагането му следва да се
конкретизира неписано правило, което тя нарушава, и да се прецени дали то се
включва в тесния обхват на понятието „добри нрави“ по смисъл на закона.В
конкретния случай се заявява, че
заемодателят се е възползвал от затрудненото финансово състояние на ответниците
при договаряне на размера на възнаградителната лихва за ползване на предоставената в заем парична
сума.
Законът регламентира лихви, които
могат да се уговарят от страните – чл. 10, ал. 2 от ЗЗД и законна лихва – чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Когато задължението за лихва е уговорено по договор за заем,
то представлява възнаграждение за ползването на паричната сума. Лихвите са
граждански плодове и имат както акцесорен характер, така и относителна
самостоятелност.Няма спор между страните по делото,че сумата от 60000 евро е договорена в чл. 5, ал. 1 от договора от 21.03.2016 г .
като възнаграждение за тригодишния период на ползване на заетата сума от 140000
евро. При използване на изчислителната система на програмен продукт „Апис“ за
изчисляване на законна лихва при валутни задължения ,се установи,че размера на законната
лихва върху сумата от 140000 евро за периода от 3 години е 42626 евро,следователно
договорената възнаградителна лихва е с около 18000 евро по-висока от законната или
увеличението е с малко повече от 2/5 над дължимата законна лихва.Същото
съответствие се установява и при
изчисленията в равностойност в български лева,за което ищцовата страна е
представила на хартиен носител неоспорени
справки от друг изчислителен продукт в интернет.
Нормативната уредба не съдържа общо правило,
определящо максимална граница на размера на договорната възнаградителна лихва
по договорите за заем. Съобразно съществуващата съдебна практика уговорената договорна
възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема
за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер
на законната лихва. Същевременно, ако вземанията на кредитора са обезпечени, както е в настоящия случай, за
нищожна се приема договорна възнаградителна лихва, която надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В
настоящия случай ,в който вземането
е обезпечено с ипотека,двукратния
размер на законната лихва би бил сумата от 85252 евро. Договорената между
страните възнаградителна лихва е 60000
евро,следователно не надвишава двукратно законната такава.Освен това,въпреки,че
вземането за връщане на заема е обезпечено, следва да се посочи че реалното обезпечение,предоставено от
ответниците , не е върху жилище или друг
вид самостоятелен обект,годен за
самостоятелно ползване, с висока
данъчна оценка или пазарна цена.Ипотекирани са идеални части от поземлен
имот, с оглед на което имотът не може да бъде ползван самостоятелно,като
са налице особени разпоредби в законодателството,както при предприемане
на действия по продажбата им ,така и при предприемане на принудително изпълнение върху тях.В имота има трети лица-съсобственици , данъчната му оценка
към 2016 год. е 8242,78 лв. ,като е и общоизвестно,че идеални части от поземлени имоти са по-трудно продаваеми,а и няма данни това обезпечение
съществено да засяга материалното състояние или бита на ответниците-имотът не
се обитава от тях,не е семейно
жилище,няма данни и да се ползва от тях по друг начин както към 2016 год.,така
и към момента.
Следва,освен
това ,да се отчете целта на сключения
договор за заем.В случая заемът е взет не за
задоволяване на потребителски нужди-напр. издръжка-лична и на семейството,
за лечение, за плащане на изискуеми задължения и др. подобни, или за задоволяване
на жилищни нужди на семейството или на членове на домакинството, което
състояние да е въздействало върху волята на ответниците като страната по
сделката, упражнявайки натиск, и да ги е
мотивирало да я сключат, като е необходимо да може да се заключи, че при
нормални обстоятелства те не биха го сторили. В конкретния случай, в самият договор за заем е
посочена конкретна цел, за която се заема договорената сума, а именно за покупката
на 137,17 кв. м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07070.614.217, целия с
площ от 823 кв. м., находящ се в гр. Б., ул. „Ц.“ № *, с цел бъдещо застрояване
на имота. При това положение не може да се приеме, че за ответниците е бил
наложително получаване на заетите
средства. Видно от събраните по делото доказателства, средствата са взети с
инвестиционна цел, при осъществяване на която ще реализират и печалба. При
сключването на договора, страните са били с убеждението, че за ответниците ще настъпят
изгодни последици, тъй като последните ще могат да реализират инвестиционните
си намерения и да придобият самостоятелни обекти в бъдеща сграда.Видно от
показанията на свидетеля Н. Р., които се
потвърждават и от събраната информация от НАП с писмо вх. №
262199 от 21.04.2022 год., ответникът Г.Р.
се е занимавал дълги години със стопанска дейност ,а и понастоящем
продължава да е регистриран като едноличен търговец, като не може да се счете,че няма никакъв опит в
стопанския оборот и не е бил в състояние да направи точна и ясна преценка при
сключване на договора за заем и поемане
на задължението за възнаградителна лихва и нейния размер,за риска,който поема.При
това положение, не може да се приеме, че при сключването му, заемополучателите неравноправно
са третирани като икономически слаби участници в оборота, като ищецът е използвал
тяхната неопитност или потребителски
нужди ,за да се облагодетелства.Договорената възнаградителна лихва както се установи,не надвишава двойно законната лихва,надвишението е с 2/5
,обезпечението е реално,но с идеални части от недвижим имот,за които важи казаното
по-горе.Няма и данни по делото към момента на сключване на договора за заем, заемателите да са били в затруднено финансово и материално състояние,което
заемодателят да е знаел и да е използвал,за да придобие повече блага,отколкото би придобил
при обичайни обстоятелства .При това положение не може да се приеме, че уговорката за възнаградителна лихва е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави.
Предвид
изложеното предявените искове са изцяло основателни и доказани и следва да се
уважат.
На
ищците следва да бъдат присъдени както разноските в заповедното производство,
така и тези, направени за настоящия процес. Направените в заповедното
производство разноски са в размер на 9 823,32 лв. като не са налице
основания за преразглеждане на така залегналия им общ размер в заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист. Направените за настоящото производство
разноски са в общ размер от 15 823,32 лв. и включват платена държавна
такса и платено адвокатско възнаграждение.Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно,тъй като при сбор от търсените
суми от 200000 евро,размера на възнаграждението е 9353 лв.,а договореното е
платено такова е с 1300 лв. по марко-8000 лв. За посочените разноски са представени доказателства –банкови
и платежни документи, за реалното им извършване.
По изложените
съображения на основание чл.422 от ГПК
вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за
установено, че ответниците Г.С.Р. и М.К.Р. *** дължат солидарно на
Х.Г.Р.,
гражданка на *, родена на *** год. и М.Е.Р.,гражданка
на *, родена на *** год. в качеството им на наследници на А.Н.Р., сумата от 140000 евро,
представляваща главница по предоставен и
невърнат заем по договор за заем,сключен между страните на 21.03.2016 год. с
нотариална заверка на подписите, сумата от 60000 евро, представляваща
договорена лихва, както и законната лихва върху главницата,начислена за периода
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -10.12.2019 год. до окончателното плащане, за които вземания в полза
на наследодателя А.Н.Р. са били издадени заповед за изпълнение № 852 от 14.05.2020 год. и изпълнителен лист № 1510 от 18.05.2020 год. по ч.гр.д. № 10465 по описа за 2019 год. на Районен
съд Бургас.
ОСЪЖДА Г.С.Р. и М.К.Р. *** да заплатят на Х.Г.Р.,
гражданка на *, родена на *** год. и М.Е.Р.,гражданка
на *, родена на *** год. в качеството им на наследници на А.Н.Р. сумата
от 9 823,32 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 10465 по
описа за 2019 год. на Районен съд Бургас, както и сумата от 15 823,32 лв. -
разноски за настоящото първоинстанционно производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: