Определение по дело №426/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 140 от ГПК във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, вр. с чл.203, вр. с чл.144 от АПК.

Проекто-доклад:

Делото е образувано по искова молба, предявена от Ц. Г. К. чрез адвокат С. Н. М., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Твърди се в исковата молба, че ищцата изтърпявала наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Сливен в периода 16.02.2022г.-09.10.2024г. Страдала от заболяване на опорно-двигателния апарата на коленните стави и гръбначния стълб. По време на престоя в затвора получила дълбока рана на подбедрицата на долния крайник, за което нараняване не били взети адекватни мерки. В резултат на това получила загнояване и абсцес, наложила се операция, която била неуспешна и заболяването не е излекувано и до днес и е налице опасност да загуби долния си крайник, а придружаващите заболявания прогресирали.

Твърди, че многократно търсила медицинска помощ поради нетърпими болки в краката. Била в невъзможност сама да се обслужва.

В нарушение на чл.172, ал.2 от ЗИНЗС полагала ежедневен труд несъответен на състоянието й.

При престой в болницата не й била указана достатъчна грижа и не й били предоставени лекарства и възможност да се лекува според утвърдените световни медицински стандарти.

Не е провеждана физиотерапия, кинезитерапия,не е спазван хранителен и двигателен режим.

Твърди да е подавала многократно молби за хоспитализиране, които били неглижирани.

При освобождаване от затвора констатирала, че са съставени медицински документи, които не е подписвала.

Нивото на обурудване на медицинските заведения в затвора било недостатъчно дори за нормална приемна на общопрактикуващ лекар. Липсвала профилактика и грижа за хроничните заболявания.

Навежда доводи и за лоши условия на живот. В затворническите килии, в които е пребивавала площта била недостатъчна и липсвала циркулация на въздух. Санитарният възел се намирал извън килията, а вечер килиите се заключвали. В повечето случаи нямало топла вода. Не се предоставяло ежеседмично спално бельо.

Твърди нарушение на чл.151,ал.1 от ЗИНЗС.

В резултат на гореописаните условия ищцата твърди, че претърпяла неимуществени вреди поради бездействие на затворническата администрация и подлагане на нечовешко и унизително положение.

Претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 16.02.2022г.-09.10.2024г. в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

От ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

Възразява се, че не са налице доказателства за търпени вреди, че не са конкретизирани твърдените обстоятелства, действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са причинени вреди.

Твърди се, че условията са били такива, каквито са и за останалите затворници. Твърди се, че на ищцата е осигуряван достъп до течаща вода и тоалетна.

Твърди, че от страна на администрацията са изпълнени всички задължения.

По чл. 146, ал.1,т.3 от ГПК – не са налице факти и обстоятелства, които да се признават от ответника, освен периодът на пребиваване на ищцата в затвора Сливен.

По чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК – не са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

По чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК – ищцата носи доказателствената тежест да докаже при условия на пълно доказване наличието на обстоятелства по чл.3 от ЗИНЗС, съответно съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Ответникът носи доказателствена тежест за установяване на твърденията за установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си благоприятни правни последици – изпълнение на всички задължения във връзка с твърденията за поставяне в неблагоприятни условия-жилищна площ, медицинско обслужване, хигиена.

По доказателствата:

Ищцата прави искане за събиране на гласни доказателствени средства,за изискване на писмени от ответната страна и за допускане на СМЕ. Същите са относими и допустими и следва да се допуснат.

Указва на ищцата, че не е направила доказателствени искания във връзка с твърденията си за продължаващи заболявания, които са в причинна връзка с условията на изтърпяване на наказанието в затвора Сливен.

Ответникът представя писмени доказателства, които следва да се допуснат за приемане в о.з.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.05.2025 г. – 09.30ч., за която дата да се призоват:

Ищец: Ц. Г. К., чрез процесуалния й представител адвокат М.;

Ответник: ГДИН [населено място];

Контролираща страна Окръжна прокуратура Пловдив;

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да се запознаят с проекто-доклада, съдържащ се в мотивната част на настоящето определение, като изразят становище в първото съдебно заседание.

ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ в о.з. представените от ответника писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от стана на ищцата, двама души свидетели за установяване на обстоятелствата относно условията на живот при престоя на ищцата.

По искането за назначаване на СМЕ съдът ще се произнесе след приемане на писмените доказателства.

Препис от определението да се изпрати на страните и на прокуратурата.