Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№

 

гр.Пирдоп, 09.08.2019 година.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

            Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     Председател: Симеон Гюров                                                   

                                                                                                               

            При участието на съдебния секретар: Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 62 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е жалба от С.Г.Д. с ЕГН:**********,***,  с която е обжалвано Наказателно постановление НП № 19-0347-000119/15.02.2019г., издадено от Началник на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП, му е  наложено административно наказание „глоба” в размер на   50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и са му отнети 6(шест) контролни точки на основане Наредба І-з 2539.

 

В жалбата се изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложените административни наказания в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото, в съдебно заседание, редовно призован,  се явява, чрез процесуалния си представител заявява становище за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура гр. Пирдоп не взима становище по жалбата.

 

Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства: НП № 19-0347-000119/15.02.2019 г. на Началник РУ гр.Пирдоп; АУАН серия АА, бл.№ 182309/11.02.2019 г.; Заповед  № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение.

В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства – свидетелски показания на св.А.-актосъставител и В.-свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН, установили, че на 11.02.2019 г. в 07:42 часа в гр.Пирдоп на кръстовището на ул.Тиньовец и ул.Кн.Момчил Пирдопски, като водач на лек автомобил - Опел Фронтера Спорт 2.0 И с per № СО4013ВН, държава БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: Гр. Пирдоп ул. Тиньовец на кръстовището с ул. Княз Момчил Пирдопски управлява лек автомобил от категория M1G „Опел Фронтера” с ДКН CO 4013ВН лична собственост, като водача управлява МПС без поставен обезопасителен колан с който е оборудван автомобила, с което е нарушил 137А, ал.1 ЗДвП.

Свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение,  който е   бил подписан от съставителя и свидетеля В. и връчен на жалбоподателя, като същия е отразил, че няма възражения и е  подписал акта.  Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление,  с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП, му е  наложено административно наказание „глоба” в размер на   50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и са отнети  6(шест) контролни точки на основане Наредба І-з 2539.

Разпитани в хода на делото, св.А. поддържа констатациите в съставения от него акт. С колегата му В. *** и на кръстовището с ул. „Тиньовец” засекли въпросния господин да управлява МПС без колан. Свидетелят го видял от около 4-5 метра, че бил без колан, на кръстовището. Те се движили в посока „Скалата”. При съставяне на акта господина бил без възражения и казал, че бил виновен. Това му били думите

Св.В. твърди в разпита си, че е свидетел при извършване на нарушението, съставяне и връчване на акта, като имало подадена тъжба от него срещу жалбоподателя в СРС, водят дело, не разбрал, че за това става въпрос при снемане на самоличността, желае да даде показания. Бил водач на патрулния автомобил. При обход по маршрута, на кръстовището на ул. „Княз Момчил Пирдопски” с ул. „Тиньовец”, забелязал водача С.Д., който управлявал неговия личен автомобил - джип „Опел Фронтера” без колан. Подминал леко автомобила и му посочил да ги изчака на място, след което слязъл, представил му се, попитал го защо управлява автомобила без обезопасителен колан. Той му заявил: „Защото не очаквах да ви видя толкова рано сутринта”. След което му казал, че за нарушението ще му бъде съставен акт. Колегата дошъл и му го съставил. Попитали го има ли възражения. Същият заявил: „Не, нямам възражения. Аз съм си виновен”.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите А. и В., които настоящия съдебен състав изцяло кредитира като безпротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с установената фактическа обстановка по делото, като не се установиха обстоятелства, изключващи отчасти или изцяло показанията на св.В., с оглед на това, че същия има дела с жалбоподателя, за което са представени в с.з. копие от разпореждане и тъжба, същите не са относими към конкретното административнонаказателно производство, като извършеното административното нарушение от жалбоподателя има за предмет недвусмислено установено нарушение по чл.137А, ал.1 ЗДВП.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 06.03.2019 г., като същото е обжалвано на 07.03.2019 г., видно от входирана във въззиваемата страна жалба.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта  не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление и ограничаващи правото на защита на административно-наказания, които да са механично пренесени и в издаденото на въз основа на него наказателно постановление. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,  като правната квалификация на деянието е правилно определена, като е налице съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление, възприетото от фактическа страна деяние е правилно квалифицирано от актосъставителя като извършено нарушение от жалбоподателя като управляващ МПС и нарушил правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Констатациите в акта и НП за извършеното нарушение и неговото авторство се установяват с АУАН, който е връчен на жалбоподателя като нарушител. Това се потвърди от свидетелите, които посочиха в съдебно заседание, че първият е актосъставител, а вторият свидетел при установяване на нарушението. Доказателствената сила на акта не беше оборена. Жалбоподателят, макар да оспорва, че е извършил нарушенията, не представи доказателства в подкрепа на доводите си. Всъщност жалбоподателя само твърди, че не е извършил нарушението. Негова е тежестта да докаже тези твърдения, а не стори това.

По отношение на визираното в наказателното постановление отнемане на контролни точки на основание  Наредба № І-з 2539/17.12.2012 г., настоящия съдебен състав намира жалбата за недопустима – отнемането на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „в” от ЗАНН, нито принудителна административна мярка. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да бъде правоспособен, съответно да притежава свидетелство за управление - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при посочените в закона условия - чл. 151 - 152 от ЗДвП. Същото е удостоверителен документ, удостоверяващ правоспособността на водача да управлява моторни превозни средства от съответната категория. Според чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелството за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Следователно понятието „контролни точки“ е въведено със закона, като систематичното място на чл. 157 е в главата, регламентираща получаването на правоспособност - глава четвърта -  „Правоспособност на водачите на пътни превозни средства”. Понятието е законово дефинирано - изрично е посочено, че контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. Видно от законовата дефиниция на понятието, както и от систематичното място на текстовете, които регламентират контролните точки, законодателят не е вложил в тях санкционен характер - административно наказание или принудителна административна мярка, както се твърди в жалбата. Отнемането на контролни точки, само по себе си, не фигурира нито в глава шеста на закона – „Принудителни административни мерки“, нито в глава седма – „Административно наказателна отговорност“, което разбира се има формален характер. Основното обаче, сочещо че контролните точки и отнемането им не съставляват санкция е посоченото по-горе относно характера им, така както е визиран в закона. Освен това, трябва да се има предвид и следното: Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В изпълнение на посочената законова делегация, министърът на вътрешните работи е издал именно Наредба № Із-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. Граматичното и смислово тълкуване на цитираната разпоредба на ЗДвП сочи, че отнемането на контролните точки е въведено със законовата норма, като същото е свързано с извършване на нарушение от съответния водач. Посочено е, че с Наредбата само ще се регламентира при извършването на кои конкретни нарушения колко точки следва да бъдат отнети, като разбира се е предвидено в нея да бъде отчетен характера на нарушенията, като изчерпателно са посочени нарушенията, при извършването на които се отнемат точки и съответния им брой. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква екс леге по силата на законовата норма, а не по силата на нормите на Наредбата. Същата няма самостоятелен характер и е поставена от закона в зависимост от извършваното нарушение, което само отчита, както като брой, така и по тежест –с амо за някои нарушения - изрично посочените, се отнемат точки, а в рамките на тази категория, за които се отнемат точки, за по-тежките са отнемат повече точки. Видно от Наредбата, отнемането на точки е поставено в зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, като при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 6, в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки, в настоящия сллучай съобразно чл.6, ал.1, т.10 от Наредбата.

Именно от анализа на тези текстове следва извода, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление -момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използвания термин е „отбелязва”, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление.

По изложените съображения, съдът следва да потвърди наказателното постановление в частта, в която на жалбопоателя е наложено администритивно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. за нарушение по чл.137А, ал.1 ЗДвП и да постанови прекратяване на производството в частта му, в която се обжалва отнемането на контролни точки.

 

Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, НП № 19-0347-000119/15.02.2019г., издадено от Началник на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, в частта, в която на С.Г.Д. с ЕГН:**********,***, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП, му е  наложено административно наказание „глоба” в размер на   50,00 (петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по а.н.д. № 62/2019 г.  в частта,  в която с НП № 19-0347-000119/15.02.2019г., издадено от Началник на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, на С.Г.Д. с ЕГН:**********,***, на основание Наредба № Із-2539 на МВР, са отнети 6 (шест) контролни точки, като недопустимо.

 

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: