Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 283
гр. Русе,28.11.2019 г.
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 1 октомври 2019 г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа търговско дело № 385 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът В.В.П.
ЕГН ********** *** предявява срещу „О.Б.Б.“ АД ЕИК
********* гр. София и срещу „О.Г.И. 7“ ЕООД ЕИК ********* гр. Русе иск съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „О.Б.Б.“ АД и „О.Г.И. 7“ ЕООД, че В.В.П.
не дължи сумата 52025 лева по запис на заповед от 16.06.2015г. и да присъди
направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че през периода
28.03.2014 год.- 14.07.2016 год. била съдружник в „О.Г.И. 7” ООД, ЕИК *** (понастоящем
„О.Г.И. 7” ЕООД, ЕИК **). На 16.06.2015 год. между „О.Г.И. 7” ООД, ЕИК
********* и „С.” ЕАД - клон Русе е сключен Договор за банков кредит - овърдрафт
„М. и с. п.” с рег. № MS15-00023/16.06.2015 година. Съгласно договора, кредитополучател
е „О.Г.И. 7” ООД за сумата 50000 оборотни средства, която е предоставена на дружеството.
Срокът за погасяване на ползвания овърдрафт (при липса револвиране)
е до 21.04.2018 година, съгласно т. 3.3.1 от договора.
Съдружниците в дружеството към датата на сключване на договора за банков кредит
(16.06.2015 година) А. С. П., П. В П. и В.В.П. са съдлъжници по него. В изпълнение
на задължението по т. 6.4. кредитополучателят „О.Г.И. 7” ООД издал запис на заповед
за сумата от петдесет и две хиляди и двадесет и пет лева (словом), а цифром за сумата 53025 лв. в полза на „С.“ ЕАД като
задължението е авалирано от тримата съдружници А. С. П., П. В. П. и В.В.П.. На 18.05.2016 год. с договор за покупко-продажба на дялове,
ищцата прехвърлила собствеността на дружествените си дялове на останалите съдружници
и напуснала дружеството. Тази промяна е вписана в Търговския регистър на
14.07.2016 год. С Анекс № 1 от 08.08.2016 год. към Договор
за банков кредит - овърдрафт „М. и с. п.” ***/16.06.2015 год. ищцата е
освободена като съдлъжник по договора, като банката има
правото да претендира вземането си в пълен размер от кредитополучателя „О.Г.И.
7” ООД и останалите съдлъжници - Александър Стефанов Петров и Петър Веселинов Пешев
(чл. 1 от анекса). Ответникът „О.Б.Б.” АД е универсален
правоприемник на „С.” ЕАД, с ЕИК ***. Във връзка с отпадането на отговорността на
ищцата като съдлъжник и авалист, тя изпратила
изрично уведомление до „О.Б.Б.” АД, в което поискала
да се извършат съответните отбелязвания върху записа на заповед с оглед отпадането
на отговорността като авалист. В отговор на възражението получила писмо по електронна
поща от 06.11.2017 година, в което банката уведомява, че отговорността като авалист по записа
на заповед е отделна абстрактна сделка, която е различна от каузалното правоотношение,
възникнало по силата на сключения договор. В последствие на 04.12.2018 год. в кантората
на ЧСИ М. М. получила копие от „предявяване на запис на заповед”, оформено от ЧСИ
като „връчено при отказ” с дата 03.12.2018 година за сумата от 52025 лева. Записът
на заповед не й бил предявен, както е описано в документа. Безспорно е, че с в Анекс
№ 1 от 08.08.2016 год. към Договор за банков кредит ответниците
в производството са заявили волята си ищцата да бъде освободена от задълженията
си на съдлъжник поради загубването на качеството съдружник в дружеството - длъжник
по кредита. Авалът по записа на заповед е направен в
качеството на ищцата като физическо лице – съдружник по повод каузално
правоотношение – договор за банков кредит и представлява обезпечение на
последния. Доколкото записът на заповед е абстрактна сделка, дотолкова е
абстрактен и авалът, но и двете сделки са обвързани с каузалната основна сделка
– в този смисъл ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отпадането на отговорността по
договора за банков кредит има за последица и погасяването на поетото абстрактно
обезпечително задължение по авала.
„О.Б.Б.“
АДС ЕИК *** гр. София, представлявана от Ф. Т. Д. Я. изпълнителен директор и С.
А. Г. изпълнителен директор чрез юрисконсулт Р. А. подава отговор, че исковата
молба е неоснователна. Задължението по авала има самостоятелен характер и не е
обвързано с качеството на ищцата като съдлъжник
по договора за кредит. За разлика от поръчителството, при което правопораждащият задължението факт е договор между
кредитора и поръчителя, действащото законодателство урежда авала като
самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно
волеизявление и е независимо от задължението, което обезпечава.
„О.Г.И. 7“ ЕООД ЕИК *** не подава
отговор на исковата молба.
Окръжният съд прецени събраните
доказателства и доводите на страните и прие следното:
На 16.06.2015г. между „С.“ ЕАД и
„О.Г.И. 7“ ООД ЕИК *** е сключен Договор за банков кредит – овърдрафт „М. и с.
п.“ № ***/16.06.2015, съгласно който „С.“ ЕАД приема да извършва разплащания в
лева от името и за сметка на кредитополучателя при условията на кредит –
овърдрафт в размер 50000 лв. срещу писмено нареждане от страна на
кредитополучателя, а кредитополучателят се задължава да издължи кредита, да
заплати лихвите, таксите и комисионните по него, както и да изпълни всички
условия по договора и Общите условия. Срокът за ползване на средства от овърдрафта
е до 20.04.2016г., като същият може да бъде подновен до 20.04.2017г., съответно
до 20.04.2018г. в случай на револвиране. Договорът е
подписан и от А. С. П. ЕГН **********, П. В. П. ЕГН ********** и В.В. П. ЕГН ********** в качеството на съдлъжници
поради това, че са били съдружници в „О.Г.И. 7“ ООД ЕИК
***.
Съгласно т. 6.4. от договора
кредитополучателят се задължава да издаде запис на заповед с клауза „без
протест“ и с падеж на предявяване в полза на банката за сума, равна на
договорения кредит, заедно с лихви, такси и комисионни. Записът на заповед се авалира от А. С. П., П. В. П. и В.В.П. в качеството им на физически лица.
На 16.06.2015г. в гр. Русе „О.Г.И.
7“ ООД , представлявано от управителя А. С. П., издал запис на заповед, с което
безусловно и неотменяманео се задължил срещу
представяне на записа на заповед да плати на „С.“ ЕАД или на негова заповед сумата 53025.00
(петдесет и две хиляди и двадесет и пет лева). Съгласно чл. 460, ал.1 от ТЗ във
връзка с чл. 537 ТЗ при различие на сумата, написана с думи и цифри, важи
сумата, написана с думи, тоест записът на заповед е за 52025лв.
На 14.07.2016г. В.В.П. е заличена като съдружник в „О.Г.И. 7“ ООД ЕИК ***.
На 8.08.2016г. между „С.“ ЕАД, „О.Г.И.
7“ ООД, А. С. П. и П. В. П. е сключен Анекс № 1 към договора за банков кредит
овърдрафт, съгласно който В.В.П. се освобождава като
съдлъжник по договора за кредит, като „С.“ ЕАД има право да претендира
вземането си в пълен размер (главница, лихви, такси, комисионни, разноски)
както от кредитополучателя, така и от останалите съдлъжници, съгласно
договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по
договора.Всички останали клаузи от договора за банков кредит, непротиворечащи
на анекса, остават непроменени и са в сила между страните до окончателното
изплащане на задълженията на кредитополучателя / съдлъжника към банката.
Записът
на заповед е предявен за плащане на В.В.П. от „О.Б.Б.„ АД универсален правоприемник на „С.“ ЕАД чрез ЧСИ М. М.
рег. № 831 КЧСИ. П. отказала получаване.
Русенският
районен съд е издал Заповед за изпълнение № 2802/19.07.2018г. по ЧГД №
5059/2018г. в полза на „О.Б.Б.“ АД срещу „О.Г.И. 7“
ООД, А. С. П. и П. В. П. да заплатят солидарно по договора за банков кредит
овърдрафт 47786,86 лв.главница, договорна лихва 623,71 лв. и наказателна лихва
1748,27 лв., общо 50158,84 лв.
Правната квалификация на предявения
иск е чл. 124, ал. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск за несъществуване
на парично задължение. Възражението на първия ответник за самостоятелния
характер на авала се основава на чл. 485 от ТЗ.
Признава се сключването на договор за
банков кредит, по който първоначално ищцата е съдлъжник, както и подписването
на запис на заповед от ищцата като авалист. Първият ответник признава, че
ищцата е освободена от задължението си като съдлъжник по силата на допълнително
споразумение към договора, но оспорва, че това погасява задължението й по
авала.
За връзката договор – запис на
заповед. Върховният касационен съд в свои решения застъпва становище, че абстрактният
характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира. Когато страните не спорят или е доказано, че записът на
заповед е издаден по повод на каузални правоотношения, съдът трябва да се произнесе
относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната
редовност и действителност на менителничния ефект, а и
договора, сочен за източник на каузалното правоотношение, както и евентуалното погасяване
на породените задължения. Когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи
задължения на издателя по каузалното правоотношение, погасяването на обезпеченото със записа на заповед
парично задължение има за последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна
цел абстрактно задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед. В
този смисъл са мотивите към Решение № 105 от 03.07.2012г. т. д. № 564/2011 година
на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение. С т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. съдът е задължен при липса на спор между страните относно наличието
на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издаден запис
на заповед, да разгледа въпроса за погасяване на задължението по каузалното правоотношение.
Окръжният съд приема, че Анекс № 1
променя материалното правоотношение, като освобождава В.В.П.
като физическо лице – съдлъжник по договора за кредит – овърдрафт, считано от
датата на анекса 8.08.2016г. Волята на банката да счита за свои длъжници само кредитополучателя и другите двама съдлъжници е ясно изразена в чл.
1. Уговорката, че всички останали клаузи от договора за кредит, непротиворечащи
на анекса, остават непроменени и в са в сила между страните до
окончателното изпълнение на задълженията на кредитополучателя / съдлъжника към банката означава, че се запазва действието
на договорните клаузи по отношение на „О.Г.И. 7
ООД и на останалите съдлъжници А. С. П. и П. В.
П. Противоречи на анекса запазване на
обезпечението – менителнично поръчителство (авал) по записа на заповед по
отношение на В.В.П., тъй като тя напуска изцяло
правоотношението и вече не е съдължник по него.
За връзката запис на заповед –
менителнично поръчителство (авал).
Правилото на чл. 485, ал. 1 и чл. 513,
ал. 1 и 2 ТЗ обосновават извод за акцесорен характер на задължението на авалиста спрямо задължението на издателя. Разпоредбите, които
въвеждат изключенията, не допускат правилото да се абсолютизира,
но и не подлежат на разширително тълкуване, от което да
произтича безусловен извод за самостоятелен характер на отговорността на авалиста спрямо тази на длъжника. Ако кредиторът по записа на заповед е
добросъвестен, авалистът
не разполагат с възражения по причини, които стоят извън формата и съдържанието
на записа на заповед. Ако кредиторът е недобросъвестен, авалистът разполагат
с възражения от фактите, които произтичат или са свързани с каузалното правоотношение,
обезпечено със записа на заповед. Преценката дали кредиторът е добросъвестен или
не зависи от това дали той знае, че каузално задължение е имало, но е било погасено.
В случая кредиторът знае към момента на предявяване на записа на заповед за
плащане, че авалистът В.П. вече не е страна по
договора, няма качеството на солидарен длъжник и не отговаря за задължението по
записа на заповед както главния длъжник „О.Г.И. 7“ ЕООД. Изводът за знанието
следва от подписването на Анекс № 1. Становището на съда за съотношението между
записа на заповед и авала е основано на становището на Върховния касационен съд
по Решение № 67 от 25.05.2017 г. по т. д.
№ 60075 по описа за 2016 г. на Първо гражданско отделение.
Изложените съображения дават основание
на съда да приеме, че отрицателният установителен иск е основателен.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„О.Б.Б.“ АД ЕИК *** гр. С., **** и „О.Г.И. 7“ ЕООД
ЕИК *** гр. Р., ***, представлявано от С. И. С., че В.В.П.
ЕГН ********** *** чрез адвокат Р.Б., НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА 52025 лева по запис на заповед
от 16.06.2015г.
ОСЪЖДА
„О.Б.Б.“ АД еик *** ГР.
С., *** „О.Г.И. 7“ ЕООД ЕИК *** гр. Ру., ***, представлявано от С. И. С., да
ЗАПЛАТЯТ на В.В.П. ЕГН ********** *** чрез адвокат Р.Б.,
сумата 2081 лв. (две хиляди и осемдесет и един лева) разноски за платена
държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Окръжен съдия: