№ 652
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500456 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 - 274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. М. С. срещу решението на СГС, І-10 състав от
04.12.2020г. по гр.д.№ 2562/2020г., с което е отхвърлен искът му по чл. 2б ЗОДОВ срещу
Апелативен специализиран наказателен съд за присъждане на 30 000 лева като обезщетение
за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на съдебното производство по внохд № 466/2019г. по описа на АСНС в етапа от обявяване
на делото за решаване до постановяване на съдебния акт.
Въззивникът иска отмяна на решението и уважаване на иска му, като твърди, че от
обявяване на делото за решаване до получаване на съдебния акт по него са изминали 4
месеца и 26 дни, през които е търпял стрес, за което следвало да бъде справедливо
обезщетен. Сочи, че искът му бил доказан, тъй като ответникът не го е оспорил и не е
депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че като не му връчил препис от отговора на
исковата молба, първостепенният съд допуснал процесуално нарушение.
Въззиваемият Апелативен специализиран наказателен съд не взема становище по
жалбата.
Представителят на Прокуратурата на Р България прокурор Славов, САП, оспорва
жалбата в съдебно заседание.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по
1
жалбата излага следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря чрез
съответния орган за вредите, причинени на граждани в резултат на нарушаване правото им
на разглеждане и разрешаване на делата в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Провеждането на
административната процедура за обезщетение за вреди по глава трета "а" от Закона за
съдебната власт в случая не е условие за допустимост на иска, тъй като производството, по
което се твърди нарушението е висящо към датата на подаване на исковата молба.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, което не означава, че е признал
иска, поради което и ищецът не е освободен от тежестта да докаже фактите, на които
основава претенцията си, съгласно доклада по чл. 146 ГПК. Или обстоятелството, че искът
не е оспорен не означава, че е доказан.
Дори да бе постъпил отговор по чл. 131 ГПК , приложимите за конкретното
производство норми на ГПК не предвиждат препис от него да бъде връчен на ищеца т.е. не е
налице соченото във въззивната жалба нарушение на съдопроизводствените правила.
Установено е по делото, че на 08.01.2020г. АСНС, ІІ ВС е сложил за разглеждане внохд
№ 466/2019г., по което подсъдим е ищецът С. и в същото заседание е дал ход по същество,
като е обявил, че ще се произнесе с решение. Решението е постановено на 06.04.2020г. и с
него присъдата на първостепенния съд е изменена в една част, отменена в друга и
потвърдена – в трета. Подписано е от съдията-докладчик с особено мнение.
Няма данни кога ищецът е уведомен за решението. В този смисъл твърдението му по
жалбата, че това е станало на 04.06.2020г. е недоказано, но то е без значение за спора.
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) указва критериите, които
съдът е длъжен да вземе предвид и които са установени в практиката на ЕСПЧ за случаи на
нарушено право на разглеждане и решаване на дела в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. От значение са общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилната преценка за "разумност" на срока.
Общата продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство в
съдебната му фаза е останала неустановена по делото. Само това обстоятелство е
достатъчно за отхвърляне на иска, доколкото правото по чл.6 §1 от Конвенцията е глобално
определено – на „гледане на делото в разумен срок“, поради което от значение е общата
продължителност, а не отделни забавяния – в конкретни инстанции или за определени
дължими от съда действия. За преодоляване на последните за страната съществува
възможността да инициира производствата по глава 26 от НПК ( при посочени там
предпоставки ). От друга страна, неспазване на сроковете за процесуалните действия на съда
не съставлява пречка да се извърши забавеното процесуално действие по-късно, защото
последното винаги е дължимо, а евентуалната санкция за несвоевременното му
предприемане би могла да бъде само дисциплинарна за съдията, но не дава защита на
страната, увредена от забавеното процесуално действие на съда. Отделното конкретно
забавяне, както в случая това за произнасяне на въззивното решение, само по себе си не
може да обоснове отговорност по чл. 2б ЗОДОВ, макар и да е сред факторите, които според
ЕСПЧ следва да бъдат оценявани. В този смисъл е решение от 04.12.2003 год. на ЕСПЧ по
делото Хаджикостова срещу България, където е прието, че независимо от два значителни
периода на забава в рамките на националното съдопроизводство ( единият от които над
година и половина от обявяване на делото за решаване до постановяване на решението) ,
след като делото е приключило на три инстанции за общо пет години, няма нарушение на
2
правото по чл. 6, §1 ЕКПЧ.
Извън горното, произнасянето на въззивната инстанция с акт по съществото на спора в
рамките на тримесечен срок от обявяване на делото за решаване не представлява неразумно
забавяне на делото. Обстоятелството, че този срок надвишава определения в чл. 340, ал.1
НПК срок ( тридесет или шестдесет дни от съдебното заседание , в което делото е обявено за
решаване) е ирелевантно. Срокът по чл. 340, ал.1 НПК е инструктивен. Дали е спазен или
не, не е определящо за извода разумен ли е. Нито Конвенцията, нито вътрешната ни
нормативна уредба фиксира срок за приключване на делото като „разумен”. Това е напълно
логично, тъй като разумен означава адекватен срок – подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не държи страната прекалено дълго и необосновано в
неизвестно положение. От приложеното решение на АСНС е видно, че спорът, разрешен с
него е с фактическа сложност, а докладчикът е останал на особено мнение. Тези
обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че срокът, в който съдът е постановил
решението си е „разумен“.
Следва да се отбележи, че съгласно заявеното в исковата молба и поддържаното с
въззивната жалба по т.І.3, ищецът извежда част от оплакванията си от неправилната
представа за вида на акта, с който е следвало да се произнесе въззивният състав на АСНС –
присъда, вместо решение. Въззивният съд прави това отбелязване за пълнота. То няма
отношение към изводите му по съществото на спора.
В обобщение, предявеният иск е неоснователен и доказан.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-10 състав от 04.12.2020г. по гр.д.№
2562/2020г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3