№ 242
гр. Горна Оряховица, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100436 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците КР. СТ. СТ. и Р. Б. СТ. твърдят, че на 04.09.2020 г. около 14,20
часа на път III 514, при км.47+500 ЛЮБ. П. АН. загубила управлението над
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№ ****** и той се
блъснал в насрещно движещия се лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Спейс Рънър“, управляван от З.Л.С.. В следствие на удара, лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“ се ударил в лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“, с рег.№ *****, собственост и управляван от ищеца К.С.,
в който пътували ищцата Р.С. и внукът й. Твърди се, че в резултат на
произшествието двамата ищци получили телесни увреждания. К.С. претърпял
множество травми на главата, тялото и крайниците – посттравматичен
периорбитален хематом двустранно, оток и хематом на основата на носа,
хематом темпорално в ляво 3/4 см., хематом на лява ушна мида, оток и
хематом на шията, повече в дясно с ограничен обем на движения, хематом на
гърдите, започващ от ляво рамо към десен хълбок, приблизително 6/26 см.,
ограничен обем на движение в лява раменна става, оток и ограничен обем на
движение в двете китки, оток и хематом на ляво коляно отпред и странично
4/8 см., хематом на лява подбедрица странично от глезена 6/12 см.,
препателарен бурсит постравматичен на дясно коляно, които наложили
медикаментозно лечение. Сочи се, че дълго време след инцидента той
изпитвал постоянни болки в гърдите и двете колене, повече в ляво. Това
1
наложило многократни консултации с лекар, при две от които е извършена
пункция на коляното. Изписана му била терапия с лекарства, компресивна
превръзка и покой. Твърди се, че от произшествието ищцата Р.С. получила
увреждания на здравето, изразяващи се в оток и леко изразен оток на шията
двустранно, повече в дясно, оток, хематом на лява китка, лява предмишница
странично приблизително 5/12 см., хематом и оток на гърдите косо от ляво
рамо към десен хълбок приблизително 6/18 см., оток и хематом на двете
колена отпред с препателарен бурсит, оток и хематом на лява подбедрица
странично 4/8 см., за което провела медикаментозно лечение. Твърди се, че
изпитвала болки в двете колене, които се засилвали при движение и това
наложило провеждане на допълнителен преглед. Той установил, че
хематомите персистират, като на места са се увеличили, наличие на тежък
препателарен бурсит на двете колене. Последното наложило пункция, при
която била евакуирана 10-15 кк течност от двете бурси. Предписано било
лечение с лекарствени средства, компреси с риванол, покой и наблюдение.
Сочи се, че наред с физическите болки и страдания, инцидентът причинил на
двамата ищци негативни психически изживявания, страх, стрес и
отрицателни емоции. След инцидента ищецът К.С. изпитвал напрегнатост и
страх от шофиране, поради което два пъти посетил психиатър. Имал
кошмари, свързани с инцидента, спрял да шофира и отказвал да пътува без
близък човек с други автомобили и с градски транспорт. Загубил настроение
и често мислил за смъртта. Приложена му била лекарствена терапия. По време
на инцидента ищцата Р.С. изпитала силен стрес и страх за живота си и този на
своите близки, а към момента продължавала да е тревожна и напрегната,
имала проблеми със съня и се страхувала да се вози в автомобил. Твърди се,
че в резултат на произшествието лекият автомобил марка „Пежо“, модел
„307“, с рег.№ ***** е така увреден, че използването му съобразно неговото
предназначение е невъзможно. Сочи се, че автомобилът е напълно унищожен,
защото стойността на евентуален ремонт се доближава до неговата пазарна
цена – 4 000 лв.
Твърди се, че към 04.09.2020 г. за причинени вреди от управлението на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№ ****** бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Сочи се, че по
претенции на ищците ответникът образувал преписки по щета № **********,
********** и 6757/06.10.2020 г. и след размяна на кореспонденция уведомил,
че основанието и размерът на претенциите не са напълно установени и липсва
основание за изплащане на обезщетения. Ищците считат, че поставените от
ответника условия изисквали снабдяване с документи по досъдебно
производство № 700/2020 г. на РУ на МВР – Велико Търново, разследването,
по което не било приключило. Сочат от една страна те били поставени от
ответника във фактическа невъзможност да изпълнят условията му, а от друга
– сам ответникът е могъл да се снабди с необходимите документи. Считат, че
отказът не е основателен и молят за постановяване на решение, с което
2
ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения, за претърпените от
произшествието вреди, както следва: 15 000 лв. – обезщетение за причинени
на КР. СТ. СТ. неимуществени вреди; 10 000 лв. – за причинени на Р. Б. СТ.
неимуществени вреди и 4 000 лв. – за причинени на КР. СТ. СТ. имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. за исковете за обезщетение
за неимуществени вреди и от 06.10.2020 г. – за иска за обезщетение за
имуществени вреди до окончателното изплащане на сумите. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски и възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД признава, че е
страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
твърдяното от ищците съдържание, както и че за заплащане на вреди от
произшествието от 04.09.2020 г. били образувани преписките при него.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието и твърди, че ищците
били без поставен обезопасителен колан, с което допринесли за настъпване на
телесните увреждания. Счита, че ако бяха използвали такъв колан, вредите
нямаше да възникнат или щяха да бъдат в по-малка степен. В хода на
производството и основавайки се на чл.147, т.1 ГПК, въвежда и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца К.С., с твърдения, че като
не е спазил необходимата дистанция е допринесъл в значителна степен за
собственото си увреждане. С молба от 11.03.2022 г., заемайки становище по
съществото на спора, претендира ищецът К.С. да е допринесъл за настъпване
на ПТП поради движение с несъобразена с пътните условия скорост.
Възразява, че размерът на претендираните обезщетения за неимуществени
вреди е прекомерен и не е съответен на икономическата конюнктура,
утвърдения стандарт на живот и обичайно присъжданите обезщетения в
аналогични случай. Оспорва и размера на обезщетението за имуществени
вреди, като счита, че действителната стойност на автомобила е по-ниска.
Счита, че ищецът К.С. би могъл да получи стойността на частите на
автомобила, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено,
освен поради съпричиняване, и с още 30 %. Счита, че обезщетение за забава
не се дължи, защото ищците са бездействали при искането за представяне на
документи и това освобождава ответника от последиците на неговата забава.
Моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност –
за присъждане на обезщетения в по-нисък от претендирания размер.
Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 276/04.09.2020
г., протокол за оглед на ПТП по досъдебното производство, показанията на
свид. Л.А. и заключението по двете приети автотехнически експертизи, се
3
установява, че на 04.09.2020 г. около 14:20 часа свид.Л.А. управлявала лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№ ****** (по-долу
само лек автомобил „Рено“), собственост на К.И.Г. по път III-514 в посока от
гр.Горна Оряховица към гр.Велико Търново (от север на юг). Пътят бил
двулентов, с двупосочно движение, с обща широчина на платното за
движение 6 метра, а на всяка пътна лента – по 3 метра. През този ден валял
дъжд, времето било облачно и пътната настилка била мокра. В обратна посока
се движил лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“, рег.№
***** (по-долу само лек автомобил „Мицубиши“), собственост на В.Б.С.,
управляван от З.Л.С.. След този автомобил, също в посока от гр.Велико
Търново за гр.Горна Оряховица, се движил лек автомобил марка „Пежо“,
модел „307“, с рег.№ ***** (по-долу само лек автомобил „Пежо“),
собственост на ищеца (свидетелство за регистрация, част I и II от 13.01.2016
г.) и управляван от него. В този автомобил на предната дясна седалка
пътувала съжителката му свид.С. С., а на задните седалки – синът им и
ищцата Р. Б. СТ. – майка на ищеца К.С.. Двамата ищци пътували с поставени
обезопасителни колани.
Участъкът от пътя при км 47+500 бил прав между два последователни
завоя, първият от които десен за посока на юг (към гр.Велико Търново), с
радиус 65,9 м., а вторият от същата посока – ляв с радиус 37,1 м. Надлъжният
наклон на спускане в посока юг бил 12 %, а наклонът на виража на завоите –
4,5 %. Платното за движение в този участък било с дребнозърнест асфалт, без
неравности и дупки, разделено с единична непрекъсната линия – маркировка
„М1“. Границата на платното за движение била отделена също с надлъжна
маркировка „М1“. На запад платното граничило с банкет с широчина 0,9 м.,
след което имало еластична ограда, а след нея – възходящ склон. На изток
банкетът бил широк 0,4 м., след което имало мантинела, следвана от
низходящ склон. В двете посоки действали забрани, въведени с пътен знак
„В26 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ с
означение 40 км/ч и с пътен знак „В24 – „Забранено е изпреварването на
МПС“. Под знаците били поставени допълнителни табели „Т2“ – в посока юг
с обозначение на дължината „1500 м.“, а в посока север – с обозначение „4500
м.“
При достигане на този участък и при преминаване на десния по
посоката на движението му завой, лекият автомобил „Рено“ се движил със
скорост 64 км/ч. Съгласно заключението по задача № 4 на повторната
експертиза и разясненото при изслушването й, максималната скорост, в която
този завой би могъл да се преодолее при тези пътни условия, но при
движение с точна траектория и хомогенна пътна настилка (т.нар. критична
скорост в завоя) била 67 км/ч. Вещото лице определя критичната скорост в
завоя като теоретичната горна граница, докато технически съобразената
скорост е тази, която при отчитане на локално изменение на коефициента на
сцепление, лека неравност, замърсяване и пр. фактори, гарантира устойчиво
движение в завоя. Тя се приема за 10-15 % по-ниска, или в случая около 57
4
км/ч. При преминаване на десния завой със скорост 64 км/ч, автомобилът
„Рено“ загубил напречна устойчивост и под действие на центробежната
инерционна сила, започнал неконтролируемо движение (странично плъзгане)
по пътното платно наляво, като напускайки полагащата му се западна пътна
лента, навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Свид.А. задействала
аварийно спирачната система, но автомобилът продължил навлизане в
източната пътна лента.
Това било възприето както от водача на насрещно движещия се
автомобил „Мицубиши“, така и от ищеца, управлявал движещия се зад него
автомобил „Пежо“. Автомобилът „Мицубиши“ в този момент се движил със
скорост 40,9 км/ч, а автомобилът „Пежо“ – с 42,6 км/ч. На около 55 м. от
лекия автомобил „Рено“, водачката на автомобила „Мицубиши“ предприела
аварийно задействане на спирачната система, в резултат на което се
включили стоп-светлините. В този момент разстоянието между двата попътно
движещи се автомобила било 31,40 м. При снемане на крака от педала на
газта, скоростта на автомобил „Мицубиши“ първоначално се увеличила на
42,5 км/ч, но след 0,3 сек спирачното закъснение нараснало от 0 до
максимално и за 0,87 секунди автомобилът изминал още 6,2 м. преди
скоростта да намалее до 18,5 км/ч. За същото време, автомобилът „Пежо“
изминал 10,30 м. В този момент лекият автомобил „Рено“ бил почти изцяло
навлязъл в източната пътна лента, като заемал само 0,20 – 0,30 м. от
собствената си пътна лента, с надлъжна ос, успоредна на оста на платното за
движение. Скоростта му на движение била намаляла до 34,5 км/ч. На около
12 м. южно от края на завоя и 1,3-1,4 м. източно от осовата линия настъпил
удар между предните леви части на автомобила „Рено“ и автомобила
„Мицубиши“ с покриваща площ около 30 см. След удара автомобилът „Рено“
се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка под ъгъл 68°, като
задната му дясна гума останала на 1,5 м. от западната граница на платното за
движение и на 11,2 м. от края на десния завой, в каквото положение бил
фиксиран при проведения оглед.
Към момента на удара, лекият автомобил „Пежо“ се намирал на 31,2 м.
от мястото на настъпването му. След удара с автомобила „Рено“, лекият
автомобил „Мицубиши“ влязъл в съприкосновение с мантинелата и започнал
движение назад. Това било видяно от ищеца, който извил волана наляво. За
2,01 секунди лекият автомобил „Мицубиши“ изминал около 3,6 м. назад до
покой, а за същото време лекият автомобил „Пежо“ – 23,7 м., при което на
19,5 м. южно от десния за обратната посока на движение завой и на 2,10 м.-
2,2 м. източно от осовата линия, настъпил удар между предната дясна част на
автомобил „Пежо“ и задната лява част на автомобила „Мицубиши“. След този
удар двата автомобила се придвижили напред с минимална ротация –
автомобилът „Мицубиши“ на около 4,4 м., а автомобилът „Пежо“ – на около 5
м., като предната му лява гума останала на 3,5 м. от западната граница на
платното за движение и на 15 м. от края на десния завой, в каквото
положение бил фиксиран при проведения оглед.
5
В протокола за ПТП било удостоверено, че след произшествието по
трите леки автомобила имало видими деформации и счупвания, като по лек
автомобил „Рено“ те били в предна и предна лява част; по лек автомобил
„Мицубиши“ – в предна лява и задна лява част, а по лек автомобил „Пежо“ –
в предната дясна част. Деформациите били фиксирани и в протокола за оглед
и фотоматериалите към него.
Отговорът на задача № 3 от повторната автотехническа експертиза
установява опасните зони за спиране на автомобила „Рено“ на 61,70 м. (при
отчитане на наклон на спускане), за лек автомобил „Мицубиши“ – 26,6 м. и за
лек автомобил „Пежо“ – на 26,7 м. Съгласно задача № 4 от същата експертиза
и двата удара са били непредотвратими за автомобила „Мицубиши“. Първият
би бил избегнат ако водачката на лек автомобил „Рено“ се е движила в завоя
със скорост, равна или по-ниска от технически съобразената с радиуса на
завоя, с което не би навлязла в насрещната пътна лента. Вторият удар би
могъл да се избегне ако при началото на блокиране на колелата на лек
автомобил „Мицубиши“ (при светване на стоп-светлините му), ищецът
задейства спирачната система, с което при изминаване на пълен спирачен път
е щял да спре на около 7,3 м. зад лек автомобил „Мицубиши“. Ако
спирачната система на „Пежо“ се задейства от ищеца в момента на първия
удар, вторият удар е щял да настъпи, но със скорост за този автомобил 22,5
км/ч. Съгласно същата задача, технически съобразената дистанция при
движение в колона е равна на опасната зона за спиране (26,7 м. за движещия
се отзад автомобил „Пежо“) със запас от 1 метър, или 27,70 метра, докато
реалната дистанция между автомобилите била 31,40 м.
Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването
на ПТП, както и участвалите автомобили, водачите и поведението им преди и
по време на произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства – констативен протокол за ПТП и протокол за оглед,
извършен по досъдебното производство, показанията на свидетелите А. и С.,
разпитът на ищеца К.С. в досъдебното производство – в частта, съдържаща
признание, и заключението по експертизите. Като официални свидетелстващи
документи, протоколът за ПТП, протоколът за оглед и протоколът за разпит
(макар последните изготвени за процесуални действия в друго производство)
съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползват с материална доказателствена сила за
удостоверените в тях непосредствено възприети от длъжностните лица факти
и извършените от и пред тях действия. Така протоколът за ПТП и протоколът
за оглед установяват датата, часа и мястото на произшествието, участниците
и автомобилите, които в случая са безспорни между страните, но и видимите
щети по всеки от автомобилите, в т.ч. по собствения на ищеца К.С., а
протоколът за неговия разпит – съдържанието на направеното извънсъдебно
признание за неизгодни нему обстоятелства, че е видял как насрещно
движещия се автомобил напуска полагащата му се лента за движение.
Преценено по реда на чл.175 ГПК, признанието се явява съответно на
показанията на свид.С., която усетила намаляване на скоростта, след което
6
ищецът казал „Дръжте се“ и последвал ударът между другите два автомобила,
както и че непосредствено след инцидента двамата ищци й казали, че са
видели автомобилът в насрещното, който се е движил „на зиг-заг“.
Както ответникът сочи, протоколът за ПТП самостоятелно не би могъл
да установи механизма на настъпване на произшествието, доколкото не
съдържа нито свидетелство от съответния надлежен орган, нито изявление на
някого от участниците за обстоятелствата или причините, довели до него.
Констатациите в него, ведно с фиксираното при огледа местоположение на
всеки от автомобилите и вида, мястото и размерите на следите по
автомобилите, пътната настилка и мантинелата, обаче, съставляват
обективните данни, въз основа на който механизмът на настъпване на
произшествието може да се установи посредством опитните и научните
правила чрез автотехническа експертиза.
В случая по въпросите, касаещи механизма на настъпване на
произшествието, са приети заключението по първоначалната и по повторната
автотехническа експертиза. За да изгради фактическите си изводи въз основа
на втората, съдът съобрази, че първоначално допуснатата експертиза основа
заключението си по спорните въпроси на предположения за вероятно
настъпване на произшествието, а не на обективните данни (следи) и
показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка при изслушването си
вещото лице заяви, че няма обективни находки за движение на лекия
автомобил „Мицубиши“ назад, докато следи от протъркване в мантинелата на
задната дясна врата са видими на фотоматериалите към огледа. Такъв извод
за липса на движение назад и оставане на място е и необоснован поради
противоречие с физичните закони и без да са нужни специални знания,
съобразявайки от една страна посоката на движение на този автомобил и
релефа (изкачване по наклон), а от друга – разликата в скоростите на двата
автомобила. Спирачните следи, видими на снимките от огледа, също не са
взети предвид при изготвяне на първоначалното заключение, като вещото
лице дори заяви, че такива липсват. Използваният метод за определяне на
скоростта на движение при първоначалната експертиза – „Делта V“, е
обоснован именно с липсата на такива спирачни следни, но той приложението
му изисква замерване на деформациите съобразно метода, което при огледа
не е сторено. Критичната скорост на завоя е определена само въз основа на
изчислената по този метод скорост на движение на автомобила „Рено“
(съобразно разяснението при изслушване на първоначалната експертиза –
щом не е взел завоя, критичната скорост е по-ниска от определената). Освен
посоченото, вещото лице Р. не успя да обоснове защо приема, че първият
удар е между насрещно движещия се автомобил „Рено“ и автомобила
„Мицубиши“ и при изслушването не отговори с категоричност кой удар е
настъпил първо – този, който приема в заколението, или между автомобила
„Мицубиши“ и автомобила „Пежо“, което води до абсолютна невъзможност
за изграждане на фактически изводи за механизма на настъпване на
произшествието въз основа на тази експертиза.
7
Повторната експертиза по същите въпроси основава своите изводи на
първо място на обективните находки, служещи като отправна точка за
използвания метод на механоматематично моделиране на движението и
компютърна симулация, при които за изходна база се избира положението на
намерените находки при огледа, прилагат се основните теореми на
механиката, в т.ч. и теорема за изменение на кинетичния момент, и се
извършват изчисления на съответните диференциални и алгебритични
уравнения, за да се възстанови движението на превозните средства преди, по
време и след удара. При този метод се отчита ротацията на всяко колело
поотделно под действието на съпротивителния момент и индивидуалната
сила на триене, в т.ч. и промените в силата на триене, обусловени от
променливия характер на натиска за всяко колело, а математическите
изчисления се извършват въз основа на геометричните и масово-инерционни
характеристики на всяко превозно средство, като всеки автомобил се
разглежда като многомасова механична система с 11 степени на свобода.
Именно съдържанието на използвания при повторната експертиза метод,
предполагащ висока степен на достоверност на заключението, дава основание
на съда да изгради въз основа на него фактическите си изводи за механизма
на настъпване на произшествието. Заключението по тази експертиза, за
разлика от първоначалното, е съответно на показанията на свид.С., която
сочи, че видяла как автомобилът пред тях („Мицубиши“) се отблъснал назад
и ударил техния автомобил и на показанията на свид.А., която разказва, че
ударът, в който тя участвала бил първи, а последващ бил ударът между двата
автомобила, които се движили в една посока. Че ищците били с поставени
обезопасителни колани се установява с категоричност както от задача № 6 на
съдебно-медицинската експертиза, съгласно която и двамата имат
съответното характерно травматично увреждане по гръдния кош, както и от
показанията на свид.С., сочеща, че пътуващите в автомобила не го напуснали
бързо след удара, защото не могли да откопчаят коланите си.
Свид.Б. – съсед и приятел на ищеца К.С., установява, че ищецът
отишъл в болницата в деня след произшествието. В този ден свидетелят
видял синини по тялото на ищеца – в областта на носа и гърдите, китката и
ръцете. Видно от амбулаторен лист № 010513/07.09.2020 г. и медицинско
свидетелство № 993/10.09.2020 г. при прегледа на ищеца К.С. на посочената
дата били установени посттравматичен периорбитален хематом двустранно,
оток и хематом на основата на носа, хематом темпорално в ляво 3/4 см.,
хематом на лява ушна мида, оток и хематом на шията, повече в дясно с
ограничен обем на движения, хематом на гърдите, започващ от ляво рамо към
десен хълбок, приблизително 6/26 см., ограничен обем на движение в лява
раменна става, оток и ограничен обем на движение в двете китки, оток и
хематом на ляво коляно отпред и странично 4/8 см., хематом на лява
подбедрица странично от глезена 6/12 см., препателарен бурсит
постравматичен на дясно коляно, всички с давност приблизително 2-3
денонощия. Свид.Б. установява, че няколко дни след произшествието ищецът
8
се оплаквал от болки в гърдите. Съгласно амбулаторен лист №
010552/24.09.2020 г. при извършения повторен преглед било установено, че
хематомите по тялото и крайниците са резорбирани, без данни за
организация, но лявото коляно е силно оточно и болезнено, с данни за
рецидииращ посттравматичен препателарен постравматичен бурсит,
уплътнена и палпаторна болка по странична повърхност на лява подбедрица.
При този преглед била извършена пункция на бурсата и бил евакуиран 10 кк
хемолизат. Предписани били компресивна превръзка, лекарствени
медикаменти (обезболяващи съгласно изслушването на експертизата), покой
и наблюдение, както и консулт с психиатър. Видно от амбулаторен лист №
005708/15.10.2020 г. бил извършен трети преглед, при който било установено
състояние след травма и предпазен колан на гърдите и корема, като
хематомите били резорбирани, но била налична палпаторна болка, минаваща
през гръдната кост до десния хълбок. При този преглед препателарният
бурсит в лявото коляно бил в стадий на резорбация, обемът на движение в
лявото коляно бил ограничен и била налична палпаторна болка. Отново била
извършена пункция и била предписана идентична терапия – компресивна
превръзка, лекарствени медикаменти, покой и наблюдение.
Непосредствено след произшествието, при излизане от автомобила,
свид.С. видяла, че коленете на ищцата Р.С. били много надути. Тогава тя се
оплакала от болки в лявото рамо, на мястото където е бил поставен
предпазният й колан. На следващия ден ищцата потърсила медицинска
помощ. Видно от амбулаторен лист № 010512/07.09.2020 г. и медицинско
свидетелство № 994/10.09.2020 г. при преглед на ищцата Р.С. на посочената
дата били констатирани оток и леко изразен оток на шията двустранно, повече
в дясно, оток, хематом на лява китка, лява предмишница странично
приблизително 5/12 см., хематом и оток на гърдите косо от ляво рамо към
десен хълбок приблизително 6/18 см., оток и хематом на двете колене отпред
с препателарен бурсит, оток и хематом на лява подбедрица странично 4/8 см.,
всички с давност приблизително 2-3 денонощия. Съгласно амбулаторен лист
№ 010537/17.09.2020 г. на ищцата бил проведен втори преглед на посочената
дата, при който се установило, че хематомите перситират, като на места са се
увеличили. Бил наличен тежък препателарен бурсит на двете колена.
Извършена била пункция двустранно, като се евакуирала около 10-15 кк
течност от двете бурси. Предписана била медикаментозна терапия (с
обезболяващи медикаменти – изслушването на експертизата), компреси с
риванол, покой и наблюдение.
Съгласно заключението по задачи № 1 и 2 от приетата съдебно-
медицинска експертиза, ищецът К.С. получил травматични увреждания –
кръвонасядане с отоци по лицето, кръвонасядане по главата, кръвонасядане на
лявата ушна мида, кръвонасядане с оток по шията, кръвонасядане с оток по
гръдния кош, отоци по двете китки, кръвонасядане с оток на ляво коляно и
лява подбедрица, травматично възпаление на капсулата на лява колянна става,
болки и ограничени движения в шията, лява раменна става и ляво коляно, а
9
ищцата Р.С. – оток по шията двустранно, кръвонасядане с оток на дясна китка
и лява предмишница, кръвонасядане с оток по гърдите, кръвонасядане с оток
по двете колене, оток с кръвонасядане на лява подбедрица, травматично
възпаление на ставните капсули на двете коленни стави. Тези травматични
увреждания на ищците отговарят да са получени в купето на автомобила при
възникналото ПТП. И при двамата ищци се проявило усложнение –
посттравматично асептично възпаление, при ищеца С. – на ставната капсула
на лявото коляно, а при С. – на ставните капсули на двете колене. При
изслушването на експертизата се установява, че такъв излив не се получава
при всяка подобна травма и заради това е приет за усложнение. Получаването
му не се дължало на някакво поведение на пострадалите, а било пряка
последица от травмата. Продължителността на лечението и възстановяването
и било около два месеца за ищеца и около един месец за ищцата. И при
двамата през първите около 20 дни болките и страданията били със
значителен интензитет и през този период търпели ограничения в
двигателния режим и дискомфорт при ежедневни дейности. При
изслушването си, вещото лице уточнява, че движението с такива травми е
възможно, но ограничено и болезнено.
От показанията на свид.Б. се установява, че вечерта в деня на
произшествието, ищецът К.С. все още бил много уплашен, което имало и
физиологично проявление – треперел и се потял. Пред свидетеля изказал
притеснения, че не знае какво е здравословното състояние на майка му и
детето след катастрофата, но самият той не се оплакал от болки. Късно
същата вечер, около 21-22 часа приключил разпитът на свидетеля и свид.Б. го
откарал вкъщи. Тогава ищецът изпаднал в състояние, оприличено от
свидетеля като „паник-атака“ и отново започнал целия да трепери. Влязъл да
се изкъпе, но това не го успокоило и свидетелят дори помислил да извика
Бърза помощ, защото ищецът не му изглеждал добре. Няколко дни след
катастрофата К.С. вече бил на работа, но не искал да говори и да се сеща за
ситуацията. В изпълнение на лекарското предписание от 24.09.2020 г. ищецът
К.С. посетил психиатър на два пъти – на 01.10.2020 г. и на 15.10.2020 г.
Съгласно амбулаторни листи № 000341/01.10.2020 г. и № 000363/15.10.2020
г., и при двата прегледа се установило, че ищецът е психомоторно напрегнат
и неспокоен, ориентиран правилно за време, място и за собствената си
личност, без отклонения във възприятно-представната дейност. И при двата
прегледа било установено, че ищецът е емоционално-волево лабилен с
преобладаване на депресивния тон на настроението, но към датата на втория
преглед емоционалната лабилност отшумявала. Мисловният процес бил
правилен по ход, но изпълнен с тревожно-депресивни изживявания, които
към датата на втория преглед били редки. И при двата прегледа му били
изписани лекарствени медикаменти. Свид.Б. сочи, че след произшествието
автомобилът бил покрит с брезент, защото ищецът казал, че не иска да го
вижда. Два-три месеца след произшествието, ищецът започнал отново да
шофира, но само ако е придружен от някого. Тогава, а и понастоящем,
10
предпочита друг да управлява автомобила. Свидетелят разказва за случай
през лятото на 2021 г. когато отивали на разходка и ищецът шофирал. По
време на пътуването ищецът внезапно отбил от пътя и на въпрос на свидетеля
защо го прави, отговорил „за да не ударя някого“. През лятото на 2021 г.
свидетелят Б. посъветвал ищеца да посети психолог, защото според него се е
затворил в себе си и това се отразява негативно на семейството му. Разказва,
че през 2 часа проверява колата дали е заключена или ударена и карал детето
да прави същото.
От показанията на свид.С. се установява, че при прегледите на ищцата
Р.С. й бил предложен консулт с психолог, но тя не отишла, защото се
страхувала да не се отрази някъде и да повлияе негативно на работата й. Не
ползвала болничен, защото работила на смени и дните след произшествието
се падали почивни. Около два дни след инцидента ищцата за пръв път
говорила със свид.С. за инцидента. Тогава й споделила, че изпитва постоянно
главоболие, не може да спи през нощта, защото се буди постоянно. Ищцата
била правоспособен шофьор, но преди произшествието не управлявала
автомобил. Около един месец след случилото се не искала да пътува никъде и
по никакъв повод с автомобил, но започнала поради необходимостта да се
грижи за родителите си. Свид.С. сочи, че непосредствено след инцидента
ищцата станала доста раздразнителна, казвала на другия си син да не ходи на
работа с колата, а на внука си – да не посещава тренировките в Лясковец.
Понастоящем била по-спокойна, но ако стане въпрос за път, подхождала със
страх.
Изложените до тук изводи за причинените на ищците увреждания,
лечението, възстановяването и състоянието им, съдът изгради въз основа на
показанията на свидетелите С. и Б., на писмените доказателства и
заключението по съдебно-медицинската експертиза. В така очертаната
доказателствена съвкупност липсват каквито и да е противоречия.
Отношенията между ищците, от една страна и двамата свидетели, от друга,
както и това, че свид.С. води дело с ответника, създават вероятност за
заинтересованост у свидетелите от изхода на делото в полза на ищците. Това
не може отнапред да изключи достоверността на техните показания, защото
процесуалният закон нито забранява такива лица да бъдат разпитани като
свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната
страната. Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да
прецени достоверността на показанията чрез цялостна съпоставка с всички
останали доказателства по делото, при отчитане на възможната
необективност на свидетелите. В случая свидетелите излагат обстоятелства,
които непосредствено са възприели във връзка със състоянието на всеки от
ищците непосредствено след инцидента, лечението и възстановителния
период, както и впечатления от поведението на всеки от ищците. Всеки от
свидетелите заяви незнание за определени факти (свид.Б. – напр. какво
11
лечение е провел ищецът, дали е посещавал психолог; свид.С. – напр. какви
медикаменти са изписани на ищцата, колко време след инцидента не е
пътувала), което сочи на добросъвестно изпълнение на задължението за
излагане на всичко, което свидетелите знаят и за което имат непосредствени
възприятия. В показанията на тези свидетели не са налице вътрешни
противоречия, нито несъответствие помежду им, когато се отнасят до един и
същ факт. Посоченото от свидетелката С. за телесното увреждане на ищцата
(посочено като „вода в коленете“) е изцяло съответно на писмените
доказателства и заключението по експертизата. Така след преценката по
чл.172 ГПК, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на
свидетелите е повлияла на достоверността на показанията им.
От удостоверение за техническа изправност на ППС по протокол №
22412864, разрешение № 1069/1 от 29.05.2020 г., се установява, че преди
настъпване на процесното произшествие лекият автомобил „Пежо“ е бил
технически изправен. Видно от протокол за ПТП и фотоматериалите към
протокола за оглед в резултат на произшествието настъпили счупвания и
деформации в предната дясна част. Съгласно заключението по задача № 7 на
първоначалната автотехническа експертиза, установените от вещото лице
увреждания са концентрирани в предната дясна част, което кореспондира с
механизма на настъпване на произшествието. Съгласно заключението
техническото състояние на автомобила след произшествието не позволява той
да се експлоатира. В отговора на задача № 8 вещото лице е заключило, че
възстановяването на автомобила е технически възможно, като определило
стойността на ремонта за отстраняване на нанесените материални щети
съобразно стойността на труда, необходимите материали и резервни части по
пазарни цени, на общо 4 792,69 лв. Въз основа на осреднена стойност между
стойността на автомобила, определена по метода на разходите (цената на нов
автомобил, намалена с овехтяването) и метода на пазарните аналози
(продажната цена на същия автомобил на свободния пазар), вещото лице е
определило справедливата пазарна стойност на автомобила на 2 702 лв.
Посочва, че не би могъл да определи стойността на всички запазени части,
доколкото разкомплектоването и отделянето на годните детайли от общо над
3 000 детайла в автомобила, се извършва единствено в центровете за
разкомплетоване (автоморги), а цената зависи от търсенето и предлагането на
конкретния детайл. При направено проучване за изкупуване на целия
автомобил в съответните центрове, вещото лице е установило, че цената би
варирала от 300 лв. до 500 лв. Видно от отбелязването върху свидетелството
за регистрация, част I, на 05.07.2021 г. регистрацията на автомобила била
прекратена.
От признанието на ответника, преценено по реда на чл.175 ГПК като
подкрепено от справката от базата данни на Информационен център за
подадени данни от застрахователните компании за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ползваща се с материална
доказателствена сила съгласно чл.574, ал.12 КЗ, за причинени вреди от
12
управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.
№ ******, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, с период на застрахователно покритие,
включващ 04.09.2020 г.
Страните не спорят, че по застрахователни претенции от ищците с рег.
№ 6757/06.10.2020 г. и рег.№ 7254/27.10.2020 г. за заплащане на обезщетения
за претърпени имуществени и неимуществени вреди били образувани
преписки по щета № **********, ********** и 6757/06.10.2020 г. при
ответника. С уведомление рег.№ 6757/1/09.10.2020 г. ответникът уведомил, че
е предприел действия по снабдяване със съдебно решение, прокурорско
постановление или наказателно постановление във връзка с претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди и поканил ищеца К.С. да
посети ликвидационен център за установяване на щетите по лекия автомобил,
което било сторено на 20.10.2020 г. (искане за допълнителен оглед). С писмо
рег.№ 7254/3/30.10.2020 г. ответникът изискал представяне на допълнителни
документи, в т.ч. и съдебно решение, прокурорско постановление или
наказателно постановление, експертизи, изготвени по досъдебното
производство. С уведомление рег.№ 7254/4/11.11.2020 г. ищците уведомили
застрахователя, че образуваното досъдебно производство не е приключило и
експертизи все още не са изготвени. С писмо рег.№ 7101/5/20.11.2020 г.
ответникът изискал от органите на досъдебното производство албум на ПТП,
протоколи за разпит на свидетели и отново изготвените по досъдебното
производство експертизи. С уведомителни писма рег.№ 7254/5/28.01.2021 г. и
рег.№ 6757/6/09.02.2021 г. ответникът информирал ищците, че поради
непредставяне на изисканите документи няма правно основание да изплати
обезщетение за неимуществени вреди и съответни за имуществени вреди на
ищеца К.С.. На 20.04.2021 г. разследващият полицай отговорил на искането от
20.11.2020 г. и като уведомил ответника за предмета на досъдебното
производство и че същото не е приключило, приложил към писмото си
фотоалбум, протоколите за разпит на свидетели, техническа и автотехническа
експертиза. На 13.05.2021 г. свид.А. била привлечена като обвиняем за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. 342, ал.1 НК,
вр.чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП – че при процесното
произшествие, в резултат от нарушение на посочените норми, причинила
средна телесна повреда на З.Л.С..
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
увредените лица. Уважаването му е предпоставено на първо място от
13
установяването на действително застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с твърдяното
съдържание; осъществяване на твърдяното застрахователно събитие
(възникнали вземания на ищците срещу застрахования на основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД) – установяване, че телесните увреждания на ищците и
унищожаването на собствения на К.С. лек автомобил „Пежо“ са настъпили на
04.09.2020 г. около 14,20 часа на път III 514, при км.47+500, в резултат от
удар на автомобила от лек автомобил марка „Мицубиши“, ударен от
насрещно движещия се лек автомобил марка „Рено“, управляван от ЛЮБ. П.
АН., която загубила управление над автомобила; че телесните увреждания на
двамата ищци наложили медикаментозно лечение, допълнителни прегледи,
извършване на пункции на колената, домашно лечение с компреси и покой; че
К.С. дълго време след инцидента изпитвал постоянни болки в гърдите и двете
колена, както и че произшествието породило напрегнатост и страх от
шофиране, заради което бил консултиран от психиатър и приемал
лекарствени медикаменти; че сънувал кошмари, свързани с инцидента, че
спрял да шофира и отказвал да пътува без близък човек с автомобил и
градски транспорт; че при инцидента Р.С. изпитала силен стрес и страх за
живота си и този на другия ищец и внука й и че към момента е тревожна и
напрегната, има проблеми със съня и се страхува да пътува с автомобил; че
уврежданията на лек автомобил марка „Рено“ го правят негоден за употреба
според обичайното му предназначение.
Страните не спорят, а и установеното от фактическа страна
безпротиворечиво установява първата от посочените предпоставки –
съществуване на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени от управлението на лек автомобил марка
„Рено“, с период на застрахователното покритие, включващ деня на
произшествието – 04.09.2020 г.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че действията
на свид.А. – водач на лекия автомобил марка „Рено“, съставляват
непозволено увреждане.
При избора на скорост на движение водачът на пътно превозно
средство е ограничен от две величини – разрешената скорост (чл.21, ал.1 и
ал.2 ЗДвП) и факторите, влияещи на безопасността на движението (чл.20, ал.2
ЗДвП). Тълкувани във връзка едно с друго, нормативните правила сочат на
извода, че съобразената във всяка конкретна пътна ситуация скорост е винаги
в границите на разрешената. Така пристъпването на забранителната норма на
чл.21 ЗДвП е достатъчно за да се изключи обсъждането дали скоростта
застрашава движението в конкретната ситуация, защото превишената скорост
винаги е несъобразена. В случая свид.А. е управлявала лекия автомобил
„Рено“ със скорост от 64 км/ч при разрешена скорост до 40 км/ч. Избраната
от нея скорост технически е изключила преодоляването на завоя. Действието
на центробежната инерционна сила довела до последваща невъзможност за
свид.А. да контролира движението на автомобила чрез уредите за управление
14
– нарушение и на чл.20, ал.1 ЗДвП. Посоченото несъответствие между
дължимото и осъщественото свид.А. поведение, го определя като
противоправно.
Ударът на движещия се с превишена скорост автомобил с насрещно
движещия се автомобил „Мицубиши“ и последвалото удара движение на този
автомобил назад, обуславят извод за наличие на неопосредена причинна
връзка между противоправното поведение на свид.А. и настъпването и на
втория удар между попътно движещите се превозни средства. Единствената
причина за наличие на препятствие на пътя за ищеца (движещия се назад
автомобил „Мицубиши“) е първият удар, настъпил изключително като
резултат от движението на автомобила „Рено“ с превишена скорост. Ищците
са получили телесни увреждания, за които съдебно-медицинската експертиза
сочи, че могат да бъдат причинени при произшествието. Това заключение е
съответно изцяло на показанията на разпитаните свидетели (в т.ч. и на С.,
пътувала в автомобила по време на инцидента) и представената медицинска
документация, които съвкупно установяват, че травматичните увреждания са
непосредствен резултат от удара с автомобил „Мицубиши“, причинен от
противоправното поведение на водача на застрахования автомобил.
Непосредствено след произшествието – в протоколите за ПТП и за оглед, са
фиксирани материалните повреди, счупвания и деформации по лекия
автомобил на ищеца. Съдебно-автотехническата експертиза установява, че
същите отговарят да са причинени при процесното произшествие, поради
което и те се явяват причинени от поведението на свид.А..
Вината на водача съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага и при липса
на въведени твърдения и ангажирани доказателства за обстоятелства, които я
изключват, тя се явява установена от презумпцията.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че ищците имат срещу
виновния водач вземания по чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на
имуществените и неимуществените вреди, причинени им от произшествието
и доколкото отговорността на делинквента е застрахована при ответника,
последният дължи на ищеца заплащане на обезщетения по силата на
договорното си задължение. Предвид това, че искът се явява доказан по
своето основание, на разглеждане следва да се постави въпросът за неговия
размер.
Размерът на паричната стойност на заместващото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост въз
основа на обективните обстоятелства във връзка с телесното увреждане и
последиците от него (т. II на Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на
ВС). Така в случая съобразими при определянето на размера на
обезщетението на ищеца К.С. са вида и характера на телесната повреда (отоци
и кръвонасядания по лицето, главата, торса и крайниците, с болки и
ограничени движения в шията, лява раменна става и лявото коляно),
продължителността на търпенето и интензивността на болките и страданията
15
(около 2 месеца, първите 20 дни от които със значителен интензитет);
обстоятелствата, при които е причинена телесната повреда и характера на
противоправно поведение на делинквента (загуба на управление и странично
плъзгане в резултат от движение с превишена скорост на делинквента, довело
до причиняване на два последователни удара); възрастта на пострадалия (на
34 години към момента на инцидента); отражението на физическите
последици от деянието (интензивни болки и ограничени и болезнени
движения през първите 20 дни след инцидента, продължили след това болки в
областта от гръдната кост до десния хълбок; развитие на усложнение –
посттравматично асептично възпаление на ставната капсула на лявото коляно,
наложило двукратна пункция с цел евакуация на течност); отражението на
физическите последици от деянието (ограничено и болезнено движение за
около 20 дни, необходимост от извършване на две пункции); отражението на
деянието върху обичайния начин на живот, поведението в свободното време и
в професионален план (връщане на работа няколко дни след инцидента, но
преустановяване на шофирането за два-три месеца, а след този период –
шофиране с друго лице в автомобила, по възможност избягване на
шофирането); отражението върху психиката и емоционалния свят на ищеца
(непосредствено след инцидента – състояние на силен стрес с физиологични
проявления и невъзможност да се успокои, притеснение за здравето на майка
си и детето; през периода на търпене на физическите болки и страдания –
нежелание да говори за инцидента, нежелание да вижда автомобила;
напрежение, безпокойство, емоционално-волева лабилност, депресивен тон
на настроението, установени при две посещения при психиатър,
необходимост от прием на лекарствени медикаменти за преодоляване на тези
състояния; понастоящем – предпазливост и плахост при шофиране);
конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на
ПТП (през 2020 г., след обявяване на извънредното положение), както и
нормативно установения лимит на обезщетението (до 10 420 000 лв. съгласно
чл.492, ал.1, т.1 КЗ). Анализът на тези обстоятелства в тяхната съвкупност
показва, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които макар да са
засегнали голяма част от тялото му, не са причинили фрактура, нито са
наложили болничен престой, оперативни интервенции, дори ползване на
отпуск поради временна неработоспособност. Проведено е обичайно лечение
с обезболяващи медикаменти и компресивна превръзка. Като манипулация
извън обичайните може да бъдат определени извършените две пункции,
доколкото ставното възпаление е отчетено от вещото лице като усложнение
на състоянието. Също не се установиха сериозни отклонения или
ограничения на обичайния ритъм на живот или трудовата дейност, освен
временното преустановяване на управлението на автомобил и последващото
по-предпазливо отношение към тази дейност. В конкретния случай, обаче, от
всички съобразими обстоятелства силно се отличава въздействието на
произшествието върху психичното състояние и емоционалния свят на ищеца.
Свидетелството на свид.Б. сочи на силен шок от събитието вечерта на
16
04.09.2020 г. и ясен показател за това е колебанието на свидетеля дали да не
се обади на Бърза помощ. Медицинското предписание за консулт с психиатър
също сочи на констатирана при прегледите невъзможност ищеца
самостоятелно да се справи с емоциите след инцидента. Поведението му,
разказано от свид.Б. – че проверявал дали колата е пред дома му и дали не е
блъсната, карал детето си да прави същото, че я покрил с брезент за да не я
вижда, както и ситуацията, при която отбил безпричинно „за да не удари
някого“, показва продължителен период на емоционална нестабилност и
страх от повторение на произшествието. Всичко това сочи, че инцидентът се е
отразил комплексно на живота на ищеца, като е причинил не само
физическите болки и страдания от телесните увреждания, в т.ч. и пункциите,
но най-вече неблагоприятно въздействие върху психиката му, изразена чрез
силна емоционална реакция, с която бил в невъзможност да се справи сам и
налагала прием на съответни медикаменти. С оглед посоченото съдът намира,
че справедливият размер на обезщетението за обезвреда на причинените
физически болки и страдания, нежеланието и неуверено отношение към
шофирането, отрицателните преживявания и емоции и силния психически
стрес, следва да се отмери на 10 000 лв. Такъв размер на обезщетението е
съответен на легалния критерий по чл.52 ЗЗД, защото съобразявайки
посочените по-горе обстоятелства, държи сметка за проявленията на деликта,
както в материално отношение, така и в психичния мир на ищеца.
С оглед същата съвкупност от критерии за отмерване на
обезщетението за обезвреда, относно претърпените от ищцата Р.С.
неимуществени вреди, съдът съобрази нейните травматични увреждания
(отоци и кръвонасядания по шията, китка, предмишница, гърдите, двете
колене и лявата подбедрица), продължителността на търпенето и
интензивността на болките и страданията (около месец, като първите 20 дни –
със значителен интензитет); обстоятелствата, при които е причинена
телесната повреда и характера на противоправно поведение на делинквента
(загуба на управление и странично плъзгане в резултат от движение с
превишена скорост на делинквента, довело до причиняване на два
последователни удара); възрастта на ищцата (на 56 навършени години към
датата на инцидента); отражението на физическите последици от деянието
(интензивни болки и ограничени и болезнени движения през първите 20 дни
след инцидента; развитие на усложнение – посттравматично асептично
възпаление на ставните капсули и на двете колене, наложило пункция с цел
евакуация на течност); отражението на физическите последици от деянието
(ограничено и болезнено движение за около 20 дни, необходимост от
извършване на пункция, постоянно главоболие); отражението на деянието
върху обичайния начин на живот, поведението в свободното време и в
професионален план (връщане на работа след инцидента без ползване на
болничен, невъзможност за спокоен сън; преустановяване на пътуването с
автомобил за около месец); отражението върху психиката и емоционалния
свят (раздразнителност и безпокойство при пътуване на близки); конкретните
17
икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП (през
2020 г., след обявяване на извънредното положение), както и нормативно
установения лимит на обезщетението (до 10 420 000 лв. съгласно чл.492, ал.1,
т.1 КЗ). Обобщената преценка на тези обстоятелства е основание за извод, че
също както при ищеца С., телесните увреждания на ищцата не са й причинили
сериозни травми и лечение извън обичайното (прием на болкоуспокояващи и
превръзка). За разлика от причинените нему, ищцата е получила увреждания
на значително по-малка част от тялото си и се е възстановила за по-кратък
срок. При нея усложнението е засегнало ставните капсули и на двете коленни
стави, но от друга страна пункция е извършена само еднократно. И при
ищцата С. липсват значителни промени на обичайното ежедневие, доколкото
тя е продължила да посещава работното си място и не е ползвала отпуск
поради временна неработоспособност. И като проявление от обсъжданата
категория, и като негативно отражение на инцидента върху психиката на
ищцата, следва да бъде отчетен явният и неприкрит от близките й страх от
пътуване с автомобил. Той бива проявен в месеците след инцидента както
чрез нейния отказ да пътува където и да е и по какъвто и да е повод, така и
чрез съветите към сина й да не ходи на работа с колата и към внука й да спре
посещения на тренировките си в друго населено място. Тук е мястото да се
посочи още, че ищцата започнала да пътува с автомобил един месец след
случилото се, но не поради преодоляване на страха си, а заради
необходимостта да се грижи за своите родители. С оглед съчетания резултат
от деликта върху здравето, ежедневието и психиката на ищцата Р.С. и
интензитета на това въздействие, съдът отмери размера на заместващото
обезщетение за обезвреда на 7 000 лв. Такъв размер съобразява от една страна
комплексното проявление на всички последици от деянието, а от друга – по-
ниската степен на тяхното проявление при ищцата, поради което съответства
на критерия по чл.52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД границите на претендираната
отговорност за причинени при деликт вреди са действително причинените
вреди или това, с което имущественият патримониум на ищеца е
неблагоприятно засегнат. Съгласно чл.390, ал.2 КЗ в случай, че разходите за
възстановяване на моторно превозно средство надвишават 70 % от неговата
стойност се касае за тотална щета. В случая стойността на автомобила преди
увреждането е определена на 2 702 лв., а 70 % от тази стойност се равнява на
1 891,40 лв. Стойността на ремонта за отстраняване на нанесените
материални щети е общо 4 792,69 лв., или над 253 %. С оглед посоченото
съотношение, на ищеца е дължимо обезщетение, равно на стойността на
погиналото превозно средство. За присъждането му дерегистрацията е без
значение, доколкото доказателствата за това съгласно чл.390, ал.1 КЗ са
предпоставка за изплащането (Решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014
г. на ВКС; Решение № 59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. II Т.О. на ВКС;
Решение № 140/01.08.2018 г. по т.д. № 2278/2017 г. на I Т.О. на ВКС и др.).
Неоснователно ответникът възразява, че обезщетението следва да се
18
намали със 30 %, съставляващи стойността на запазените части.
Действително, на общо основание от дължимото от застрахователя
обезщетение следва да се приспадне стойността на запазени части, но само
ако има такива и ако са остойностени към момента на настъпване на
произшествието. В случая липсват доказателства за каквито и да е съхранени
детайли, които да могат да бъдат предложени вторично на пазара като
употребявани резервни части, за да се обоснове извличане на някакви ползи
за ищеца от погиналата му вещ. Следва да бъде отбелязано, че и самият
ответник, при огледа на увредения автомобил не е извършил констатация да
са налични запазени и годни части, които могат да се отделят преди
бракуване. Също липсата на твърдения и доказателства, че ищецът е извлякъл
някаква реална полза от погиналата вещ, е пречка да бъде съобразена
осреднената цена, която вещото лице сочи, че би била получена ако останките
от автомобила бъдат предадени в център за разкомплетоване. Възражението
на ответника, че дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 30 %
няма никаква опора в закона. Ако ответникът го извежда от разпоредбата на
чл.390, ал.2 КЗ, то следва да се има предвид, че тя единствено дефинира
случаите на тотална щета, но не определя размера на обезщетението при
такава.
Неоснователно ответникът претендира съпричиняване на вредоносния
резултат от ищците поради непоставяне на обезопасителните колани.
Фактите, от които възражението се черпи не кореспондират с установеното от
фактическа страна, че и двамата ищци били с поставени предпазни колани. В
молбата си, подадена след депозиране на първоначалната автотехническа
експертиза, ответникът възразява, че ищецът К.С. не е спазвал необходимата
дистанция при движение след автомобила „Мицубиши“. Дори да се счете, че
експертизата изпълнява хипотезата на чл.147, т.1 ГПК, възражението е
неоснователно, тъй като преди предприемане на намаляване от автомобила
„Мицубиши“, дистанцията между двата попътно движещи се автомобила е
била 31,40 м. (или 2,65 секунди), а след първия удар – 31,20 м. (или 2,63
секунди). Освен посоченото, вещото лице определя като технически
съобразена дистанция, движението на разстояние, равно на опасната зона за
спиране плюс един метър, или в случая 27,6 метра, която към момента на
възникване на опасност на пътя е спазена. По тази причина не може да бъде
прието, че дистанцията е била несъобразена и това не е позволило на ищеца
да избегне произшествието или да намали последиците от него. В
становището си по същество ответникът претендира трето, различно
основание за съпричиняване – движение с несъобразена скорост. Въведено по
такъв начин, макар и молбата да е подадена преди приключване на съдебното
дирене, възражението е преклудирано, а дори и по съображения от чл.147, т.1
ГПК да се счете обратното – то е неоснователно. Вярно, че ищецът се е
движил не с несъобразена, а с превишена скорост, но това няма никаква
връзка с настъпване на произшествието. Точно обратното – той е могъл да го
предотврати или да намали вредите от него въпреки движението му със
19
скорост над разрешената. Бездействието му, обаче, когато пътната обстановка
му налагала да действа, не е въведено от ответника като факт, допринесъл за
причинените му вреди, в нито един от общо трите пъти, в които се позовава
на различни обстоятелства за съпричиняване. Понеже диспозитивното начало
ограничава съда да разгледа само въведените от страната обстоятелства, от
които прави извод за съпричиняване, а различни от тях не би могъл по своя
инициатива да съобрази, възражението на ответника е неоснователно и
вредоносните последици от произшествието следва да се третират като
причинени единствено и изключително от делинквента.
С оглед всичко изложено до тук, предявените искове се явяват
частично основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди на К.С.; 7 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди на Р.С. и 2 702 лв. – обезщетение за имуществени вреди
на К.С., като за разликата до претендираните размери следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати – изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на срока по чл.496,
ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. В
случая претенциите за заплащане на неимуществени вреди са предявени на
27.10.2020 г., а за имуществени – на 06.10.2020 г. По втората претенция не е
изискано представяне на документи по чл.106, ал.3 КЗ, а само явяване за
оглед, поради което застрахователят е следвало да се произнесе до 06.01.2021
г. и от следващия ден се дължи заплащане на законна лихва. По претенциите
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на 26.08.2020 г.
ищците са посочили, че не разполагат с изисканите документи и именно
поради това ответникът ги изискал от РУ на МВР (което едва на 20.04.2021 г.
отговорило на писмото). Така срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ в случая е
изтекъл на 27.01.2021 г., а по т.2 – не е започнал да тече, поради което от
28.01.2021 г. ответникът дължи и следва да се присъди обезщетението за
забава.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищците имат
право да им се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. Ищецът К.С. е представил доказателства да е заплатил държавна
такса по двата иска от 760 лв., а ищцата Р.С. – 400 лв. Заплатените от тях
разноски по доказателствата са в общ размер 2 744 лв. (150 лв. за депозит за
съдебно-медицинска експертиза, 250 лв. – за първоначална автотехническа
експертиза и 1 794 лв. – за повторна експертиза), от която сума съразмерно на
цената на исковете от всеки, К.С. е направил разноски 1 797,79 лв., а Р.С. –
946,21 лв. Съгласно представените договори за правна помощ и съдействие,
20
адвокатските хонорари били платими по банкова сметка на адвокатското
дружество. Представени са вносни бележки, от които е видно, че
упълномощеният адв. Й.Й. е внесъл в брой по банкова сметка на
адвокатското дружество дължимите от ищците суми. Посоченото не би могло
да установи, че този разход действително е извършен от ищците, съобразно
приетото в т.1 на Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС тълкуване. При посочения начин на плащане, не би могло
също да се приеме, че ищците са предоставили сумата на адвоката и той само
е извършил технически действия по внасянето й, защото тогава плащането би
било извършено в брой. Изрично следва да се отбележи, че това положение
важи единствено за заплащане на адвокатския хонорар, доколкото е част от
отношенията между адвоката и клиента, но не и за съдебните разноски,
каквито адвокатът би могъл да внася от негово име съобразно чл.39 ЗАдв.
Предвид посоченото, съдът не намира, че е доказано ищците да са заплатили
адвокатски хонорари по банков път, поради което такъв разход не им се
следва, а разглеждането на възражението за прекомерността им е
безпредметно. Така ищецът К.С. е направил разходи от общо 2557,79 лв., от
които му се следват съразмерно на уважената част от исковете 1 709,95 лв., а
ищцата Р.С. – 1 346,21 лв., от които й се следват 942,35 лв. съобразно
уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. От негова страна е направено
искане за присъждането им и са представени доказателства да са сторени
разноски от 270 лв. – депозити за възнаграждения на вещи лица и явяване на
свидетел. Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и
съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид вида и цената на исковете, фактическата и правна
сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта
процесуалното представителство (подаване на отговор на исковата молба,
писмени становища преди всяко заседание, без явяване в съдебно заседание),
съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от
Наредбата на 100 лв. за иска за заплащане на имуществени вреди; 150 лв. по
иска на Р.С. и 200 лв. по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди на К.С. – общо 450 лв. Регламентираният в чл.78, ал.8 ГПК начин на
определяне на юрисконсултското възнаграждение отнапред изключва
възражение за неговата прекомерност. От сбора на тази сума и сторените
разноски (общо 720 лв.), ищците дължат да заплатят на ответника съразмерно
на отхвърлената част от исковете сумата от 230,85 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
21
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Район „***“, бул.
***, представлявано от съвместно от двама изпълнителни членове на Съвета
на директорите Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. или Е.С.И., или от всеки един от
изпълнителните членове на Съвета на директорите съвместно с прокуриста
Д.С.Д. да заплати на КР. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.,
ул.*** сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева) , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.09.2020 г., виновно причинено при
управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№
******, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при "Застрахователно дружество Евроинс"
АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.01.2021 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
присъдените 10 000 лв. (десет хиляди лева) до претендираните 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева), или за сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Район „***“, бул.
***, представлявано от съвместно от двама изпълнителни членове на Съвета
на директорите Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. или Е.С.И., или от всеки един от
изпълнителните членове на Съвета на директорите съвместно с прокуриста
Д.С.Д. да заплати на Р. Б. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.,
ул.*** сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева) , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.09.2020 г., виновно причинено при
управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№
******, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при "Застрахователно дружество Евроинс"
АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.01.2021 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
присъдените 7 000 лв. (седем хиляди лева) до претендираните 10 000 лв.
(десет хиляди лева), или за сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева).
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Район „***“, бул.
***, представлявано от съвместно от двама изпълнителни членове на Съвета
на директорите Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. или Е.С.И., или от всеки един от
изпълнителните членове на Съвета на директорите съвместно с прокуриста
Д.С.Д. да заплати на КР. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.,
ул.*** сумата от 2 702 лв. (две хиляди седемстотин и два лева) ,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
стойността на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ *****,
резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.09.2020 г.,
виновно причинено при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган Сценик“, с рег.№ ******, за който е имало сключена задължителна
22
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
"Застрахователно дружество Евроинс" АД, ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.01.2021 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над присъдените 2 702 лв. (две хиляди седемстотин и два лева)
до претендираните 4 000 лв. (четири хиляди лева), или за сумата от 1 298 лв.
(хиляда двеста деветдесет и осем лева).
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Район „***“, бул.
***, представлявано от съвместно от двама изпълнителни членове на Съвета
на директорите Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. или Е.С.И., или от всеки един от
изпълнителните членове на Съвета на директорите съвместно с прокуриста
Д.С.Д. да заплати на КР. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.,
ул.*** сумата от 1 709,95 лв. (хиляда седемстотин и девет лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща направените разноски за
заплащане на държавни такси и депозити за възнаграждение на вещи лица в
първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Район „***“, бул.
***, представлявано от съвместно от двама изпълнителни членове на Съвета
на директорите Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. или Е.С.И., или от всеки един от
изпълнителните членове на Съвета на директорите съвместно с прокуриста
Д.С.Д. да заплати на Р. Б. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.,
ул.*** сумата от сумата от 942,35 лв. (деветстотин четиридесет и два лева
и тридесет и пет стотинки), представляваща направените разноски за
заплащане на държавни такси и депозити за възнаграждение на вещи лица в
първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА КР. СТ. СТ., ЕГН ********** и Р. Б. СТ., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: гр.С., ул.*** да заплатят на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., Район „***“, бул. ***, представлявано
от съвместно от двама изпълнителни членове на Съвета на директорите
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. или Е.С.И., или от всеки един от изпълнителните членове на
Съвета на директорите съвместно с прокуриста Д.С.Д. сумата от 230,85 лв.
(двеста и тридесет лева и осемдесет и пет стотинки) , представляваща
направени разноски за заплащане на възнаграждения на вещи лица, депозит
за явяване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
23
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
24